Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети юни, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия С.И. въззивно гр. дело № 9316 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17301/22.07.2019г.
по гр.д. № 89625 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 181-ви състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.И.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, ателие 3 дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумите, както следва: сумата от 1484,17лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ ателие 3 в гр. София, ж.к. ******, абонатен № 356110 за периода от 01.11.2014г. до април 2017г.; сумата 45,16лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата до 09.10.2017г.; сумата от 43,75лв., представляващи възнаграждение
за дялово разпределение на енергията за периода от ноември 2014г. до април
2017г., ; сумата от 6,69лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на възнаграждението за дялово
разпределение на енергията за периода от 15.02.2014г. до 09.10.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №73228/2017г.
на Софийски районен съд, като С.И.И., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******съдебни
разноски от 81,60лв. по заповедно
дело и 513лв. по исково дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5157957/01.10.2019г. по регистъра на СРС от
ответник по исковете С.И.И., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението не е валидно, е недопустимо, по нищожна
заповед, а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочила е, че заповедта за изпълнение е нищожна,
постановена при липса на компетентност,
в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за вземане по нищожен договор, по неиндивидуализирани
вземания. Навела е твърдения, че събраните доказателства не установяват, че е
потребила енергия в количества и на стойност, за които са уважени исковете, че
доставена енергия съответства на необходимото качество, че има валидно облигационно правоотношение
между страните, не била искала доставката на енергията, поради което и не
дължала плащането й. Посочила е, че ОУ нямали юридическа стойност, клаузите им
били неравноправни, нарушавали правилата на Конституцията, такива били и
разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване, придобиването на правото на ползване върху
имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между страните, ОУ
не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да
се прилага. Измервателният уред не бил
поставен на границата на етажната собственост, технологични разходи не били
отчиславяни коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на
топла вода, както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони.
Не се дължали лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД
не били редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване
на вземанията, неправилно била приложена разпоредбата на чл. 86 от ЗЗ.
Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е оспорил жалбата, претендирал е разноски, оспорил
е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски по делото.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 5157957/01.10.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******срещу С.И.И., ЕГН ********** с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът му дължи заплащане на сумите,
както следва: сумата от 1484,17лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ ателие 3 в гр. София, ж.к. ******, абонатен № 356110 за
периода от 01.11.2014г. до април 2017г.; сумата 45,16лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.02.2015г. до 09.10.2017г., 43,75лв. възнаграждение за дяловото разпределение на енергията и
6,69лв. лихва за забава на плащането
му за същите периоди, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело №73228/2017г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по
делото. Навело е твърдения, че
ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия,
потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал
в забава на плащането й, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът С.И.И.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че заповедта
за изпълнение е нищожна, постановена при липса на компетентност, в противоречие с чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК
за вземане по нищожен договор, по
неиндивидуализирани вземания. Навела е твърдения, че събраните доказателства не
установяват, че е потребил енергия в количества и на стойност, за които са
уважени исковете, че доставена енергия съответства на необходимото качество,
нямало валидно облигационно правоотношение между страните, не бил искал
доставката на енергията, поради което и не дължи плащането й. Посочил е, че ОУ
нямали юридическа стойност, клаузите им били неравноправни, нарушават правилата
на Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване, придобиването на
правото на ползване върху имота не водело до възникване на облигационно
правоотношение между страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следва да се прилага. Сумите били завишени и монополни. Измервателният уред не бил поставен
на границата на етажната собственост, технологични разходи не били отчиславяни
коректно, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на топла вода,
както и за сградната инсталация противоречал на физическите закони. Счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били
редовни и не можели да служат като годни доказателства за установяване на
вземанията. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. В
абонатната станция нямало уреди за
установяване продажба на енергия съобразно потребности на потребителя. Претендирала
е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 73228 по описа за 2017г. на СРС, 38-ми състав, съгласно което по заявление вх.
№ 3079432/13.10.2017г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.И.И., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******сумата
от 1484,17лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ ателие 3 в гр.
София, ж.к. ******, абонатен № 356110 за периода от 01.11.2014г. до април 2017г.;
сумата 45,16лв., представляващи лихва за забава за плащането
на главницата за периода от 15.02.2017г.
до 09.10.2017г., 43,75лв. главница и
6,69лв. лихва за забава, както и съдебни разноски от 81,60лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 02.11.2017г.., на 02.11.2017г. длъжникът е подал възражение
срещу заповедта, на 27.11.2017г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 22.12.2017г.
По делото е
приет неоспорен от страните договор от
10.10.2008г. съгласно който СО е продало на С.И. по реда на ЗОС ателие 3 в гр. София, ж.к. ******.
Приет е
констативен протокол от 30.12.2011г. носещ подпис за председател на ЕС и за
ищеца, съгласно който ателие № 3 в гр. София, ж.к. ******по записвания на ищеца
са идентични иса с абонатен № 356110.
Приети са
Заповед от 30.07.1999г., молба - декларация от ответника до ищеца,
носещ подпис за ответника, съгласно които на 30.07.1999г. ответникът е
настанена под наем в ателие 3 в гр. София, ж.к. ******, на 25.11.1999г.
ответникът е поискала от ищеца да открие партида на нейно име за ап. ******
Приет е
протокол от 06.02.2008г. носещ подпис за председател на ЕС и за ищеца, съгласно
който в сграда в гр. София, ж.к. ******може да се въведе система за дялово
разпределение на потребяваната енергия, но не е възведена такава поради
несключване на договор между ЕС и топлинен счетоводител.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2008г. съгласно чл. 33 от които
суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане
на срока, за който се отнасят.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2014г. съгласно чл. 33 от които
суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуване
на фактурата на интернет-страница на ищеца.
Съгласно чл. 33 от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на ДКЕВР от 27.06.2016г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по изравнителната
сметка в 45-дневен
срок след
изтичане на периода, за който се отнасят и продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само,
ако не са заплатени в срока.
Приети са протоколи, свидетелства, съгласно които
общият топломер в абонатната станция е проверяван на 10.01.2013г., на 22.06.2017г., на
23.01.2018г. и е бил годен.
Приети са извлечения от сметки, съобщения към фактури,
съгласно които ответникът дължи на ищеца процесните суми.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че в абонатната
станция има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и
ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, общият топломер е преминавал
периодично през метрологични проверки и е бил годен. Посочило е,
че имот е с обем от 199 куб.м. , в имота
отоплителни тела били без уреди , БГВ било определяно въз основа на показанията
на водомерите, разпределението на енергията било направено от ищеца с оглед
обема на имота, само през 2017г. имало данни за реален отчет на уреди, през
останалото време за снимане отчети на уреди не бил осигурен достъп.
Разпределението било направено съобразно нормативно разписаните правила на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия била на стойност от 1484,15лв. За периода от 01.10.2016г. до
30.04.2017г. главница била 774,37лв.
С приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че нямало данни по записвания на ищеца
процесни задължения да са платени, по фактури начисления били по- ниски от реално потребеното по изравнителната
сметка. Лихва за забава била в размер на
претендираната сума, като тя била изчислена само за периода от 15.09.2016г. до
09.10.2017г. за сумите по последната
изравнителна сметка за периода октомври 2016г.-април 2017г. , по която следвало да има доплащания. Начислени
били и суми за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, същото било извършено от т.С.“ЕАД-по 1,25лв.
месечно, общо 43,75лв.; лихва за забава била 7,14лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. То е постановено по иск, предявен
в законовия срок за установяване на вземания по заповед за изпълнение, която е
валидна – постановена от компетентен орган за вземания, за които същото е
предвидено като възможност в ГПК.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, че е носител на вземането за
възнаграждението за дялово разпределение на енергията, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответник да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати
стойностт на доставена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок,
като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил
настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Неоснователни
са доводите на ответника, че разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване, Решенията на ДКЕВР противоречат на Конституцията и на
общностното право. Регламентацията на отношенията е направена с нормативни
актове с ранг, съответстващ на изискванията на основния закон, същите са приети
от компетентен орган, съобразени са с Конституцията и с общностното право.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които се одобряват от КЕВР и са задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че приетия по делото договор за продажба
на имот , заявление установява, че
ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно клиент на топлинна
енергия в имота- физическото лице , носител на вещно право на ползване върху
имота, в сграда, в която се ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. Правоотношението възниква без да
се подписва писмен договор. То възниква от момента в който се придобие вещното
право на ползване върху имот, който отговаря на изискванията по чл. 153 от ЗЕ
от ЗЕ. В случая ответникът е придобил имота през 2008г., а още преди това като
наемател на имота е искал да се открие на негово име партида за имота, който ще
ползва за жилищни нужди . По делото не се твърди и не се установява в
последствие 3-то лице да е придобило вещното право на ползване върху имота или
да е сключило с ищеца договор за доставка на топлинна енергия, поради което и
съдът приема за установено по делото, че за процесния период страните са били
обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота.
Доколкото по делото се установи, че КЕВР е одобрило общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, като се установи от прието заключение по
техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана
ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия одобрени от ДКЕВР на
03.02.2008г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно
наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график
на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на
подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той
отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата
на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в
отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство,
пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по
делото изравнителни сметки, заключението на
съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства, по делото е установено, че през
процесния период за имота
потребената енергия е на стойност посочена
от вещото лице по техническата експертиза и съдът приема, че за тази сума е
установено валидно възникнало задължение на
ответника за заплащането й на ищеца .
Съдът изцяло кредитира заключението на съдебните експертизи, проверило протоколите за
проверка и за отчет на топломери, отчисления на технологични загуби. Установява се, че разпределението е
направено по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, коректността на дялово разпределение е било изследвано по делото от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово разпределение е
съобразно нормативни изисквания. При така установеното и както съобрази че с жалбата не
са въведени оплаквания за изводите на СРС в частта за размера на главницата ,
то съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за процесния период за заплащане на
сумата от 1484,17лв., представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имота през процесния период. Релевантно за делото
е стойността на реално потребената енергия през процесния период, задължения за
предходни периоди не са установени, поради което и неоснователни са доводите на
ищеца, че има право суми по изравнителни
сметки да отнася към задължения за предходни периоди.
По иска за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията :
Съдът приема за установено и валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в размер на 43,75лв. за процесния период. В случая по делото не е установено собствениците в ЕС да
са избрали и възложили на ІІІ-то лице да извършва дяловото разпределение на
енергията. Не се спори по делото, а и се установява от приетия протокол, че
съществува възможност за въвеждане на система за дяловото й разпределение. В
такава хипотеза съгласно чл. 61, ал. 2
от Наредба № 16-334/2007г. (отм) разпределението на топлинната енергия
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика. По делото се
установи от приетите заключение по техническата експертиза, че за процесния
период реално разпределението на енергията в сградата е направено от ищеца,
поради което и съдът приема че за ищеца се е породило вземане срещу етажните
собственици за плащане на цената на дяловото разпределение на сградата. При така възприето съдът приема, че правилно е прието от районния съд,
че ищецът има право да получи цената на възнаграждение за същото. Цената от по 1,25лв. месечно не надхвърля обичайната за
този вид работа, поради което и валидно възникнало вземане на ищеца към ответника
за заплащане на процесната главница съдът приема за установено по делото.
По иска за лихва:
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни съобразно посоченото по-горе. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. В забава за изпълнение
може да се изпадне едва тогава, когато вземането е ликвидно, тоест установено
по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 155
ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 33 от ОУ от 2014г., потребителите на топлинна енергия заплащат
стойността на доставената им енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ
начини, като в случай на избор за плащане по прогнозни суми, плащането следва
да се извършва до 30 дни след изтичане на срока за който е з
издадена фактурата. По делото не е установено ищецът да публикувал изравнителните сметки и месечните
фактури на интернет-страницата си, поради което и за доставена за периода от
01.11.2014г. до 30.07.2016г. не е установено ответникът да е изпаднал в забава
на плащането на сумите.
Същевременно, доколкото разпоредбата на чл. 33 от ОУ
от 2016г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по изравнителната
сметка в 45-дневен
срок след
изтичане на периода, за който се отнасят , то за
вземанията за периода от октомври 2016г. до април 2017г. не е било нужно действие на ищеца, за да изпадне
в забава ответника за плащането им. Това е така, защото тези задължения са с
падеж определен срок с настъпването на който ответникът изпада в забава. В
случая главницата за този последния отчетен период е 774,37лв., като вещото
лице по счетоводната експертиза е посочило лихва за забава на плащането на тази
сума за периода от 15.09.2016г. до 09.10.2017г. При така възприето и както съобрази, че с жалбата не са
въведени оплаквания за изводите на СРС в частта за размера на иска, то съдът
приема за установено валидно възникнал вземане на ответника към ищеца за 45,16лв.
като обезщетение за забава на плащането на главница за топлинна енергия. За вземанията за дялово разпределение на
енергията лихвата съгласно заключението по счетоводната експертиза лихвата е в размер на 7,14лв.
При така
установеното и като съобрази че не е установено погасяване на задълженията, то съдът
приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника.
На
въззиваемият не се следват и разноски Това е така, защото отговор на тази жалба
не е депозиран, ищецът не е изпратил представител по делото пред СГС,
депозираната молба преди съдебното
заседание е бланкетна, не съдържа конкретни изявления по делото и не
обосновават присъждане на възнаграждение юрисконсулт.
Ответникът
по исковете не е ангажирал доказателства, че е направил
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 17301/22.07.2019г. по гр.д. № 89625 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 181-ви
състав в обжалваната част..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.