Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер
Година 2020
Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Първо гражданско отделение, 30 състав
На
24. 09.
Година 2020
В
закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
като разгледа гражданско
дело номер № 2809 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от М.П.Д., пълномощник П.Д.П., многократно уточнявана по реда на
чл.129, ал.3 от ГПК. Твърденията в обстоятелствената част на молбата са, че чрез
използването на кадастрална скица с невярно посочени граници на имота,
купувачът по сделката, сключена с нотариален акт №23, том I, рег. №55, дело №8 от 29.01.2019г.
по описа на В.М. - съдия по вписванията
при РС – гр. Трън., е станал собственик на обществен път, който не е бил част
от имота на продавачите и по този начин за ищеца е ограничен достъпът до
собствения му имот, който се явява съседен на процесния.
Като е приел, че макар и с
нередовна искова молба, е повдигнат вещен спор, СГС с определение от
15.06.2020г., е изпратил делото по подсъдност на компетентния съд по
местонахождението на недвижимия имот – районният съд в гр. Трън. В определенито си съдът е посочил, че по-нататъшни указания
по отношение уточняването на правния интерес и пасивната легитимация на ответниците следва да бъдат дадени от компетентния съд.
С определение на САС от
29.07.2020г. по чгд №2455/2020г. съдът е отменил определението
на СГС и е върнал делото на СГС за даване на указания на ищеца за уточняване на
исковата молба, като е приел, че въпреки вече извършените неколкократни
уточнения, не може да се направи категоричен извод за броя, вида и
квалификацията на предявените искове, следователно не може да се определи и
компетентния съд.
В изпълнение на указанията на
САС, със свое определени от 17.08.2020г. съдът е указал на ищеца да посочи
изрично колко иска предявява, кои са ответниците по
всеки от тях и какви са фактите, от които извежда претенциите си към всеки от
посочените ответници, като обоснове и правния си
интерес.
С молба от 02.09.2020г. ищецът е
уточнил следното:
Иска да бъде извършена проверка
на кадастрална скица, издадена от фирма „П.к.“ ООД през 2013г. относно вписани
в нея неверни обстоятелства. Ако при съдебната проверка се открият престъпни
обстоятелства, съдът да изпрати материалите по делото на Районната прокуратура
в гр. Трън, като й определи срок за признасяне с
постановление за образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинения.
На следващо място, предявен е иск
срещу „П.к.“ ООД за това, че служител на фирмата, при изработване на процесната кадастрална скица, е вписал в нея неверни данни,
с което е осъществил състава а престъпление. Моли съда да обяви кадастралната
скица за незаконосъобразна и невалидна.
На последно място, предявява иск
срещу срещу съдията по вписванията при РС – Трън В.М..
Искането спрямо този ответник е за отмяна на нотариален акт №23, том I, рег. №55, дело №8 от
29.01.2019г., изповядан от него, въз основа на посочената по-горе невярна
кадастрална скица.
Правния си интерес от така
описаните искания до съда, пълномощникът на ищеца обосновава с това, че е лишен
от достъпа до бащиния си имот, защото по силата на горепосочения нотариален акт
210-годишен селски път е заграбен от купувача по атакувания нотариален акт Р. Х.,
при което ищецът не можел да паркира автомобила си, нито да закара строителни
материали до къщата, която се рушала.
След внимателно запознаване с
изложеното, съдът намира следното:
Отговарящата на посоченото в чл.
127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на
исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на
защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129,
ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата
молба (Опр. № 519/06.07.2011 г., по ч.търг.д. №
174/2011 г., на I т.о.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК). Когато съдът
констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и
да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без
движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са
изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като
се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част
на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически
твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може
да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията
си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник. Процесуалната
легитимация на последния е от съществено значение за допустимостта на
предявения иск, липсата на тази процесуална предпоставка води до недопустимост
на иска и връщане на исковата молба.
Съдът намира, че предявените
искове са недопустими и исковата молба следва да бъде върната. Това е така, тъй
като включително и след поредната възможност за уточняване на исканията, дадена
от съда след изричните указания на САС, не се открива съответствие между изложените
в обстоятелствената част на исковата молба факти, заявените към съда искания и
посочените от ищеца ответници.
Във връзка с първото искане,
уточнено с молбата от 02.09.2020г., съдът отбелязва, че иск за установяване на
престъпно обстоятелство от гражданския съд е допустим само по изключение, в
изрично предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК случаи, сред които настоящият случай
няма твърдения да попада. Ето защо, ако ищецът счита, че са налице данни за
извършено престъпление и следва да се извърши проверка, той следва да отнесе
случая до компетентната прокуратура, а не до гражданския съд.
На следващо място, ако са налице напълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралния
регистър, редът за осъществяване на защита е по чл.54 от ЗКИР, по който иск „П.к.“
ООД не е пасивно легитимиран ответник. Ако пък се твърди, че определени данни в
скицата не отговарят на действителното положение по план и регистър и по
същество се оспорва материалната доказателствена сила
на документа, то защитата се осъществява по административен, а не по
съдебен ред /в този смисъл са напр. съдебните решения на различни състави на
Върховния административен съд по адм. д. №13498/2009
г., адм. д. №16281/2010 г., адм.
д. №6621/2012 г., адм. д. №16552/2009 г., съгласно
които съдържанието на скицата може да бъде оспорено пред висшестоящия
административен орган на издателя/. Иск по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване
невярно съдържание на кадастрална скица е недопустим /Определение № 507 от 17.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4720/2015 г., І ГО на ВКС/ поради това, че самостоятелното установяване на факти
с правно значение в отделно исково
производство е допустимо само в случаите, предвидени в закон, какъвто процесният
не е.
На последно място, ищецът няма
правен интерес от искането за отмяна /прогласяване за невалиден/ на нотариален акт №23, том I, рег. №55, дело №8 от
29.01.2019г., доколкото същият не е страна по сделката, изрично заявява, че
продаденият с тази сделка имот не включва част от неговия имот и няма спор за собственост/граници. Дори и да
се приеме, че може да става въпрос за предявяване на сервитутно
право, предвид изявлението на ищеца, че е лишен от правото на достъп до
собствения си имот, то пасивната легитимация по този иск отново не принадлежи
на сочения ответник – съдията по вписвания при РС – Трън. Ако се приеме, че са
налице данни за спор за собственост, предвид изложението, че с процесната сделка част от имота на купувача е станал
210-годишен селски път, то искът е неопустим и на осн. чл. 26, ал.2 от ГПК, доколкото се търси защита на
чужди права, а именно – на собственика на пътя.
Като взе предвид горното, както и
факта, че на ищеца многократно са давани указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, въпреки което и към
момента не може да се направи извод за предявяването на поне един допустим и
редовен иск, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА
искова молба с
вх. № 29243 от 05.03.2020г. от регистратурата на СГС, по която е образувано гр.
д. №2809 по описа за 2020 г. на СГС, 30 с-в.
Разпореждането
за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: