Разпореждане по дело №120/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно по чл. 268 и следващите от ГПК.Обжалвано е решение № 3370/ 21.10.2010 г., постановено по гр. дело № 20 по описа за 2010 г. на Районен съд- Г. Д., с което е признато за установено по отношение на О. Х., област Б., представлявана от Кмета на Общината Л. Ас. Т., че съществуват вземанията на „. Т. О., със седалище и адрес на управление гр. Х., по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.11.2009 година по ч.гр.д.№ 1097/2009 година по описа на Районен съд Г. Д., с която съдът се е разпоредил длъжника О. Х. да заплати на кредитора „. Т. О. гр.Х., със седалище и адрес на управление гр.Х., ул."О. П." № 11, област Б. следните суми: сумата от 5 525.76 лева главница за извършена дейност по сметосъбиране и сметоизвозване по издадена фактура № * от 05.01.2009 година,, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2010 до изплащане на вземането, направените по заповедното производство разноски в размер на 442.84 лева, от които 122.84 лева държавна такса и 320 лева адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането в останалата му част- за заплащане на мораторна лихва .

С решението се признава, че оспорването на истинността на дневни карти за извършена услуга с

МПС .фактура0000000 129 /02.12.08 г., товарителници за обществен автомобилен превоз не е доказано.

С решението ответника е осъден да заплати на „. Т. О. гр.Х., със седалище и адрес на управление гр.Х., ул."О. П." № 11, област Б. сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 505 лв.

С решението ответника е осъден да заплати на вещо лице Г. М. сумата в размер на 70 лв.,възнаграждение по представеното писмено заключение.

С решението е осъдена О. Х., област Б., представлявана от Кмета на Общината Л. Ас. Т. да заплати на вещо лице Ж. П. сумата в размер на 120 лв.,възнаграждение по представеното писмено заключение.

Недоволна от този съдебен акт е останала О. Х., област Б., представлявана от Кмета на Общината Л. Ас. Т. , която го обжалва в срок и в този смисъл въззивната й жалба е процесуално допустима.

В същата се правят оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от събраните гласни и писмени доказателства можело да се направи категоричен извод за неоснователността на предявения иск.

Твърди се,че съда неправилно е приел,че представената от ищеца и оспорена от ответника фактура №*/02.12.2008г. е редовна,след като се установило пред РС-Г. Д. подписа на Възложителя не е на представляващият О. Х..Съдът не се е произнесъл относно откритото производство по оспорване на истинността на представената към исковата молба фактура №*/01.12.2008г.

Въззивникът счита,че неправилно съдът е приел, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си по договора.,изхождайки от свидетелските показания –служители в ищцовото дружество,както и неправилно приема отговора на св.С.,че след като е подписал месечния отчет дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване били извършени.

Във въззивната жалба се твърди,че съда неправилно не е приложил разпоредбата на чл.301 от ТЗ,тъй като не са представени доказателства Кметът на общината е узнал за оспорената фактура преди оспорването й с Уведомление 53-00-382/01.12.2009г.Твърдят,че Решението е постановено и в нарушение на чл.34 от ЗОП.Според въззивникът съда е извел неправилни изводи въз основа на събраните по делото доказателства.

РС-Г. Д. е приел,че настоящия случай е изключение от общото правило-промяна на държавно регулирани цени.В този аспект О. Х. счита,че е налице нищожност по смисъла на чл.26,ал.1,предложение първо от ЗЗД.Ограничение съществува и в чл.9 от ЗЗД-страните свободно могат да договарят,доколкото не нарушават законови норми. В жалбата се твърди,че договора за обществена поръчка не подлежи на каквито и да е промени,така че неоснователно ищецът е посочил цени,различни от предложените в процедурата.Още се твърди,че съдът е в противоречие с чл.86 от ЗЗД,изпълнителят по договора е в забава ,не е определена точно цената на услугата,не е определен и обема на извършената услуга,поради което не е настъпил и падеж за плащане на парично задължение.В тази връзка неоснователно се претендира заплащане на лихва-след представяне на документите ,удостоверяващи извършването на услугата на и оригиналът на фактурата и то след изтичането на 40 работни дни от извършването на тези действия.

В жалбата не се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция. Въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноските в процеса. В съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не делегира представител..

Съдът, като разгледа въззивната жалба и прецени събраните пред първата инстанция доказателства при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Същата в съдебно заседание не се явява и не делегира законен представител.

Съдът, като прецени основателността на оплакванията в жалбата и при съобразяване с разпоредбата на чл. 268 от ГПК, констатира следното:

Районен съд- Г. Д. е бил сезиран с искова молба от „. Т. О., със седалище и адрес на управление гр. Х., против О. Х. с твърдения, че ищеца е бил в договорни правоотношения с ответника, които се регулират от договор за възлагане на обществена поръчка с предмет на дейност -поддържане на чистота и хигиена на територията на гр. Х. и селата в О. Х. в следните основни направления- сметосъбиране и сметоизвозване на всички битови отпадъци, поддържане чистота на територията и за обществено ползване, включващо метене,миене, зимно поддържане на тротоарите, поддържане на зелените площи за обществено ползване и почистване на нерегламентираните сметища на територията на О. Х. . Договорът за възлагане на обществена поръчка е сключен на 11.02.2005 година, като срока му е две години от датата на сключването.С анекс към процесния контракт от 12.02.2007 година срока е удължен с осем години, уреждат се всички взаимоотношения между съконтрахентите. Предвидено е начин на плащане - възложителя да заплаща договорената цена в срок от 40/четиридесет/ работни дни от датата на представяне на ежемесечният отчет и оригинала на фактурата. В молбата се твърди ,че ищеца е изпълнил задължението си за извършване на договорените услуги по сметосъбирането и сметизвозването за месец ноември 2008година, като е изготвил и представил на ответника месечен отчет, представил е и оригинална фактура №129/02.12.2008година.

Посочва се , че ответната О. не е изпълнила задължението си да заплати извършените дейности по сметосъбирането и сметоизвозването съгласно издадената фактура. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпъленние и изпълнителен лист в РС -Г. Д. и по повод на това заявление е образувано ЧГРд.№ 1093/2009година .Последвало е позитивно разпореждане - издадена е заповед за изпълнение от 24.11.2009година. Ответникът е подал възражение в законоустановеният срок, с което се оспорва вземането на кредитора.

Стойността на задължението на ответника- О. Х. към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 23.11.2009година е главница по неплатената фактура от 5525.76лева, мораторна лихва в размер на 697.38лева със законната лихва от датата на образуване на Чгрд.№ 1093/09година ведно с разноските по същото.

От своя страна ответникът е оспорил изцяло предявения иск по основание и размер, като е твърдял, че ищецът не бил изпълнил задълженията си . О. Х. оспорва така предявеният иск по чл.422 от ГПК , като счита същият за недопустим, неоснователен и недоказан.Ответната страна твърди, че претендираните суми не са изискуеми.

Не се спори досежно факта , че между страните има сключен договор , възложителят се е задължил да заплаща договорената цена в срок от 40 работни дни от датата на представяне на ежемесечният отчет и оригиналната фактура. Навеждат се данни ,че ищеца -изпълнител не е извършил услугата сметосъбиране и сметоизвозване на посочения брой съдове във фактура № 129 от 02.12.2008година.

По силата на постигнатото съгласие помежду им извършената услуга се удостоверява всяка седмица с приемо-предавателен протокол ,подписан от упълномощени представители .Такива протоколи за месец ноември 2008 година в кориците на делото не са представени,нито съставени и подписвани от представители на страните. Соченият месечен отчет има само информативна стойност,едностранно волеизявление на изпълнителя ,без да има обвързваща сила спрямо възложителя,след като по него не са извършени надлежни проверки .На следващо място спорната фактура № 129/2008 година не е подписана от титуляра Л. Т., а от друго лице без представителна власт.Оригиналът натази фактура не е депозирана в счетоводството на общината ,не е достигнала до знанието на кмета ,за което последният е направил надлежно възражение по аргумент на чл.301 от Търговския Закон с уведомление изх.№ 53-00-382/01.12.2009 година ,връчено на У. на ищцовото дружество . Според представителя на ответника претендираната сума не отговаря на визираното в ценовото предложение на офертиралото дружество,а цената в първоначалното ценово предложение е неразделна част от сключения договор за обществена поръчка.Последният съгласно изискванията на закона за обществени поръчки не подлежи на изменение Ответника твърди ,че изпълнителят е в забава ,не е определена точно цената за услугата , не е определен обема на извършената услуга.следователно не е настъпил падеж за плащане на паричния еквивалент.

На следващо място според общината , „. Т. О. не е извършила услугата сметосъбиране и сметоизвозване , че независимо от неизпълнението на договорните си задължения е изплатена сума за извършената услуга, въпреки непредставянето на каквито и да е документи , установяващи изпълнението й.

Правно основание на иска е чл.415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 и сл ГПК във вр. с чл.410 от ГПК.

Приети за писмени доказателства са: заверени копия на фактура № 129/02.12.2008година - 2бр. месечен доклад за м.11.2008година изх.№ 18/02.12.2008година- 2бр. договор за възлагане на обществена поръчка от 11.02.2005година - 2бр., ведно с допълнително споразумение към договора - 2бр. извадка от дневник за продажбите - 2бр., удостоверение от 13.11.2009година- 2бр., ценово предложение, уведомление № 53-00-382801.12.2009година, разписка , предлагани цени, фактура № 130/02.12.2008година. заверени копия на дневна карта за извършена услуга на МПС № 30-43/21,11,08 г., от 07.11.08 г., от 3-4.11.08 г., от 10-11.11.08 г., от 17-18.11.08 г, от 24-25.11.08 г, № Е-08-20/27.11.08 г., от 25-26.11.08 г, 2 бр. копие от фактура №№ 129 и 130/02.12.08 г., банково извлечение от Райфайзен банк от 05.12.08 г., товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия А №№ 202115; 202116; 202118; 202120; 202122; 202123; 202125; 202126;202128; 202130; 202131; 202133; 202136; 202137; 202139; 202140; 202143; 202144; 202150; 434652 - Депо Т.Б.О/Е 3043, товарителница за обществен автомобилен превоз в страната серия А №№ 202117; 202119; 202121; 202124; 202127; 202129; 202132; 202134; 202135; 202138; 202141; 202142;202145; 434651; Депо Т.Б.О/Е 0820,кантарни бележки №№ 03504/03.11.08 г., 00815, 00823/04.11.08 г., 00839, 00852/05.11.08 г; 00854, 00848/06.11.08 г; 00865/07.11.08 г.; 00856/10.11.08 г; 00861, 00862/11.11.08 г; 00871, 00881/12.11.08 г; 00901 и 00892/13.11.08 г; 00888/14.11.08 г.; 00895/17.11.08 г.; 00901, 00901, 00902, 00907/18.11.08 г; 00895/19.11.08 г.; 00886, 00888/20.11.08 г; 00911/21.11.08г; 00904 и 00906/24.11.08 г; 00886 и 00888/25.11.08 г; 00886/26.11.06 г.; 00005/26.11.08 г; 00890 и 00885/27.11.08 г.; 00895/28.11.08 г., копие от договор за възлагане на обществена поръчка, общи условия за възлагане на обществена поръчка за услуга, описание на обхвата и начина за изпълнение на поръчката, седмичен график по населени места за сметосъбиране и сметоизвозване, подробно описание на предложените дейности / услуги, копие от страница за предлагани цени вх. № 53-00-223/10.03.08 г. на О. Х..

В първоинстанционното производство са разпитани четирима свидетели и допусната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Вещото лице дава заключение в първоначалната си експертиза, че фактура № */02.12.2008 година на стойност 5 525.76 лева във фирма „. Т. О., регистрирана по ДДС, е осчетоводена и е открита партида на клиента О. Х..Процесната фактура е включена в дневника за продажбите и в Справка-декларация за данък върху добавената стойност за м.декември 2008 година.Към момента на проверката при ищеца е констатирано, че партидата на О. Х. стои открита с остатък 5525.76 лв. и по нея не е правено плащане. Изготвената от ищеца фактура . на стойност 5525.76 лв. не е представена /не е получена, липсва/ в счетоводството на О. Х. и съответно не е осчетоводена.В О. Х. не водят дневник за покупките. Размерът на сумата по приложената фактура дължима от ответника по делото, така както е оформена и изчислена самата фактура, е 5525.76 лева.Ищеца надлежно е оформил счетоводно документацията си ,спазени са изискванията на ЗДДС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява фактическа обстановка в насока:

Между страните по делото са възникнали облигаторни взаимоотношения ,обективирани в Договора за възлагане на обществена поръчка , сключен на 11.02.2005 година с предмет на дейност: поддържане на чистота и хигиена на територията на гр. Х. и селата в О. Х. в следните основни направления- сметосъбиране и сметоизвозване на всички битови отпадъци, поддържане чистота на територията за обществено ползване, включващо метене,миене, зимно поддържане на тротоарите, поддържане на зелените площи за широко обществено ползване и почистване на нерегламентираните сметища на територията на О. Х. . Първоначално срокът на договора е две години от датата на сключването му, а с анекс от 12.02.2007 година срока е удължен с осем години. Предвидено е начин на плащане ,а именно-възложителя заплаща договорената цена в срок от 40/четиридесет/ работни дни от датата на представяне на ежемесечният отчет и оригинала на фактурата.

В контекст на постигнатото съглашение от 11.02.2005 година и последвалото му неизпълнение ,изправната страна е станала инициатор по описа на Районен съд Г.

Д. да се образувано Ч.гр.д. № 1097/2009 година със заявител „. Т. О. и длъжник О. Х.. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.11.2009 п, съдът е разпоредил Длъжникът О. Х., област Б., *, представлявана от кмета Л.Ас. Т. да заплати на кредитора „. Т. О., представялавано от У. И. Б. П., ЕГН-*, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул."О. П."№11, обл.Б. сумата от 5 525.76 /пет хиляди петстотин двадесет и пет лв. и седемдесет и шест ст./лева главница, както и лихва в размер на 697.38 /шестстотин деветдесет и седем лв. и тридесет и осем ст./ лева за периода от 03.12.2008 година до 18.11.2009 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-23.11.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 444.47 / четиристотин четиридесет и четири лв. четиридесет и седем ст./ лева разноски по делото.Така записаният длъжник -общината в срок е подала възражение и оспорва вземането и парично задължение.

Претенцията в първоинстанционното производство на ищеца е с установителен характер , цели се да се признае за установено по отношение на О. Х. , че тя действително дължи парично изпълнение в размери посочени по-горе.Задължение , следващо се от добросъвестно изпълнение от страна на ищеца на поетите с договора за обществена поръчка дейности по сметосъбиране за месец ноември 2008 година. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели А., И. и Б. И., „. Т. О. за м.11.2008 година е спазвала установения график . Въззивният съд счита,че районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,но по неоспорена фактура.

След преценка на събраните доказателства настоящия съд намира ,че обжалваното Решение е недопустимо, поради произнасяне на съда по непредявен иск и липса на произнасяне по действителния предмет на спора. предмет на разглеждане на установителен иск за установяване на оспорено вземане по заповед за изпълнение както и че искът е основателен е признал за установено оспореното вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1097/2009 като посочва от какво произтича „оспорено вземане”- издадена фактура № * от 05.01.2009 година.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване ,от легитимирано лице /надлежна страна/ и насочена срещу акт,подлежащ на въззивен контрол при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна,но недопустима поради произнасяне по непредявен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК по допустимостта на решението – в обжалваната част въззивната инстанция се произнася служебно.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е изцяло недопустимо като постановено по непредявен иск, поради което на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК следва да бъде обезсилено и делото върнато на РС-Г. Делчевза ново разглеждане от друг състав.

В случая с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум следва че от страна на ищеца е предприета защита Ч. иск по предвидения в специалната процесуална норма на чл. 422 от ГПК ред, като ИМ съдържа петитум сочещ на претенция за признаване на установено съществуване на вземанията за претендираните суми по фактура *//02.12.2008 г.. По делото Първоинстанционния съд е събрал данни и провел съдебно дирене относно фактура *//02.12.2008 г .. Липсват данни за изменение на иска , а и липсва предявен иск- оспорване на вземане по фактура № * от 05.01.2009 година, по която се е произнесъл РС без да е сезиран.В българската доктрина и съдебна практика няма колебание за това, че съдът дължи произнасяне по очертания Ч. изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум правен спор.Това задължение за съда прогласено изрично и с разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, като постановеното по непредявен иск решение е недопустимо.В случая с оглед очертания с исковата молба правен спор първоинстанционния съд е следвало с решението си да се произнесе единствено и само по фактура *//02.12.2008 г..Това обаче не е сторено. С обжалваното решение е признато за установено „оспореното вземане” на неоспорена фактура № * от 05.01.2009 година. По исковата молба районния съд се е произнесъл по непредявен спор, което е недопустимо и в противоречие с правилата на исковото производство установени с ГПК.

Разглеждането на непредявен иск / иск различен от предявения/ обуславя извод за недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде обезсилено изцяло, тъй като решението е обжалвано изцяло, и делото върнато на РС-Г. Д. за ново разглеждане от друг състав.Следва да се има предвид, че установителният характер на иска по чл.422 ГПК следва категорично от самата разпоредба на чл. 422 от ГПК, в чийто текст ясно и недвусмислено е посочено, че искът има за предмет - съществуване на вземането. Несъмнено съществуването на едно право или правно отношение е предмет на специален установителен иск. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. При наличието на заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил в полза на заявителя /ищец по иска по чл. 422 от ГПК/ да бъде заплатена претендираната сума, повторното присъждане на същата сума със съдебно решение е лишено от правен интерес. С предявяване на осъдителен иск се цели не само установяване съществуването на претендираното вземане, но и осъждането на длъжника и снабдяване с изпълнителен лист за присъдените суми. В заповедното производство тази цел е постигната Ч. издаването на заповедта за изпълнение. Предвид това, за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му. По реда на чл. 422 от ГПК не може да се претендира постановяване на плащане на суми или пък потвърждаване на заповед за изпълнение издадена по чл. 410 от ГПК. Предвид изложеното решението на РС следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

Доколкото спорът не се разглежда по същество съдът не обсъжда въпроса за разноските по водене на делото.

Водим от горното, Благоевградският Окръжен Съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №3370 от 21.10.2010 г. , постановено по гр. д. № 20/ 2010 г. по описа на РС-Г. Д..

ВРЪЩА делото на РС-Г. Д. за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: