№ 38
гр. Смолян, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Росица Н. Кокудева
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20235400500295 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 3057/09.05.2023г. от Б. А. Р. от с.
А., община С.,чрез адв. М. О. против решение № 208/18.04.2023г.,
постановено по гражданско дело № 46/2023г. по описа на районен съд -
Смолян, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани
исковете с правно основание 178 ал.1 т. 3, вр. чл. 187 ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86
ал. 1 ЗЗД, предявени от Б. А. Р. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“,
гр.С., за сумата от 2 124.78 лева , представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 14.08.2019 –
31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението и за сумата от 328.86 лева , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 01.10.2019 до 12.01.2023 г.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на
атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Изложени са оплаквания, че за да отхвърли двата иска, PC
Смолян се е мотивирал с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
1
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.От друга страна развива
оплакване, че на основание чл.633 ГПК Решението на съда на Европейските
общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България - В Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020,
образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до
заключението, че чл.8 и чл.12,б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският
парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да
не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда
нормалната и предел на продължителност на нощния труд, задължава
държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за
защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на
полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. Счита ,че с
оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите
по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМБР
и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което
да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има
методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в
отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата
на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в
дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но
подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от
икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе
си не представляват цел от общ интерес. Счита ,че в преюдициалните
заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с
която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорна
отговорност на държави-членки. Казаното е обяснимо, доколкото
неспазването на практиката на СЕС от национална юрисдикция, би се
превърнало от нарушение на последната в такова, извършено от държавата-
членка.Счита ,че спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след
преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1.143.
Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с
коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните
фактори на нощния труд, в случая приложение счита ,че следва да намери
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното
2
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по
ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К
1.143. Моли въззивния съд да констатира ,че приетата по делото експертиза е
приложила това правило и е установила броя на извънредно положените
часове, както и размера на дължимото заплащане за тях.Предвид
гореизложеното и доколкото не се оспорва, че претендираните суми не са
заплатени от ответника, счита, че исковите претенции са основателни до
размера, установен от ССЕ, който напълно съответства на предявения и
впоследствие изменен размер.Поради това моли въззивния съд да отмени
Решение №208/18.04.2023г., постановено по гражданско дело № 46/2023г. по
описа на районен съд- Смолян в обжалваната му част и да постанови свой
съдебен акт, с който уважи изцяло отхвърлените искове.Претендира разноски
В законният срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление
гр. С.
Смолянският окръжен съд е сезиран и с частна жалба от
пълномощника на Б. Р. - адв.М. О.,срещу определение
№382/22.05.2023година,постановено по гр.д.№46/2023година по описа на
Смолянския районен съд, с което районен съд е оставена без уважение молба с
вх. № 3056/09.05.2023г. за изменение на основание чл.248 ал.1 ГПК на
Решение № 208/18.04.2023г., постановено по гражданско дело № 46/2023г. по
описа на PC Смолян в частта му разноските, като освен присъдените 60.65
лева да му бъдат присъдени още 239.35 лева за адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Главна
дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. С.,
чрез гл. юриск. М. Х. като намира ,че частната жалба е неоснователна и
недоказана като изразява подробни съображения за това и моли въззивния
съд да остави без уважение същата .
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Б. А. Р. редовно призован ,
не се явява Вместо него пълномощникът му адв. О. поддържа депозираната
въззивна и частна жалба ,по съображения , изложени в тези жалби
.Претендира разноски по представен списък Представя писмени бележки.
Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр.С.
се представлява от гл. юриск.Х. , която поддържа становище ,че и въззивната
и частната жалба са неоснователни и моли въззивния съд да ги остави без
уважение Претендира разноски и прави изрично възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната и частната жалби
са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , при наличие на правен интерес
от търсената защита.
Разгледани по същество са основателни по следните съображения:
Решението на районен съд –Смолян в отхвърлителните му части и в
частта за разноските следва да се отмени като иска на Б. А. Р. следва да се
3
уважи като му се присъдят всички разноски направени пред двете съдебни
инстанции.
Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд –Смолян
ищецът Б. А. Р. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична полиция” -
С.,обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 124,78 лв/след допуснато
изменение на исковата претенция/, представляваща дължимо и неплатено
трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд 200 часа в периода
14.08.2019 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 328,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно
възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца,
следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощния труд за периода
01.10.2019 г. – 12.01.2023 г.; сумата от 213 лева, представляваща левовата
равностойност на неосигурена безплатна предпазна храна за положен труд със
специфичен характер и неосигурени ободряващи напитки за периода
01.08.2019 г. – 01.08.2020 г ., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
лихва върху главницата, считано от 13.01.2013 г. до окончателното заплащане
на възнаграждението и 62,90 лв., представляващи обезщетение за забава
върху двете главници за храна и напитки, начислени за периода 01.09.2019 г.
до 12.01.2023 г.
Не се спори между страните, че ищеца работи по служебно
правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - Р.
при РДГП С. на длъжност „Старши полицай“.
В първата инстанция е била назначена ,изслушана ,приета и
неоспорена СИЕ, с която се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни
графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 14.08.2019
г. – 31.12.2022 г. е положил общо 1 478 часа нощен труд, които преобразувани
по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ в часове дневен труд се равняват на 1 689 часа.
Разликата от 211 часа не са му платени и са на стойност 2 124,78 лв.
Дължимата лихва е определена по тримесечия в размер на 328,86 лв.,
начислена към 12.01.2023 г.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за
неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187ал.
7от ЗМВР по следните съображения:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от
ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
4
определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи.
В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал. 9 и
10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00
ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща
на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на
часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016
г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в
дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент
за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, както се твърди в отговора на въззиваемия, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби
е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението
си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите на въззиваемия, че положеният от ищеца
часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.
179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него
5
между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд/
Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188,
ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2
ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба
на трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе
предвид, че жалбоподателят е лице със статут на държавен служител – чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на работното време, почивките и отпуските
на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта,продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен
кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут
на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. В
тази насока от неоспореното заключение на вещото лице е видно, че с оглед
броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на
отработените нощни часове в дневни, получения брой часове надхвърлят
6
установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден
труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 211 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради
това са неоснователни доводите в отговора на въззивната жалба за смесване
на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд. Предвид
изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр. 60/07.07.2020 г. следва
да се допълни:Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ от ЗМВР, според
изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е
нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този
коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто коефициент се
използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване
на работното време.С тези изменения вече се установява законово закрепено
неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от
националното право са несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за
държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да
въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват
цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
7
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно найголяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“
В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на
ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на
почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно
правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31
параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и поспециално
членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да
се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“ Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила
за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в
своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че,
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
8
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
В тази връзка следва да се посочи, че с промяната на ЗМВР не са
предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен
труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в
ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1,
включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано и
в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва
държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на
общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на
нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не
предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен.
При това положение разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на
ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с
правото на Съюза – те допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в
третирането да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с
допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на
тази цел. Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква
продължителност от 8 часа на нощния труд с дневния и прилагането на
коефициент единица, не се основава на обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга причина за промяната
в закона, освен спестяването на значителни финансови средства; както и
преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в страната, която
уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на прилагане,
заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал.
2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение разпоредбата на
чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е конкретика, обосновка
и посочване по ясен начин целта на това изменение. В законопроекта за
изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са предвидени изменения или
допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група
народни представители между първо и второ четене на закона, с обосновка:
„Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и
специални правила по отношение на максималната продължителност на
работното време, при работа на смени /24 часа/, при начина на определяне на
служителите, които работят на ненормирано работно време и друг. Това от
своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната
продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една
страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд,
а от друга, ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в
специалния закон“.
9
Както е посочено и в самото решение на СЕС, подобен аргумент
видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата
в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме
спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението
на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право
и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва
да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Настоящият
съдебен състав отчита, че нито в закона, нито в наредбите след тази от 2014 г. е
предвиден компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е
съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена
именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари
за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано
чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г.
се установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно
за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 %
от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
10
полагали нощен труд.
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез
които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140
ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа,а ако е положен нощен труд
с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден. На следващо място,
придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са предоставени с
оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности – защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението.От друга страна, следва тези
придобивки да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 от ЗМВР,
които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си положение и
завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181ал. 1,
2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а,
чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР
и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители,
които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така
неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също
получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена
година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или
левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им
се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално
осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните
си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват
безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва
и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители,
които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща
11
компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на
безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват
почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен
годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена
година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване
на служебното правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като
не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от
служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в
разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според
разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни
служители по ЗМВР.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и
пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор,
имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата
им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.
Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение.
Цитираната законова уредба на социалните придобивки на служителите
по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия съдебен състав да
се разграничи от приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.
д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен
годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема
национална правна уредба, според която нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
12
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компесаторни механизми“,
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий. Предвид
разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че следва да се
съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен „Защита на
безопасността и здравето“: „Държавите членки предприемат необходимите
мерки, за да гарантират, че:а) работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита на безопасността и здравето; б) съответните служби или средства за
защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са
равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на
разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС -Член 20 Равенство пред закона
Всички хора са равни пред закона. Член 31 Справедливи и равни условия на
труд1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото
здраве и сигурност и зачитат достойнството му.2. Всеки работник има право
на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на
дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
13
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат
предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно
решението по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови
средства, не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не
отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно
третиране. В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана
именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75
от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта
- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният
ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При разработването и
приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за
спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд
от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми…“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „
Установеното според настоящия съдебен състав, не показва друго.
Именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, не са адекватно съобразени от законодателя, след
като полагането на нощен труд от работещите на смени служители на МВР
всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по
описаните досега причини.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
незаконосъобразно и необосновано районният съд е отхвърлил исковата
претенция по чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, поради което решението в тази част
следва да бъде отменено, както и в частта относно разноските, като вместо
това ответникът по иска бъде осъден да заплати претенцията по чл. 178 ал. 1 т.
3 от КТ, както и разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 100
14
лева за адвокатско възнаграждение за адв.О.
Неоснователно е възражението на пълномощника на въззиваемия за
прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя
,адв.О. , тъй като делото е с фактическа и правна сложност.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде отменено определение
№382/22.05.2023г по гр.д. №46/2023г по описа на районен съд Смолян,с което
е оставена без уважение молба с вх.№3056/09.05.2023г от Б. Р. чрез адв.О. ,
за изменение на решение №208/18.04.2023г по гр.д. №46/2023г по описа на
районен съд -Смолян в частта за разноските ,като незаконосъобразно и
необосновано.
Ще следва да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР да заплати 6% ДТ в полза на окръжен съд –Смолян в размер на
147,21 лева за уважените искове , както и в полза на районен съд – Смолян
разноски допълнително за СИЕ в размер на 107,87 лева.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 208/18.04.2023 г. по гр. д. № 46/2023 г. по описа
на районен съд-Смолян , в частта , с която е отхвърлен иска на Б. А. Р. с
правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР за осъждане на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР да заплати: сумата от
2 124,78 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време ,за
периода от 14.08.2019г до 31.12.2022г, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.01.2023г. до
окончателното изплащане; сумата от 328,86 лева, представляваща
обезщетение за забава за неизплатеното възнаграждение за положен нощен
труд за времето от 01.10.2019 г. до предявяване на иска – 12.01.2023 г., както и
в частта относно разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР гр.С. да
заплати в полза на Б. А. Р. ,ЕГН-********** от с А. -общ.С. ,обл.С. на
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР сумата от 2 124,78/две хиляди сто
двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки /лева – допълнително
трудово възнаграждение за положения 211 часа извънреден труд за периода от
14.08.2019 г. до 31.12.2022 г., в резултат на прилагане на коефициент 1, 143
спрямо положения нощен труд; сумата от 328,86 /триста двадесет и осем
лева и осемдесет и шест стотинки/лева - обезщетение за забава от 01.10.2019
г. до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 13.01.2023г до окончателно изплащане на
задължението, както и съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на
1 100 /хиляда и сто /лева за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение №382/22.05.2023г по гр.д. №46/2023г по описа на
15
районен съд Смолян,с което е оставена без уважение молба с вх.
№3056/09.05.2023г от Б. Р. чрез адв.О. , за изменение на решение
№208/18.04.2023г по гр.д. №46/2023г по ориса на районен съд Смолян в
частта за разноските ,като незаконосъобразно и необосновано.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати
ДТ 6% в полза на окръжен съд –Смолян в размер на 147,21 лева, както и в
полза на РС – Смолян разноски допълнително за СИЕ в размер на 107,87 лева.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване поради ограничението на
чл.280,ал.3т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Петър Христов Маргаритов
Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.В случая следва да се прилагат разпоредбите на
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
На същия въпрос е даден отговор и в постановеното Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което "при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими
разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на
работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се
прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба. Нормалната
продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е ОСЕМ часа, дефинирана в
чл. 187 ал.1 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 с чл. 140 ал.1 от КТ показват, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово
правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по- голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните
функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от
16
ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на
нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. В издадените НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г и
НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. липсва правило като това на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ.Липсата обаче не е празнота в закона.Волята на законодателя е да не се създава
правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не
са сходни, както е разяснено в Тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните
компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски , ранно пенсиониране при условията на
Първа категория труд.
След постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, е налице непротиворечива практика на касационната инстанция по
този въпрос / Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023 г. Решение №
84 от 13.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023 г. Определение № 372 от 29.01.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 3285/2023 г Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
2330/2023 г. Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г. Решение №
220 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна
Вълдобрева Определение № 549 от 8.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г. Решение
№ 84 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Мария Иванова Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Веска Райчева и и т.н./.
Към настоящия момент не са настъпили нови основания, които да делегират
правомощия на съдилищата да не се съобразяват с практиката на ВКС и с
постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС.
В този смисъл считам, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО и
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като подадената въззивна жалба е неоснователна .
П.Маргаритов............
17