№ 3829
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110146635
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците - Д. ЗВ. З., СТ. ИВ. Г. и Б. ИВ. Г., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г..., като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок
от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, което
ответниците не са сторили, поради което претендира при условията на разделност сумите,
както следва: 803,86 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното плащане, както и 151,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г., при следните квоти: по 1/3 за всеки от тях, а именно: 267,95
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
10.08.2021 г. до окончателното плащане, както и 50,58 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 15.09.2018 г. до 26.07.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. ИВ. Г. и Д. ЗВ. З. са подали отговор на
исковата молба, с който отправят искане за прекратяване на делото поради липса на правния
интерес, доколкото с плащане от 16.11.2021 г. вземанията на ищеца следва да се считат за
изцяло погасени, в подкрепа на което представят фискален бон за сумата от общо 1 132,48
лв.
Отговор на исковата молба е постъпил и от ответницата СТ. ИВ. Г., която оспорва
1
исковете при твърдения за недопустимост на същите, тъй като с плащането от 24.11.2021 г.
процесните вземания са били изцяло погасени, поради което моли за прекратяване на
делото. В тази връзка се позовава на представения от ответниците Б. ИВ. Г. и Д. ЗВ. З.
фискален бон от 16.11.2021 г., като изрично заявява, че е погасила половината от посочената
в него сума в общ размер на 1 132,48 лв. При условията на евентуалност навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище, че в рамките на исковия период дяловото разпределение е било законосъобразно
извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на иска за заплащане на цена на потребена топлинна енергия
предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на главен
дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед изричното оспорване на ответницата Д.З. в тази насока спорен по
делото е въпросът притежавала ли е тя качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на ЗЕ по отношение на процесния апартамент № 24 в рамките на
исковия период.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че действително като
собственици на процесния апартамент № 24 в рамките на исковия период се легитимират
единствено ответниците СТ. ИВ. Г. и Б. ИВ. Г., като всеки един от тях е бил носител на по
1/2 идеална част от правото на собственост върху него. Най-напред, от съдържанието на
представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174, том LXXV, нот. дело №
15078/1993 г. /л. 11-12 от делото/ се установява, че на 20.12.1993 г. И. Г. Г. е надарил
родителите си Г. ИВ. Г. и СТ. Д. Г. със собствения си недвивижим имот, представляващ
апартамент № 24, находящ се в ...., заедно с мазе № 5 и и 3,299 % идеални части от общите
части на сградата и още толкова идеални части от 33,06 % идеални части от дворното място,
като съгласно представеното удостоверение за идентичност на дирекция „Обслужване на
клиенти и управление на вземанията“ при ищеца /л. 13 от делото/ на посочения апартамент
2
съответства имот с аб. № 135252, именно за който се отнася и исковата претенция за цена на
топлинна енергия. На следващо място, въз основа на данните, отразени в представеното
удостоверение за наследници с изх. № РСЦ21-ТД26-1294/27.08.2021 г., издадено от
длъжностно лице при Столична община, р-н „Средец“ /л. 46 от делото/, става ясно, че Г. ИВ.
Г. и СТ. Д. Г. са починали съответно на 22.01.2016 г. и на 06.08.2017 г., т. е. преди исковия
период, като са оставили за свои наследници по закон внуците си СТ. ИВ. Г. и Б. ИВ. Г..
Това е така, тъй като видно от представеното удостоверение за наследници баща им – И. Г.
Г. е починал на 13.01.2012 г., т. е. преди наследодателите си, поради което приложение в
случая намира чл. 10, ал. 1 ЗН, според който същият бива заместен от своите низходящи без
ограничение в степените, т. е. от своите син и дъщеря - ответниците СТ. ИВ. Г. и Б. ИВ. Г..
По делото не се твърди, а и не се доказва посочените лица да са се отказали от наследството
на баща си, респ. да са го приели по опис, поради което съдът намира, че след смъртта на Г.
ИВ. Г. и СТ. Д. Г. на основание наследствено правоприемство именно те са станали
собственици на процесния апартамент № 24. Нещо повече, в този смисъл е и представеното
решение от 02.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 4279/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав /л. 104-110 от делото/, с което също е прието, че посоченият имот е бил
съсобствен между посочените лица при равни квоти – по 1/2 идеална част, в какъвто смисъл
са и изложените от тях доводи в хода на процеса. В случая обаче, няма основание да се
приеме, че ответницата Д. ЗВ. З. също е била собственик на процесния апартамент № 24,
доколкото тя не попада в кръга на лицата по чл. 10, ал. 1 ЗН, а освен това към момента на
смъртта на съпруга И. Г. Г. – на 13.01.2012 г., той не е разполагал с права върху имота, за
да се приеме, че по силата на наследствено правоприемство тя също е придобила съответна
идеална част от същия, в качеството ѝ на негова съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН.
Ето защо, съдът приема, че легитимирайки се като собственици на процесния
апартамент № 24 в рамките на исковия период ответниците СТ. ИВ. Г. и Б. ИВ. Г. се явяват
потребители на топлинна енергия по отношение на него, поради което с оглед нормативната
уредба в областта на енергетиката именно те са задължени за заплащане и на продажната
цена за доставената и потребена такава в него съобразно обема от участието си в
съсобствеността – по 1/2 за всеки от тях. В случая, този извод на съда не се опровергава от
факта, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 42, том I, нот. дело № 41/2021
г. /л. 111-114 от делото/ СТ. ИВ. Г. е станала изключителен собственик на имота,
придобивайки притежаваната от брат 1/2 идеална част от него, доколкото
прехвърлителната сделка е извършена едва на 21.12.2021 г., т. е. след исковия период.
Следователно, с оглед вече изложеното по-горе, следва да се приеме, че по отношение
на ответницата Д. ЗВ. З. от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, обосноваващи
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което спрямо нея исковата
претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли само на това основание.
На следващо място, съдът приема, че по делото липсва спор относно доставянето от
страна на ... на твърдяното количество топлинна енергия до процесния апартамент № 24 в
рамките на исковия период – от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност се равнява
именно на твърдяния от ищеца общ размер от 803,86 лв., като в подкрепа на този извод е и
фактът на погасяване на процесните вземания от двамата ответници, за което свидетелства
представеният фискален бон от 16.11.2021 г. /л. 84 от делото/ за сумата от общо 1 132,48 лв.,
което по естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание. В случая, това обстоятелство е изрично признато и от процесуалния
представител на ищеца – ... откритото съдебно заседание на 10.03.2022 г., който е
потвърдил, че общо платената сума от 1 132,48 лв. е послужила за цялостно погасяване на
процесните вземания за главница и лихва, включително и за законната такава от датата на
подаване на исковата молба - 10.08.2021 г. до плащането, както и сторените по делото
разноски за държавна такса, като неплатена е останала единствено част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение, а именно сумата от 50,00 лв.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на ответниците СТ. ИВ. Г. и Б.
ИВ. Г. исковете за цена на топлинна енергия и лихва за забава също следва да бъдат
отхвърлени изцяло, но поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
Във връзка със заявеното при условията на евентуалност от ответницата СТ. ИВ. Г.
възражение за изтекла погасителна давност съдът намира за необходимо да отбележи, че
същото би подлежало на разглеждане единствено ако се достигне до извод, че процесното
задължение действително е налице, а в случая с оглед настъпилото в хода на процеса
погасяване на същото, това не е така. Нещо повече, наличието на погасено по давност
вземане лишава кредитора единствено от възможността за принудителното му събиране по
съдебен ред, но не представлява пречка за длъжника да погаси същото, както в случая е
било сторено.
По отговорността за разноски:
Към момента на завеждане на делото – 10.08.2021 г. ответниците Б. ИВ. Г. и СТ. ИВ. Г.
са били в забава на плащането, доколкото същите не оспорват по основание и размер
вземанията на ищеца, включително и тези за обезщетение за забава. Установява се, че
вземанията са погасени от тях в хода на процеса – едва на 16.11.2021 г., поради което с
поведението си те са станали повод за завеждане на делото срещу тях и на ищеца се дължат
своевременно поисканите разноски, които са останали непогасени, а именно тези за
юрисконсултско възнаграждение, или сумата от 50,00 лв. Това е така, тъй като определено в
минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител,
процесуалното поведение на ответниците, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото, съдът приема, че в случая юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство се равнява на сумата от 100,00 лв., като с фискалния бон от 16.11.2021 г. част
от него, а именно: сумата от 50,00 лв. е била погасена, поради което дължи се разликата от
50,00 лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки от ответниците Б. ИВ. Г. и СТ. ИВ.
Г. – по 1/2, то всяко едно от посочените лица следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от по 50,00 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Д. ЗВ. З. има право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу нея искове, доколкото те са
изначално неоснователни, но тя не претендира и не доказва извършването на такива, поради
което не следва да се присъждат с настоящия съдебен акт. В случая, в полза на
ответницата СТ. ИВ. Г. не се следват претендираните от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 360,00 лв., тъй като с оглед вече посоченото по-горе, с
поведението си тя е дала повод за завеждане на делото срещу нея, доколкото погасявайки
половината от процесните суми едва в хода на процеса, както е посочила тя с отговора на
исковата молба, включително и погасените по давност, в случай, че такива са налице,
същата изцяло е признала тяхната дължимост, но въпреки това не го е сторила преди
завеждане на делото, поради което с поведението си е дала повод за него. Нещо повече,
допълнително основание за недължимост на същите е и фактът, че ответницата не е доказала
реалното извършване на претендираните разноски, доколкото изрично в представения
договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 г. /л. 97 от делото/ е отбелязано, че
уговорената сума от 360,00 лв. е изцяло заплатена по банков път, без обаче да са
представени доказателства в тази насока – банкови документи, извлечение от банкова
сметка и др. – арг. т. 1 от ТР № 6/2012 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... срещу Д.
4
ЗВ. З., ЕГН **********, с адрес: ..., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 267,95 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: г..., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и 50,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
26.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... срещу Б.
ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 267,95 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: г..., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и 50,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
26.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... срещу
СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: ... осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 267,95 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: г..., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и 50,58 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
26.07.2021 г.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ... сумата от 25,00 лв., представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ... сумата от 25,00 лв., представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5