№ 48871
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110154199 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като всички те
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред
съда правен спор и следва да бъдат приети.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви негов представител в съдебно заседание,
съдът може по искане на ищеца да постанови неприсъствено решение по чл. 239 ГПК
спрямо него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е
вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на
1
Центъра за спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана
Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955 423.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г.
от 10:00 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран проектът на доклада по делото.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
К. С. Н. срещу „Секюр груп лаб“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 20 856,41 лева,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г.
до 15.07.2024 г.;
2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 5 444,27 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни през
2022 г., 2023 г. и 2024 г.;
3. с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата в размер на 7640 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в
случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа
на трудов договор, по което заемал длъжността „разработчик софтуер“ при ответника с
основно трудово възнаграждение в размер на 7080 лева, което със споразумение от
28.10.2022 г. било увеличено на сумата от 7640 лева. Поддържа, че със заповед № 21
от 16.07.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ. Сочи, че работодателят не изплатил в пълен размер дължимото му за
периода от 01.04.2024 г. до 15.07.2024 г. нетно трудово възнаграждение, което
възлизало на сумата от 20856,41 лева. Посочва, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят признал и дължимостта на вземанията за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случая на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но посочените обезщетения не му били
заплатени. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал
труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
възнаграждението, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба
период, че същото е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното
месечно брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на претендираното
обезщетение.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период,
2
или плащане на обезщетението за неползването му.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба
период, че същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение, срока на предизвестието, както и размера на последното брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ,
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3