Р Е Ш Е Н И Е  № 90

                                            гр.Видин, 07.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публично заседание на  седми февруари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                         Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря П. Йорданова  като разгледа докладваното от   съдията Стоянова гр.дело № 1665  по описа  за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на А.И.К. от гр. София, чрез адв. И.А. ***, с която е предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация  чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.  

Твърди се от ищеца, че  с решение № 715/18.01.2016г. по гр.д. № 1702/2009г. по описа на РС – Видин е извършена делба на съсобствен на ищеца  с ответната община недвижим имот – ПИ с идентификатор 10971.505.701  по кадастралната карта на гр. Видин с площ от 8841 кв.м., находящ се в гр.  Видин, ул. Акад. Стефан Младенов, при която в дял на ищеца е поставен ПИ с идентификатор 10971.505.723 с площ от 1474 кв.м., а в дял на Община Видин е поставен ПИ с идентификатор 10971.505.724 с площ от 7307 кв.м.  Посочва се, че в делбеното производство на ищеца е присъдено обезщетение за лишаване от ползване на полагащата му се идеална част от имота за периода от 24.02.2011г. до 04.02.2015г. Поддържа се, че лишаването от ползване на имота на ищеца продължава, като същият не е допуснат до имота, а общината е разположила временни постройки, от които събира наеми.

Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да му заплати  обезщетение за ползване на притежаваната от ищеца идеална част за периода от 05.02.2015 г. до 11.03.2016 г. или за  13 месеца по 1771.20 лв. в общ размер от 23 025.60 лева, предявен частично за сумата от 10 000.00 лева.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползване на имот с идентификатор 10971.505.723 с площ от 1474 кв.м. /обособен след извършване на делбата/, за периода от 13.03.2016 г. до 23.06.2017 г., или за 15 месеца  по 1771.20 лв. в общ размер от   26 568.00 лв, предявен частично за сумата от 12 000.00 лева, ведно със законната лихва отново предявена като частична за сумата от 1000.00 лева от общата претенция от 2800.00 лева, изчислена върху ежемесечния падеж на всяка една от сумите до завеждане на делото, ведно със законната лихва от предявяване на исковете в съда до окончателното издължаване.

С протоколно определение от 07.02.2018г. по искане на ищеца съдът е допуснал увеличение в размера на частично предявените искове, както следва:

частично предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС да се счита предявен сумата от 13928.46 лева или по 1071.42 лева месечно, която представлява част от пазарния наем.

частично предявения иск по чл. 59 от ЗЗД да се счита предявен сумата от 16071.30 лева или по 1071.42лева месечно, която представлява част от пазарния наем.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител е оспорил исковете като неоснователни. Навел е доводи, че ищецът не е отправял покани  до общината с искане за плащане на част от приходите от наем. Посочил е, че имотът е бил съсобствен само за част от исковия период, а именно от 05.02.2015г. до 11.03.2016г. – до влизане в сила на решението по делбеното дело, а за периода от 11.03.2016г. до 23.06.2017г. –предпоставките за искане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС не са налице.

Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение като е посочил, че обезщетението следва да се изчисли въз основа на реално придобитите от вещта ползи, а не въз основа на предполагаеми такива. Оспорил е твърдението, че общината е възпрепятствала ищеца за установяване на владението като е посочено, че имотът не е ограден и достъпът до него е свободен. Обектите, разположени върху имота не са собственост на Община Видин, като общината е уведомила всеки един от собствениците на преместваемите обекти, че ищецът е собственик на терена, както и ги е уведомила да преустановят плащанията към община Видин.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно -технически експертизи и съдебно-икономическа експретиза, приложено е гр.д. № 1702/2009г. по описа на РС – Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно,  а и видно от  решение № 715/18.01.2016г. по гр.д. № 1702/2009г. по описа на РС – Видин, влязло в законна сила на 11.03.2016г., е  че страните са били  съсобственици на процесния имот  с права 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид. ч. за ответника. Със същото решение е извършена делба на недвижим имот – ПИ с идентификатор 10971.505.701  по кадастралната карта на гр. Видин с площ от 8841 кв.м., находящ се в гр.  Видин, ул. Акад. Стефан Младенов, при която в дял на ищеца е поставен ПИ с идентификатор 10971.505.723 с площ от 1474 кв.м., а в дял на Община Видин е поставен ПИ с идентификатор 10971.505.724 с площ от 7307 кв.м. 

С решение № 519/23.10.2015г. по същото дело съдът се е произнесъл по предявената претенция от А.И.К. *** с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода от 24.02.2011г. до 04.02.2015г., като е осъдил общината да му заплати такова в общ размер на 81 150.48 лева, ведно със законната лихва от 05.02.2015г. до окончателното издължаване.

Установява се също, че с решение от 02.05.2012г. по гр.д. № 453/2011г. по описа на ВРС, влязло в законна сила  на 26.10.2012г. ответната община е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч. от съсобствения имот за времето от 23.02.2010г. до 10.03.2011г.

От приложените дела и представените писмени доказателства, се установява, че между страните е съществувала кореспонденция във връзка с желанието на ищеца да ползва имота съобразно притежаваната идеална част от него -  покана за доброволно предаване на владение, в което общината излага,че е обективно невъзможно предаването на 1/6 ид.ч. от имота. Последвала е кореспонденция между страните относно доброволно предаване на новообразувания след делбата имот на ищеца.

Вещото лице С.П. по назначените съдебно-технически експертизи, е дало заключение за месечния  наем на имот с площ от 1474 кв.м. / равняващи се на 1/6 ид.ч./ в два варианта.

 В  основното заключение е посочило, че  месечния  пазарен  наем на частта на ищеца е в размер на 442.20 лева . В с.з. вещото лице е посочило, че е определило месечната наемна цена като е съобразило актуалните данни за пазарната стойност на такива площи в гр. Видин и пазарния наем на свободен терен е 0.30 лева на кв.м. Посочило е също, че не са предложени оферти от собственици на имоти за отдаване под наем на такъв имот. Цените в град Видин са паднали надолу.  

В допълнителното заключение вещото лице П. е  определила месечния наем съобразно Решение № 88, взето с Протокол № 3/31.05.2011г. на Общински съвет – Видин за наем на терени  наета площ в трета устройствена зона, където попада процесния имот, за търговска дейност. Според това решение месечния наем е 1.50 лева на кв.м. В този вариант месечния наем на частта на ищеца възлиза на 2 211.00 лева.

Вещото лице П.И.П. е посочила, че върху имота на ищеца с идентификатор 10971.505.723 с площ от 1474 кв.м попадат павилиони с нови номера от 1 до 8 включително.  За изграждането  им има   издадени строителни разрешения. Според заключението, павилиони са с временен статут и не са елемент от основното застрояване, и не представляват сгради.

Според съдебно-икономическата експертиза, за периода от 05.02.2015г. до 11.03.2016г. , ОП „Пазари и паркинги“ е получило наеми от павилиони, разположени в съсобствения на страните имот в общ размер от 3664.00 лева. За периода от 11.03.2016г. до 28.09.2016г. общият размер на получените наеми е 1827.20 лева. Според заключението на вещото лице  за периода от 28.09.2016г. до 23.06.2017г. не е установено да са получени суми от наеми в посоченото общинско предприятие.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, след писмено поискване съсобственикът, който чрез еднолично ползване лишава другия съсобственик от ползите му с общата вещ, дължи обезщетение.  В настоящият случай, от представените решения, с които ответната община  е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот , се установява, че ищецът е бил лишен от ползване на своята идеална част. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че липсвало покана. Съгласно ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС,  задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,на което законодателят е регламентирал единствено формата,но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

В настоящия случай, е безспорно установено, че ищецът е отправил неколкократно такива искания  до ответника, което се установява от приложеното гр.д. № 1702/2009г. по описа на ВРС. Установено, и че за исковия период от 05.02.2015 г. до 11.03.2016 докато е траел делбения процес,  ответникът е препятствал  достъпа на ищеца до съсобствения имот, видно от разменената кореспонденция. Не се събраха доказателства в обратна насока. Поради това ,съдът намира иска за доказан в своето основание.

По отношение на размера на обезщетението, който следва да се присъди, съдът намира следното:

В решение № 108 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова е прието, че когато цялата обща вещ се ползва от един от съсобствениците, оценката на ползите, от които е бил лишен неползващия съсобственик следва да бъде осреднена, като се съобрази съответната пазарна стойност. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че при присъждане на обезщетението, ще следва да вземе предвид основното заключение на вещото лице С.П. във варианта на средния месечен пазарен наем. Неоснователен е доводът на ищеца, че определянето на обезщетението следва да се извърши съгласно наемите, определени  с решение на Общинския съвет. Това решение не е  годна база за изчисляване на размера на обезщетението, тъй като е неотносим към критерия  средна пазарна наемна цена. Няма законова норма, нито практика на ВКС, която да задължава съда да приеме като критерий за определяне размера на обезщетението Тарифата за  наемните цени за отдаване под наем на общински недвижими имоти. Не може да бъде споделено и твърдението на ответната община, че размерът на обезщетението следва да се отнесе към размера на получените наеми от разположените в имота павилиони. Наемът е добив от вещта и както е постановено в горепосоченото Тълкувателно решение, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове - разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС не намира приложение. По изключение обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. Такава претенция в настоящото дело не е предявена.

Съгласно заключението на вещото лице С.П., средната месечна пазарна наемна цена за частта на ищеца възлиза на 442.20 лева или за периода от  05.02.2015 г. до 11.03.2016г. възлиза общо на сумата от 5837.04 лева. / 13 месеца  по 442.20 лева е равно на 5748.60 лева и 88.44 лева за шест дни/.

С оглед на гореизложеното, ответникът ще следва да заплати на ищеца на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ за периода от 05.02.2015 г. до 11.03.2016г .  в размер на по  442.20 лева на месец или в общ размер от 5837.04 лева  като претенцията до пълния претендиран размер до  сумата от 13928.46 лева, предявена като частичен иск от общата претенция от 23 025.60 лева - ще следва да се отхвърли като несонователна.

По предявения иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.

Фактическият състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД не изисква установяване на умишлено възпрепятстване на ищеца от страна на ответника за ползването на имота - самото лишаване на собственика от фактическата власт върху имота без годно правно основание за това е пречка за осъществяване в пълен обем на притежаваното вещно право на собственост и е основание за търсене на обезщетение. Нормата не изисква и отправянето на покана до ответника, който няма никакви права върху имота и го владее/държи без основание, като условие да се претендира заплащане на обезщетение, каквато покана се изисква при наличие на съсобственост (чл.31, ал.2 от ЗС).

При неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. В случая, това е средната пазарна наемна цена, която ответника би плащал за ползването на имота и съответно, която би получавал ищеца за предоставения за ползване на друго лице собствен имот за процесния период.

Съдът намира  и тази претенция за основателна, тъй като по делото не събраха доказателства след извършване на делбата с влязло в законна сила решение от 11.03.2016г. , ищецът да е получил във владение поставения му в дял  новообразуван имот с идентификатор 10971.505.723 с площ от 1474 кв.м. Тези обстоятелства се установяват от кореспонденцията между страните, в която общината посочва, че не е в нейните правомощия да извършва въвод във владение. Съдът намира за необосновани възраженията на ответника, че не бил възпрепятствал ищеца да ползва  имота си, тъй като същият не бил ограден и ищецът имал свободен достъп до него. Безспорният факт, че върху имота на ищеца са поставени павилиони, е достатъчно основание да се приеме, че ищецът не може свободно да ползва имота си. Както се установи, за тези постройки има издадени разрешения за строеж, но същите по своя характер са временни и общината като принципал на ОП „Пазари и паркинги“, което ги стопанисва, е следвало да предприеме необходимите действия по освобождаване на имота на ищеца от тях, съгласно дадените й компетенции в ЗОС. По делото не се ангажираха никакви доказателства в насока ответната община да е предприела някакви действия по деактуване на имота на ищеца от актовите книги на общината. Фактът, че е уведомила наемателите на павилионите за прекратяване на договорите, не е достатъчно основание, да се приеме, че е предоставила достъп на ищеца до имота си.

При определяне на обезщетението, съдът взема предвид заключението на вещото лице С.П. при средна месечна пазарна наемна цена, със съображения посочени по – горе. При това положение  за периода от 13.03.2016 г. до 23.06.2017г.  обезщетението за ползване на имота възлиза на сумата в общ размер от 6780.40 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи, като претенцията до пълния претендиран размер до  сумата от 16071.30 лева, предявена като частичен иск от общата претенция от 26 568.00 лева - ще следва да се отхвърли като неоснователна.

На основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото съобразно уважената част от исковете, както следва: сумата от 504.70  лева – платена държавна такса,  сумата от 121.97 лева – разноски за вещи лица и сумата от 1261.75 лева – адвокатско възнаграждение.

Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ищецът ще следва да бъде осъден да му заплати съобразно отхвърлената част от иска сумата от 92.71 лева – разноски за вещо лице и сумата от 689.50 лева – адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  Община Видин, представлявана от кмета Огнян Ценков да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** *** на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС  обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ ПИ  с идентификатор 10971.505.701 по кадастралната карта на гр.Видин, с площ от 8841 кв.м. за периода от 05.02.2015 г. до 11.03.2016г. в размер на 5837.04 лева, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска в съда – 23.06.2017г. до окончателното плащане,  като претенцията до пълния претендиран размер до  сумата от 13928.46 лева, предявена като частичен иск от общата претенция от 23 025.60 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА  Община Видин, представлявана от кмета Огнян Ценков да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** *** на основание чл. 59 от ЗЗД  обезщетение за ползване без основание на собствения му недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10971.505.723 с площ от 1474 кв.м по кадастралната карта на гр.Видин за периода от  13.03.2016г. до 23.06.2017г.  в размер на 6780.40 лева, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска в съда – 23.06.2017г. до  окончателното плащане, като претенцията до пълния претендиран размер до  сумата от 16071.30 лева, предявена като частичен иск от общата претенция от 26 568.00 лева - ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА Община Видин, представлявана от кмета Огнян Ценков да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер от 1888.42 лева.

ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Видин, представлявана от кмета Огнян Ценков разноски по делото в общ размер от 782.21 лева.

         Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: