Решение по дело №1147/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 633
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100501147
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501147 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1147/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно
Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК **** срещу решение №20219692
от 07.12.2021 г по гр.д.№5373/21 г на СРС , 179 състав ; с което въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК **** сумата от
1398,15 лева – регресно вземане на застраховател по „Каско +“ срещу застраховател по
„ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.
„Фолксваген Голф “ с рег.№**** от ПТП на 21.10.2020 г в гр.Пловдив на кръгово
кръстовище на бул.Кукленско шосе по вина на водача на л.а. „Хюндай “ с рег.№**** , ведно
със законната лихва от 28.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като СРС е приел и
изслушал САТЕ преди да изслуша св.Й.П. . Самата САТЕ не трябва да се кредитира , защото
противоречи на последващите показания на св.П. . Дори П. да има вина за ПТП , то е налице
50 % съпричиняване от водача К. , защото същата не е спазила дистанция /чл.20 ал.2 ЗДвП/ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Водачът
на л.а. „Хюндай “ с рег.№**** е предприел престрояване в лентата на водача на л.а.
„Фолксваген Голф “ с рег.№**** и същевременно рязко е спрял , с което е нарушил чл.25
1
ал.1 ЗДвП . Дистанцията е била малка и за водача на л.а. .„Фолксваген Голф ударът е бил
непредотвратим /П. признава , че разстоянието между автомобилите е било 5-6 метра/ .
Нарушен е и чл.24 ал.1 ЗДвП чрез извършеното рязко спиране . Няма данни за
съпричиняване , а е съставен и протокол за ПТП , като според П. това е станало след
снемане на запис от видеонаблюдение .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 13.12.2021 г и е
обжалвано в срок на 20.12.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че не е спорно между страните , че същите са съответно
застраховател по „Каско +“ и застраховател по „ГО“ на собственика на увредения автомобил
и на виновния водач . ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на л.а.
„Хюндай “ с рег.№**** Й.П. , който е нарушил чл.24 ЗДвП , който при движението си рязко
е намалил скоростта . Възражението за съпричиняване релевирано от ответника не е
доказано , а искът е изцяло основателен .
Решението на СРС е правилно . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият
вредите застраховател има правото да възстанови платеното от деликвента или от
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата
на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно
имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ;
настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество;
възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и виновния водач .
В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването
на процесното ПТП – констативен протокол за ПТП , свидетелски показания на св.К. и
САТЕ . Ищецът е заплатил процесната сума , а съгласно САТЕ щетите по увредения
автомобил по средни пазарни цени са още по-голям размер /1570,49 лева/ .
СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение като е изслушал и приел САТЕ
преди да изслуша показанията на св.П. . Вещото лице е изследвало различни варианти на
ПТП , включително и при механизъм на ПТП , който впоследствие се твърди от П. .
Наистина версиите на св.К. и на св.П. /двамата участници в ПТП/ за причините за ПТП за
напълно противоположни , но първоинстанционният съд законосъобразно е приел , че вина
2
за ПТП носи и то изцяло водача П. . В този смисъл е съставения протокол за ПТП съставен
след посещение на място , а според П. – и след снемане на данни от видеонаблюдение .
Показанията на П. , в частта , в която се твърди , че е ударен след приключване на
маневрата и поради неспазване на дистанция от К. не трябва да се кредитират . Дистанцията
е била малка и за водача на л.а. .„Фолксваген Голф ударът е бил непредотвратим . П.
признава , че разстоянието между автомобилите е било 5-6 метра , което е твърде малко за
аварийно спиране от К. . П. е нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП , като при извършеното престрояване
не е пропуснал движещия се в съседна лента автомобил , а също и чл.24 ал.1 ЗДвП чрез
извършеното рязко спиране .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20219692 от 07.12.2021 г по гр.д.№5373/21 г на СРС , 179
състав .
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. и З.“ АД гр.София ЕИК ****
да заплати на “ДЗИ-О.з.” ЕАД гр.София ЕИК **** сумата от 392,69 лева разноски пред СГС
.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3