Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Допълнително решение № .../03.12.2009 г., постановено по гр. дело № ...../2009 г. по описа на РС– В. Т. е осъдена ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К.Ч. да заплати на Т. С. М., ЕГН * от с. П. С., ул. „О.” № , законната лихва по чл. 86 от ЗЗС върху сумата ..... лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2006 г. – 31.05.2009 г. за времето от подаване на исковата молба – 29.06.2009 г. до окончателното й заплащане. В законния срок е постъпила въззивна жалба от ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К. Ч. срещу Допълнително решение №... /03.12.2009 г., постановено по гр. дело № ..../2009 г. по описа на РС – В. Т. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че с протокол от 20.10.2009 г. приложен към делото страните са се спогодили, подписан бил споразумителен протокол, с който се слагал край на процеса бÕз страните да претендират, каквото й да било друго освен това, за което са се спогодили. Като не одобрил тази спогодба първоинстанционният съд нарушил волята на страните. Твърди се, че въпреки осъдителното решение по делото, с което се уважавала първоначалната претенция от ..... лв. и разноските по делото, въпреки сключената спогодба, ПК „С.” била изплатила разликата до пълния размер на сумата по съдебното решение, с което отново двете страни подписали окончателен споразумителен протокол, с който ищецът потвърждавал желанието си да бъде прекратен съдебния спор, като се отказвал от всякакви претенции. Съдът обаче отново не уважил сключената окончателна спогодба и постановил едно неправилно и необосновано допълнително решение. С него се допълвало основното решение, без да има основание за това. Твърди се, че при наличие на окончателна спогодба липсвала претенция, за която да се произнася първоинстанционният съд. Направено е искане да се отмени съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлено искането. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. ВТОС, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ..../2009 година по описа на ВТРС е образувано въз основа на предявени от Т. С. М., ЕГН * от с. П. С., Община П. Т. против ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К. Ч. искове с посочени правни основания чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Направено е искане съдът да осъди ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К.Ч. да заплати на Т. С. М., ЕГН * от с. П. С., Община П. Т. сумата .... лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2006 г. – 31.05.2009 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното издължаване. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: С Решение № /01.10.2009 г., постановено гр. дело № ..../2009 г. по описа на ВТРС е осъдена ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К. Ч. да заплати на Т. С. М., ЕГН * от с. П. С., ул. „О.” № , сумата..... лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2006 г. – 31.05.2009 г., както и сумата от .... лв. разноски до делото. Със същото решение е осъдена ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К.Ч. да заплати по сметка на ВТРС сумата от 333.29 лв. – държавна такса, от заплащането, на която ищецът е освободен. Решението е влязло в сила на 10.11.2009 г. Решението е съобщено на ищеца на 08.10.2009 г. На 22.10.2009 г. е постъпила молба с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК с искане да се допълни Решение № ..../01.10.2009 г., постановено гр. дело № ..../2009 г. по описа на ВТРС, като съдът се произнесе по искането за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване. С Допълнително решение № 13/03.12.2009 г., постановено по гр. дело № 2095/2009 г. по описа на ВТРС е осъдена ПК „С.” – в Л., със седалище и адрес на управление с. П. С., представлявана от ликвидатора К. Ч. да заплати на Т. С. М., ЕГН * от с. П. С., ул. „О.” № , законната лихва по чл. 86 от ЗЗС върху сумата ..... лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2006 г. – 31.05.2009 г. за времето от подаване на исковата молба – 29.06.2009 г. до окончателното й заплащане. По делото е представен окончателен споразумителен протокол от 21.10.2009 г., видно, от който ответната кооперация е заплатила на ищеца работните заплати в размер на .... лв. плюс направените разноски по делото в размер на .... лв. В протокола е записано с този споразумителен протокол окончателно се приключват трудовите отношения – спорове с ищеца. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Допълнително решение № .../03.12.2009 г., постановено по гр. дело № ..../2009 г. по описа на ВТРСе постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на молбата и направените искания, съдът приема, е предявена молба с правно основание чл. 250 от ГПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба, с правно основание чл. 250 от ГПК, съгласно която разпоредба страната може да поиска да бъде допълнено решението в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Съдът разглежда молбата с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Налице е непълнота на първоинстанционното решение, изразяваща се в липса на формирана воля относно едно от допълнителните искания, свързани със спорния предмет - за присъждане на законна лихва върху сумата лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2006 г. – 31.05.2009 г. за времето от подаване на исковата молба – 29.06.2009 г. до окончателното й заплащане. Искането се явява основателно предвид акцесорния му характер и уважаване на претенцията за присъждане на сумата ..... лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2006 г. – 31.05.2009 г., както и предвид обстоятелството, че към подаването на исковата молба, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Поради изложеното, правилно постановено допълнително решение, с което ответникът по иска бъде осъден да заплати на ищцовата страна законната лихва върху посочените суми, считано от подаване на исковата молба – 29.06.2009 г. до окончателното й заплащане. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че съдът неправилно не е одобрил постигнатата между страните спогодба. На първо място съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 237 от ГПК. Страните не са правили искания за одобряване на постигната между тях спогодба. Само съдебната спогодба слага край на делото, като десезира съда, понеже разрешава спора със сила на присъдено нещо. Извънсъдебата спогодба между страните, докато не бъде одобрена от съда няма такава сила. Десезиране на съда имаме в случаите на оттегляне на иска, отказ от иска или съдебна спогодба. Такива искания страните не са правили, поради което не е отпаднало правото и задължението на съда да постанови решение. Крайните изводи на въззивната инстанция относно предявената молба с правно основание чл. 222 от ГПК съвпадат с тези на районния съд. Обжалваното Допълнително решение № 13/03.12.2009 г., постановено по гр. дело № 2095/2009 г. по описа на ВТРС, с което е уважена молбата, е правилно, поради което следва да се потвърди. Доводите на жалбоподателя са неоснователни и недоказани. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № ..../03.12.2009 г., постановено по гр. дело № ..../2009 г. по описа на ВТРС. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |