Р Е Ш Е Н И
Е
№ V- 36
Година 2021, 15.04 град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет
и втори март две хиляди и двадесет и
първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар:
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдия В.Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 2584 по описа
за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и
е образувано по две въззивни жалби,
предявени от И.С.И., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Трифонова–АК-Шумен и от ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление:гр.София, район ,,Панчарево“, бул.,,Цариградско
шосе“ №425, Складова база 2, представлявано от управителя Христо Георгиев
Лефтеров, чрез адв.Петър Райков–САК, срещу Решение №1895 от 03.08.2020г. по
гр.д.№5004/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл.
първо КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца И.С.И., извършено
на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя
на ответника–работодател – ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, отменил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл.
второ КТ, незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, извършено
на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя
на ответника-работодател – ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД и е възстановил ищеца на предишната работа
– на длъжността „Регионален мениджър продажби – печатни издания” в Дирекция
„Продажби“, Звено Зона-Изток в предприятието на ответното ЕООД, код по НКПД:
1120-7045, заемана от него до незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, извършено на основание чл. 71, ал. 1, КТ със
Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя на ответника-работодател –
„Експрес Логистика и Дистрибуция” ЕООД.
Съдът е осъдил ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, на
основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и
чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищеца сума в размер от 10 261,20 лв. лева,
представляваща обезщетение за периода 30.04.-30.10.2019 год. за оставането му
без работа в резултат от незаконното прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено на основание чл. 71, ал. 1, КТ със Заповед №
1613/30.04.2019 год. на управителя на ответника-работодател – „Експрес
Логистика и Дистрибуция” ЕООД, ЕИК *********, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная от подаване на исковата
молба – 24.06.2019 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен главният иск – в частта за горницата му над 10 261,20 лева до претендираното
обезщетение от 16 231,20 лева, както и акцесорния иск за законна лихва за
забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Постановено е предварително изпълнение на съдебното решение
в частите му относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа и
обезщетение за забавено плащане.
Страните са осъдени да заплатят направените по делото
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
С въззивна жалба вх.№30903 от
07.08.2020г., подадена от ищеца се изразява несъгласие с решението в частта, в
която е отхвърлен частично иска за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение, за разликата до предявения размер от
16231.20 лева.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила.
На първо място
излага становище, че съдът не разпределил доказателствената тежест съобразно
правната квалификация на иска и не указал за кои факти и обстоятелства следва
да се сочат доказателства(чл.146,ал.1,т.5 от ГПК).
Посочва, че с
оглед направеното оспорване на съдебно- икономическата експертиза (молба от 01.10.2019г.), в производството по делото, на основание чл.195 от ГПК
следвало служебно да се назначи вещо лице. Твърди, че бездействието на
първоинстанционния съд в конкретния случай съставлявало процесуално нарушение.
Навежда доводи, че
премията от 995 лева следвало да се включи в процесното обезщетение, тъй като
попадала в обхвата на чл.17, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Посочената премия представлявала
допълнително трудово възнаграждение, определено с вътрешен акт на работодателя,
като същата имала постоянен характер.
Развива
съображения във връзка с направени пред районния съд доказателствени
искания(изискване документи от работодателя, удостоверяващи брутното трудово
възнаграждение; справки от ТД на НАП- Бургас), които съдът не допуснал.
Жалбоподателят счита, че същите следвало да бъдат уважени, предвид предмета на
спора.
Отбелязва, че
приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за декларирани
данни от 20.07.2020г., не било обсъдено от съда досежно постоянния характер на
процесната премия.
Излага аргументи,
за недействителност на сключеното между страните Допълнително споразумение със срок за
изпитване. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика.
Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
бъде уважен искът за присъждане на обезщетение до пълния предявен размер от
16231.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното изплащане, както и възстановяване на въззивника на
длъжността по първоначално сключения трудов договор-
,,Ръководител екип–супервайзор“ в отдел ,,Продажба на тютюневи изделия“, код по
НКДП 2421-5030.
Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски за
двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество, с който същата
се оспорва изцяло.
На първо място се възразява срещу
наведените във въззивната жалба твърдения за процесуални нарушения, допуснати
от първоинстанцинния съд.
Посочва се, че последното, получено
от И. брутно трудово възнаграждение, се явявало това за м. януари 2020г., като
в посочената във фиша сума се включвали редица възнаграждения, които нямали постоянен
характер.
Навеждат се доводи, че съгласно
Допълнително споразумение №2120/19.04.2019г. и сключения между страните трудов
договор, с постоянен характер по смисъла на чл.17 от НСОРЗ, се явявали
единствено основното месечно възнаграждение и допълнителното такова за придобит
трудов стаж и професионален опит.
Заявява се, че след като
първоинстанционният съд уважил иска за признаване уволнението за незаконно и
възстановил ищеца(въззивник)
на работа, то за него не било налице правен интерес от обжалване на решението в
тази част. Развиват се подробни съображения в тази насока.
Направено е възражение за прекомерност за претендираното адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
Въззивна жалба вх.№260656 от
14.08.2020г. е подадена от ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, ответник в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника – адв.П.Р.-САК.
Със същата се обжалва решението в
частта, с която районният съд е уважил исковата претенция с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Жалбоподателят намира решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част за необосновано, неправилно и
незаконосъобразно.
Изразява се несъгласие с изводите на
съда, че по делото не били представени доказателства относно постъпването на
ищеца на работа на новата длъжност. В тази връзка се заявява, че страните
сключили Допълнително споразумение №2120/19.04.2019г, с което се променяла длъжностната
характеристика.
Твърди се, че работодателят изпратил
Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до ТД на НАП за преназначаване на И.И. на
длъжност ,,Регионален мениджър продажби-печатни издания“. Пояснява се, че тъй
като работникът бил в отпуск по болест до 22.04.2019г.(болничен
лист №Е196281297), последният постъпил на посочената
длъжност след тази дата.
Жалбоподателят намира, че неправилно
районният съд приел, че работодателят не предоставил възможност на ищеца да
престира труд на новата длъжност.
Подчертава, че страните сключили
трудов договор на основание чл.70 от КТ, със срок на изпитване. Работникът
постъпил на работа на 23.04.2019г. и считано от посочената дата започнал да
тече и уговореният в полза на работодателя срок.
Твърди, че новият трудов договор бил
прекратен със заповед на 30.04.2019г., по реда на чл.71,ал.1 от КТ, като ищецът
имал възможност за посочения период да докаже качествата си за изпълнение на
съответната длъжност.
Излага аргументи. Позовава се на
съдебна практика.
Развива съображения във връзка с
правната природа на иска по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и неговия акцесорен
характер. Навежда доводи за недоказаност на исковата претенция,
Посочва, че по делото не се
установило обстоятелството дали работникът се регистрирал в Бюрото по труда,
както и дали същият е работил по друго трудово правоотношение за процесния
период.
Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което бъдат отхвърлени
изцяло исковите претенции.
Претендира присъждане на направените
в двете инстанции разноски.
В срока по чл. чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.
Навеждат се доводи за
неоснователност на изложените от въззивника съображения. Направено е обобщение
на представените от страните по делото доказателства във връзка с твърдени факти и обстоятелства.
Развиват се подробни съображения за основателност на исковите претенции.
Въззивните
жалби са редовни и допустими. Подадени
са в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебната
проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на
относимите нормативни разпоредби намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2,3, вр. чл.225, ал.1, чл.84,ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
Производството пред първата
инстанция е започнало по искова молба, предявена от С., с която се претендира
обявяване за незаконно и отмяна прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, извършено със Заповед № 1613/30.04.2019 год. на управителя на
ответника-работодател – ,,ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, възстановяване на ищеца на
заеманата длъжност-„регионален мениджър продажби–печатни изделия“ в
предприятието на ответника, както и осъждането на работодателя да заплати на
ищеца сумата от 1250 лв., предявен частично от 16 200 лв., обезщетение по
чл.225,ал.1 КТ за оставането му без работа
за 6–месечния период 30.04.–30.10.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С протоколно определение е прието
направено изменение на предявения главен иск чрез увеличаване на размера от 1250 лв. на 16 231,20 лв.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът е оспорил предявените искове като моли за тяхното отхвърляне.
В подкрепа на становищата си
страните са ангажирали доказателства.
Не се спори по делото, а и се установява
от представените писмени доказателства, че страните са били обвързани с трудово
правоотношение по силата на сключен Трудов договор №2002/03.02.2017г., съгласно
който ищецът е бил назначен на длъжност „ръководител, търговски
екип–супервайзор“ в Отдел „Продажби на тютюневи изделия“ в предприятието на
ответника. Договорът е сключен като безсрочен, с 6- месечен срок за изпитване.
ТПО по този договор не е прекратено до изтичане на срока за изпитване.
Видно от приетото по делото писмено
доказателство–на 19.04.2019г. страните са сключили допълнително споразумение,
по силата на което ищецът е назначен на различна длъжността–„регионален
мениджър продажби–печатни издания“ с 6-месечен срок за изпитване в полза на
работодателя.
Със Заповед №1613/30.04.2019г. работодателят е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.05.2019г. на
основание чл.71, ал.1 КТ, която заповед е подписана от служителя.
Видно от представения болничен лист
ищецът е бил в отпуск по болест от 24.03.2019г. до 22.04.2019г.
По взаимно
съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор като предмет
на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за
изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в
допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче
може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за
конкретната клауза. При такава промяна няма забрана да
бъде уговорен срок за изпитване с оглед проверката от страна на работодателя да
провери годността на работника да изпълнява новата длъжност. В срока на изпитване работодателят
извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа,
която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за
изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при
условията на чл.
71, ал. 1 КТ
във всеки момент от изпълнението му. От изложеното следва, че за да бъде извършена такава
преценка работникът следва да е престирал труда си. Разбира се, страната в
чиято полза е уговорено изпитването може да прекрати трудови договор без
предизвестие във всеки момент до изтичане на срока и не е необходимо да изчаква
последния ден, но във всеки случай, за да прецени пригодността на работника,
той следва да е постъпил на работното място и да е престирал труд. В случая от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че след
сключване на допълнителното споразумение на ищеца е била предоставена
възможност да изпълнява трудовите си задължения, кога точно е постъпил на
работа, за да бъде преценена неговата пригодност за новата длъжност. Последното
пък от своя страна препятства извършването на проверка за спазване на срока по
чл.63, ал.3 КТ.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, което обуславя основателността на
иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност-–„регионален мениджър продажби–печатни издания“.
Във връзка с
наведените във въззивната жалба на ответника доводи следва да са посочи, че задължението на работодателя
да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП при
сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 КТ е с
административен характер и изпълнението му, респ. неизпълнението му не е
относимо към действителността /валидността/ на трудовия договор. Сключеният
между страните по трудовото правоотношение, респ. изменен от тях трудов договор
поражда правни последици независимо дали работодателят е изпълнил задължението
за уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в
тази връзка.
По въззивната жалба на ищеца:
Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. 11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. Когато се касае за премия, какъвто е конкретния случай, за да бъде постоянен елемент от трудовото възнаграждение тя следва да е регламентирана от правилата за работна заплата в предприятието.
По делото няма данни фигуриращите в
последния фиш за заплата от м. януари 2019г. премия и карта Мултиспорт да са
регламентирани от правилата за работната
заплата в предприятието, за да имат постоянен характер, за да бъдат
включени в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
С оглед на гореизложеното съдът
намира обжалваното решение за правилно и законосоъбразно, поради което следва
да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода от
делото-неоснователност и на двете въззивни жалби, разноските следва да останат
така, както са сторени от страните, поради и което съдът не дължи произнасяне
по направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1895 от 03.08.2020г. по
гр.д.№5004/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: