Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - В., седми състав, в открито
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РОМЕО СИМЕОНОВ
при
секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 518 по
описа за 2019г. на Административен съд – В.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХIХ от
ДОПК.
Образувано е по жалба на „Такт – В.“ ООД ЕИК
ххххххххх, представлявано от управителя Д.Д.Г., чрез адв. А. – ВАК, против
Ревизионен акт (РА) № Р-03000318002920-091-001/09.11.2018г., поправен с РА
№П-03000318203816-003-001/20.11.2018г., издадени от органи по приходите в ТД на
НАП В., потвърдени с Решение № 389/04.02.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“
В., с която на жалбоподателя са определени задължения за ДДС за д.п. м.11.2015
г. в размер на 3 911.66 лв. главница и 887.58 лв. лихва, за д.п.м.12.2015
г. в размер на 3 259.72 лв. главница и 713.74 лв. лихви, и за
д.п.м.12.2016 г. в размер на 3 911.66 главница и 456.40 лв. лихви. Производството
е по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК, във връзка с Решение №77/18.05.2018 г. на
Директор Дирекция „ОДОП“ В. при ЦУ на НАП, с което РА №Р-03000317006841-091-001/22.02.2018
г. издаден на „Такт В.“ ООД е бил отменен и преписК. е върната за извършване на
нова ревизия, предмет на разглеждане в настоящото производство.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност
на Ревизионния акт, като се твърди, че е издаден при превратно упражняване на
власт. Посочва се че са били изисквани доказателства, които нямат общо с
данъчното облагане. Твърди се че изискването на тези документи е лишено от
смисъл, като самото им осигуряване предполага разпечатване на изключително
голяма по обем инфрмация, която не е необходима на органа по приходите, за да
приложи закона. В условията на евентуалност се твърди, че РА е незаконосъобразен,
поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Твърди се че приложима
в случая е разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, тъй като е доказано, че
получателят е регистрирано лице, което е установило независимата си
икономическа дейност на територията на ФРГ. Посочва се че дружеството е
изпълнител на услугата, поради което няма причина обектът, където се
осъществява дейността да се свързва или идентифицира с регистрираното във ФРГ
лице А. Г., независимо, че той е свързано лице. Навеждат се доводи, че
възложителят А. Г.е установен трайно на територията на ФРГ, като няма значение,
дали е свързан или не с дружеството. Твърди се че отъждествяването на
физическото с юридическото лице е недопустимо. Посочва се че е налице
противоречие по въпроса за мястото на изпълнение на услугите в РД и РА. Иска се
от съда да отмени оспорения РА. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. В. при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител твърди, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. В уточняваща молба се твърди, че в ревизионното
производство не са били представени доказателства, че А. Г. е установил
независимата си икономическа дейност във ФРГ. Изложени са доводи, че не са
представени безспорни доказателства от жалбоподателя, че постоянния обект на А.
Г. е във ФРГ. В този смисъл информацията е от референтен №VAT_BG_022080_DE_160278_20160713_G_RI_R , където лицето изрично
е посочило, че услугите са извършени във връзка с дейността в РБ.. Посочено е,
че не са представени доказателства за естеството и вида на услугите. Навеждат
се доводи, че не са представени документи в съответствие с уговореното в т.4,
т.5 и т.6 от Договора от 01.102.2015 г. В уточняваща молба от 07.10.2019 г.,
ответника посочва, че от получения отговор от немсК. данъчна администрация –
стр.25, се установява, че „немският предприема не е обложил получените услуги,
т.к. мястото на услугата не е в Г.“, като се твърди, че осчетоводяването не е
еднозначно с начисляване на ДДС. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения
за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. резултат и подаването
на жалбата срещу РА в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-03000318002920-020-001/22.05.2018г./л.10-11 от адм.преписка/ е сложено
начало на ревизията на жалбоподателя с обхват: установяване на наличие или
липса на задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.11.2015г.
до 31.12.2015г. и за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., като е
определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на
връчване на посочената заповед (28.05.2018г.). ЗВР от 22.05.2018 г. е изменена
със Заповед №Р-03000318002920-020-002/27.08.2018 г./л.14-15 от адм.преписка/,
като е определен краен срок за приключването й до 28.09.2018 г. Цитираните ЗВР са
издадени от Ш. А.С. - заемащ длъжността Началник сектор, надлежно оправомощена
със Заповед № Д-1249/30.06.2017г. на директора на ТД на НАП В. /л.8 от адм.преписка/.
Със ЗВР е определен ревизиращ екип в състав – Р. М М – Главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията и А. Р. А. –Старши инспектор по приходите.
В хода на производството, на основание чл.
117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000318002920-092-001/12.10.2018г./л.221-229
от адм.преписка/, изготвен от определените лица по ЗВР, срещу който е подадено
възражение. Впоследствие е издаден и оспореният РА, подписан от Ш. А.С. -
възложил ревизията и Р. М М - ръководител на ревизията.
РА е обжалван от дружеството по
административен ред. С Решение № 389/04.02.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“
В., РА е потвърден изцяло, като в тежест на дружеството е установено задължение
за ДДС за д.п. м.11.2015 г. в размер на 3 911.66 лв. главница и 887.58 лв.
лихва, за д.п.м.12.2015 г. в размер на 3 259.72 лв. главница и 713.74 лв.
лихви, и за д.п.м.12.2016 г. в размер на 3 911.66 главница и 456.40 лв.
лихви.
В хода на ревизионното производство е
установено, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е
посредническа дейност при организиране на концертна, импресарска, продуцентска
и рекламна дейност, свързана със създаването и разпространението на сценични,
музикални и танцови произведения; услуги свързани с Уеб оптимизация, уеб и
графичен дизайн, програмиране; преподавателска и консултантска дейност;
посредничество на български и чуждестранни физически и юридически лица;
издателска дейност, рекламна дейност, импресарска дейност, звукозапис, маркетинг
и мениджмънт. Органът по приходите е установил, че Д.Д.Г. и А. Григорrев, които са съпрузи са свързани лица, по смисъла на §
1, т. от ДОПК.
Органът по приходите е установил, че са
били декларирани извършени доставки на услуги, по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, към А. Г. с VIN DE301410409. „Такт-В.“ ООД е декларирало извършени
доставки на услуги, с място на изпълнение извън територията на страната към А. Г.
с VIN №DE301410409 /свързано лице/ по фактури, описани на страница 5-12 на РД с
№ 76/06.11.2015г.; № 77/13.11.2015г.; № 78/25.11.2015г.; № 81/01.12.2015г.; №
82/10.12.2015г.; № 83/14.12.2015г.; № 104/01.12.2016г. и № 106/30.12.2016г. /л.
61-63; л. 9 54-56 и л. 94-98/, за
които на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, дружество не е начислявало ДДС.
Предмет на доставК. по цитираните фактури е „логистично и административно
обслужване“.
В ревизионното производство от отговор на
молба за административно сътрудничество до данъчната/приходна администрация на
Федерална Република Г. с референтен № VAT_BG_22080_DE_160278_20160713_G_RI_R от
14.2017г., органът по приходите е установил, че немският предприемач е с
активен номер по ДДС DE301410409 от дата 01.09.2014г. Същият не е обложил
получените от него услуги, тъй като мястото на услугата не е във Федерална
Република Г./л. 25-28/. Органът по приходите е констатирал, че с фактурите е
документирано изплащането на месечна постоянна такса от 2000 евро за четири
лица, назначени в офиса на „Такт- В.“ ООД, които се занимават с представянето
на артистите на немското регистрирано лице, ползващо марК. „Такт“ във връзка с
партньорите по договори в Република Б. и които се занимават с въпроси, като
настаняване и провеждане на репетиции.
В производството пред ревизионния орган в
писмено обяснение управителя на „Такт - В.“ ООД уточнява, че предоставяните
услуги на А. Г. са свързани с административно и логистично обслужване на оперни
певци, които пеят в различни театри/опери в Западна Европа и в частност с
ангажиментите в Опера Щ. за баритона Е. А. в оперите Н. и Л. М., на Б. П. в
Опера Р., Ф. в операта Л. ди Л., както и на А. К. в О. Опера К. К. и др.
/л.215/.
По реда на ДОПК /л. 193-195/ в
ревизионното производство са били изискани и други доказателства за получени
задачи или поръчки, възложени от А. Г. на „Такт - В.“ ООД, за извършени разходи
във връзка с изпълнение на административното и логистично обслужване на оперни
певци, като органа по приходите е установил, че такива не са били представени. В
ревизионното производство не са били представени отчети за свършената работа,
съдържащи конкретни параметри, като извършени дейности, постигнати резултати /
подсигурен престой, изготвени автобиографии, плакати, поръчани и осигурени
сценични костюми или други/, извършените от него финансови разходи във връзка с
дейността, възникнали трудности или др.
Предвид обстоятелството, че липсват /не са
представени/ доказателства за възложени конкретни поръчки от страна на А. Г. на
дружество „Такт - В.“ ООД, но е налице плащане, респективно е признат приход
при ревизираното дружество и отчетен разход при платеца на услугата, органите
по приходите са приели, че е налице дейност по предоставяне на персонал – 4
лица от страна на „Такт - В.“ ООД на А. Г.
с DE *********, за осъществяване на договорените административни и логистични
дейности от офиса на ревизираното дружество в град В.. Или, услугите,
документирани с фактури № 76/06.11.2015г.; № 77/13.11.2015г.; №104/01.12.2016г.
и № 106/30.12.2016г. /л. 61-63; л. 54-56 и л. 94-98/ са предоставени от
постоянен обект, по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и § 1 и 2 от чл. 11 на
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2001 на Съвета от 15.03.2011г., от офис в
гр. В., който е снабден с персонал и техническа възможност за осъществяване на
дейност, свързана с икономичесК. дейност на А. Г. с идентификационен №
DE301410409.
Органите по приходите приемат, че
извършените от жалбоподателя услуги на А. Г., по своето естество е осигуряване
на пресонал от 4 лица назначени по трудов договор в „Такт -В.“ ООД, които да
извършват логистична и административна дейност, въз основа на събраните писмени
доказателства: договор от 01.10.2015г./л. 152- 154/ и отговор с референтен №
VAT_BG_022080_DEJ60278_20160713_G_RI_R /л. 75- 78/.
Дружеството не е представило други
доказателства, които са били изискани по реда на чл. 116 от ДОПК, въз основа на
които да се установи, къде А. Г е установил независимата си икономическа
дейност, физическото изпълнение по договора от 01.10.2015г., мястото на
изпълнение на доставК. на получените услуги по фактури №№ 76/06.11.2015г., №77/
13.11.2015г., № 78/ 25.11.2015г., № 81/ 01.12.2015., № 82/ 10.12.2015г., №
83/14.12.2015г., № 104/ 01.12.2016г. и №106/ 30.12.2016г., съгласно приложимото
законодателство, както и да се установи същите обложени ли са с ДДС.
След като не са били представени
доказателства, къде А. Г. е установил независимата си икономическа дейност,
органът по приходите предвид общото правило, за определяне мястото на
изпълнение на доставки на услуги, приложимо и по отношение на предоставянето на
персонал, е приел, че относима е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, т.е.
мястото на изпълнение е там, където е установен доставчикът или постоянният му
обект, от който се извършва доставК..
В производството пред съда са представени
данъчна декларация за 2015 г., подадена на 27.03.2017 г. и Писмени обяснения от
управителя на „Такт-В.” ООД.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след
изчерпване възможността за обжалване по административен ред потвърдена от
директора на Дирекция „ОДОП” - В. с Решение № 389/04.02.2019г., поради което е
ДОПУСТИМА.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентните органи - възложителя на
ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 ДОПК и ТР №
10/2016г. на ВАС и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не са налице пороци, влечащи нищожност на РА. Твърдяното от жалбоподателя нарушение превратно упражняване на власт - „ по време на извършване
на ревизионното производство са изисквани доказателства, които нямат нищо общо
с данъчното облагане” не прави оспореното
решение нищожно. За да е налице нищожност на административния акт, трябва да е налице
пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на акта и
този съществен порок да създава пречки административния акт да породи годни
правни последици. В оспореното решение са
посочени приложимите материалноправни норми,
на които се основава, т.е. актът не е лишен от материалноправно основание. Дори и да твърди жалбоподателя, че в ревизионното
производство са били изискани доказателства, които според него са „неотносими”
към спора, то това не може да доведе до нищожност на акта. В случай, че
доказателствата са неотносими към спора, то няма да бъдат кредитирани. В тази
връзка доводите за нарушение на материалния закон, изложени в жалбата, не водят до нищожност на административния акт, а
при тяхната основателност административният акт би бил унищожаем. В случай, че Органът по приходите не е
кредитирал/съответно е кредитирал неправилно една част от доказателствата, в
производството пред съда, съдът ще установи кои доказателства са релевантни,
поради което твърдението за нищожност с тези мотиви е неоснователно.
При извършената служебна проверка, Съдът
не констатира да има допуснати съществени по своя характер нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство и при издаването на акта, които да обуславят отмяна на това
основание. Ревизията е приключена в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД
е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като
съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и
срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на РА. В хода на
ревизията органите по приходите са идвършвали редица процесуални действия по
събиране на относимите и необходимите доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Ето защо не се удостоверява да има допуснато и процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените такива.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради нарушение на материалния закон.
В мотивите на РА от 01.11.2018 г.,
поправен с РА от 20.11.2018 г., е прието, че „Такт-В.” ООД е документирало и
декларирало извършени облагаеми доставки с нулева ставка на ДДС – услуги с място
на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС с
получател А. Г.. Ревизионният орган е установил, че издадените фактури са с
предмет „административно и логистично обслужване” и със същите било
документирано изплащането на месечна постоянна такса от 2 000 евро за
четири назначени в офиса на „Такт В.” ООД лица, които се занимават с
представянето на артистите на немското регистрирано лице, във връзка с
партньорите по договори в Б.. Твърди се че с представено писмено обяснение от
15.06.2018 г. в ревизионното производство са променени параметрите на
предоставяните услуги – извършване на административно и логистично обслужване
на оперни певци, които пеят в различни театри/опери в Западна Европа.
Ревизионния орган е отчел факта, че не са били представени, въпреки че са били
изискани, доказателства за получени задачи или поръчки, възложени от А. Г. на
„Такт-В.” ООД, за извършени разходи във връзка с изпълнение на
административното и логистично обслужване. Предвид това, ревизионния орган е
приел, че е налице дейност по предоставяне на персонал на 4 лица от страна на
жалбоподателя на А. Г./като последният е съдружник в дружеството – изпълнител/,
за осъществяване на договорените административни и логистични дейности. Предвид
факта, че издадените фактури са предоставени от постоянен обект по смисъла на
§1, т.10 от ДР на ДОПК и §1 и §2 от чл.11 от Регламент за изпълнение /ЕС/
№282/2001 г. на Съвета от 15.03.2011 г., от офис във В., който е снабден с
персонал и техническа възможност за осъществяване на дейност, свързана с
икономичесК. дейносто на А. Г., то именно дължимият ДДС, според органа по приходите следва да бъде
внесен от жалбоподателя.
Ревизионният орган неправилно е приел, че
след като не са представени доказателства за извършените услуги – получени
задачки, поръчки, възложени от А. Г., извършени разходи във връзка с изпълнение
на административното и логистично обслужване на оперни певци, отчети за
свършена работа, е приел, че е налице дейност по предоставяне на персонал – 4
лица от страна на жалбоподателя към А. Г. за осъществяване на договорените
административни и логистични дейности от офиса на ревизираното дружество по
смисъла на §1, т.10 от ДР на ДОПК. Изводите на ревизионния орган противоречат
на представените писмени обяснения от управителя на дружеството жалбоподател.
Същите са представени във връзка с искане за представяне на документи и писмени
обяснения от 29.05.2018 г. В обясненията е посочено, че „Такт-В.” ООД е
дружество, което извършва административна работа, както и посреднически услуги
по повод организиране на концертна, импресарска, продуцентска дейност, като
концертите се извършват извън територията на РБ.. Посочено е, че дейността включва
административна поддръжка на една част от артистите представяни от клиенти на
дружеството, състояща се в изготвяне на автобиографии, изпращане на техните
размери за костюм, портрети, лични данни и друга информация, оказване на помощ
при закупуване на билети, при подаване на документи за визи, поддръжка на
различни промоционални материали в актуален вид. Посочено е, че получател на
услугите е А. Г., който е установил независимата си икономическа дейност в ФР Г.
и е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в Г., както и че тяхното място
на изпълнение е на територията на друга страна членка на ЕС. Дейността на
дружеството се извършва от нает персонал по трудови договори – към него момент
3 сътрудници. Посочено е, че получените услуги са свързани с независимата му
икономическа дейност. От представените писмени обяснения става ясно, че А. Г.
организира участието на различни оперни и др. изпълнители в различни страни от
Европейския съюз, което е основната дейност на лицето. Именно във връзка с тази
основна дейност, е необходимо някой, в случая дружеството жалбоподател, да
организира „административна поддръжка на една част от артистите..., състояща се
от изготвяне на автобиографии, изпращане на техните костюми, портрети, лични
данни и др....”. Неправилно органът по приходите с издадения ревизионен акт е
смесил основната дейност на лицето А. Г. и на дружеството жалбоподател. Наетите
лица в офиса на дружеството жалбоподател не извършват дейност директно към А. Г..
Те са наети, имат правоотношение с управителя на дружеството – Д.Г., при което
при „поръчка” на услуга, тя се изпълнява от дружеството и лицата, като
служители на фирмата извършват тази дейност, но тя се извършва от името на дружеството,
а не директно от наетите лица към А. Г.. В случая, както правилно е установил
ревизионния орган, дори и управителят на „Такт-В.” ООД и А. Г. да са свързани
лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК, то всяко едно е регистрирано в
съответната държава, че извършва търговска дейност, която е различна една от
друга. Поради неправилния извод, до
който е стигнал ревизионния орган, че е налице дейност по предоставяне на
персонал – 4 лица от страна на „Такт-В.” ООД на А. Г., е стигнал до погрешния
извод, че услугите предоставени от жалбоподателя са предоставени от постоянен
обект по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС. Услугите са предоставени на
съответните артисти/изпълнители, като възложител е А. Г., поради което тези
лица не извършват директно дейност/услуги за А. Г.. Както се посочи по-горе,
последният е импресарио, а дружеството жалбоподател изпълнява административна
дейност по осигуряване, настаняване, рекламна и друга дейност на артистите. В
този смисъл е и представеният с административната преписка Договор от
01.10.2015 г./л.152-154/, в който са посочени, дейностите които следва да
изпълни „Такт-В.” ООД при възлагане от страна на А. Г.. Видно от представения
договор, същите съответстват на посочените в писмените обяснения на
жалбоподателя пред Ревизионния орган. В договора е предвидено да се заплаща на
изпълнителя – жалбоподателя възнаграждение в минимален размер на 2 000
евро на месец, през който има възложена работа, като възнаграждението може да
се променя в зависимост от обема на възложената работа.
В решението, с което е потвърден
ревизионния акт, на стр.4 е посочено, че оказаните услуги от жалбоподателя към А.
Г. по фактури с №76, 77, 78, 81, 82, 83, 104, 106 са документирани доставки на
услуга, с място на изпълнение на територията на страната, което не е вярно.
Видно от представените с административната преписка фактури на л.94-98, в
същите е посочено, че мястото на сделК. е Б., Г., поради което се установява,
че за целите на облагането, ревизионния орган е приел, че изпълнението на
услугата е на територията на страната, което не е правилно. В Ревизионния акт е
посочено за процесните фактури, че са с предмет „административно и логистично
обслужване”, което се потвърждава от отразеното, като основание за издаването
им. Неправилно обаче в ревизионния акт се твърди, че със същите е документирано
изплащането на месечната постоянна такса от 2 000 евро за четири назначени
в офиса на „Такт-В.” ООД лица, които се занимават с представянето на артистите
на немското регистрирано лице. Видно от размера на декларираните суми същите не
са в размер на 2 000 евро или левовата им равностойност. В представените
фактури са фактурирани суми в размер на 11 734.8 лв., 7 040.99 лв.,
8 605.65 лв., 7 823.32 лв., 3 911.66 лв., което опровергава
извода на органа по приходите, че е „документирано изплащането на месечна
постоянна такса от 2 000 евро за четири назначени в офиа на „Такт-В.” ООД
лица”.
Органът по приходите е приел, че са
извършени декларирани извършени доставки на услуги по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС към А. Г. с VIN DE301410409. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при
доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото,
където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато
тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място,
различно от мястото, където получателят е установил независимата си
икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този
обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или
постоянен обект, мястото на изпълнение на доставК. е мястото на постоянния
адрес или обичайното пребиваване на получателя. Безспорно по делото е
установено, че А. Г. е регистриран за целите на ДДС във ФРГ. Съгласно
цитираната разпоредба, получателят – А. Г. е данъчно задължено лице, на
мястото, където е установил независима икономическа дейност – ФРГ. Текста
наразпоредбата посочва, че когато тези услуги се предоставят на постоянен
обект, който се намира на място различно от мястото, където получателят – А. е
установил независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото
на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя – А. – в случая
ФРГ. Фактът, че в представената бланка за обмен на информация – л.25 от
адм.преписка, е посочено, че А. Г. не е обложил получените услуги, тъй като
мястото на услугата не е в Г., не означава, че Органът по приходите в Б. следва
да предприеме действия за облагане на получената услуга. По какъв ред ще се
съберат дължимите данъци за доставените услуги на А. Г. във ФРГ и дали това ще
се случи не е преюдициален въпрос, от който зависят действията на приходната
администрация в Б.. Неправилно органът по приходите е приел, че след като
жалбоподателят в ревизионното производство не е представил никакви
доказателства относно естеството и вида на извършените услуги, липсата на
доказателства, че лицето на което са издадени фактурите е действителния
получател на тези услуги, да приеме, че извършените от жалбоподателя услуги към
А. Г е осигуряване на персонал от 4 лица назначени по трудов договор в „Такт-В.”
ООД, които да извършват логистична и търговска дейност. След като А. Г е
регистрирано лице за целите на ДДС във ФРГ, то в правото на приходната администрация
на ФРГ е дали и по какъв начин ще си събере дължимия ДДС за получените услуги
от жалбоподателя. Неправилно е да се приема, че само защото в писмени обяснения
пред немските данъчни власти Г. посочва, че не е обложил получените от него
суми, тъй като мястото на услугата не е във ФРГ. В този смисъл мястото на
изпълнение е там където е установен доставчикът.
Подробни правила относно доказване статута
на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение /ЕС/ №
282/2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка
върху добавената стойност. Регламентът е тълкувателен акт, насочен към
уеднаквяването на условията за изпълнение на правно обвързващите актове в
Съюза. Целта му се определя в неговия преамбюл и тя е да гарантира еднаквото
прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за
прилагане на Директива 2006/112/ЕО и по-специално по отношение на
данъчнозадължените лица, доставК. на стоки и услуги и мястото на облагаемите
доставки. Съгласно същия преамбюл на Регламента, в съображение 18 изрично се
сочи, че правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка
на услуги зависи главно от статута на получателя, данъчно задължено лице или
данъчно незадължено лице и от това в какво качество действа. За да се определи
статут на данъчно задължено лице на получателя, следва да се установят
доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него. Съгласно
чл. 17 от раздел 4 „Място на доставка на услуги”, подраздел 1 „Статут на
получателя”, ако мястото на доставка на услуги зависи от това дали получателят
е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, статутът на получателя се
определя въз основа на членове 9-13 и чл. 43 от Директива
2006/112/ЕО. Съгласно чл. 18, § 1 от раздел 4 „Място на доставка на услуги”,
подраздел 1 „Статут на получателя”, освен ако не разполага с информация за
противното, доставчикът на услуги може да се счита, че получател, установен в
Общността, има статут на данъчнозадължено лице: а) когато получателят му е съобщил
идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за
валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в
съответствие с чл. 31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 07
октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите
в областта на данъка върху добавената стойност; б) когато получателят все още
не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал
заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго
доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на
ДДС и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията,
предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за
сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В чл. 18, § 2 се сочи, че освен ако не разполага с информация за противното,
доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има
статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е
съобщил идентификационния си номер по ДДС.
В конкретния случай, от представените по
делото доказателства - данъчна фактура и Invoice касаещи процесната доставка на
услуги, е безспорно видно, че в тях се сочи конкретен идентификационен номер по
ДДС на получателя – А. Г. DE301410409. Обстоятелството, че
получателят към момента на споразумението и на извършване на услугите е
предоставил на доставчика /оспорващият/ валиден идентификационен номер по ДДС
във ФРГ, че той е данъчно задължено лице, което подлежи на регистрация по ДДС,
се потвърждава и от представените в хода на ревизията писмени обяснения от
ревизираното лице, където този факт не се отрича. Предвид на това и в
съответствие с разпоредбите на чл. 18 от регламента, жалбоподателят следва да
третира получателя на доставяната услуга като данъчно задължено лице.
В конкретният случай има издадена фактура
от получател на услуга – логистично и административно обслужване, с място на
дейност страна членка на Общността, като по нея доставчикът е дружество,
регистриранато по националното ни законодателство по ЗДДС и има издаден
идентификационен номер. Последният доказва по безспорен начин, че към момента
на извършване на доставК. и в последствие удостоверява пред ответника, че
получателят на услугата има регистрация по неговото законодателство за целите
на ДДС, съотв. че е налице втората хипотеза на чл. 18, т. 1, б. "б"
от регламента, за да обоснове своя довод, че Г. е данъчно задължено лице по см.
на тези норми и съотв. мястото на изпълнение по доставК. следва да се определя
по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Безспорно се удостоверява, че към
момента на доставК. на конкретната услуга получателят й е „данъчно задължено
лице”, поради което неправилно органът приема приложимост на нормата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и съотв. извежда извод, че в конкретня
случай процесната доставка е с място на изпълнение Б. и съотв. задължението за
начисляване на ДДС лежи върху доставчикът. Органът по приходите неправилно е „смесил”
дейността на Г. с дейността на дружеството, като е приел, че дейностите, които
извършва дружеството са в изпълнение на основната дейност на Г., поради което
неправилно е приел, че „тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се
намира на място, различно от мястото, където получателят е установил
независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото,
където се намира този обект” – в случая офиса на жалбоподателя в Б.. Целият
процес/дейност са представени от органа по приходите, като една дейност на Г.
във ФРГ и дейността на дружеството жалбоподател, поради което не може да се
разграничи, съответно да се установи правилно кой следва да внесе дължимия ДДС.
По изложените съображения обжалваният
административен акт се явява незаконосъобразен, поради което следва да се
отмени.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се
дължат сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение в
рзамер на 1 260 лв. и 50 лв. държавна такса, определен в съответствие с
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският
административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Такт-В.” ООД ЕИК ххххххххх,
представлявано от управителя Д.Д.Г. против Ревизионен акт №Р-03000318002920-091-001/09.11.2018
г., поправен с РА №П-03000318203816-003-001/20.11.2018г., издадени от органи по
приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 389/04.02.2019г. на Директора
на Дирекция „ОДОП” В., в частта, с която на жалбоподателя са определени
задължения за ДДС за д.п. м.11.2015 г. и д.п.м.12.2015 г. общо в размер на
7 171.38 лв. главница и 1 601.32 лв. лихви, и за д.п.м.12.2016 г. в
размер на 3 911.66 главница и 456.40 лв. лихви.
ОСЪЖДА ТД на НАП В. да заплати на „Такт-В.”
ООД ЕИК ххххххххх разноски по делото в размер 1 310 /хиляда триста и десет
лева/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: