РЕШЕНИЕ
№ ……...…/............2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 74
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по
реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет на производството е положителен
установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, предявен от „Илтекс“ ЕООД срещу „Торове БГ“ ЕООД, Я.Я.К., И.П.Р.,
„Ив и Ян" ООД, и „Ив-Ян" ООД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца „Илтекс“
ЕООД сума в размер на 456 300,00 лева, представляваща неплатено парично
задължение по запис на заповед, издаден от „Торове БГ" ЕООД на 12.10.2018
год., с падеж 26.10.2018 год., авалиран от останалите ответници Я.Я.К., И.П.Р.,
„Ив и Ян" ООД и „Ив-Ян" ООД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
29.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по
ч.гр.д. № 1395/2018 год. на РС - Провадия е издадена Заповед № 925/31.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Претендира се и осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сторените в заповедното производство разноски
в размер на 11 131,00 лева, както и разноските в исковото производство.
С протоколно определение от 11.10.2019г.,
постановено по т. д. № 74/2019г. по описа на Варненски окръжен съд
производството по исковете срещу ответника „Торове БГ" ЕООД е спряно на
основание чл. 637, ал. 1 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 12.10.2018
год. „Торове БГ" ЕООД е издало запис на заповед, с който се е задължило
безусловно, без протест и разноски да заплати на „Илтекс“ ЕООД сумата 456 300,00
лева, с падеж на задължението – 26.10.2018 год., място на изпълнение:
с.Слънчево, Община Аксаково. Записът на заповед бил авалиран на 12.10.2018 год.
от останалите ответници: Я.Я.К., И.П.Р., „Ив и Ян"ООД и „Ив-Ян“ ООД, при
условията на издаването му. Записът на заповед бил издаден и авалиран от
ответниците за обезпечаване на вземането на „Илтекс“ ЕООД по Договор за
покупко-продажба на пшеница, доставка до база с. Слънчево, подписан между
„Илтекс" ЕООД като „купувач" и „Торове БГ" ЕООД като
„продавач" на 15.05.2018 год., с който договор продавачът „Торове БГ“ ЕООД
се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху 1 300 мт пшеница от
български произход, реколта 2018 г. срещу заплащане от страна на купувача на
цена от 270,00 лева за метричен тон или
общо 351 000 лева. Договорената цена била заплатена от ищеца авансово на
части по сметката на „Торове БГ“ ЕООД в Уникредит Булбанк АД на части, както
следва: на 18.05.2018 г. – 90 000 лв., на 21.05.2018 год. – 90 000 лв.,
на 23.05.2018 год. – 90 000 лв. и на 25.05.2018 год. – 81 000 лв. На
12.10.2018 год. „Илтекс“ ЕООД отправило
заявка за доставка на 1 300 мт пшеница по договора от 15.05.2018 год., като
предоставило 14-дневен срок за доставка. Съгласно договора, при неизпълнение
продавачът бил длъжен да върне получената сума по договора и неустойка за
неизпълнение в размер на 30 % от стойността на недоставеното количество стока.
При получаването на заявката управителят на „Торове БГ“ ЕООД заявил, че няма да
достави стоката, но ще върне платените за нея суми, като за обезпечаване на задължението
на дружеството да върне пълната продажна цена по договора и да заплати
договорената неустойка, издал процесния запис на заповед за сумата в размер на
456 300 лева, представляваща сбора от платената цена в размер на
351 000 лв. и неустойка в размер на 105 300 лв. На 26.10.2018 год. не
била извършена доставка по Договора от 15.05.2018 год., „Торове БГ“ ЕООД не
възстановило получената цена и не заплатило договорената неустойка. Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№
6070/29.10.2018 год. с приложен документ по чл. 417, т.10 от ГПК – издадения от
„Торове БГ" ЕООД в полза на заявителя запис на заповед от 12.10.2018 год.,
с падеж 26.10.2018 год., авалиран на 12.10.2018 год. от останалите ответници.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№ 1395/2018 год. на
РС-Провадия и били издадени Заповед № 925/31.10.2018 год. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
претендираните суми. В изпълнение на разпореждане № 1928/17.12.2018 год. по
ч.гр.д.№ 1395/2018 год. на РС – Провадия, получено на 04.01.2019 год., ищецът
предявил настоящия установителен иск на основание чл. 422, ал.1 във вр. чл.
415, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Ответниците са подали своевременно
отговори на исковата молба с почти идентично съдържание, с които изцяло
оспорват иска. Не оспорват извършените от ищеца плащания по издадените от
първия ответник проформа-фактури и фактури за авансови плащания. Оспорват, че
искането-заявка е връчено на 12.10.2018г. Твърдят, че искането-заявка е
симулативно, тъй като ищецът „Илтекс" ЕООД не е целял фактическото
предаване на посочените в заявката стоки. Същият не разполагал със складови
площи, в които да приеме и съхранява заявеното количество стоки. Със
съставянето на документа ищецът единствено целял да постави ответника „Торове
БГ" ЕООД в хипотеза на неизпълнение на договора, с цел неговото разваляне
и настъпване на основание за реституция на авансово платените суми, което
съставлявало и злоупотреба с права. Оспорват твърдението, че записът на заповед
е издаден на 12.10.2018г. в с.Слънчево. Оспорват обстоятелството, че записът на
заповед е авалиран на 12.10.2018г. Оспорват обстоятелството, че записът на
заповед е авалиран от „Ив и Ян" ООД с ЕИК ********* и от „Ив-Ян" ООД
с ЕИК *********. Оспорват, че подписите положени за издател и авалист 1 в
записа на заповед от 12.10.2018 г. са положени от Я.Я.К. на тази дата.
Оспорват, че подписът положен за авалист 2 в записа на заповед от 12.10.2018г.
е положен от И.П.Р. на тази дата. Ответниците Я.К. и „Торове БГ" ЕООД оспорват,
че подписът положен върху договора от 15.05.2018 год. е на Я.Я.К.. Възразяват,
че записът на заповед не отговаря на формата и съдържанието, установени в
чл.535 ТЗ, тъй като в съдържанието на същия фигурира „каузално основание“ за
заплащане на сумата, поради което се явява нищожен и не поражда действие по
отношение на издателя и на авалистите. Твърдят, че всички документи представени
от ищеца са антидатирани и са съставени и подписани на 26.10.2018 г. в офиса на
ответниците находящ се в базата им в землището на с. Златина, общ. Провадия, за
което подписване управителят на търговското дружество-ищец е упражнявал принуда
върху втори и третия ответник – Я.Я.К. и И.П.Р.. Възразяват, че няма основание
вторият, третият, четвъртият и петият ответници да се задължават към ищеца
посредством авалирането на запис на заповед, тъй като не били страни по договора
между ищеца и първия ответник, не били получили нищо и нямало причина и
основание да се задължат. Искат да им бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски.
В подадена в срок
допълнителна искова молба ищецът поддържа иска. Оспорва легитимацията на авалистите да предявяват
възражения, които се основават на каузалното правоотношение. Оспорва
възражението за симулативност на искането - заявка. Сочи, че в молба за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от „Торове БГ" ЕООД
на 28.12.2018 год., били посочени неизпълнени и изискуеми задължения на
дружеството към търговски дружества и НАП, в това число и към „Илтекс“ ЕООД, на
обща стойност 2 337 398,86 лв., в т.ч. и процесния договор на
стойност 351 000,00 лв. (без неустойки). Във връзка с оспорването на
посочената в записа на заповед дата на издаване твърди, че датата е вписана
собственоръчно от управителя на „Торове БГ" ЕООД Я.Я.К.. Аналогично
относно оспорването на датата на авалите – 12.10.2018 год. Относно оспорването
на автентичността на подписите, положени за авалист 1 и авалист 2, твърди, че
са на лицата Я.Я.К. и И.П.Р.. По възражението за нищожност на записа на заповед
поради посочено каузално основание за заплащане на сумата се позовава на т. 4д
от TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че с добавката, която е поставена
в скоби, не се засяга безусловния характер на поетото менителнично задължение.
Оспорва възражението, че управителят на „ИЛТЕКС“ ЕООД е упражнил принуда върху Я.Я.К.
и И.П.Р. за подписването на всички документи, представени с исковата молба.
Ответниците,
в подаден общ допълнителен отговор на исковата молба, поддържат всички
направени с първоначалните отговори твърдения и оспорвания. Въвеждат ново
възражение – за унищожаемост на абстрактната сделка на основание чл.29 ЗЗД,
т.е. поради измама.
Предварителните
въпроси, в т.ч. допустимостта на производството, са разрешени в определение №
1683/03.05.2019 год. по чл. 374 ГПК, с което е оставено без разглеждане и възражението
на ответниците за унищожаемост на процесния запис на заповед поради измама,
предявено с допълнителния отговор на исковата молба, поради настъпила
процесуална преклузия на осн. чл. 370 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа основателност и доказаност на иска и моли за
уважаване на същия и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното към настоящото дело
за послужване гр.д. № 1395/2018 год. на ПРС, по подадено от „Илтекс“ ЕООД заявление от 06.12.2017 г. е издадена
Заповед № 925/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, като е разпоредено длъжниците „Торове БГ“ ЕООД, Я.Я.К.,
И.П.Р., „Ив и Ян" ООД, и „Ив-Ян" ООД да заплатят солидарно на
кредитора „Илтекс“ ЕООД сумата от 456 300,00 лева на основание запис на
заповед, издаден на 12.10.2018 год. в полза на „Илтекс“ ЕООД, с падеж
26.10.2018 г., авалиран на 12.10.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски в общ
размер 11 131,00 лева. Видно от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредиторът е претендирал парично вземане в
размера, посочен в приложения документ – запис на заповед, и искането е било
изцяло уважено.
Видно от приложените по ч.гр.д. № 1395/2018
г. на ПРС 5 бр. покани за доброволно изпълнение по изп.д. № 20187160401808, същите
са е връчени на длъжниците на 28.11.2018 г. На 11.12.2018 г. длъжниците са
подали възражение по чл. 414 от ГПК, с което срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
спазен. Заявителят, след като на 04.01.2019 г. е бил уведомен от заповедния съд
за подаденото възражение, е предявил в законоустановения едномесечен срок – на 21.01.2019
г. – иск по реда на чл. 422 от ГПК, който е предмет на настоящото производство.
От приложения по ч.гр.д. № 1395/2018 г. на
ПРС оригинален документ по чл. 417,т. 10 от ГПК се установява, че на 12.10.2018
год. „Торове БГ“ ЕООД е издало запис на заповед, с който се е задължило да
заплати на „Илтекс“ ЕООД сумата от 456 300,00 лева при падеж на задължението
определен на конкретна дата – 26.10.2018 г. Посочено е място на плащането с. Слънчево,
Община Аксаково и е включена клауза „без протест“. Записът на заповед е
подписан за издателя от Я.Я.К. в качеството му на управител. На 12.10.2018 г.
записът на заповед е авалиран от ответниците Я.Я.К. и И.П.Р. в лично качество, както и в качеството
им на представляващи ответниците „Ив и Ян" ООД и „Ив-Ян" ООД. След
посочване на дължимата сума в записа на заповед в скоби е добавено „по договор
от 15.05.2018 г. главница и неустойка“.
От изслушаното по делото заключение по
допуснатата съдебно-графологична експертиза, което съдът изцяло кредитира, се
установява че подписите за издател и „авалист 1“ са изпълнени от Я.Я.К., а
подписът за „авалист 2“ е изпълнен от И.П.Р.,
поради което съдът приема документа за автентичен.
По делото е приет като доказателство Договор
от 15.05.2018 год. за покупко-продажба на пшеница сключен между „Илтекс"
ЕООД като „купувач" и „Торове БГ" ЕООД като „продавач", от който
е видно, че „Торове БГ“ ЕООД се е задължило да достави на ищеца франко склада
на купувача 1300 мт пшеница при посочени произход и качествени показатели на
цена от 270,00 лева за метричен тон или
общо 351 000 лева. Съгласно т. 4.1 от срокът за доставка е един работен
ден от авизиране на продавача за съответно поисканото количество. Договорено е
100 % авансово плащане срещу издадени данъчна фактура и декларация за произход
и добра земеделска практика. В т.7.1. е предвидена неустойка в размер на 30 %
от стойността на недоставените количества, в т.ч. и при отказ от страна на
продавача да изпълни договора – т. 7.1(б). В последния случай е предвидено и
задължение на продавача да върне авансово получената цена.
От изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-графологична
експертиза се установява, че в договора за покупко-продажба на пшеница от
15.05.2018 г. подписът за продавача в края на договора е изпълнен управителя на
„Торове БГ“ ЕООД Я.Я.К., поради което съдът приема документа за автентичен.
По делото са представени фактура № 594 от
21.05.2018 г. за 180 000,00 лева и Фактура 595 от 25.05.2018 г. за
171 000,00 лева, издадени от „Торове БГ“ ЕООД с основание „авансово
плащане пшеница реколта 2018 г.“. Представено е и извлечение от банкова сметка ***
„СЖ Експресбанк“, от което е видно извършването на плащане по двете фактури.
Този факт не се оспорва от ответниците.
Видно
от искане заявка от 12.10.2018 г. ищецът е поискал доставка между другото и на
1300 мт пшеница по договор от 15.05.2018 г. като е определил срок най-късно до
26.10.2018 г. Искането е връчено лично на Я.К. на 12.10.2018 г.
От приетите по делото Договор за
покупко-продажба на пшеница от 05.04.2018 г., Договор за покупко-продажба на
пшеница от 02.06.2017 г., Договор за покупко-продажба на царевица от 22.06.2018
г., Договор за покупко-продажба на царевица от 12.07.2018 г., Договор за
покупко-продажба на царевица от 03.08.2018 г., Договор за покупко-продажба на
царевица от 22.08.2018 г. и фактури към тях е видно, че страните са били в
трайни търговски отношения. От представеното извлечение от банкова сметка ***
„ИЛТЕКС“ ЕООД е видно, че всички суми по издадените фактури, в т.ч. по договора
от 15.05.2018 г. са били изцяло
заплатени на „Торове БГ" ЕООД.
Правни изводи:
Съгласно разрешението дадено с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК (в редакцията към 18.06.2014 г.) е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на
твърдените от него факти, а именно: наличие на вземане от ответниците,
произтичащо от редовен от външна страна апис на заповед, по който същите са
поели менителнично поръчителство (авал), както и валидното възникване на
твърдяното от ищеца каузално правоотношение, респ. съществуването на вземане,
на основание това правоотношение, което е обезпечено с ценната книга.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си за несъществуване на
вземането поради пороци във формата и съдържанието на документа, послужил като
основание за издаване на заповедта за изпълнение, или във волята на задължените
лица, евентуално, че каузалното правоотношение не е възникнало валидно или
поетите задължения по същото са погасени.
Предметът на въведения с иска по чл. 422 ГПК правен спор се свежда до
установяване на паричното вземане, за което ищецът – кредитор се е снабдил със
заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство
документ по чл. 417 ГПК. Когато вземането произтича от документ, чиято формална
редовност е условие за действителност на обективираната в него правна сделка и
съответно за възникване на вземането, съдът следва да се произнесе относно
съществуването на вземането след като извърши преценка за спазване на особените
изисквания, които законът поставя към формата и съдържанието на документа. За
да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да
притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ.
По отношение на редовността на представения запис на заповед съдът намира
следното:
Волеизявлението за задължаване на издателя е направено от органния
представител на „Торове БГ“ ЕООД, поради което директно обвързва дружеството. Налице
са реквизитите, посочени в т.т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на чл. 535 от ТЗ.
Следователно, представеният от ищеца в качеството му на заявител в заповедното
производство документ по чл. 417, т. 10 от ГПК запис на заповед отговаря на
предвидените в закона изисквания за форма. Обстоятелството, че в текста на
ценната книга е вписана забележка, сочеща към основанието на вземането, което е
обезпечено с менителничния ефект, т.е. т.нар. каузално правоотношение, не е
порок във формата на ценната книга. От друга страна, посочената забележка
доказва връзката между издадения запис на заповед и сключения договор за
покупко-продажба на пшеница.
Ответниците са подписали ценната книга в качеството на поръчители. Съгласно
чл. 485, ал. 1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е
поръчителствал, а ал. 2 предвижда, че задължението на поръчителя е действително
и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било
причина, освен поради недостатък във формата.
Възраженията на длъжника в производството по иск за
установяване на съществуване на вземането по запис на заповед могат да бъдат
абсолютни – срещу формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на
пороци на волята при издаването на записа на заповед и релативни – произтичащи
от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.
Абсолютните възражения на ответниците касаещи автентичността на ценната
книга са неоснователни. Безспорно се установи, че всички подписи са положени от
посочените в документа лица. Възражението, за недействителност на записа на
заповед поради включването в съдържанието му на текст, сочещ на каузално
правоотношение, също е неоснователно. Съгласно разрешението дадено с т. 4.д. от
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, не е допустимо издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, когато в записа на заповед е направена
добавка относно наличието на каузално правоотношение, само ако направената
добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако добавката,
сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния
ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. В случая
добавената в края на текста и поставена в скоби забележка указваща конкретен
договор и уговорена в него неустойка по никакъв начин не засяга безусловността
на поетото задължение, нито реквизитите на ценната книга.
Възражението за упражнена принуда не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. В тази връзка са и възраженията за антидатиране на ценната книга
и авалите, с твърдение, че ответниците били принудени да подпишат процесния
запис на заповед на 26.10.2018 г. Съгласно чл. 180 ГПК,
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, т.е. когато датата е
включена в съдържанието му, всяко от лицата може да опровергава верността й и
носи на основание чл.154 ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при
съответните процесуални ограничения относно доказването /чл.164 ал.1
т.6 ГПК и чл.165 ал.2 ГПК/. В случая не са ангажирани допустими доказателствени средства
за установяване на твърдяното антидатиране. Следва да се отбележи също, че само́
по себе си антидатирането на един частен документ, когато е извършено по
съгласие на страните и не се противопоставя на трето лице, не може да се отрази
на валидността на поетите задължения, респ. придобитите права.
Що се отнася до релативните възражения, съдът намира следното:
Ответниците са се задължили като поръчители по процесния запис на
заповед. Авалистът не е страна по договора за търговска продажба и не може да
противопоставя на легитимирания кредитор по записа на заповед, възражения,
основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя на
менителничния ефект (Определение №40/02.02.2015г. по т.д. №609/2014г. на ВКС,
2-ро ТО; Решение №26/24.04.2014г. по т.д. №1027/2013г. на ВКС и др.), освен
такива за злоупотреба с права или недобросъвестност.
Авалистите – ответници в настоящото производство – не са материалноправно
легитимирани да противопоставят възражение за симулативност на искането-заявка,
с аргумент, че ищецът „Илтекс" ЕООД не е целял фактическото предаване на
посочените в заявката стоки и че същият не разполагал със складови площи, в
които да приеме и съхранява заявеното количество стоки, тъй като това
възражение не попада в хипотезите на недобросъвестност или злоупотреба с права
от страна на приносителя на ценната книга. С оглед абстрактния характер на
сделката обстоятелствата относно каузалното правоотношение, което записът на
заповед обезпечава, са предмет на изследване само при релевирано възражение за
погасяването на вземането по записа на заповед, в какъвто смисъл е и решение №
102/23.07.2014г. по т.д. № 2680/2013 г., ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
Записът на заповед е с падеж на определена дата, а не на предявяване,
поради което възражението не може да се ръзглежда и в аспект недобросъвестно
предявяване на ценната книга за плащане преди настъпване на падежа на
задължението по каузалното правоотношение. При пълно неизпълнение от страна на
продавача т. 7.1.(б) от договора предвижда връщане на платената цена ведно с
неустойка. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на каквато и
да било част от задължението за доставка на 1300 мт пшеница, както и за
изпълнение на задължението на продавача да върне получения аванс и да заплати
дължимата неустойка, поради което не е налице недобросъвестност от страна на
приносителя на записа на заповед – настоящ ищец.
Възражението, че
не било налице основание ответниците да се задължат към ищеца посредством
авалирането на запис на заповед, тъй като не били страни по договора между
ищеца и „Торове БГ“ ЕООД, не били получили нищо и нямало причина да се задължат,
е неоснователно. Менителничното поръчителство е абстрактна сделка, при която
основанието за плащане не е елемент на съдържанието, затова не е условие и за
действителност.
Ето защо, искът срещу четиримата ответници, поели солидарно задължение в
качеството им на авалисти по процесния запис на заповед, е изцяло основателен и
следва да се уважи.
Отговорност за разноски.
С
оглед изхода от делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се
присъдят разноските в заповедното производство, както и сторените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 11 126,00
лева, съгласно своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства
за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Я.Я.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, И.П.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, „Ив и
Ян" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Долни
чифлик, ул. „Камчия" 15, вх.Б, ет.2, ап.18, и „Ив-Ян" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Провадия, ул. „Сергей Румянцев" 2, ДЪЛЖАТ солидарно на „Илтекс“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Слънчево,
общ. Аксаково, ПИ 127 005, сумата от 456 300,00
(четиристотин петдесет и шест хиляди
и триста) лева,
представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден от „Торове БГ" ЕООД на 12.10.2018 год.,
с падеж 26.10.2018 год., авалиран от ответниците Я.Я.К., И.П.Р., „Ив и Ян"
ООД и „Ив-Ян" ООД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
29.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми по
ч.гр.д.№ 1395/2018 год. на РС-Провадия е издадена Заповед № 925/31.10.2018 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, чл.
485, ал. 1, вр. чл. 537 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Я.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, И.П.Р., ЕГН **********, с адрес ***, „Ив и Ян" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Долни чифлик, ул. „Камчия" 15, вх.Б, ет.2, ап.18, и „Ив-Ян" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Сергей Румянцев" 2, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Илтекс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
с. Слънчево, общ. Аксаково, ПИ 127 005, сумата 11 131,00 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 11 126,00 лева –
сторени разноски в настоящото производс тво прд ВОС на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: