Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29
гр.Свищов, 26.02.2016 год.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 19.02.2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Т.Л., като разгледа докладваното от съдията
НАХД 443 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, с предмет
на проверка НП № 446/17.12.2014 г. издадено от
Председателя на ДКЕВР.
Жалбоподателят "Енерго -Про Мрежи"АД, излага
основания сочещи за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че както НП е издадено от ДКЕВР при липса на
материална компетентност, след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и при
нарушаване на чл. 2, ал. 2 и чл. 31 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло НП.
Процесуалния представител на КЕВР –Р.Р., поддържа издаденото НП, като правилно и законосъобразно,
издадено от компетентен орган.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното: НП № 446 от 17.12.2014 г.
е издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, гр. София срещу "Е.М." АД ***.
На 14.03.2014 г. била извършена проверка
от длъжностно лице на ДКЕВР - св. Г.П. на средства за търговско
измерване (СТИ, електромери) в в гр.Свищов, област Велико
Търново, адрес: ул. "*********. Същият установил, че СТИ на абонатен
номер *********, с фабричен № ****, тип Н-10t (еднофазен) на фирма Schlumberger, заводска пломба SLB е с година на производство 2001 г., което е отразено в
съставения Констативен протокол № 119-3-Е-2/14.03.2014 г.
На длъжностното лице от ДКЕВР не е представен Протокол за последната извършена
метрологична проверка на описаното СТИ (електромер). В извадка от регистъра на
СТИ, поддържан от "Е.М." АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.),
приложена към КП № 119-3-Е-2/14.03.2014
г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана
2005 г./ въпреки , че според Павилника следва да е 2007г. за
този тип СТИ/ , т.е. описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична
проверка. Съгласно т. 3 Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата
енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., лицензиантът е длъжен
да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ),
както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях. Съгласно
чл. 41 от Правилата, всички средства за търговско и контролно измерване
подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване. Според чл. 26, ал. 1 от
Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез
одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, а според чл. 43, ал. 4 от същия закон периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен
вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №
А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г.) и
съгласно Заповед № А-441/13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр.
85 от 2011 г.), последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на
период шест години. Като лицензирано дружество, "Е.М." АД, е било
длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да
предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол
върху тях, т.е. действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на
последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. Като не е поддържало
средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер *********, с фабричен № ****, тип Н-10t (еднофазен) на фирма Schlumberger, заводска пломба SLB съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, на 14.03.2014 г. в гр. Свищов, област Велико Търново, адрес: ул. "*********, "Е.М."
АД, е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
НП е издадено въз на Акт № КРС-763 от 2.07.2014 г. за установяване на административно нарушение
(АУАН), съставен от св. П. - гл.експерт в КЕВР в присъствие на Д.Г.-външен експерт.
По същество в
показанията си св.П. потвърждава описаното в АУАН. При
извършената проверка от енергоразпределителното дружество не били представени
протокол за монтаж и/или демонтаж на конкретния електромер, протокол за
последно извършена метрологична проверка, респ. подадено заявление за
удължаване срока на валидност до БИМ гр. София. При това не била извършена
последваща метрологична проверка, като същата е следвало да бъде извършена до
края на 2007 г., въпреки че в Регистъра на СТИ, поддържан от "Е.М."
АД е записана година на последваща проверка 2005г. В случая се касае за еднофазен електромер,
като периодичността на проверките е определена със заповед на председателя на
ДАМТН на 6 години. Нарушено е задължение на дружеството по издадената му
лицензия. Заводската пломба удостоверява, че първоначалната метрологична
проверка е извършена през 2001 г. Тъй като не са представени
съответни документи, то контролните органи не са могли да индивидуализират
точната дата и са приели края на 2001 г. за извършена първоначална
проверка, като при това положение в шест годишен срок до края на 2007 г. не е
изпълнено задължение да се извърши последваща проверка, респективно поиска удължаване на периода на
първоначалната.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима /подадена в срок от активно
легитимирана страна/, а разгледана по същество се явява основателна.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН, е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 42 т. 3 от ЗАНН, като не е посочена
дата, респективно период на извършване на нарушението. Впоследствие това
нарушение е пренесено и при издаването на процесното НП. Следва да се прави
разграничение между дата на извършване на нарушението и дата на установяването
му. Тази непълнота представлява нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, която въвежда като задължителен реквизит точното
посочване на дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата на
извършване. С датата на извършване на нарушението законът свързва редица правни
последици. Допуснато е съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото
НП, което води до незаконосъобразност на същото. Едва с показанията на
актосъставителя се установява, че са приели края на 2001 г. за
извършена първоначална проверка, като при това положение в шест годишен срок до
края на 2007 г. не е изпълнено задължение да се извърши последваща
проверка или поиска удължаване на периода на първоначалната
метрологична проверка. При това положение следва да се приеме, че
неизпълнението на задължението във връзка с дейността на процесното дружество е
довършено на 01.01.2008 г. При това положение е налице изтекла абсолютната погасителна
давност, което обстоятелство препятства възможността за реализиране на
административно наказателната отговорност на лицето, привлечено да отговаря за
извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно
прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв
характер безспорно има давността за реализиране на отговорността, като
материално правен институт. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК
давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното
производство следва да бъде прекратено. Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби
в тази насока, то по въпросите, свързани с изтичане, спирането, прекъсването на
давностните срокове приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 80 и
следващите от НК /действали към момента на извършване на деянието/. В
конкретния случай дори да се приеме, че неизпълнението на задължението е
извършено на 01.01.2008 г., то тригодишния абсолютен
давностен срок е изтекъл на 1.01.2011 г. Давността е материално
правен институт, поради което е приложим законът действал към момента
извършване на деянието. От 9.04.2010 г. е налице изменение на текста на чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, съгласно който абсолютната погасителна давност вр.чл. 81,
ал. 3 от НК се увеличава от 3 г. на 4 години и половина за всички деяния,
наказуеми с "глоба". Този срок е изтекъл на 1.07.2012 г.
При това положение, АУАН се явява съставен след изтичане
на давностния срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението, а за митнически, данъчни-две години.
Едва в редакцията на, ал. 2, на чл. 34 от ЗАНН, от 27.07.2012 г., се прие, че
за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми
източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако
са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по чл.
34 от ЗАНН, имат давностен характер, поради което нормите, които ги
уреждат са материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Изводът който се налага, е че считано от
довършване на нарушението - 01.01.2008 г. до съставянето на акта е
изтекъл предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, едногодишен срок, дори е изтекъл и 5 годишния срок в последната редакция на
текста, поради което
образуването на административнонаказателното производство със АУАН от 3.07.2014
г., се явява недопустимо. Като не е отчел изтичането на
предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е предприел
санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал
порочно, незаконосъобразно НП.
Фактическият състав на претендираното нарушение се състои
в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична
проверка на средството за търговско измерване в определен срок. Касае се за
формално нарушение, на просто извършване. Изтичането на срока ангажира
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Контролният
и наказващият органи не са разграничили датата на установяване на нарушението -
14.03.2014 г., от датата, периода на неговото извършване.
Становището, че датата на проверката е такава на довършване на нарушението е
несъстоятелно. В случая не е налице продължено нарушение, което се довършва с
факта на откриването му от компетентните органи. Задължение за извършване на
последваща проверка на средството за измерване е свързано със срок и с
изтичането на същия нарушението е довършено.
На следващо място, съдът счита, че неправилно контролните
органи са отчитат като отделно деяние, неизпълнението на задължението по
отношение на всяко отделно средство за търговско измерване. Всъщност се касае
до условие на издадената лицензия, което следва да се прецени глобално дали се
спазва или не. Редакцията на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, е обща и бланкетна, като
конкретните признаци на нарушението би следвало да се запълнят от съдържанието
на източника на задължение в който попадат - в случая индивидуален
административен акт, какъвто характер има лицензията. Там задължението е общо
формулирано и следва да се прецени налице ли е подобно неизпълнение, като цяло
или се касае до изолирани случаи, които не се отразяват върху общата преценка
за спазване на условията на разрешението. Аргумент в полза на това тълкуване и
значителния размер на санкциите, особено в последната редакция, които ако се
приложат за всеки един частен случай биха довели финансова гибел на субекта, а
не до постигане целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН, в
съответното му приложение към юридическите лица.
С оглед гореизложеното и поради наличието на пречки за
реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 446/17.12.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, с което на "Енерго
-Про Мрежи"АД, *****, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.
206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на
20 000 лева, за това, че като не е поддържало средството за търговско
измерване (СТИ, електромер) абонатен номер *********, с фабричен № ****, тип Н-10t (еднофазен) на фирма Schlumberger, заводска пломба SLB ,производство 2001г. ,съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, на 14.03.2014 г. в гр.Свищов, област Велико Търново, адрес: ул. "*********, "Енерго
-Про Мрежи" АД е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
Велико Търново в 14 дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: