№ 510
гр. Монтана, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20231630101518 по описа за 2023 година
Разглеждат се положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 403 от ГПК, вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът ,,*** ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.,*** е предявил срещу ответника Ц. В. Г., ЕГН **********
с адрес: гр.София, **** положителен установителен иск с петитум: да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ***, ЕИК: *** към Ц. В.
Г., ЕГН ********** в размер на сумата от *** лв., представляваща
причинената имуществена вреда, под формата на пропусната полза и е
определена в размер на законната лихва за периода от 04.01.2018 г. до
04.01.2021 г., начислена върху неоснователно запорираната сума в размер на
**** лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
С Определение № 281925/30.11.2017 г. постановено по гр.д.№
16945/2017 г. по описа на 57-ми състав на Софийски районен съд било
допуснато обезпечение в полза на отв. Ц. В. Г., с което било допуснато
налагане на запор на банковите сметки на *** до размера от 107
709,83 лв. Запорът бил наложен изцяло върху обезпечената сума на
04.01.2018 г. от ЧСИ Ренета Милчева по ИД № 2/2018 г., като от наличните
парични средства на *** по банковата му сметка в ,,УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК‘‘АД била блокирана цялата сума по запора, считано от
04.01.2018 г.
На 20.05.2022 г. между страните спорът окончателно приключил с
1
влязло в сила решение № 260149, постановено по в.гр.д. № 7774/2019 г. по
описа на СГС, като в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за
присъдените в негова полза суми.
Ответникът инициирал с издадения му ИЛ обрзуването на ИД
№209/2022 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева, задължението по което, ведно
с разноските по принудителното изпълнение се равнява на общата стойност от
**** лв.
След като било извършено приспадане на заплатените суми, присъдени
с окончателното решение, ведно с всички разноски, а именно: сумата в размер
на **** лв., заплатена по ИД № 209/2022 г. по описа на ЧСИ Ренета
Милчева, то горницата до 107 709,83 лв., която е в размер на **** лв. се явява
запорирана изцяло неоснователно и ищецът бил лишен от правото да се
разпорежда с тази сума през целия период, докато трае съдебното
производство, поради което му била причинена имуществена вреда, под
формата на пропусната полза от материално неоправдано обезпечение на
иска.
Претендира се обезщетение за пропусната полза в размер на законната
лихва за периода от 04.01.2018 г. до 04.01.2021 г., начислена върху
неоснователно запорираната сума в размер на **** лв., а именно сумата в
размер на 24 747,25 лв.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Искът се оспорва по основание и размер за което ответникът излага
пространни съображения по делото.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като
такъв между надлежни страни, за допустимо искане и подаден в преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледан по същество, съдът
намира установителния иск за изцяло неоснователен.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, приети са и заключения на
вещите лица В. и М. по назначените първоначална и допълнително съдебно-
икономически експертизи.
Не е спорно по делото и е видно от приетите по делото писмени
доказателства:
С Определение № 281925/30.11.2017 г. постановено по гр.д.№
16945/2017 г. по описа на 57-ми състав на Софийски районен съд било
допуснато обезпечение в полза на отв. Ц. В. Г. по предявен от него срещу отв.
*** осъдителен иск с пр. основание чл. 200, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени от тр. злополука неимуществени вреди в
претендиран размер от 100 000 лв. С Определението и издадена въз основа на
2
него Обезпечителна заповед било допуснато обезпечение чрез налагане на
запор на банковите сметки на *** в ,,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК‘‘АД общо
до размера от 107 709,83 лв. Запорът бил наложен изцяло върху
обезпечената сума на 04.01.2018 г. от ЧСИ Ренета Милчева по ИД № 2/2018 г.,
като от наличните парични средства на *** по банковите му сметки в
,,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК‘‘АД била блокирана сумата, считано от
04.01.2018 г. до дата 03.10.2022 г., когато запорът бил вдигнат и банковите
сметки на ищеца били деблокирани.
На 20.05.2022 г. между страните спорът окончателно приключил с
влязло в сила решение № 260149, постановено по в.гр.д. № 7774/2019 г. по
описа на СГС. ,,МИГ 23‘‘ООД било осъдено да заплати на Ц. В. Г. сумата от
16 000 лв.-обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, като за
останалата част на иска до 100 000 лв. обезщетение- бил отхвърлен, като в
полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за присъдените в негова
полза суми.
Ответникът инициирал с издадения му ИЛ образуването на ИД
№209/2022 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева, задължението по което, ведно
с разноските по принудителното изпълнение се равнява на общата стойност от
**** лв.
Установява се от прието заключение на вещото лице В. по назначената
от съда първоначална СИЕ, което съдът изцяло кредитира, като обективно,
компетентно и обосновано дадено и като неоспорено от страните: За исковия
период от 04.01.2018 г. до 04.01.2021 г. законната лихва, начислена върху
сумата от **** лв. би била в общ размер от **** лв.
Видно от заключение на вещото лице М. по допълнителна СИЕ, на което
съда дава вяра, като професионално, безпристрастно и обосновано дадено и
неоспорено: дружеството-ищец за процесния период имало разкрити 2 бр.
разплащателни сметки при ,,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК‘‘АД/ВЪРХУ КОИТО
БИЛИ НАЛОЖЕНИ ЗАПОРИТЕ/. Върху банковите сметки на *** не е
начислявана законна лихва за процесния период на запора от 04.01.2018 г.
до 04.01.2021 г.; През целия процесен период по двете банкови сметки на
ищеца са извършвани разплащания със суми над запорираните.
Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК, ако искът, по който е
допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения
на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от
ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като
на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. От текста на горецитираната
разпоредба следва, че ответникът по обезпечителното производство може да
претендира обезщетение за вреди от наложеното обезпечение в три
изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде
3
отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок
или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Извън
хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК увреденият от обезпечението може да търси
обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в
обезпечителното производство, каквато в разглеждания случай нито се
твърди, нито се установява по делото. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат както претърпените
загуби, така и пропуснатите ползи. В процесния случай се претендират вреди
под формата на пропуснати ползи. В теорията и съдебната практика се
приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от
деликта. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2021 от 13.01.2023 г. по т.д.№
3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва
да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със
сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно
задължение.
Законодателят е посочил в разпоредбата на чл. 403, ал.1 от ГПК, като
предпоставка за уважаване на исковата претенция искът да бъде отхвърлен,
като не е включил в текста хипотезата искът да бъде отхвърлен частично.
Предвид посоченото следва да се разбира, че искът следва да е изцяло
отхвърлен, за да може да се уважи искова претенция по чл. 403, ал.1 от ГПК, а
при частично отхвърляне, както в случая, това условие не е изпълнено.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице тази предпоставка за
уважаване на иска и той е неоснователен само на това основание. По
настоящото дело искът на ответника към сегашния ищец е уважен частично, в
значителен размер- 16 000 лв., поради което до окончателно влизане на
съдебния акт по делото е било оправдано налагане на обезпечителна мярка за
целия размер на иска.
На следващо място, без да се взема предвид горното, на общо основание
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
настъпването за него на преки и непосредствени вреди от неоснователно
наложените обезпечителни мерки-запори спрямо неговите банкови сметки. С
случая се претендират вреди под формата на пропуснати ползи в размер на
законната лихва. Т.е. за да се установят посочените вреди следва да бъде
установено, че за процесния период на запора по банковите сметки на
ищцовото дружество са щели да бъдат натрупани законни лихви в размер на
сумата от *** лв. Видно е от посоченото по-горе експертно заключение по
допълнителната СИЕ, че двете запорирани банкови сметки на *** не са били
лихвоносни, а обикновени разплащателни сметки. Също така вещото лице М.
установи, че през целия процесен период по двете банкови сметки на ищеца са
извършвани разплащания със суми над запорираните, т.е. запора не е бил и
пречка за разплащания със суми по сметките. Предвид посоченото, съдът
намира, че в процеса не се установи дружеството- ищец да е претърпяло
4
каквито и да е било финансови вреди от наложените запори за периода от
04.01.2018 г. до 04.01.2021 г.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че искът, като изцяло
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има
право да му бъдат изплатени от ищеца сторените деловодни разноски,
съгласно приложения списък на разноските.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от
ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК, вр. чл. 403 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, с петитум да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ***, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,*** към Ц. В. Г., ЕГН
********** с адрес: гр.София, **** в размер на сумата от *** лв.,
представляваща причинената имуществена вреда под формата на
пропусната полза и определена в размер на законната лихва за периода
от 04.01.2018 г. до 04.01.2021 г., начислена върху неоснователно запорирана
сума по банкови сметки на *** открити при ,,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК‘‘АД в
размер на **** лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ,,*** ЕИК: *** със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр.София, **** сумата от общо **** лв.
съдебноделоводни разноски по гр.д.№ 1518/2023 г. по описа на РС-Монтана,
съгласно приложен на л. 142 от делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5