Решение по дело №1928/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V- 5                                       24.01.2019 год.                                      гр. Бургас

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                            пети въззивен граждански състав

на десети януари                                     две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

            Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар Ани Цветанова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1928 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следно :

 

Производството е по чл.17, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, вр. чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С решение № 2348/15.11.2018 год. по гр.д.№ 5530/2018 год. по описа на Бургаския районен съд са наложени мерки за защита на Т.П.Б., ЕГН **********, Л. Я. Д. М., ЕГН  ********** и С.Т.Т., ЕГН **********, тримата с адрес: гр.Б., ул.“Б.“ № ***, от осъществен на 22.07.2018 год. в гр.Бургас, около 10.00 часа и около 21.00 часа, акт на домашно насилие от страна на Д.М. от гр.Б., ул. „С. С.“ № **, **** - гр.Б., ****** ******, ЕГН - **********, изразяващ се в отправяне на обиди с думите „курва мръсна“, обвинения, че има любовници, душене, заплахи за убийство, блъскане на главата в стената и удари по тялото и устата, като: е задължен Д.М. от гр.Б., ул. „С. С.“ № **, **** - гр.Б., ****** *****, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.П.Б., ЕГН **********, Л. Я. Д. М., ЕГН  ********** и С.Т.Т., ЕГН  **********, тримата с адрес: гр.Б., ул.“Б.“ № *** , забранено е на Д.М. от гр.Б., ул. „С. С.“ № **, **** - гр.Б., ****** ******, ЕГН **********, да приближава Т.П.Б., ЕГН **********, Л. Я. Д. М., ЕГН ********** и С.Т.Т., ЕГН **********, тримата с адрес: гр.Б., ул.“Б.“ № ***, жилището им, находящо се на горепосочения адрес, местоработата и местата за социални контакти и отдих на същите, за срок от 6 /шест/ месеца. Определено е временно местоживеенето на детето Л. Я. Д. М., ЕГН **********, при нейната майка - Т.П.Б. от гр.Б., ул.“Б.“ № ***, ЕГН **********, за срок от 2 /два/ месеца. Наложена е на Д.М. от гр.Б., ул. „С. С.“ № **, **** - гр.Б., ****** ******, ЕГН **********,  глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Постановено е издаване на заповед за защита. Посочено е,  че    заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Указано е на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреден е Д.М. от гр.Б., ул. „С. С.“ № **, **** - гр.Б., ****** ******, ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. Осъден е Д.М. от гр.Б., ул. „С. С.“ № **, **** - гр.Б., ****** ******, ЕГН **********, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/. Постановено е преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл.16, ал.3 от ЗЗДН, преписи да се изпратят служебно и на РУП по настоящите адреси на извършителя и на пострадалите.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д.М. от гр.Б., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв.Евгений Мосинов.Твърди се, че решението е неправилно като необосновано – постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения относно твърденията на ответника, че не е извършил домашно насилие, както и, че ангажираните от него доказателства опровергават тезата по молбата за защита от домашно насилие. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество, с отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие. Евентуално е направено искане за изменение на наложените мерки. Твърди се, че мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН е определена в нарушение на чл.5, ал.3 от ЗЗДН, предвид висящ между страните съдебен спор за родителски права и местоживеене на детето Л.. С въззивната жалба е представено заверено копие от искова молба вх.№ 41620/15.10.2018 год. на БРС, което е прието като доказателство по делото от настоящия съд. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител адв.К. поддържа въззивната жалба, моли същата да бъде уважена, представя молба за оттегляне на исковата молба представена с въззивната жалба.

В срок е подаден отговор от адв. Невена Чайпек в качеството и на процесуален представител на Т.П.Б. Изложени са подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че съдът е направил обоснована и законосъобразна преценка на събраните по делото доказателства, като е постановил правилно съдебно решение, при адекватност на взетите спрямо ответника мерки. Направено е искане за оставяне на решението в сила. В съдебно заседание, чрез присмения изувления на процесуалния представител въззиваемата поддържа отговора, моли за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по молба за защита от домашно насилие с правно основание чл.8, т.1 и т.3, вр. чл.3, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗДН.

Молителката Т.П.Б., действаща в лично качество и в качеството на законен представител на малолетните деца Л. Я. Д. М. и С.Т.Т., е подала молба до районния съд за защита от домашно насилие, което твърди, че е осъществено спрямо нея и децата от ответника Д.М., с когото живее на съпружески начала. Сочи, че детето С.Т. е нейно дете от връзката и с друг мъж, а детето Л. М. е нейно дете от връзката и с ответника, като всички от четири години живеят заедно в общинско жилище в гр.Б. Молителката твърди, че на 22.07.2018 год. около 10 часа получила текстово съобщение, след което в присъствието на децата ответникът я обвинил, че има любовници, нарекъл я „мръсна курва“, казал и, че детето им не е от него, блъкал главата и в стената и крещял “ще те убия“. Молителката сочи, че след като детето Л. извикало на баща си „не убивай мама“, а тя паднала на земята ответникът я оставил. Молителката взела децата и излязна навън. Когато се прибрали около 14 часа ответникът не бил в жилището. Молителката и децата отново излезли около 18ч. и се прибрали около 21 часа. Ответникът бил в жилището, отишъл в стаята, в която били молителката и децата, взел телефона на молителката и започнал да търси нещо в него. Молителката си поискала телефона, но ответникът отново започнал да я блъска, да я удря по тялото и тя паднала на земята. След като се изправила ответникът с глава сило я ударил в устата. Потекла кръв. Децата се разплакали. Молителката казала на сина си да се обади на 112, но ответникът му взел телефона. Ответникът не пускал молителката и децата да си тръгнат. Казал, че тя е виновна за всичко. Молителката помолила ответника да се обади на нейната ****** и той се обадил. Нейната ****** дошла със съпруга си в жилището на страните около 23 часа. Много се изплашили от състоянието на молителката и помолили ответника да напусне жилището. Той напуснал жилището. Молителката твърди, че когато ответникът става неконтролируем, я тормози и обижда, а тя се страхува, че той е опасен за живота и здравето както за нея, така и за децата, поддържа молбата, ангажира доказателства.

Ответникът е подал писмен отговор, в който излага становището си във връзка с твърденията на молителката. Твърди, че от шест години живее на съпружески начала с молителката, че имат общо дете – Л., като той се грижи и за детето на молителката от друг мъж. Сочи, че са били настанени в общинско жилище, което му е било представено като лекар-специалист към общината. Твърди, че на 11.07.2018 год. е узнал от трети лица, че молителката направила аборт в клиника в гр.Бургас, бил обиден и предположил, че след като тя не му е казала, не е била сигурна кой е баща на детето. Ответникът оспорва твърденията на молителката за упражнявано от негова страна физическо и психическо насилие върху нея и децата. Сочи, че на 22.07.2018 год. проявил обичайното мъжко любопитство относно това кой изпраща съобщения на Т., но отрича да е изричал обидни думи, да е отправял заплахи към нея, както и да е имал прояви на психическо и физическо насилие. Ответникът твърди, че е бил изненадан от изблика на ярост и раздразнение от страна на молителката, затова от неговия личен телефон се обадил на ******та на молителката с желание те да помогнат да се успокои обстановката.

Молбата е подадена в едномесечен срок от твърдените актове на домашното насилие, от легитимирано лице, срещу легитимиран ответник съгласно ЗЗДН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Страните са били във фактическо съжителство, поради което молителката и децата попадат в кръга на защитените лица по чл.3 от ЗЗДН.

Безспорно е, че страните са живели във фактическо съжителство най-малко четири години преди подаването на сезираща съда молба. От връзката на молителката и ответника е родено детето Л. – род. на **.**.**** год. – на **** години. Молителката има дете от предходна връзка – С. род. на **.**.**** год. – на **** години. Децата също са живели с молителката и ответника. От обясненията на молителката и ответника дадени пред районния съд се установява, че между тях са започнали да се появяват конфликти и разногласия. Молителката е работела като счетоводител в дружество регистрирано от ответника, но поради конфликтите между страните трудовото правоотношение е било прекратено. Страните вече не живеят заедно.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

От свидетелските показания на разпитаната пред районния съд свидетелка П. – ****** на молителката се установява, че на 22.07.2018 год. около 23 часа е била извикана по телефона от ответника да посети жилището на страните. Свидетелката и съпругът и след пет минути били там. Видели ******та на свидетелката – молителката Т. с разкървавена уста. Т. плачела. Между нея и ответника имало спор. Децата били сгушени в спалнята и били изплашени. Когато свидетелката влязла в стаята при децата те я помолили да не излиза оттам и да остане при тях. Свидетелката не се изненадала от случилото се. Между Т. и ответника пререканията били непрекъснати, а свидетелката имала и други посещения в дома им по такива поводи. Скандалът не спирал дори в присъствието на свидетелката и нейния съпруг. Съпругът на свидетелката помолил ответника за да спре скандала и да напусне жилището за да се успокоят децата. Отначало той не искал да напусне, като обяснявал на Т., че я обича, но след това се съгласил и излязъл.

Свидетелят У. – без родство със страните, който също е разпитан пред районния съд сочи, че ответникът му се обадил рано вечерта и му казал, че след като видял СМС в телефона на Т. е имал скандал с нея. Казал му, че е напуснал жилището и го попитал какво да прави. Свидетелят му дал съвет да не се връща там. Д. бил доста объркан, но му казал, че не е имало насилие. Според свидетеля Д. е излязъл от жилището за да не се стигне до насилие.

По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН  домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие или опитът за такова насилие, или принудително ограничаване на  личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Разпоредбата на ал.2 сочи, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи извършване на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката и децата, по начина, по който това е посочено в молбата. Твърденията на молителката в сезиращата съда молба се установяват от представената по делото декларация подадена по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Законът за защита от домашното насилие регламентира отношения между лица в близка или родственна връзка, като често за тези отношения няма преки доказателства. Целейки осигуряване на адекватна защита, законодателят в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е предвидил, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Ето защо домашното насилие може да бъде прието за осъществено само въз основа на представената от молителката декларация, поради което съдът не споделя възражението по въззивната жалба за недоказаност на твърденията по молбата. В случая тези твърдения са надлежно доказани с допустимо по закон доказателствено средство – декларация подписана от молителката под страх от наказателна отговорност, като се установяват и от кореспондиращите свидетелски показания на ******та на молителката, и по никакъв начин не са опровергани от доказателства ангажирани от ответника.

Неоснователно е възражението на ответника, че събраните гласни доказателства са опровергаващи твърденията на молителката. Свидетелските показания на свидетелката П. освен, че почиват на преки впечатления от случилото се през късната вечер на 22.07.2018 год. в жилището на страните, са изцяло в подкрепа на твърденията на молителката за преживени от нея и от децата през същия ден болка и страх, в резултат на поведението на ответника. Свидетелката П. е видяла ****** си с разкърванена уста, плачеща и притеснена, а децата са били уплашени в другата стая, като са молели свидетелката да не си тръгва, което показва желанието им за закрила и високото ниво на стрес и страх у тях.

Свидетелските показания на свидетеля У. не могат да бъдат преценени като опровергаващи защото не са преки, а почиват на обясненията на ответника. Също така според соченото от свидетеля разговорът между нето и ответника е проведен рано вечерта – т.е. преди ответникът да осъществи актовете на домашно насилие след 21 часа на 22.07.2018 год.

Предвид горното настоящият съд намира, че твърденията на молителката за осъществено спрямо нея домашно насилие са надлежно доказани по делото. Установи се по делото, че в резултат на поведението на ответника описано в молбата молителката е преживяла физически и психически страдания – болки, стрес и страх за живота и здравето  си. Психическо напражение и страх са преживели и малолетните деца Л. и С., които са присъствали при извършването на актовете на домашно насилие от ответника спрямо тяхната майка.

Ето защо  съдът приема, че е осъществено домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, което сочи необходимост от налагане на мерки за защита на молителката и децата.

В случая за защита на молителката и децата следва да бъдат взети следните мерки:

по чл.5, ал.1, т.1 - да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и децата,

по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава молителката и децата, жилището им, местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих на същите. Мярката по т.3 следва да бъде наложена за срок от 6 месеца.

Районният съд е наложил за защита на детето Л. и мярката по чл.5, ал.1, т.4 - временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител за срок от два месеца, което се възприема и от настоящия съд. Предвид краткия срок, за който е наложена мярката по т.4 и незабавното изпълнение на решението постановено от районния съд, към момента срокът на мярката е изтекъл, поради което въпросът за евентуалната и отмяна не стои. Наложената мярка не е в противоречие и с разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН. Видно от представеното копие от искова молба ответникът е сезирал съда за определяне на лични отношения с детето Л. след произнасяне по настоящото дело със заповед за незабавна защита, като не е уведомил своевременно районния съд по настоящото дело за другото висящо производство. Към момента другото висящо производство е прекратено поради оттегляне на иска, в какъвто смисъл е представената пред настоящия съд молба, което създава вероятност, делото за определяне на лични отношения на бащата с детето да е било образувано с оглед постигане на цели по настоящото дело, което не следва да бъде допуснато.

Спрямо ответника следва да бъде наложена глоба съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН в минималния размер от 200 лв., като му се възложи и заплащането на държавната такса за първоинстанционното разглеждане на делото от 25 лв. – присъдена от районния съд.

Като е стигнал до идентични прави изводи Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което на осн. чл.17, ал.5 от ЗЗДН следва да бъде оставено в сила от настоящия съд.

С оглед изхода на делото въззивникът дължи държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв., която следва да заплати по сметка на настоящия съд.

Мотивиран от горното и на осн. чл.17, ал.5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд,

 

     Р      Е       Ш       И       :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2348/15.11.2018 год. по гр.д.№ 5530/2018 год. по описа на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА Д.М. от гр.Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“П.“, бл.*, ет.*, ап.** да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.