Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 14.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14108 по описа за 2014 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Г.А., с която е предявен срещу И.В.И. и В.С.И.
(конституиран в правата на Л.Г.И.) иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване
за недействителен спрямо ищците на договор за дарение, сключен с нотариален акт
от 30.12.2009 г., с който е прехвърлен недвижимия имот, представляващ апартамент
№* с площ от 56,48 кв.м., находящ се в гр. **********.
Ищецът
твърди, че е кредитор на прехвърлителя И.И. и е увредена от безвъзмездната сделка.
Ответниците
оспорват иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от нотариален акт №116, том IV, рег. №34424, дело №679 от 2009 г. на нотариус №258,
вписан с вх.рег.№64043/30.12.2009 г., че между ответника И.В.И. и Л.Г.И. валидно е възникнало правоотношение по договор за дарение,
по силата на което ответникът И. е прехвърлил на ответниците
Л.Г.И. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №* с площ от
56,48 кв.м., находящ се в гр. **********, заедно с мазе
№*, заедно с 0,640/1000 ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж.
Установява се от влязлата в сила присъда от 19.12.2009
г. по НОХД №5/2006 г. на СГС, изменена с решение №326/2012 г. на САС по ВНОХД
№354/2011 г., с които актове е разгледан и уважен граждански иск, че ответникът
И.И. е осъден да заплати на ищцата сумата от 100000
лв. като обезщетение за непозволено увреждане, извършено на 23.12.2007 г. Следва да се отбележи, че вземането е възникнало в
момента, в който се е осъществил фактическият състав на чл.45 ЗЗД, а именно – в
деня на извършване на деликта, представляващ
престъпление, за което с влязла в сила присъда И.И. е
признат за виновен – 23.12.2007 г. Ирелевантна е
датата на съдебното установяване на вземането.
С разпоредбата на чл.135 ЗЗД на кредитора е
предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност за
всички действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината
увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил
платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е.
намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен пасивът (напр. поето
е чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението
на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника по действителната цена не
намалява имуществото, тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е
налице, за да се удовлетвори кредиторът). Възмездността
и безвъзмездността имат значение в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД във връзка
със субективния елемент – изисква се знание на третото лице – съдоговорител, само ако действието е възмездно. Знанието на
длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще
бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност,
или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора.
В процесния случай е налице вземане на ищците с
произход – обезщетение от деликт. Вземането е възникнало с извършване на деликта – 23.12.2007 г. На 30.12.2009
първият ответник е извършил безвъзмездна разпоредителна сделка – дарил е
собствения си недвижим имот на наследодателката на втория
ответник – Л.И.. Съдът приема, че към момента на разпореждането първият
ответник е знаел за задължението си (тъй като дългът произтича от собствените
му увреждащи действия). Атакуваната разпоредителна сделка, като безвъзмездна, е
обективно увреждаща за кредитора, тъй като намалява активите на длъжника. По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало потестативното право да направи сделката непротивопоставима на себе си. Предявеният иск по чл.135 ЗЗД е основателен.
Неоснователно е възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност. Потестативното право по чл.135 ЗЗД се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност, която започва да тече
от момента на извършване на увреждащата сделка – в случая – 30.12.2009 г.
Исковата молба, по която е образувано делото, е постъпила в съда на 22.08.2014
г. – преди изтичане на предвидения в закона давностен
срок. Поради това правото, предмет на предявения конститутивен
акт, не е погасено по давност.
По
изложените съображение съдът приема, че предявеният иск следва да се уважи.
На ищцата
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 3261,35
лв.
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата част държавна такса – в размер на 413,54 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договора за дарение на недвижимия имот, представляващ
апартамент №* с площ от 56,48 кв.м., находящ се в гр.
**********, заедно с мазе №6, заедно с 0,640/1000 ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж, сключен на 30.12.2009 г. с нотариален акт №116, том IV, рег. №34424, дело №679 от 2009 г. на нотариус №258,
вписан с вх.рег.№64043/30.12.2009 г., по иска,
предявен от М.Г.А., ЕГН:**********, срещу И.В.И., ЕГН:********** и
В.С.И., ЕГН:**********, адрес: ***.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН:********** и
В.С.И., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят на М.Г.А.,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3261 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН:********** и
В.С.И., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 413,54
лв., представляваща дължима държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: