Р E Ш Е
Н И Е
гр. С.,23.08.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 7529 по описа за 2013г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.94А вр. чл.94,ал.1 ОТ ЗАПСП от М.А., сдружение на
композитори , автори на литературни произведения по ЗЮЛНЦ, за колективно
управление на авторски права срещу А.М.
ЕООД ЕИК ********* .
ИЩЕЦЪТ твърди, че ответникът има интернет сайт , в който поддържа архив от
музикални произведения, достъп до който могат да имат неограничен кръг лица. Твърди,
че ответникът няма валидно сключен договор за използване на част от музикалните
прозведения в този сайт. Твърди, че
права върху част от тези произведения са отстъпени на неизключителна
основа на ищецът, като организация за колективно управление. Посочени са такива
права върху 24 броя музикални произведения
по договори за друстранно представителство с дружества от САЩ , Великобритания, Италия.
Твърди, че с три дружества за колективно управление на авторски права има
поддписани договори на осн.чл.40,ал.7 от ЗАПСП и има право да ги представлява
на територията на Р България. Твърди, че сред ползвателите на авторски произведения
по см. на пар.1,т.6 от ЗАПСП, са й лицата поддържащи ел.сайтове, посредством
които крайните потребители имат достъп до музикалните произведения. Твърди, че
за да могат да предоставят такъв достъп
до музикалните произведения , поддържащите ел.сайтове следва да имат
сключени договори за отстъпени права с приносителите на произведенията, които
използват, като най-удобния начин е със сдруженията за колективно управление на
права. Твърди, че ответникът няма такива договори и съответно няма правото да
предоставя досъп чрез сайта си до тези 24 конкретни песни. С уточнение в
открито съдебно заседание от 01.10.14г. се конкретизира, че за първите две
групи произведения се претендира обезщетение за текст от по 1 000 лв- и за
музика – от по 1 000 лв.., като в първата група са 8 заглавия, авторските
права върху които за музиката и текста към тях са отстъпени на ищеца от А. САЩ – AMERICAN BOY, DÉJÀ VU, GOT MONEY, MY
CHERIE AMOUR, MY PROMISCUOUS, RUN THIS TOWN, TAKE YOU THERE, TURN DA LIGHTS OFF, а във втората 6 заглавия, авторските права върху които са отстъпени на
ищеца от PRS ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – BY YOUR SIDE,
SHOUT, SWEET DREAMS, WE WILL ROCK YOU, WHAT’S LOVE GOT TO DO WITH IT, WORLD
HOLD ON. В третата група се касае за произведения с 10 заглавия,
авторските права върху които за музиката са отспъни на ищеца от SIAE ИТАЛИЯ – GEPS PATTI, FREE ESCAPE, AFRICA DANCE, SING FOR YOU, OUR STEP, SMERALDO,MY
GUITAR, SPRING TIME, DHARMA KARMA, FLORESTA, които нямат текст
и за тях се претендира обезщетение само за музиката от по 1 000 лв. всяко
едно. С молба от 27.05.2015г. е направено искане за изменение на
обстоятелствената част и допуснато от съда в отрито съдебно заседание на
27.05.15г. , като ищецът за част от песните се е позовал на права за ползване,
лицензиране и разпространение предоставени им от още две американски компании
за колективно управление, както и една канадска, както следва : BMI, SESAC,
SOCAN. Претендира
обезщетение за така предоставения достъп до музикалните произведения без
наличен договор и съответно права, в размер общо на 38 000 лв.. За първите
две групи произведения се претендира обезщетение за периода от 20.05.2013г. до
предявяване на исковата молба – 21.11.2013г., а за третата група за периода от
23.07.2012г. до предявяване на исковата молба -21.11.2013г.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва искът за обезщетение, като твърди, че е ползвал тези
музикални произведения на основание сключен договор с фирма И.Д.М. ООД от
04.06.12 г., с който договор му е предоставено правото да рекламира, представя
и предоставя за публично представяне на
предоставените продукти на крайни потребители. Правата по силата на този договор са му били предоставени за срок от 18
месеца, по силата на притежаваните лицензии за съответните произведения и след
изтичане на срока на 4.12.2013г. ответникът е свалил от сайта си всички
музикални произведения , и същите са били изтрите от базата данни. Наред с това
твърди, че ищецът не сочи и не навежда твърдения, че ответникът е
разпространявал тези твърдения. Наред с това твърди, че искът е и недоказан,
доколкото ищецът не е установил, кои автори представлява и че техните права са
увредени.
СГС, като
взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства
намира, за установено следното:
По делото е прието за безспорно между страните, че
произведенията предмет на исковата молба са използвани от страна на ответника,
чрез поставяне на уеб сайта на ответника и на посочената страница в интернет на
тези произведения за периодите, както са
посочени в исковата молба, предвид, че ответника не е оспорвал това
обстоятелство.
Видно от изводите направени в основното заключение
на вещото лице Д., прието по делото и неоспорено от страните, изводи направени
на база проверка в архива на интернет сайта
на ответника www.*****.com/music.dance.htm , се установява, че считано от 20.05.2013г. до датата на
исковата молба 21.11.2013г. са били достъпни за външни потребители
произведенията посочени в групи 1 и 2 от исковата молба. В подстраница www.*****.com, създадена
от остветното дружество, считано от 23.07.2012г. до датата на исковата молба
21.11.2013 г. са били достъпни музикалните произведения посочени в група 3 на
исковата молба. Вещото лице установява, чрез посочване на организациите за
колективно управление, в които авторите на текста и музиката членуват, както и
чрез коментар на трита договора към исковата молба и допълнително установени от
него писмени доказателства – договори на ищеца с чуждестранните дружества управляващи
колективни права от Италия, Канада, САЩ, Франция, Великобритания, в които
авторите на текста и музиката в процесните произведения членуват, и удостоверение
№ 62-00-0152 от 27.10.2011г. издадено му от регистъра на организациите за
колективно управление на права по чл.40 и чл.40б, ал.1 от ЗАПСП, че ищецът има
право да представлява тези чуждестранни дружество на територията на Р България,
както и техните членове – автори относно техния репертоар. Във връзка с това
има право да сключва договори с ползвателите, да събира дължимите
възнаграждения, които в последствие се разпределят между съответните национални
автори и чужди дружества по методи и правила утвърдени от световната
конфедерация на авторските дружества.
От
допълнителното заключение се установява, че няма установена практика и вещото
лице не може да даде заключение за размера на обезщетението, което би се
следвало при едно такова нарушение на авторските права, като е посочила само
методите, които евентуално може да послужат за обосновка на изводи или това са
следните три метода : Приходен подход, който се основава на
информационната обезпеченост, позволява адекватно приложение на метода и
надежност на доверителния интервал, в който са разположени получените
резултати. Реализира се при доказани приходи и или очаквани такива, като се
пресмятат получените приходи от приложението и експлоатацията на обекта на
интелектуална собственост. При метода на лицензионните такси за база се приема
лицензионното възнаграждение при договор
за изключителна лицензия, като еднократна сума или отчисление от оборота, което
е обичайно в подобни случаи.Съобразява се това, което ищецът би получил, ако бе
разрешил на ответника използване на произведенията. Експертен метод, той се
ползва когато има приложима практика и нарушението е установено. В конкретния
случай ващото лице сочи, че няма достатъчно данни за приходи от това ползване,
нарушението е установено еднократно, но не се изключва възможността до тези
произведения да е осигурен достъп по време и място, индивидуално избрани от
всеки краен потребител. Вещото лице намира, че в конкретния случай може да се
съобрази и обстоятелствата, че произведенията са ползвани с рекламна цел, а
приходите в следствие рекламна кампания се получават по-късно и с
непрогнозируем ефект. Вещото лице не е посочило размер на обезщетението, като
намира, че при наличните данни не може да се даде експертно становище за
размера на обезщетението.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: По делото се установи от събраните писмени
доказателства, че ищецът представлява на територията на Р България авторите на
съдържанието и музиката, съответно изпълнителите на процесните 24 песни, чрез чуждестранните
сдружения за колективно управление на авторски права, в които те членуват и с
които ищецът има сключени договори. Установи се също, че ищецът вписан в
регистъра на сдруженията за колективно управление на авторски права, и
съответно ползва правата по чл.40,ал.10 от ЗАПСП. Същия на осн.чл.95а,ал.1,т.1
от ЗАПСП е легитимиран да предявява искове за обезщетение при нарушение на
правата на авторите на осн.чл.94 и чл.94а и 95 от ЗАПСП.
Не се спори
и съдът е приел за установено, че за процесните периоди на интернет сайта на
ответното дружество е имало възможност за достъп до посочените в исковата молба
24 песни. Въпреки твърденията си ответникът не ангажира никакви доказателства
да има сключен твърдения с отговора договор и предоставени права от
лицензополучател или дружество с право да ползва тези музикални произведения. С
предявяване на исковата молба същият е преустановил ползването на
произведенията и възможността за достъп на трути лица като същите са премахнати
от неговия сайт. Съдът приема, за установено по безспорен начин, че ответникът
е ползвал и предоставял достъп на трети лица за ползване на музикалните
прозведения предмет на иска и за
посочените в исковата молба периоди без да има право на това, и в нарушение на
правото на авторите. Изрично правото да търси обезщетение е договорено в т.ХІІІ
от договора от 05.07.2013г. с американското сдружение АSCAP и с договора подписан с френското дружество САКЕМ и с
дружеството СЕСАК . Това право обаче, както се посочи и по-горе е закрепено в
закона относно дружествата за колективно управление на права и съдът приема, че
ищецът има правото за тези произведения да претендира обезщетения при
неправомерните им ползвания. С оглед на така изложеното съдът приема, че ищецът
е легитимиран да претендира обезщетение като представляващ американското
дружества АСКАП и дружеството от Кралство Великобритания ПРС първото за осемте
първи песни от исковата молба – текст и музика, а второто за шесте – текст и
музика, предвид сключените договори за представителство с тях и на техните
автори за техните прозведения на територия на Р България. Съдът намира обаче,
че искът се явява изцяло неснователен по отношение музикалните произведения,
чиито автори на музика се представляват от италианското дружество СИАЕ. В т.1.2
от договора подписан между това дружество и ищецът на 02.04.2009г. е посочено,
че управлението на он лайн потреблението и това чрез мобилни телефони не се
включва в този договор. Тъй като в конкретния случай се касае за он лайн
потребление на музикалните произведения то съдът намира, че те са изключени от
обхвата на договора и ищецът не е легитимиран да представлява авторите нито да
претендира обезщетение от тяхно име. С оглед на това искът в тази му част,
досежно обезщетение за следните музикални произведения : GEPS PATTI, FREE ESCAPE, AFRICA DANCE, SING FOR YOU, OUR STEP, SMERALDO,MY
GUITAR, SPRING TIME, DHARMA KARMA, FLORESTA се явява изцяло
неоснователен, поради липса на материално правна легитимация на ищеца и като
такъв следва да се отхвърли.
Доколкото по-горе се установи и прие, че за
останалите 14 песни ищецът е легитимиран да защитава правата на авторите и се
установи ползването им за право от страна на ответника, чрез поставяне на своя
уеб сайт за срок от шест месеца, а именно за периода от 20.05.2013г. до предявяване
на иска 21.11.2013 г. то съдът намира, че по отношение на ответникът се
установи по безспорен начин, че е нарушил правата на авторите на тези музикални
произвдения и същият на осн.чл.94 от ЗАПСП им дължи обезщетение. На осн.чл.95б
от ЗАПСП вината се предполага до доказване на противното, която презумпция не е
опровергана в настоящото съдебно производство.
Тъй като от събраните по делото доказателства –
писмени и експертизи, по делото не се установи размера на конкретни пропуснати
ползи или претърпени вреди за авторите, съдът намира, че следва да ги определи
по справедливост на осн.чл.94,ал.4 вр.чл.94а от ЗАПСП. За 14 от песните се
претендира обезщетение за ползването им без предоставено право в рамките на 6
месеца за текст и музика. Съдът намира, че доколкото това обезщетение се
определя по справедливост и няма данни нито вредите за ищците, нито за
печалбите на ответника, но пък се касае за дружество, което е с предмет на
дейност в областта на рекламена и маркетингова дейност, покупко продажба на
аудио и видео техника и права, то съдът
приема, че същото следва да възлиза в
размер на 250 лв. за текст и 250 лв. за музика на всяка една песните или за 14
песни по 500 лв. или общо възлиза в размер 7 000 лв. за ползването без предоставени
права върху песните от първите две групи. За останалите 10 песни, както се
посочи и по-горе обезщетение не се следва и не се определя, тъй като ищецът не
е легитимиран при конкретната употреба да представлява авторите от Италия. Общо
обезщетение, което съдът определя по справедливост възлиза в размер на 7 000
лева . Искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
На осн.чл.86 от ЗЗД върху главницата се дължи и
законната лихва от предявяване на исковата молба, до окончателното заплащане на
сумата.
При този изход на спора и на осн.чл.78 ГПК на ищеца
се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1160 лв. / 20
% от общо направените разноски от 5 800 лв./ На ответника се следват
разноски за един адвокат – първия явил се – адв.Г., чийто пълномощия не са
оттеглени с договорено и вписано като изплатено адв.възнаграждение в размер на
2 500 лв. Възнаграждението на адв.Г. не се следва тъй като е втори по ред
адвокат, а е представила доказателства за заплатено възнаграждение едва с
писмените бележки, което лишава другата страна от възможността за възражение за
прекомерност. От 2500 лв. на ответникът се следва 80 % или 2 000 лева.
Прихванати двете насрещни възнаграждения се
погасяват до размер на по-малкото или при този размер на следващите се
възнаграждения се получава, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 840 лв. Настоящия състав намира, че доколкото макар и
частично исковете са уважени, то противоречи на справедливостта разноските на ответника да са
по-големи от тези на ищеца и последния да следва да му компенсира част от тях, но
това следва да правилата на компенсацията установени с нормата на чл.78 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „А.М.” ЕООД *** да заплати на М.А. , гр.С., ул.***** №**, ет.**
сумата от 7 000 лева / седем хиляди и петстотин лева/ обезщетение на претърпени
имуществени вреди на осн.чл.94а вр.члц.94 от ЗАПСП, в едно със законната лихва
считано от 21.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, за
използване за периода 20.05.2013г. до
21.11.2013г. без налични права за това
на следните музикални произведения: А. САЩ – AMERICAN
BOY, DÉJÀ VU, GOT MONEY, MY CHERIE AMOUR, MY PROMISCUOUS, RUN
THIS TOWN, TAKE
YOU THERE, TURN DA LIGHTS OFF, PRS ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – BY YOUR SIDE, SHOUT, SWEET DREAMS, WE WILL
ROCK YOU, WHAT’S LOVE GOT TO DO WITH IT, WORLD HOLD ON, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.94а,вр.чл.94 от ЗАПСП предявен от М.А., гр.С.,
ул.***** №**, ет.* срещу „А.М.” ЕООД *** за обезщетение за
използването на следните музикални произведения : GEPS PATTI, FREE ESCAPE, AFRICA DANCE, SING FOR YOU, OUR STEP, SMERALDO,MY
GUITAR, SPRING TIME, DHARMA KARMA, FLORESTA, за периода
23.07.2012г. до 21.11.2013г. като неоснователен .
ОСЪЖДА М.А., гр.С., ул.***** №**, ет.*
да заплати на „А.М.” ЕООД ***
сумата от 840 лева / осемстотин и четиридесет лева / разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от
съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: