Р Е
Ш Е Н
И Е
№
39
гр.
Враца, 06.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 16.01.2020 г. /шестнадесети януари две хиляди и двадесета година/ в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: Т. КОЦЕВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 867 по описа на АдмС - Враца
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.203 и сл. АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Г.Й.С.
***, подадена чрез *.Т.П. ***, срещу Областна дирекция на МВР – Враца, с
посочена цена на иска в размер на 250.00 /двеста петдесет/лева, представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в направени от
ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №656/2019г. по
описа на Районен съд Враца, с решението по което е било изменено наказателно
постановление № 19-0967-000472 от 22.04.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, като посоченото в него
нарушение е било преквалифицирано.
В исковата молба са изложени
твърдения, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 250.00
лева, се основава на разходите, които ищецът е направил за квалифицирана правна
защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното
производство по обжалване на процесното наказателно постановление. Отправено е
искане за присъждане и на направените в настоящото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се
представлява от * Т.П., която поддържа исковата претенция и моли за
решение, с което да бъде
уважена така, както е претендирана.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ** Д.П. оспорва предявения
иск, като намира същия за неоснователен и недоказан. Излага доводи, че с
решението си съдът не е отменил санкционния акт, а само го е изменил.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, тъй
като не се установява и доказва пряка причинно-следствена
връзка, поради това, че правото на защита е осъществено в същото съдебно
производство и по отношение на неотменената част от НП.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 656 по описа за 2019г. на РС – Враца, предмет на разглеждане по което е
било НП № 19-0967-000472/22.04.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с НП № 19-0967-000472 от 22.04.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“ на ищеца са наложени две административни
наказания за две извършени административни нарушения, а именно: 1. за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
и 2. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца. Наказателното постановление е оспорено пред Районен съд
Враца, който с решение № 344/24.10.2019г. по АНД №656/2019г. го е изменил, като
е преквалифицирал деятелността на ищеца
като такава, осъществяваща едно административно нарушение, за което се налага
едно наказание – глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. Решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила на 12.11.2019 г.
В производството пред районния съд
ищеца е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита
и съдействие от 01.07.2019 г. /л. 21 от АНД № 656/2019 г./, с договорено и
заплатено в брой възнаграждение от 500/петстотин/ лева.
В исковата молба е посочено, че
размера на адвокатското възнаграждение в
договора е определен съобразно правилата
на чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но отговорността на
ответника следва да се ангажира за претърпени от ищеца имуществени вреди до
размер от 250 лева, който е съразмерен на отменената част от наказателното
постановление.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, Административен
съд Враца намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 АПК, с който се претендира обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на частично отменено, с влязло в сила
съдебно решение наказателно постановление №
19-0967-000472/22.04.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“. Претенцията е заявена срещу
процесуално легитимиран на основание чл.
205 АПК ответник по иска – ОД на МВР –
Враца. НП е издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“, а съгласно чл.37, ал. 2, пр. 2 ЗМВР, областните дирекции са
юридически лица. Предвид това предявеният иск е насочен към надлежен ответник и
е процесуално допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда
на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1
ЗОДОВ.
Разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В случая се претендира
обезщетение, като се твърди, че е налице
частично отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, с влязло в сила съдебно решение. Макар последното да не е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 АПК, съгласно ТП №2/2015 г. на Общото
събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, исковете
за вреди от отменени незаконосъобразни НП, включително и такива за присъждане
на разноски в процеса на обжалване, са с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ и
следва да се разглеждат по реда на исковото производство, предвидено в рамките
на административния процес. Прието е, че определяща за квалификацията на иска
като такъв по чл.1, ал.1 3ОДОВ е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, който го е издал. НП се издава в
резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт
и е резултат от санкционираща административна дейност.
Основателността на
иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен
акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В настоящото производство не се установи НП, от което се твърди,
че са настъпили вредите да е отменено, макар и частично, с влязлото в сила
решение на РС – Враца, на което ищецът мотивира
претенцията си.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът е приел, че са налице условията за изменение на санкционния
акт, чрез преквалифициране на деянието на Г.Й.С. като едно нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП, за което се налага едно административно наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и не е налице отменителен диспозитив. Тоест с
решение № 344/24.10.2019г., постановено по АНД №656/2019г. на РС-Враца
НП е изменено и е преквалифицирано в едно наказание и липсва диспозитив
в решението, с който НП да е отменено в едната му част, налице е
преквалифициране на нарушенията в едно, но не и
отмяна на НП в едната му част. Без
значение за настоящия спор са причините и правното основание мотивирало съда да
преквалифицира визираното в наказателното постановление нарушение и същите не
следва да се обсъждат. При това положение твърденията на процесуалния
представител на ищеца, че с посоченото решение РС частично е отменил НП като
незаконосъобразно не се подкрепят от
представените по делото доказателства и не се споделят от настоящия съдебен
състав.
Предвид изложеното липсва първата от
задължителните в условията на кумулативност предпоставки, а именно
незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, което води до непълнота на
сложния фактически състав, поради което не може да се ангажира отговорността на
ответника по предвидения специален ред. Липсата на изрично отменен акт не дава
възможност за установяване на причинната връзка за сторените разходи за
адвокатска защита, макар и доказани по размер от представения договор за правна
защита и съдействие и обосновава извода, че ищецът не е осъществил пълно и
главно доказване на релевантните факти, последица от което е отхвърляне на
иска.
Посочената от процесуалния представител на ищеца съдебна
практика на АдмС – Враца в цитираните решения е ирелевантна по отношение на
настоящия спор, тъй като във всички изброени дела санкционният акт е бил изрично
отменен и не е имало съмнение относно този факт.
По тези съображения настоящият съдебен
състав счита, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При този изход
на делото, въпреки своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на разноски, в настоящото производство,
такива не му се дължат.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на
Г.Й.С. от ***, против ОД на МВР – Враца
за заплащане на сумата от 250,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на изменено с влязло в сила решение наказателно
постановление № 19-0967-000472/22.04.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС –София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: