Решение по дело №1123/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1526
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110201123
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

         ……………………./29.07.2019 г., гр. Варна

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:              

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                             

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1123 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 137, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д.И. *** срещу Наказателно постановление № НП – 140 от 02.11.2017 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД ИДТН) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за това, че на 28.03.2017 г. около 11:00 часа при извършена внезапна проверка, на основание чл. 200 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове (НУБЕТНГСИВВГ) във вр. с чл. 42, ал. 1 от ЗТИП в заведение за обществено хранене – ресторант „БМ Залива“, намиращо се в гр. Варна, бул. „Приморски“ – плувен басейн, стопанисвано от ЕТ „Олимпийски шампион – 88 год. – Пенка Христова“ по време на която е установено, че на 22.07.2016 г. „Т.“ ЕООД е извършило дейности по поддържане на съоръжение под налягане – извършено хидравлично изпитване с цел проверка на настройката на предпазния клапан VSG, Pp 16, bar, DN 15, без дружеството да е вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и да е получило удостоверение за дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения под налягане – нарушение на разпоредбата на 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

            Дружеството – жалбоподател „Т.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място подчертава, че препис от издаденото наказателно постановление не му е бил връчен по надлежния ред, макар, че самото то не е променяло адреса си – седалище и адрес на управление. Също така възразява срещу обективната съставомерност на вмененото му нарушение, като се мотивира, че протокола относно извършено пневматично изпитание и настройване на предпазно – изпусквателен клапан е издаден от ЕТ „Димитър Михайлов“ гр. Белослав, който е вписан в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и притежава разрешително за дейност по СПО № в 076/ 27.04.2007 г., издадено от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и който търговец е бил нает от дружеството – жалбоподател да извърши проверката. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление.

            В проведеното на 27.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1123 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. Д.И. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария, че дружеството „Т.“ ЕООД единствено и само е удостоверило едно вписване на проверка, която е извършена от съвсем друго лице, което в действителност отговаря на изискванията на чл. 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите

            В проведеното на 27.05.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1123 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.

 

            Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            На 28.03.2017 г. св. Р.М.В. – гл. инспектор в РО „Инспекция за държавен технически надзор“ „Североизточна България“ извършила проверка на основание чл. 200 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове (НУБЕТНГСИВВГ) във вр. с чл. 42, ал. 1 от ЗТИП, в заведение за обществено хранене – ресторант „БМ Залива“, намиращо се в гр. Варна, бул. „Приморски“ – плувен басейн, стопанисвано от ЕТ „Олимпийски шампион – 88 год. – Пенка Христова“.

            В хода на проверката св. В. установила, че в двора на лятната кухня на заведението е монтирана и се експлоатира бутилкова инсталация на втечнен въглеводороден газ пропан – бутан, с предпазен клапан VSG, Pp 16, bar, DN 15, която захранявала газови уреди за готвене – газов котлон, 1 бр. горелка и газов котлон с 2 бр. горелки, на втечнен въглеводороден газ пропан – бутан, на който се приготвяли ястията.

            Същевременно св. В. констатирала, че на 22.07.2016 г. дружеството „Т.“ ЕООД е извършило дейности по поддържане на съоръжение под налягане – извършено хидравлично изпитване с цел проверка на настройката на предпазния клапан VSG, Pp 16, bar, DN 15, без обаче самото дружество да е вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и да е получило удостоверение за дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения под налягане. Основание за тази нейна констатация бил Протокола за извършено хидровлично изпитание с цел проверка настройката на предпазния клапан, монтиран на групова бутилкова инсталация за газ пропан бутан от 22.07.2016 г., подписан от управителя на „Т.“ ЕООД – инж. Димитър Николов, с който св. В. се запознала.

            Приемайки, че със своите действия на 22.07.2016 г. дружеството „Т.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, на 19.06.2017 г. св. В. му съставила акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирала за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 02.11.2017 г. Главният директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор), приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, наложил на въззивното дружество „Т.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

            На първо място съдът би желал да изложи аргументите си защо приема въззивната жалба на дружеството „Т.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № НП – 140 от 02.11.2017 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД ИДТН) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за процесуално допустима за разглеждане.

            Липсват каквито и да е било писмени доказателства, че препис от наказателното постановление някога да е бил връчван на представител на дружеството – жалбоподател. Действително от приложените към административно – наказателната преписка известия за доставяне, съставени от „Български пощи“ ЕАД може да се приеме, че са правени опити от страна на административно – наказващия орган да връчи препис от наказателното постановление, но според съда тези усилия не са били достатъчни, за да се приложи фикцията, предвидена в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. С писмо с изх. № 83 – 03 – 234/ 07.11.2017 г. е направен първи опит за връчване на наказателното постановление, но самата пощенска пратка се е върнала с отметка „Непотърсена“. По идентичен начин са се развили събитията и с второто писмо, което е било изпратено на адреса на дружеството – с изх. № 83 -03 – 234/1/08.12.2017 г., което също се е върнало с отметка „Непотърсено“. Третият опит за връчване на наказателното постановление (този с писмо с изх. № 83 – 03 – 234 – (2) от 08.01.2018 г.) също е бил неуспешен, доколкото пратката се е върнала отново с известие „Пратката не е потърсена от получателя“. Липсва обаче каквато и да е конкретика кога точно (в коя част на деня) е бил посещаван адреса, къде конкретно са били залепяни уведомленията от „Български пощи“ ЕАД за наличието на пощенска пратка, кой е конкретния служител, който е посетил административния адрес на дружеството – жалбоподател и който да удостовери с подпис изпълнението на своите служебни задължения. Тези детайли е важно да бъдат установени, за да се прецени доколко са изпълнени правилата, залегнали в ал. 3 на Общите правила за условията и доставяне на пощенските пратки. Без достоверна информация в тази посока, съдът не може да приеме за редовно връчено наказателното постановление, тъй като това означава пряко да бъде ощетено санкционираното лице, което е напълно недопустимо.

            Не може да се приеме за редовно връчено наказателното постановление по електронен път на дата 22.01.2019 г. (каквато позиция застъпва процесуалния представител на административно – наказващия орган мл. експерт Петър Петков в депозираното на 09.04.2019 г. становище), защото липсва писмено доказателство и като цяло каквато и да е доказателство (предвидено сред доказателствените способи в НПК), което с категоричност да установи какъв точно файл е бил изпратен на жалбоподателя, какво е съдържанието на документа, който е бил изпратен, кое лице го е получило и разполага ли същото с представителна власт да представлява „Т.“ ЕООД.

            Предвид изложеното съдът намира, че в случая е незаконосъобразно приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и следва въззивната жалба срещу процесното наказателно постановление да бъде разгледана по същество.

            По същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

            На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Р.М.В. като последователни, логични и най – важното, подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства, а впрочем и подкрепени от показанията на св. Димитър Михайлов Димитров.

            От посочените гласни доказателства, както и от Протокол № БМ – 317/ 22.07.2016 г. се установява, че на датата 22.07.2016 г. инж. Веселин Попов е извършил пневматично изпитание и настройване на предпазно – изпусквателния клапан, монтиран на групова бутилкова инсталация за газ пропан – бутан в ресторант „БМ Залива“. Дружеството – жалбоподател застъпва становище, че това се е случило от името и за сметка на ЕТ „Димитър Михайлов“ гр. Белослав, който търговец притежава разрешително за дейност по СПО № В 076/ 27.04.2007 г., като „Т.“ ЕООД е само възложител на услугата.

            В крайна сметка обаче Протокола, удостоверяващ хидравлично изпитание с цел проверка настройката на предпазния клапан, монтиран на групова бутилкова инсталация за газ пропан бутан е изготвен от дружеството „Т.“ ЕООД и е подписан от неговия управител инж. Димитър Николов.

            Ето защо съдът приема, че именно дружеството „Т.“ ЕООД носи отговорност за констатациите в изготвения от него протокол. Очевидно идеята на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, която дословно гласи, че дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ е описаните дейности да бъдат извършени от субект, който отговаря на предвидените в разпоредбата критерии.

            Обстоятелството, че фактически дейностите са се извършили от служител на търговец, който отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗТИП не променя извода на съда, че работата е извършена в полза на въззивното дружество.

            Дружеството „Т.“ ЕООД няма законово право да издава Протокола, удостоверяващ хидравлично изпитание с цел проверка настройката на предпазния клапан, монтиран на групова бутилкова инсталация за газ пропан бутан, тъй като не е вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и не е получило удостоверение за дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения под налягане.

            На практика със своето поведение, „Т.“ ЕООД заобикаля закона, тъй като макар и да представлява субект без необходимата материална компетентност по чл. 36, т. 1 от ЗТИП, дружеството наема трето лице, което притежава необходимите изисквания и използва фактически неговите служители за извършване на определени дейности, но след това именно „Т.“ ЕООД удостоверява успешното приключване на работата (издавайки Протокол за извършено хидравлично изпитание с цел проверка настройката на предпазен клапан, монтиран на групова бутилкова инсталация за газ пропан – бутан).

            Св. Димитров обясни пред съда, че е бил помолен от управителя на „Т.“ ЕООД да бъде извършена проверката на предпазния клапан в ресторант „БМ Залива“, но в случая следва да се подчертае, че не ЕТ „Димитър Михайлов“ издава Протокола за извършено хидравлично изпитание с цел проверка настройката на предпазен клапан, монтиран на групова бутилкова инсталация за газ пропан – бутан, с който да удостовери, че предпазния клапан може да работи без допълнителна настройка и не ЕТ „Димитър Михайлов“ застава с името си и носи отговорност за констатациите в протокола, а именно „Т.“ ЕООД, поради което и съдът с категоричност приема, че дружеството е извършило нарушение на чл. 36, т. 1 от ЗТИП.

            Още веднъж съдът ще отбележи, че на практика споделянето на тезата на дружеството – жалбоподател представлява заобикаляне на закона, поради което и е неприемлива.

           

            По отношение наложеното административно наказание.

            Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Т.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на законодателството, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № НП – 140 от 02.11.2017 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД ИДТН) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗТИП минимум от 500 лева.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

            Изменя Наказателно постановление № НП – 140 от 02.11.2017 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД ИДТН) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Т.“ ЕООД , с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***№ 137, на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за това, че на 28.03.2017 г. около 11:00 часа при извършена внезапна проверка, на основание чл. 200 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове (НУБЕТНГСИВВГ) във вр. с чл. 42, ал. 1 от ЗТИП в заведение за обществено хранене – ресторант „БМ Залива“, намиращо се в гр. Варна, бул. „Приморски“ – плувен басейн, стопанисвано от ЕТ „Олимпийски шампион – 88 год. – Пенка Христова“ по време на която е установено, че на 22.07.2016 г. „Т.“ ЕООД е извършило дейности по поддържане на съоръжение под налягане – извършено хидравлично изпитване с цел проверка на настройката на предпазния клапан VSG, Pp 16, bar, DN 15, без дружеството да е вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и да е получило удостоверение за дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения под налягане – нарушение на разпоредбата на 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 500 лева (петстотин лева).

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: