Решение по дело №1193/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

04.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17 декември

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1193

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001122 от 08.07.2020г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, на Л.Н.М. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. 

Жалбоподателят М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон и с чл. 54 от ЗАНН. При постановяването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно или да го намали в предвидените от закона минимални размери.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че НП не съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Не се установявало какво точно е извършил нарушителя, както и какво е основанието за служебно прекратената регистрация. Затова моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:   

На 20.03.2020г. на Л.Н.М. бил съставен АУАН № 1122 затова, че на 04.02.2020г. в 21:13 часа, в гр. Кърджали на ул. „Първи май”, до „Пътно поддържане”, управлявал лек автомобил „Рено Канго” с рег. № К 0996 АХ, който не бил регистриран по надлежния ред. Нарушението било заснето с DRHСАМ S1 и след направена справка било установено, че същото е дерегистрирано – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение.

На 08.07.2020г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.    

От приетата по делото справка по история за ПС марка „Рено Канго” с рег. № К 0996 АХ, се установява, че на 02.09.2019г. е регистриран договор за покупко-продажба на горецитирания автомобил, а на 03.11.2019 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС. Регистрацията е възстановена след установяване на нарушението – на 22.04.2020 г., когато е променен собственика и са върнати рег. табели.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите А. А. и Р.П., които съдът кредитира изцяло като достоверни; Акт за установяване на административно нарушение от 20.03.2020г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Справка за собственост на МПС марка „Рено Канго” с рег. № К 0996 АХ; Преглед на запис с нарушение; Докладна записка; Обяснение от Л.М.; Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Кърджали. При оценка на гласните доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А.А. /Р.П. е свидетел само при съставяне на акта/, защото са логични, последователни, взаимно допълващи се с писмените доказателства, и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Актосъставителят А. сочи, че при преглед на снимките от АТС и след извършена служебна справка констатирал, че МПС било със служебно прекратена регистрация. Причината за това била, че след придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го бил регистрирал в срок. Прекратяването на регистрацията се правило от системата автоматично.  За това нарушение бил съставен акт срещу водача М., като собственик на автомобила по договора за покупко- продажба, който подписал акта без възражение, като обяснил, че имал много работа и не му останало време да регистрира автомобила. Жалбодателят М., в писмените си обяснения от 20.03.2020г. обяснява, че е забравил да регистрира закупения автомобил и на 04.02.2020г. е извършил нарушение, за което е съгласен да заплати глобата, която ще му бъде наложена.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на жалбосдателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 04.02.2020г. в 21:13 часа, в гр. Кърджали на ул. „Първи май”,  жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Рено Канго” с рег. № К 0996 АХ, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Процедурата по прекратяване на регистрация на МПС е предвидена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., изм. и доп. /, издадена по делегация от чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, като не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство и той не може да се позовава на незнанието си за неговото настъпване.

 Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно  чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно  постановление е правилно, законосъобразно, но завишено по размер. Съгласно чл. 27 ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни, но и другите критерии, посочени в цитирания текст на закона не са били съобразени от административнонаказващият орган, тъй като не са изложени мотиви, предвид на което съдът счита, че при определяне на административното наказание наказващият орган не е отчел всички относими по делото обстоятелства, а именно: че нарушението е извършено за първи път, нарушителят не оспорва факта на нарушението,  като в писмените си обяснения признава нарушението и изразява съгласие да бъде санкциониран, дават основание съдът да реши да измени обжалваното наказателно постановление досежно размера на наложените наказания, в предвидените в текста на закона минимални размери.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Доказано е нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, за което вече бяха изложени съображения. Като собственик на моторното превозно средство, именно жалбоподателят е имал задължението да го регистрира в двумесечен срок от придобиването, което не е сторил. Затова според настоящата инстанция той е бил напълно наясно със статута на собствения си автомобил, вкл. и това, че не го е регистрирал в срок.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001122 от 08.07.2020г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, на Л.Н.М. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯ наказанието„глоба” в размер на 300 лв. на 200 лева, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца на 6 месеца.    

ОСЪЖДА Л.Н.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

            

 

 

 

 

                                                       Районен съдия: