Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

№  ……                                                                   25.10.2013г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданска колегия,

в открито съдебно  заседание на 03.10.2013година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Д.С.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр. дело №1 по описа за 2013г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото пред ЯОС е образувано по исковата молба на Мюсюлманско изповедание гр.София, представлявано от главния мюфтия М.Х., с която против ответника Община Ямбол са предявени в обективно кумулативно съединяване два иска - осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, вр. с чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и §5, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗВ и иск по чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 120 000лв.

По иска за собственост ищецът претендира да бъде признато правото му на собственост и да му бъде предадено владението върху сграда-Безистен в гр.Ямбол на два етажа, със застроена площ от 960 кв.м., с посочен идентификатор по кадастралната карта на гр.Ямбол и с функционално предназначение – паметник на културата, заедно с 960/13969 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, който имот е подробно индивидуализиран.

Ищецът Мюсюлманско изповедание гр.София твърди, че като правоприемник на вероизповедните общини на територията на гр.Ямбол в периода 1895г.–1949г., е собственик на притежаваните от тях недвижими имоти, включително на сградата - Безистен в града. За тази сграда ищецът излага, че е построена в началото на ХVІ век като вакъфски имот, който според шериата е бил султанска собственост, но е бил управляван от частен управител – мютевелия и доходите от имота са били предназначени за издръжката на няколко религиозни фондации, имащи право на ползване върху същия имот. След възстановяване на българската държава, през 1895г. имотът станал собственост на Мюсюлманското настоятелство в гр.Ямбол, като собствеността на мюсюлманската верска община произтичала и от Съглашението за уреждане на някои последици от обявяването на Княжество България за Царство, подписано на 19.04.1909г. от Турското правителство и Българското правителство, както и от Устава на духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, обнародван в ДВ бр.63/1919г. През 1916г. високото тяло на Безистена било завзето от държавата, но след подписването на Ангорския договор от 1925г. тази част от имота била изоставена и Ямболската мюсюлманска вероизповедна община възстановила владението си. Твърдението на ищеца е, че до 1945г. собствеността и владението върху имота са били на Ямболската мюсюлманска вероизповедна община, че в края на 1945г. високата част на Безистена със самостоятелни входове, както и дюкяните в ниската част са били завзети от държавата без законово основание, като през 1951г. е бил издаден и Акт за държавна собственост на основание ЗДИ, а понастоящем имотът е във владение на Община Ямбол. С оглед на това ищецът счита, че за имота, сградата - Безистен и идеалните части от прилежащия й терен, са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, във вр. с §5, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗВ.

Ищецът сочи, че и през последните пет години преди датата на предявяване на иска му за собственост, ответната община е ползвала процесния имот и е извличала доходите от това ползване. Поради това счита, че общината се е обогатила без правно основание за негова сметка с размера на наемите, които е получила от отдаването на имота под наем и на основание чл.59,ал.1 ЗЗД моли за присъждане на сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на същия имот от ответника в периода 20.12.2007г.–19.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2012г.

С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове изцяло като неоснователни. По иска за собственост Община Ямбол е възразила, че мюсюлманските организации на територията на Община Ямбол, чийто правоприемник е ищецът, никога не са били собственици на процесния имот, нито са упражнявали каквито и да е права  върху него. В тази връзка общината е поддържала, че ищецът  се позовава само на исторически данни, без да представи документи за собственост, включително такива за изпълнение на разпоредбите на § 168  и § 169 от Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България от 1919г., поради което Мюсюлманската вероизповедна община в гр.Ямбол не е водила в бюджета си сградата на Безистена. На следващо място общината е възразила, че Съглашението между Българското правителство и Турското правителство от 9/19.04.1909г. не урежда въпросите за прехвърляне на собствеността върху вакъфските имоти, а регламентира тяхното опазване и съхранение, при което собствеността върху процесната сграда е била придобита от Ямболската община. Още през 1924г. и 1925г. сградата на Безистена се е третирала като общинска собственост и във вида, в който се е намирала към този момент се е ползвала като градски хали, съгласно решения на Ямболски градски общински съвет. В случай, че не се възприемат тези аргументи за правото на собственост на Община Ямбол, същата е заявила като основание за собствеността си придобивна давност - 20 годишен срок, изтекъл в периода от 1878г. до 1951г.  Твърдейки, че именно Община Ямбол е била собственик на имота към 1945г., ответникът е поддържал, че имотът не е отнеман от праводател на ищеца, поради което същият имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ, във вр. с § 5 от ПЗР на ЗВ.

Независимо от горното, ответникът е поддържал, че на сградата Безистен са били извършени ремонт и реставрация през 1973г., във връзка с които през 1967г.- 1968г. са били проведени отчуждителни процедури по ЗПИНМ по отношение на част от магазините, застроени около сградата. Другата част от тези магазини – дюкяните в ниската част са били отчуждени по силата на ЗОЕГПНС още през 1948г., 1949г. и 1950г., като всички дюкяни са били съборени и на тяхно място е била изградена част от търговската площ на Безистена в настоящия му вид, т.е. сградата не съществува във вида, в който се твърди да е била завзета от държавата. Аргумент за това, според общината, е съставеният АДС от 1951г., в който Безистенът е описан като „масивна постройка – едноетажна – хали с площ от 508.68 кв.м.”, а в сега съставеният Акт за общинска собственост имотът се състои от първи етаж със застроена площ от 695 кв.м., втори етаж на кота 3.1м. и 48 кв.м. и подземен етаж със застроена площ от 1131 кв.м. За акта за общинска собственост ответната община сочи, че е съставен след като с влязло в сила съдебно решение на ЯОС е разрешен спора за собственост  между Община Ямбол и държавата, представлявана от Областния управител на Област Ямбол, по който спор съдът е приел, че собственик на имота е именно Община Ямбол.

Тъй като ответната община  счита имота за свой собствен, е оспорила и иска за заплащане на обезщетение за неоснователното му ползване, с доводи, че е упражнявала правата си на собственик, извличайки  гражданските плодове от него.                  

В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат изцяло от пълномощника на Мюсюлманско изповедание – адв.Р., който пледира за уважаването им изцяло. Представя и писмена защита, в която доразвива тезата си за наличие на предпоставките за реституция на имота съгласно чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, вр. с §5 от ПЗР на ЗВ.

Ответникът Община Ямбол, чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва исковете и в с.з., настоява за отхвърлянето им, като подробни съображения излага в писмена защита.

Претенции за присъждане на разноските пред първата инстанция заявяват и двете страни.    

ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение на СГС, издадено на 03.07.2012г. по ф.д.№1659/2003г., че ищецът Мюсюлманско изповедание гр.София е религиозна институция, вписана във водения от този съд регистър за вероизповеданията. С удостоверение от 23.01.2013г. Ямболският окръжен съд, фирмено отделение, е удостоверил, че в регистъра за местните поделения на вероизповеданията няма регистрирано мюсюлманско настоятелство със седалище в гр.Ямбол като местно поделение на религиозната институция Мюсюлманско изповедание гр.София.

Съгласно удостоверение №02-18-382/07.08.2003г. на директора на Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет, религиозната институция Мюсюлманско изповедание гр.София е правоприемник на всички мюсюлмански религиозни, религиозно- просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949г. С решение от 04.06.2013г., постановено по ф.д.№1659/2003г. Софийският градски съд  също е признал за установено на основание §4 от ПЗР на ЗВ, че религиозната институция  - вероизповедание с наименование „Мюсюлманско изповедание” гр.София е правоприемник на мюсюлманските религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни  юридически лица, съществували в периода до 1949г., между които юридически лица е и Мюсюлманската вероизповедна община  гр.Ямбол.

По делото ищецът е представил заверено копие от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, утвърден с Указ №12/ 23.05.1919г. и обнародван в ДВ бр.65/26.06.1919г., както и копия от уставите на мюсюл-манското изповедание от 1945г., 1975г., 1992г., 1994г. с изменения от 1996г., 1997г., 2005г. и 2011г.

Съгласно уредбата на първия посочен Устав от 1919г., най-малката организационна единица на Мюсюлманското изповедание е мюсюлманската вероизповедна община, която е юридическо лице, образува се в населено място с поне 40 мюсюлмански семейства и с разрешение на Министерството на външните работи - §7 и §8 от Устава.   Органът, който управлява и представлява мюсюлманската вероизповедна община е настоятелството - §28 от Устава. Аналогична е уредбата на мюсюлманските вероизповедни общини като юридически лица и тяхното управление и представителство, и в останалите Устави, като всички регламентират правото на Мюсюлманското вероизповедание - на неговите вероизповедни общини да притежават недвижими имоти, в т.ч. и вакъфски имоти, които имоти се управляват и стопанисват от мюсюлманските настоятелства.

Ответникът Община Ямбол не е оспорил факта, че в периода след Освобождението и до 1949г. в гр.Ямбол е съществувала Мюсюлманска верска община – организационна единица на Мюсюлманското вероизповедание. За установяване на този факт ищецът е представил и Списък на вероизповедните общини в Народна Република България към 1948г., в който Ямболската вероизповедна община е включена към Айтоското мюфтийство. Същевременно, от представените Устави на Мюсюлманското вероизповедание в България, действали в периода от 1919г. и досега се установява, че същото изповедание  не е прекратявало своето съществуване като юридическо лице, а с решението на СГС от 04.06.2013г. е признато за установено, че Мюсюлманско изповедание гр.София е правоприемник на съществувалите до 1949г. мюсюлмански религиозни юридически лица, включително на Ямболската мюсюлманска вероизповедна община. Или с оглед тези данни, процесуалната легитимация на ищеца е безспорно установена по делото. Същият има право  и правен интерес да предяви настоящите претенции – исковете за собственост и за неоснователно обогатяване, щом твърди, че праводателят му - Ямболската мюсюлманска вероизповедна община е била собственик на процесния имот - Безистен.

Спорна е материалната легитимация на ищеца и по двата предявени от него иска-  вещен и облигаторен, като възражението на ответника е, че Ямболската вероизповедна община никога не е придобивала правото на собственост върху сградата Безистен в гр.Ямбол.

За да обоснове правото си на собственост върху имота, ищецът е поддържал, че Безистенът е бил построен преди Освобождението на България като вакъфски имот – собственост на султана, а след Освобождението е придобит от Ямболската вероизповедна община по силата на Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България от 1919г., Съглашението за уреждане на някои последици от обявяването на Княжество България за Царство от 1909г. и Ангорския договор от 1925г.

От заключението на вещото лице д-р Н.М., извършил назначената по делото историческа експертиза, е изяснено съдържанието на имотната категория „вакъф” от гледна  точка на догмите на исляма и правото на шериата, действало по време на османското владичество в България. Според заключението, след Освобождението на България за Източна Румелия е била създадена служба, подведомствена на назначен с императорско ираде управител на вакъфските имоти, а с утвърдения от султана през 1879г. основен закон за областта - Органическия устав на Източна Румелия, е предвидено „всички вакъфски и господарски права и служебности, на които са били подложени вакъфските и други  недвижими имоти, да се отменяват и остават унищожени”- Глава ХІV от Устава. Тази глава от Органическия устав е била изпълнена с допълнително съдържание от Закон от 30.05.1885г., който е предвиждал „всички вакъфски земи и други недвижими имоти от каквато категория и да са, да се обръщат в свободна собственост на настоящите им законни държатели или на имащите право вместо тях, след като се изпълнят формалностите, които се предписват от този закон”. Според заключението, в периода преди Съединението от 1885г. и след това, в процеса на съвместното управление на Княжество България и Източна Румелия било въведено законодателството на Княжество България, част от което са приложимите за случая закони: Закон за господарските и чифликски земи от 28.01.1885г., Закон за заменяване на турските документи за право на собственост с крепостни актове от 08.01.1892г. и Закон за изплащане на дълга на бившата Източна Румелия към Високата порта  от 17.12.1887г.

За процесния имот, Ямболския Безистен, вещото лице д-р М. е препредал  бележките на видния изследовател на България К. И. от посещението му в  Ямбол през 1882г. Според същите бележки, Безистенът бил „още цял, неразвален”, следвало описание на имота, а авторът посочил за него, че е бил „вакуф, задушбина на някой си А. паша; незначителен годишен данък (по 55 пари годишно за дукян); всякога приблизително 20 години напред дохождал да събира вакуфски управител от Цариград....Сега в него се намира склад на болницата и войската”.

По отношение на Ангорския договор (наречен Анкарски) от 18.10.1925г.  вещото лице е разяснило, че целта на договора е била уреждането на изселническия проблем и установяването на новите граници, като договорът е третирал само имотите на турските поданици.

Ищецът е представил Съглашение, подписано в Цариград между Турското правителство, от една страна, и Българското – от друга, на 06/19 април 1909г. в изпълнение на руско-турския протокол, подписан в  С.Петербург на 03.04.1909г., утвърдено с Указ от 13.01.1910г. и публикувано в ДВ бр.13/1910г. Според §VІІ от т.ІІ - Съглашение по мюфтийския въпрос, Българското правителство е поело да бди за доброто съхранение на недвижимите вакъфски имоти, находящи се в България. Посочено е, че никаква религиозна  или благотворителна сграда не може да се срути, освен по надлежна нужда и съгласно действащите закони и правилници в страната. За случаите на отчуждаване на вакъфска сграда е прието отчуждаването да се извърши след като се определи друго място, имащо същата стойност и след като се заплати стойността на сградата.

С Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България от 1919г. - §168 от същия, е предвидено управлението на всички общински вакъфи в Царството да се поеме от настоятелствата на мюсюлманските вероизповедни общини. За управляваните от мютевелии вакъфи според учредителните им актове „вакъфнаме”, също е предвидено да се отнемат от управителите - мютевелии, като се предадат за управление на  настоятелствата, а последните заплащат възнаграждение на мютевелиите, които имат само правото на обикновен надзор върху тези вакъфи. За възникналите спорове по управлението на вакъфите е предвидено решението да принадлежи на Министерството на външните работи и на изповеданията. В присъствието на делегат на същото министерство е следвало да се извършва и всяко прехвърляне на частен или мютевелийски вакъф от мютевелията върху настоятелството на мюсюлманската вероизповедна община - §169 от Устава. Съгласно §175, в 6-месечен срок от влизане в сила на Устава, главният мюфтия е задължен да представи в Министерството на външните работи и на изповеданията подробен списък  за всички вакъфски имоти в Царството.

По делото ищецът не е представил доказателства да е била изпълнена процедурата по §168 и сл. от обсъждания Устав за предаването на процесната сграда на Ямболската мюсюлманска верска община след 1919г.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че в Бюджета за приходите и разходите на Ямболската вероизповедна община за 1933/1934 финансова година сградата „Безистен” не фигурира измежду посочените 17бр. имоти  на мюсюлманската религиозна единица. С представените от Община Ямбол протоколи за взети решения от Ямболския градски общински съвет от 10.12.1924г. и от 20.05.1925г., по делото се установява, че към 1924г. сградата на Безистена се е третирала като общинско здание, за което общинският съвет е взел решение от 26.08.1924г. и отделил средства от бюджета си  да се приспособи за градски хали. Назначена е била комисия, която да се произнесе по здравината на постройката, укрепването й и предвиденото разширяване на прозорците и поправката на куполите, а с решението от 20.05.1925г. е бил утвърден проведеният търг за използване на Безистена като хали, с 10 зарзаватчийски и 10 месарски поделения.

На 23.04.1951г. е бил съставен Акт за завземане на недвижим имот за държавен- №299, с който е актувана за държавна собственост цялата сграда на Безистена, представляваща масивна постройка - едноетажна - хали, находяща се в гр.Ямбол на площад „Освобождение”, със застроена площ от 508.68кв.м. В акта е отразено, че сградата е общински имот, използван за градска търговия.

От представените от ответника 9бр. актове за държавна собственост, издадени в периода 14.11.1949г.–13.04.1950г. се установява, че от собствениците - поименно посочени физически лица, са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС девет дюкяни, които са били застроени в ниската част на Безистена на пл.„Освобождение” в гр.Ямбол. Със заповеди на Председателя на ГНС гр.Ямбол тези имоти са били предадени за стопанисване и управление на СП”Жилфонд”.

През 1967г. ИК на ГНС-Ямбол е взел решение и одобрил конкурсна програма за преустройството на сградата „Безистен” и отреждането й за музей и художествена галерия (конкурсна програма за преустройството, проектна задача за конкурса, докладна записка, обяснителна записка). Установено е от ответната община с представените протоколи, писма и актове за държавна собственост, че за осъществяване на предвиденото преустройство на Безистена, в периода 1967г.-1969г. от останалите собственици на дюкяните, разположени отвън в ниската част на Безистена, от южната и северната му страна, са били отчуждени тези недвижими имоти по реда на ЗПИНМ. Същите имоти са били оценени от комисия по чл.85 ППЗПИНМ, на бившите собственици са били изплатени определените им суми за обезщетения и държавата е актувала тези имоти с актове за държавна собственост.

С протокол - обр.16 от 28-29.09.1973г. комисия, определена от Националния институт за паметниците на културата гр.София, е извършила приемането и въвеждането в експлоатация  на обекта „Безистен” - Ямбол.

С АДС №11/01.06.1999г. недвижимият имот Безистен е актуван за частна държавна собственост, като в описанието на имота е посочено, че след преустройство на сградата от 1974г. същата се състои от първи етаж от 695кв.м., втори етаж на кота 3.10м. – 48кв.м. и подземен етаж от 1131кв.м., като общата квадратура на целия имот е 1878 кв.м.

С влязлото в сила решение №483/21.0.2003г. на ЯОС по в.гр.д.№ 951/2001г. е разрешен спорът за собственост върху сградата Безистен между Община Ямбол и Областния управител на област с административен център гр.Ямбол. Съгласно разграничителния критерий между държавна и общинска собственост, проведен с §7 от ПЗР на ЗМСМА съдът е признал за установено, че сградата има образователно, културно и търговско предназначение от местно значение и нейн собственик е Община Ямбол. Въз основа на съдебното решение е съставен АОС № 561/26.04.2002г.

С първоначалното и допълнителното заключение на  вещото лице инж. Ф., извършила назначената съдебно-техническа експертиза, е проследена регулационната история на процесния имот. Вещото лице е посочило, че Безистенът е масивна сграда,  изградена от големи камъни с неправилни размери и дебелина на зидовете от 0.80м. до 1.20м., а покривът е оформен от четири купола, които са били покрити с олово. Експертът е установил, че по най-стария план за района, в който попада Безистена - от 1910г., имотът е посочен с площ от 505 кв.м. и за него е отреден отделен парцел, без прилежащ терен. Около сградата на Безистена са били обособени парцели от № І до № ХХІІ с площи от 30кв.м. до около 70 кв.м. В следващия регулационен план от 1965г., изработен върху кадастър от 1949г., площта на Безистена е заснета заедно с дюкяните и графично изчислена тази площ възлиза в размер на 1410кв.м. След реставрацията му през 1974г., Безистенът е заснет и нанесен на последващите планове, а също и на кадастралната карта, като една сграда с високо и ниско тяло – цялостен ансамбъл с площ от 960кв.м и с предназначение – паметник на културата. Вещото лице е установило и как с оглед търговските нужди са разпределени понастоящем площите на високото и ниското тяло.

От заключението на вещото лице-икономист Сн.С. се установява, че за периода 18.12.2007г.–20.12.2012г. ответникът Община Ямбол е получил сумата общо 173288.54лв. за отдаваните под наем търговски и други обекти в сградата на Безистена. От тази обща сума, размерът на получените наеми от обектите във високото тяло на сградата  възлиза на 15 047.20лв., а от обектите в ниското тяло, от външните страни на Безистена – 158 241.34 лв.

Разпитаният по делото свидетел И. Д. е поддържал показания, според които  към 1944г. сградата на Безистена е изпълнявала смесена търговска функция, както в нейната вътрешна, така и във външната й част. Отвън били дюкяните на еврейски, арменски  и български фамилии, а във вътрешното тяло имало месарски магазини, за птици, магазини за зеленчуци и за дребни стоки. Според свидетеля, към 1944г. сградата отвътре, а и на някои магазини отвън, била общинска собственост. По-късно, в периода след 1976г.–1977г. се извършило преустройството на Безистена, след което сградата се ползвала като сувенирна палата с излагане на стоки и други материали от ГДР, Полша, Унгария и СССР.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:                 

За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на трите релевантни предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот; ответникът да е във владение или държане на имота; тази фактическа власт да се осъществява без правно основание. Тъй като в случая  към основанието за правото си на собственост върху спорния имот ищецът сочи настъпилата по право реституция по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, съгласно препращащата норма на §5 от ПЗР на ЗВ, в тежест на ищеца е да докаже и елементите от фактическия състав на нормата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ: 1.че имотът  е отнет от държавата в периода 09.09.1944г.–1989г.; 2. че отнемането е без законово основание; 3. че при влизане на закона в сила – 22.11.1997г. имотът съществува реално в размерите, в които е бил отнет; 4. че към момента на реституцията имотът се е намирал в собственост на държавата, общините,  обществените организации  или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.

Според решаващия състав на окръжния съд ищецът Мюсюлманско изповедание не проведе възложеното му главно и пълно доказване за установяване на посочените по-горе предпоставки към основателността на осъдителния иск за собственост. Безспорен между страните е само фактът, че процесният имот Безистен към момента на предявяване на иска  и понастоящем е във владение на ответника Община Ямбол.

На първо място, ищецът не установи правото си на собственост върху имота Безистен в гр.Ямбол, за който твърди, че е бил отнет без законово основание през 1945г. По делото не се събраха каквито и да е доказателства за това, че праводателят на Мюсюлманско изповедание - Ямболската вероизповедна община е придобила собствеността на имота  преди 09.09.1944г. От неоспореното от страните заключение на историческата експертиза, с оглед възпроизведените с него данни от исторически източник- бележките на К. Иречек, по делото може да се приеме за установено само обстоятелството, че процесната сграда Безистен е била построена по време на османското владичество и при действието на правото на шериата е имала характера на вакъфски имот, принадлежал на султана. След Руско- турската освободителна война от 1877г.-1878г. с никой международен договор не е уреден статута на вакъфските имоти, останали на територията на Княжество България и Източна Румелия. Противно на ищцовите твърдения, нито Съглашението от Цариград от 6/19.04.1909г.,  сключено между Турското правителство и Българското правителство, нито Ангорският договор от 1925г. са третирали режима на собствеността върху останалите в България вакъфски имоти, поради което придобиване на собствеността въз основа на същите договори по делото не се установява. Със Съглашението от 6/19.04.1909г. само е постигнато съгласие от българска страна да бъде направено необходимото за доброто съхранение и опазване на вакъфските недвижими имоти.

След Освобождението и възстановяването на българската държавност е променен правният режим на вакъфските имоти. За Източна Румелия по силата на основния за областта закон – Органическия устав, са отменени всички господарски права и служебности върху вакъфските имоти. След Съединението от 1885г. действа Търновската конституция от 1879г., която отделя вероизповеданията от държавата и установява за другите вероизповедания, извън Православно-Християнското източно изповедание, да се управляват от техните духовни власти, но под върховния надзор на надлежния министър и според законите, които ще се създадат за този предмет - чл.42 от Търновската конституция. Уставът на ищцовото изповедание от 1919г. е нормативният акт, уреждащ реда за изземването на вакъфските имоти от досегашните им управители (мютевелиите) и предаването им в собственост на местните мюсюлмански вероизповедни общини, които чрез своите настоятелства са притежавали и стопанисвали вакъфските имоти в България. Уставът от 1919г. обаче не предвижда автоматично преминаване на вакъфските имоти към вероизповедните общини. Той установява 6-месечен срок, в който главният мюфтия да представи в Министерството на външните работи и на изповеданията подробен списък за всички вакъфски имоти в Царство България - § 175 от Устава, след което вакъфските имоти да се отнемат от управителите им и се предадат на съответното настоятелство, което да стане в присъствието на представител на Министерството на външните работи и на вероизповеданията - § 168 и § 169 от Устава.

По делото ищецът не е ангажирал доказателства да е бил спазен този предвиден в Устава от 1919г. ред за предаване на Безистена в гр.Ямбол на съществувалата в периода след 1919г. Ямболска мюсюлманска вероизповедна община. От друга страна, с представените от ответника писмени доказателства е установено, че към 1933г.-1934г. сградата на Безистена не се е водела в Бюджета на Ямболската мюсюлманска вероизповедна община. При тези данни, изводът, който се налага е, че не е установено придобиването на собствеността от местната мюсюлманска община върху сградата Безистен към и след 1919г. Изцяло голословно е твърдението на ищеца (съгласно молбата му – уточнение от 08.05.2013г.), че Ямболската вероизповедна община е станала собственик на имота през 1895г., тъй като няма доказателства към посочения момент мюсюлманската община да е получила владението върху Безистена, от кого и по какъв начин, и на какво основание да е станала собственик на сградата.  

Историческите данни от записките на К.И. са, че още през 1882г. сградата на Безистена се е ползвала за склад на болницата и войската, а в периода 1924г. – 1925г. и след това писмените доказателства по делото сочат, че тази сграда е била във фактическата власт на Община Ямбол,третирала се е като общинска собственост и решенията за управлението  и ползването й са били приемани от Градския общински съвет. Установено е с писмените доказателства - решенията на ГНС от 1924г. и 1925г. и с гласните доказателства – показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира, че през 1924г. по решение на ГНС и със средства от бюджета му сградата е била приспособена за градски хали, а през 1925г. общината е отдала тази сграда чрез търг за ползване именно като хали. Според гласните доказателства, с това му предназначение- за градски хали, Безистенът се е ползвал  и към 1944г., а и след това - до 1951г., тъй като от съставения през 1951г. АДС № 299/51г. е установено, че актуваният имот е общински и се е ползвал за градска търговия.

В обобщение, по делото липсват доказателства праводателят на ищеца - Ямболската мюсюлманска вероизповедна община да е придобила собствеността върху спорния имот - Безистен, по силата и въз основа на българските нормативни актове.

На следващо място, няма и събрани доказателства процесният имот да е бил незаконно отнет от праводателя на ищеца в периода след 09.09.1944г., поради което не може да се направи извод, че собствеността върху този имот е възстановена по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Не е установено изобщо да е била упражнявана фактическа власт от местната мюсюлманска община върху Безистена в който и да е момент след Освобождението и до 09.09.1944г., не е установено и фактическо завземане от държавата или общинския съвет в края на 1945г., което завземане на имота да е именно от Ямболската мюсюлманска верска община. Обратно, ответникът е доказал, че в периода 1949г.-1950г. от държавата са били отчуждени по установения законов ред - ЗОЕГПНС част от дюкяните, които са били притежавани от собствениците им - различни физически лица, нямащи нищо общо с праводателя на ищеца, които дюкяни са били разположени от външната страна на Безистена. През 1951г. държавата е актувала за свой и общинския имот - Безистен с площта му от 508.68кв.м. През 1967г.-1969г. на законно основание са били отчуждени от собствениците и останалите дюкяни от външната страна на Безистена. Отчуждаването е извършено по ЗПИНМ заради предвиденото преустройство и реставрация на сградата Безистен и отреждането й за паметник на културата. Мероприятието е било изпълнено,  като от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, е установено, че след реставрацията, през 1974г. Безистенът е заснет и нанесен като една сграда – високо и ниско тяло, като цялостен ансамбъл с обща площ от 960кв.м. Или изводът е, че въз основа на законно разрешено строителство за преустройство старите сгради на дюкяните от външната страна на Безистена са били съборени, а площта им включена в сегашната площ на сградата, която има цялостен архитектурен облик, различен от този към 1944г.-1945г. Понастоящем имотът представлява първи етаж със застроена площ от 695 кв.м., втори етаж на кота 3.1м.- 48 кв.м. и подземен етаж със застроена площ от 1131 кв.м.  Това означава, че имотът не съществува във вида, в който се твърди да е иззет от държавата,  поради което не подлежи на възстановяване по реда на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ.

По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като Мюсюлманско изповедание не установи настъпването на реституционния ефект по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ - няма доказателства праводателят му - Ямболската мюсюлманска вероизповедна община да е придобила собствеността върху спорния имот Безистен и да е осъществявала фактическата власт върху него, няма доказателства държавата да е отнела без основание този имот от праводателя на ищеца и имотът не съществува реално във вида, в който се твърди да е отнет.

След като ищецът Мюсюлманско изповедание не се легитимира като собственик на процесния имот, неоснователен е и искът на страната по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение от ответната община за неоснователното ползване на имота в периода 20.12.2007г. – 19.12.2012г. Този иск с цена 120 000 лв. също следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото пред първата инстанция, на основание чл.78,ал.3 ГПК  право на разноските за тази инстанция има ответникът, на който съдът следва да присъди разноски в размер на сумата 21 353лв., представляващи изплатено на адвокат Д. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Мюсюлманско изповедание  гр.София, район „Възраждане”, ул.”Братя Миладинови” №27, ЕИК BG*********, представлявано от главния мюфтия М. А. Х., против Община Ямбол, ул.„Г.С.Раковски” №7, ЕИК *********, представлявана от кмета Г. И. С., иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху сграда Безистен в гр.Ямбол, находяща се на площад „Освобождение”, с идентификатор по кадастралната карта №87374.537.83.3, със застроена площ от 960кв.м., на два етажа и функционално предназначение - паметник на културата, заедно с 960/13969 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата – ПИ с идентификатор № 87374.537.83, целият с площ от 13 969кв.м. и начин на трайно ползване - площад, при съседи на поземления имот: ПИ 87374.537.171, ПИ 87374.537.172, ПИ 87374.538.1, ПИ 87374.538.6,  ПИ 87374.538.7, ПИ 87374.538.85, ПИ 87374.537.167, ПИ 87374.537.163, ПИ 87374.537.158, ПИ 87374.537.102, ПИ 87374.537.86, ПИ 87374.537.84, ПИ 87374.537.168, ПИ 87374.537.81, ПИ 87374.537.82, ПИ 87374.537.79, ПИ 87374.537.76, ПИ 87374.537.74, ПИ 87374.537.169, ПИ 87374.537.75, ПИ87374.537.68, ПИ 87374.537.66 и  ПИ 87374.537.170.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Мюсюлманско изповедание гр.София, с посочени данни за адрес, ЕИК и представител, против Община Ямбол, с посочени данни за адрес, ЕИК и представител, иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на имота Безистен в периода 20.12.2007г.–19.12.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2012г. до окончателното й изплащане.

   ОСЪЖДА Мюсюлманско изповедание гр.София, с посочени данни за адрес, ЕИК и представител, да заплати на Община Ямбол, с посочени данни за адрес, ЕИК и представител, на основание чл.78,ал.3 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 21 353лв.(двадесет и една хиляди триста петдесет и три лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.                         

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: