ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2899
по входящ номер № 5060 от 21.03.2025 г.
Пловдив, 26.03.2025 г.
Административният съд - Пловдив - V Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | СТОИЛ БОТЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Стоил Ботев административно дело № 1615/2024 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 151 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 5060/21.03.2025 г. от П. Г. Б. , жалбоподателя в главното производство, с искане да се допусне допълване на протокола от проведено на 18,03,2025г. открито съдебно заседание . Твърди се, че протоколът от съдебното заседание погрешно и непълно отразява изявления на свидетелите Д. и Т. относно ползваните под наем помещения на [улица] и познанията на свидетелите от счетоводство.
Настоящият състав намира, че искането за поправка и допълване на протокола е направено в срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, но въпреки това следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК.
Производството по чл. 151 от ГПК не е самоцелно. Същото е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие, следва да рефлектира върху спорното право, за да е налице и правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка от провеждане на това производство (в този смисъл Определение № 1918 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2022 г., V о.).
В случая протоколът от проведеното на 18,03,25г. открито съдебно заседание отразява определени процесуални действия – приемане на заключението на в.л. и разпит на двама свидетели доведени от жалбоподателя.
При прочит съдържанието на протокола се установява, че съдът е допуснал въпросите на жалбоподателя , като в отговорите на свидетелите е „вкаран“ съответния въпрос.
При горната фактическа обстановка, сочените от жалбоподателя грешки и непълноти, не са сред обстоятелствата, които могат да обосноват редовност на молбата за поправка на протокола, тъй като сочени „неточности“, нямат пряко отношение към спорния за делото предмет, още повече тези „неточности“ не са и обективно съществуващи.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че искането за допълване на изготвения протокол с допълнителни изявления или с поправка на изявленията на свидетелите е недопустимо, защото дори такива да не са отразени, те не са били от съществено значение за правния спор, след като председателят на състава е сметнал, че не следва да бъдат протоколирани или са протоколирани, по начина, по който са отразени във вече изготвения протокол.
В нормата на чл. 150, ал. 1 ГПК законодателят подробно е посочил изискванията за съдържанието на протокола от съдебно заседание. Според цитираната разпоредба, в протокола се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетели и други лица по делото и констатациите и определенията на съда. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че по отношение на изявленията, исканията и изказванията на страните по делото, съдът няма задължение дословно да възпроизведе съдържанието им в протокола. Законът го задължава само да възпроизведе същността им, като се има предвид изискването на чл. 150, ал. 2 от ГПК, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото. Изявленията, исканията и становищата на страните, както и тези на председателя на състава, се вписват в протокола по начин, който позволява да се определи насоката и същностното им съдържание.
Изложеното налага извода, че страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не й е предоставена от процесуалния закон. В този смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 10 от 17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2043/2018 г., I т. о. и Определение № 179 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 493/2016 г., III г. о).
Предвид горното, съдът намира, че искането за допълване на протокола от проведеното на 18,03,2025 г. открито съдебно заседание по делото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не е необходимо искането за поправката да бъде разгледано в открито заседание след прослушване на звукозаписа от съдебното заседание, защото това е допустимо само ако е направен такъв и ако страната наистина е релевирала доводи, за допуснато неотразяване в протокола на процесуални действия, които са от значение за спорното право, а не просто за поправка на изявления, в какъвто смисъл е искането.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 5060/21.03.2025 г. от П. Г. Б. , жалбоподател в главното производство, с искане да се допусне допълване на протокола от проведено на 18,03,2025г. осз.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
| Съдия: | |