НОХД № 1714/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подcъдимия А.И.П. ***
за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно за това, че на 06.10.2018 год., в с. З., обл. П. по ул.“Ч.
и п.“ пред номер 28 е управлявал моторно превозно средство - мотопед марка
“ПГО“ модел „Г.“ с peг. № ..,
с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,98 на хиляда, установено по надлежния ред -
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, посредством извършена проба с техническо
средство алкотест „Дрегер 7510” с фабричен номер ARDM 0194.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХІV от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично, като се признава за виновен и дава обяснения по обвинението.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за осъдителна
присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото наказание глоба.
Районният съд след обсъди и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подс.А.П. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, с оглед на което бил неправоспособен водач
по смисъла на ЗДП. По отношение на същия не са бил налагани административни
наказания по ЗДвП.
На 06.10.2018 г. вечерта, подс.А.П. бил
в компанията на свои приятели в заведение в с.Звъничево, обл.Пазарджишка. Там
престоял около 1-2 часа и консумирал алкохол – три бири и ракия около 150
грама. В един момент негов приятел го помолил да откара мотопеда му марка “ПГО“, модел „Г.“ с peг. № … до дома му, при което П.,
независимо че е неправоспособен водач на МПС и бил употребил алкохол, се
съгласил. Той потеглили с въпросния мотопед, като около 22.40 часа се движел по
ул.”41-ва” в селото. Тогава бил забелязан от А. . и Е. Т., съответно полицейски инспектор и мл.автоконтрольор в с-р „Пътна
полиция” при ОД МВР Пазарджик, които изпълнявали служебните си задължения, като
осъществявали контрол по безопасност на движението на територията на с.
Звъничево. Полицейските служители видели, че приближаващият ги мотопедист е без
поставена предпазна каска, поради което го спрели. Установило се, че това е
именно подсъдимият, както и че същият е неправоспособен водач на МПС. На
полицейските служители направило впечатление, че водачът се държи неадекватно,
миришел на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. По този повод той бил
изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с фабричен номер ARDM 0194, като
уредът отчел положителен резултат от 1.98 промила алкохол в издишания от него
въздух. Против подсъдимият бил съставен АУАН с бланков №0641668, който бил
подписан от него без възражения. Бил му издаден и талон за медицинско
изследване на кръв с № 0043356, но подсъдимият отказал да даде кръв за такова
изследване и вписал собственоръчно в документа, че приема показанията на
техническото средство.
По този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от приетата като писмено
доказателство по делото справка за нарушител/водач, подс.П. не е правоспособен
водач на МПС, няма издавано СУМПС, но същевременно към настоящия момент не са
му налагани наказания по ЗДвП.
Видно от приетата като писмено
доказателство по делото справка за анализатори на алкохол в дъха, успешно
преминали последваща проверка за техническа изправност, процесният „Дрегер 7510”
с фабричен номер ARDM 0194 е преминал такава проверка на 21.05.2018г.
Извършената техническа последваща проверка е със срок на валидност от шест
месеца и следователно към инкриминираната дата е бил технически изправен.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за съдимост на подсъдимият, същият е осъждан
общо 3 пъти в периода 2005 год. – 2011 година, за тежки умишлени престъпления
против собствеността – грабеж и две кражби, като е изтърпявал ефективно
наложените му наказания лишаване от свобода.
Първото му осъждане по НОХД №
171/2005г. на ПзОС е за престъпление по чл.199 ал.1 от НК, като му е наложено
наказание от три години ЛС, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е
било отложено за изпитателен срок от четири години. Това наказание е било
изтърпяно на основание чл.68 ал.1 от НК, т.к. в изпитателния срок подсъдимият е
извършил деяние по чл.195 ал.1 от НК, за което е осъден по НОХД № 240/2007г.
на РС-Пловдив. За това престъпление пък му е било наложено наказание от четири
месеца ЛС, което да се търпи при общ първоначален режим. Тези две наказания е
изтърпял на 11.01.2010 година. Следователно за първото осъждане по НОХД №
171/2005г. на ПзОС не е била настъпила реабилитация по право по смисъла на
чл.86 ал.1, т.1 от НК.
След като е изтърпял наказанията си по
горепосочените две дела, подс.П. е осъждан по НОХД № 437/2011г. на
РС-Пазарджик за престъпление поп чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено
наказание от една година ЛС, което да се търпи при строг първоначален режим.
Това наказание е изтърпяно на 22.02.20112 година.
Нормата на чл.88а ал.4 от НК разписва,
че когато лицето е извършило две или
повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му
се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за
всички осъждания. Нормата на чл.88а ал.2 пък разписва, че когато наложеното
наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено
от изтърпяването му на основание чл.66, срокът по ал. 1
не може да бъде по-малък от десет години. Наказанието по НОХД № 437/2011г. не е
повече от една, а е точно една година, следователно срокът за абсолютната
реабилитация се определя по реда на чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК, който е петгодишен, считано от изтърпяването на това наказание. Този срок е
изтекъл на 22.02.2017 година. Не изтекъл обаче срокът за абсолютна реабилитация
за осъждането по НОХД № 171/2005г., който срок е десет годишен по силата на
чл.88а ал.2 от НК, т.к. наказанието е повече от една година и изтърпяването му
не е било отложено, доколкото и както вече се посочи, първоначално наказанието
е било условно, но в последствие изтърпяването е активирано по реда на чл.68
ал.1 от НК. Това наказание е изтърпяно на 11.01.2010г.,а десетгодишният срок за
абсолютна реабилитация предстои да изтече на 11.01.2020 година.
От всичко казано до тук може да се
обобщи, че към инкриминираната по настоящото дело дата, подс.П. се счита за
осъждан за престъпления от ОХ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на обясненията на подсъдимия, с които той направи пълни и подробни
самопризнания, а също и писмените доказателства приложени в делото.
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК, като на 06.10.2018
год., в с. З., обл. П. по ул.“Ч.и п.“, пред номер 28, е управлявал моторно
превозно средство - мотопед марка “ПГО“ модел „Г.“ с peг. № …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,98 на хиляда, установено по надлежния
ред - Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, посредством извършена проба с техническо средство алкотест „Дрегер
7510” с фабричен номер ARDM 0194.
Подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на състава, като е предвиждал и е допускал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй
като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би
могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява
МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с мотопеда от едно място
до друго се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици.
В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП
подсъдимият е управлявал МПС, след като е употребил алкохол, като с оглед
концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.98 промила, нарушението му по ЗДвП съставлява
престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Употребата на алкохол е установена в
съответствие с изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е
висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в
страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”.С него се засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна съдът прецени
обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е
също висока, предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач на
МПС и е управлявал мотопеда в населено място.
Преценявайки личността на подсъдимият съдът
отчете, че същият е с висока степен на обществена опасност, т.к. е осъждан и негативно
охарактеризиран по местоживеене.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му
правосъзнание и култура, в изграденото у него и демонстрирано чувство за
безнаказаност.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прецени обремененото съдебно минало, негативните характеристични данни,
фактът, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, както и високата
концентрация на алкохол, надхвърляща почти четирикратно разрешената от 0.5
промила по ЗДвП. Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства - направените
самопризнания, оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи,
изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, недоброто материално
положение и имотно състояние на дееца, който работи епизодично и няма постоянни
трудови доходи.
При тези данни и като отчете наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът определи наказанието при превес
на първите, като намери че на подс. П. следва да бъде определено наказание
от една година и два месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Отделно от това и на основание чл.57
ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба в размер на 600 лева, което също намери за съответно на
извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но основно с материалното положение и
имотно състояние на дееца.
С
оглед разпоредбата на чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, се определи първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор, т.к. не е
налице никоя от хипотезите на чл.57 ал.1, т.1 или т.2 и по-специално тази на
т.2, бук. „б” от ЗИНЗС. Вярно е, че подсъдимият преди е бил осъждан за умишлени престъпления, но към момеинта на
настоящото деяние са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК.
Неприложим е институтът на условното
осъждане по смисъла на разпоредбата на чл.66 от НК, т.к. преди настоящото
деяние подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер, за което подробни съображения се изложиха по-горе, при обсъждането на
съдебния му статус.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: