Определение по дело №156/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 2978/10.10.2014г., постановено по гр.д. №301/2013г. по описа на РС Гоце Делчев, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба от С. Н. Д., от [населено място], Община С., на съдебен адрес: [населено място], ул. „Д-р Х. Т.” № 25, чрез пълномощника и по делото- адв. М. К

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства и допуснати съществени нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че в първото възстановително решение на ОСЗГ С., на наследниците на Т. Н. А. е възстановено правото на собственост върху земеделски имот от 2.00дка, в м. „Д в землището на [населено място], на който имот липсва посочване на съсед- А. Кв. Едва при издаване на второто решение с което се възстановява собствеността върху претендирания имот в м. „Д, в землището на [населено място], на наследниците на Т. Н. А., такъв съсед се появява мистериозно, а в последствие ПК С. разделя имота на две части и го включва в други имоти, на други собственици. А на практика на място имота е обособен самостоятелно, с видими граници, припокриващи се с тези граници които е имал към 1956г. Излагат се съображения от пълномощника на жалбоподателката, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът при формирането на изводите си във връзка с решението по делото, съдът е анализирал и обсъждал посоченото с исковата молба придобивно основание, като така напълно е игнорирал представените и приети писмени доказателства- препис извлечение от книгата на членове-кооператорите, приети в ТКЗС през 1956г. на името на Т. А. М. и С. И М., подкрепени и от събраните свидетелски показания. Оплакването че съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон, е основано на оспорване на изводите на съда, изразени в мотивите към обжалваното съдебно решение, с които същият е счел че писмените доказателства не подкрепят исковата претенция на ищеца, като не е коментирал писмените доказателства по смисъла на чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да уважи предявения иск като основателен, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. Р М. Б., пълномощник на А. А. А., с който се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба. Възразява се срещу доводите изведени с въззивната жалба, че съдът погрешно е счел, че жалбоподателката се легитимира като собственик на Т. А. М. и С. И. М., въпреки че това се твърди от ищцата в исковата молба, а се и потвърждава изцяло от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства. Възразява се и срещу твърдението че обжалваното решение е необосновано и поради това неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъждал събраните писмени доказателства, които са такива по смисъла на чл. 12 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди се в писмения отговор на подадената въззивна жалба, че първоинстанцинния съд е обсъждал всички събрани доказателства, но правилно е счел, че представените писмени доказателства не доказват на кого е принадлежало правото на собственост върху спорния имот, към момента на внасянето му в ТКЗС. С писмения отговор се сочи още, че макар и с исковата молба да е заявено придобивно основание, за което пред първоинстанционния съд не е представено никакво доказателство, то съдът е разширил предмета на своето обсъждане, като е обсъдил и други възможни придобивни способи, но отново е стигнал до извода за недоказаност на правото на собственост на наследниците на Т. А. М. и С. И. М. върху процесния имот от преди образуването на ТКЗС и затова е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ като неоснователен. С оглед на изложените съображения от правна страна, пълномощника на А. А. А., моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалваното решение на РС Гоце Делчев, като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.03.2015г. от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: