Р Е Ш Е Н И Е
№ 371/9.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
девети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
по
адм. дело № 1077 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО), вр. с чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „Завод за
хартия – Белово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Белово, ул. „Дъбравско шосе“ № 1А, представлявано от А. П., подадена чрез адв. С.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 04 от 13.09.2022
г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите РИОСВ –
Пазарджик, с който е установено по основание и размер
задължение на дружеството общо в размер на 23 656,82 лева, от които
19 714,02 лева, представляващи главница за непреведени месечни отчисления
по чл. 64, ал 1 от ЗУО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., и 3942,80
лева, представляващи дължимата законна лихва за неплащане на отчисленията,
изчислена към 28.02.2022 г., потвърден с Решение № 203 от 10.11.2022 г. на Министъра
на околната среда и водите.
В жалбата се твърди, обжалваният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с релевантни материалноправни норми.
В съдебно заседание, жалбоподателят –
редовно призован не се явява, представлява се от адв. С., която по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспорения
административен акт.
Ответникът – Директорът на РИОСВ – Пазарджик,
чрез процесуалния представител юрк. Ш. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи,
изложени в оспорения административен акт. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Неспорен между страните факт е, че „Завод
за хартия – Белово“ АД е ползвател на Регионално депо за неопасни отпадъци в
местността „Баира“, землище на с. Алеко Константиново, община Пазарджик. Същото
е определено за обезвреждане чрез депониране на неопасните отпадъци, генерирани
от населените места в регион Пазарджик, включващ общините: Батак, Белово,
Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Пещера, Ракитово и Септември, както
и охарактеризирани отпадъци, генерирани от юридически лица на територията на
област Пазарджик.
Началото на административното производство
е поставено с предоставено от Кмета на община – Пазарджик в РИОСВ – Пазарджик
информация в табличен вид за количеството на депонираните отпадъци на „Регионално
депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик, Клетка 1“ по месеци за 2018 г. и
за 2019 г. Установено е, че „Завод за хартия – Белово“ АД е обезвреждало
отпадъци чрез депониране през 2018 г., както следва: през м. юни – 33 323
т., м. октомври -114 080 т., м. ноември – 52 320 т. и м. декември –
8120 т. Дружеството е обезвреждало отпадъци чрез депониране през 2019 г., както
следва: през м. януари – 104 380 т., м. февруари – 113 120 т., м.
март – 63 120 т. и м. април – 65 240 т., поради което е възникнало
задължение за превеждане на месечни отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО по
сметка на община Пазарджик, собственик на депото, в съответния размер,
определен в чл. 20, ал. 1, т. 1 б „е“ и „ж“ от Наредбата.
В справката от Кмета на община Пазарджик
е посочена дължимата от жалбоподателя сума за отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО за
всеки месец, изчислена въз основа на количеството на обезвредените чрез
депониране отпадъци по месеци и размерът на отчисленията в левове за тон
депониран отпадък, както следва: за м. юни 2018 г. в размер на 1499,40 лв. – на
03.12.2020 г., за м. октомври 2018 г. в размер на 5133,60 лв. – на 03.12.2020
г., на 05.01.2021 г. в размер на 2354,40 лв. за м. ноември 2018 г. и за м.
декември 2018 г. на 05.01.2021 г. в размер на 365,40 лв. Установява се, че в процесния
период жалбоподателят не е изпълнявал задълженията си за превеждане на
дължимите отчисления в размера и сроковете, определени с Наредбата. Според
приложената по преписката справка – таблица, изготвена на 01.07.2022 г. от
Дирекция „АФПД“ на РИОСВ – Пазарджик, дължимата от жалбоподателя сума за
отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО е в размер на 19 714 лв.
При забавяне на преводите се дължи
законната лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата
сума, съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 7/19.12.2013 г. Общият размер на
дължимата лихва за непреведените отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО съгласно
цитираната разпоредба, изчислен към 28.02.2022 г., органът е изчислил на
3942,80 лв. Съобразно чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредбата е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № АНД-01-33/14.07.2022 г. до „Завод за хартия –
Белово“ АД.
При тези фактически данни, на основание
чл. 64, ал. 8 от ЗУО и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и
начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията,
изисквани при депониране на отпадъците, Директорът на РИОСВ – Пазарджик е
постановил оспорения АУПДВ № 4/13.09.2022 г.
В законоустановения срок, „Завод за
хартия – Белово“ АД, представляван от А. П. – прокурист, чрез Директора на
РИОСВ – Пазарджик е подал жалба с вх. № Ж-220/21.10.2022 г. до Министъра на
околната среда и водите, срещу процесния административен акт, с която моли
същия да бъде отменен като незаконосъобразен.
С Решение № 203/10.11.2022 г. Министърът
на околната среда и водите е отхвърлил, като неоснователна така подадената
жалба от „Завод за хартия – Белово“ АД и е потвърдил АУПДВ № 04/13.09.2022 г.
на Директора на РИОСВ – Пазарджик.
По делото е изготвена съдебно –
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна.
Съгласно същата, депонираните количества отпадъци от „Завод за хартия – Белово“
АД на Регионално депо – Пазарджик за 2018 г. са в общ размер на 207,84 т., в
т.ч.:
-
Юни
2018 г. депонирани отпадъци в размер на 33,32 т.
-
Октомври
2018 г. депонирани отпадъци в размер на 114,08 т.
-
Ноември
2018 г. депонирани отпадъци в размер на 52,32 т.
-
Декември
2018 г. депонирани отпадъци в размер на 8,12 т.
Депонираните количества отпадъци от
„Завод за хартия – Белово“ АД на Регионално депо – Пазарджик за 2019 г. са в
общ размер на 345,86 т., в т.ч.:
- Януари 2019 г. депонирани отпадъци в
размер на 104,38 т.
- Февруари 2019 г. депонирани отпадъци в
размер на 113,12 т.
- Март 2019 г. депонирани отпадъци в
размер на 63,12 т.
- Април 2019 г. депонирани отпадъци в
размер на 65,2 т.
Депонираните количества отпадъци от
„Завод за хартия – Белово“ АД на Регионално депо – Пазарджик за 2018 г. и 2019
г. са в общ размер на 553,70 т.
В заключението се посочва, че дължимите
отчисления по чл. 64 от ЗУО от „Завод за хартия – Белово“ АД са общо в размер
на 29 066,82 лева. Платените отчисления от дружеството за 2018 г. и 2019 г.
са в общ размер на 9352,80 лв., като с преведената сума са погасени изцяло
задълженията на жалбоподателя за 2018 г. Вещото лице е изчислило, че дължимите
отчисления по чл. 64 от ЗУО са общо в размер на 19 714,02 лв., както
следва: 5949,66 лв. дължими за м. януари 2019 г.; 6447,84 лв. дължими за м.
февруари 2019 г.; 3597,84
лв. дължими за м. март 2019 г.; 3718,68 лв. дължими за м.
април 2019 г.
Експертът посочва, че дължимата законна
лихва за непреведени в срок отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2018 г., изчислени
към 04.01.2021 г. е в размер на 1269,13 лв. Дължимата законна лихва за
неплатените отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2019 г. е в размер на 3942,80 лв.
Законната лихва за всяко забавено плащане е изчислена към 28.02.2022 г. и
дължимата лихва е определена при спазване на ограничението да не е повече от 20
на сто от дължимата сума. С процесния АУПДВ, установената лихва за забава е
ограничена до 20 на сто от общо дължимата сума в размер на 19 714,02 лева
и е определена на 3942,80 лева.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Пазарджик
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган – Директор на РИОСВ – Пазарджик. Съгласно нормата на чл. 60,
ал. 6 и съответно на чл. 64, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците,
дължимите суми за невнесени отчисления се определят с акт за установяване на
публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК от директора на
РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В случая депото за неопасни
отпадъци се намира на територията на община Пазарджик, която е включена в
териториалния обхват на РИОСВ – Пазарджик, съгласно Правилника за устройството
и дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите.
При издаване на АУПДВ са спазени
изискванията за съдържание на акта, включително за излагане на фактически и
правни основания, като не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУО, за
обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и
на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред,
определени с Наредба № 7/19.12.2013 г, за реда и начина за изчисляване и
определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на
отпадъци (Наредбата).
Според чл. 64, ал. 3, изр. второ от ЗУО,
за осигуряването на отчисленията е отговорен и всеки ползвател на депото, като
ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите суми на база на
количествата отпадъци, които е депонирал. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата,
отчисленията се дължат от общините и от всяко друго лице за всеки тон депониран
отпадък.
Отчисленията, когато не се правят от
общини, се превеждат по банкова бюджетна сметка на общината, собственик на
депото ежемесечно до 10-то число на месеца за предходния месец, съобразно с
изискването на чл. 21, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата.
Отчисленията се превеждат от кмета на
общината, собственик на депото, ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято
територия се намира депото, до последното число на месеца за предходния месец
(чл. 64, ал. 3 от ЗУО, чл. 23. ал. 1 от Наредбата). При забавяне се
дължи законна лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от
дължимата сума, съгласно чл. 21, ал. 5 и чл. 23, ал. 2 от Наредбата. Размерът на
отчисленията за всеки тон депониран отпадък на регионалното депо е определен в
чл. 20, ал. 1, т. 1, букви „е“ и „ж“ от Наредбата, като за 2018 г, е 45 лв./т.,
за 2019 г. е 57 лв./т.
Съобразно чл. 23, ал. 3 от Наредбата,
собственикът на депото предоставя ежемесечно информация на Директора на РИОСВ
за количествата на депонираните отпадъци за всеки ползвател поотделно. В
настоящия случай за „Регионално депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик,
Клетка 1“, е издадено Комплексно разрешително (КР) № 509-НО/2015 г.,
актуализирано с Решение № 509-НО-ИО-А1/2021 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда.
Настоящият съдебен състав приема, че Директорът
на РИОСВ – Пазарджик правилно е приложил материалния закон и е определил
размерът на отчисленията, които „Завод за хартия – Белово“ АД е следвало да
заплати за 2018 г. и 2019 г., която сума възлиза на 23 656,82 лева, от
които 19 714,02 лева, представляващи главница за непреведени месечни отчисления 3942,80 лева,
представляващи законна лихва за невнесените отчисления. Следва да се посочи, че
в този смисъл е и заключението на изготвената СИЕ. Правилно органът е посочил,
че според справката от Кмета на община – Пазарджик, дружеството е обезвреждало
отпадъци чрез депониране през 2018 г., както следва: през м. юни – 33 323 т.,
м. октомври -114 080 т., м. ноември – 52 320 т. и м. декември – 8120 т.
Дружеството е обезвреждало отпадъци чрез депониране през 2019 г., както следва:
през м. януари – 104 380 т., м. февруари – 113 120 т., м. март – 63 120 т. и м.
април – 65 240 т., с
което е възникнало задължение за превеждане на месечни отчисления по чл. 64,
ал. 1 от ЗУО по сметка на община Пазарджик, собственик на депото, в съответния
размер, определен в чл. 20, ал. 1, т. 1 б „е“ и „ж“ от Наредбата. В приложената по
делото справка се посочва, че дължимите отчисления по чл. 64 от ЗУО от „Завод
за хартия – Белово“ АД са общо в размер на 29 066,82 лева. Платените отчисления
от дружеството за 2018 г. и 2019 г. са в общ размер на 9352,80 лв., като с
преведената сума са погасени изцяло задълженията на жалбоподателя за 2018 г. В
тази връзка е неоснователен доводът, застъпен в жалбата, че не би могло да се
установи по безспорен начин точното количество депонирани отпадъци, въз основа
само на писмо от Кмета на Община Пазарджик, с приложена към него справка –
извлечение, тъй като не е извършена проверка на място. Съгласно чл. 26, ал. 2,
т. 4, т. 6 и т. 7 от Наредбата, актът за установяване на публично държавно
вземане се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: документи
относно количествата депонирани отпадъци; констативни протоколи от проверка на
място на собственика на депото и/или лицето, което го стопанисва, при
необходимост от подобна проверка; покана към собственика/ползвателя на депото за
доброволно изпълнение. В случая количеството депонирани отпадъци от
жалбоподателя се установява от писмо с изх. № 20-00-15_001/21.01.2022
г. на Кмета на Община Пазарджик и приложената към него справка – информация в
табличен вид за количеството депонирани отпадъци, които са
приобщени като част от административната преписка. Следва да се има предвид, и
че Община Пазарджик е собственик на регионалното депо и при една проверка на
място на собственика на депото, компетентният орган би получил информацията,
която е предоставена от Кмета на Община Пазарджик. Нещо повече в чл. 26, ал. 2,
т. 4 от Наредбата е посочено, че проверка на място се извършва, ако е налице
необходимост от такава, каквато в настоящия случай се установи, че не е
необходима. По преписката е налице и визираната в чл. 26, ал. 2, т. 4 от
Наредбата, покана за доброволно изпълнение. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че административният орган е събрал изискуемите и относими
доказателства съобразно чл. 26, ал. 2, от Наредбата, установяващи по несъмнен
начин елементите от фактическия състав, необходим за издаването на процесния
административен акт.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт – АУПДВ № 04 от 13.09.2022 г. на Директора на Регионална инспекция
по околна среда и водите РИОСВ – Пазарджик, с който е установено по основание и
размер задължение на дружеството общо в размер на 23 656,82 лева, от които 19
714,02 лева, представляващи главница за непреведени месечни отчисления по чл.
64, ал 1 от ЗУО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., и 3942,80 лева,
представляващи дължимата законна лихва за неплащане на отчисленията, изчислена
към 28.02.2022 г., потвърден с Решение № 203 от 10.11.2022 г. на Министъра на
околната среда и водите, е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма, и с необходимото съдържание, при
спазване на установените административно-производствени правила, при правилно
приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие
с целите на закона.
С оглед на гореизложеното съдът
намира оспорения административен акт за правилно и законосъобразно, а
подадената жалба за неоснователна, поради което същата ще следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, да бъде осъден жалбоподателят да заплати на РИОСВ гр.
Пазарджик сумата от 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ –
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Завод за хартия
– Белово“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул.
„Дъбравско шосе“ № 1А, представлявано от А. П., подадена чрез адв. С., против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 04 от 13.09.2022 г. на
Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите РИОСВ – Пазарджик, с
който е установено по основание и размер задължение на дружеството общо в
размер на 23 656,82 лева, от които 19 714,02 лева, представляващи главница за
непреведени месечни отчисления по чл. 64, ал 1 от Закона за управление на
отпадъците за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., и 3942,80 лева,
представляващи дължимата законна лихва за неплащане на отчисленията, изчислена
към 28.02.2022 г., потвърден с Решение № 203 от 10.11.2022 г. на Министъра на
околната среда и водите.
ОСЪЖДА „Завод за хартия – Белово“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „Дъбравско
шосе“ № 1А, представлявано от А. П., да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (п)