О П
Р Е Д Е Л Н И Е
429/21.5.2019г.
гр. В
Варненски окръжен съд,
Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател
: Иваничка Славкова
Членове:
Яна Панева
Стоян Попов
като разгледа докладваното от съдия Славкова
въззивно частно наказателно дело № 383 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е
по протест на прокурор от РП-В, срещу определение на ВРС, VІ състав по
ЧНД № 990/2019г., с което съдът е отменил постановлението на ВРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 843/17г. на І РУ МВР В и върнал делото на прокурор.
Варненски
районен прокурор е прекратил с
постановление от 28.01.2019г.
наказателно производство, образувано и разследвано за престъпление по чл. 209 вр.
чл. 26 ал.1 от НК. Недоволен от този акт
е останал подателят на първоначалния сигнал до прокуратурата, който е обжалвал постановлението пред ВРС. Съдът се е
произнесъл с определение, с което е отменил
акта на прокурора, като е приел, че то е неправилно и незаконосъобразно
и върнал делото на прокурора в досъдебна фаза.
Пред
настоящата инстанция производството е образувано отново по протест на прокурор
от ВРП, с който се възразява срещу
правилността на определението. Основните оплаквания са че съдът е надхвърлил
правомощията си по чл. 243 от НПК да се произнесе само относно задължителното
приложение на закона, като бил указал на съда кои от доказателствата следва да
се кредитират и кои – не. В заключение се счита, че съдът има правомощия не да прави оценка на воденото досъдебно
производство, а да укаже какви следствени действия да се извършат.
Съобразно задължението му по см. на чл. 242 от НПК
прокурорът е изложил фактическите данни
както и обстоятелствата по делото, като е стигнал до извод за липса на
осъществен състав на престъпление по НПК. Прекратил е производството по делото
с правно основание чл. 24 ал.1 т. 1 от НПК .
Проверяващият
съд не е възприел мотивите на прокурора, акцентирал е върху
обстоятелството, че тя е противоречива дотолкова, че не става ясно какви факти
приема за установени и след анализ на
доказателствата, събрани до момента е приел, че постановлението е
незаконосъобразно и като краен резултат го е
отменил.
В
процедурата по чл. 243 ал.6 от НПК съдът е длъжен да прецени дали разследването
е обективно, всестранно и пълно, да анализира цялата доказателствена
съвкупност и да посочи обстоятелствата, които счита за установени и въз основа
на кои доказателствени материали. Идентично е
изискването и към въззивния съд /така напр.
Р № 382/12 г. на ВКС І н.о./.
Това задължение на съда се извежда от текста на закона, в който е посочено, че
произнасянето е досежно обосноваността и
законосъобразността на постановлението на прокурора.
Установените
по делото факти, според постановлението за прекратяване са следните.
През
2014г. св.Г.С. живял под наем в жилището
на св. С.Х. във В. Според св. С. двамата
се сближили и си имали доверие. В началото на 2014г. Х. казал на С. за една стара къща, която била
общинска собственост и че познава човек, който работи в О.Ви отговаря за търговете. С. се
заинтересувал и затова поискал да се срещне с човека от Общината. Според С., Х. бил разговарял с неговия приятел - св. И.А.Д,
който му казал, че С. трябва да даде ****лева,
за да купи пакет тръжни документи. С. бил дал на Х. тези пари, за които после Х. му казал, че са
приведени от св.Д в О.В, но не представил документ за това. Десет дни по-късно Х.
запознал св. С. с Д. Тримата се срещнали, като св. Д обяснил на
св. С.., че имотът може да бъде закупен напълно редовно и законно за около ******лева,
тъй като това бил голям парцел от около *** кв.м., включващ къща и двор. Св. Д
показал на св. С. папка с документи,
включваща скица и копия от други документи. На тази среща св. С. обяснил на Д, че притежава парцел в М.Кв гр.В, който попадал „в червена зона". За това се
изисквали по-продължителни процедури за строеж върху него. Според С., св.Д поел
ангажимент да осигури необходимите разрешителни, тъй като имал клиент за такъв
парцел. За тези разрешителни, във времето св. С. дал на св. Д около *****лева. В продължение
на месеци св. С. се срещал редовно със св. Д, като на 7-8 от срещите присъствал
св. Х., като там уговаряли суми и
срокове, които да се преведат в касата на О.В. През целия период св. С. не се
усъмнил в поведението на св. Х. и на св.Д. В периода 07.02.2014 г. -
15.03.2016г. св. С. твърди, че срещал
със св. Д около десетина пъти, като през това време му дал на ръка сумата от ******лв.,
без тези, предназначени за получаване на разрешително за строеж на парцела му в
М.КСв.Д го уверил, че сделката с този парцел следвало
да се състои на 10.04.2017г. с купувач от гр.София, за когото св. Д твърдял, че
работи в Е. Св.Д също така уверил С., че кандидат купувачът бил внесъл капаро
при нотариус в гр.София, за закупуване на парцела. На среща в края на
м.08.2016г. св. Д показал друга стара къща с двор на входа на кв. "Ч"
в гр.В, за която казал, че също се продава на търг и предложил на св. С. да я закупят двамата, заедно с другата, за
която вече били дадени пари. Предложил му също и да купят мезонет в
новопостроена жилищна сграда, в района на „М.Д" в гр.В. За имота в
ж.к."Ч" предполагаемата цена била около 150 000 лв., а този до „М.Д"
- около *****лв. Св. С. приел предложението на св. Д и на 29.08.2016 г. двамата
се уговорили св. Д да получи *****лв. Тези пари св. С. приготвил в доларова
равностойност. За обмяната на парите и предаването им на св. Д, двамата се
срещнали в обменно бюро на ул.“ Г.Б" гр.В. По-късно св. С э продължил да
дава на св. Д суми за имота в кв."Ч" и мезонета до „М.Д", като
от 29.08.2016 г. до 01.11.2016 г. му предал общо *****лева. След това заминал
на рейс, а св. К.П.Р.С, с която живеели съвместно, а
по-късно тя му станала съпруга, му предала на два пъти през месеците ноември и
декември 2016 г. още *****лева. Така, според С.
той сам и чрез св. Р.Сдал на св. Д
******лева. В нито един от случаите не били изготвени документи за
предаване на парите. Не присъствали и свидетели, с изключение на няколко
случая, при които присъствал св.Х..
Прокурорът
е направил следния анализ на доказателствата. Свидетелските показания на С. се
потвърждават единствено от тези на сегашната му съпруга Р.С. Писмени документи
няма, както и свидетели - очевидци на предаването на парите. Няма доказателства,
които да оборват показанията на Х. и Д.
Според
показанията Х., С. искал да си купи жилище и затова го запознал с Д. за когото
знаел, че е човек с възможности в тази област. Освен това св. Д обяснил на св. Х.,
че близо до неговия дом се продава къща общинска собственост. Имало среща между
тримат, говорили по въпроси за недвижима собственост,
ПХристов ивидял единствено
предаване на на
Д на някакъв плик, за който Х.
предполага, че е съдържал или пари или документи. Този разговор се
състоял през месец март 2014год. Имало още две срещи, на които се правели
уговорки за строеж на кооперация, която ще се строи на място на общински имот -
къщата, заради която ги запознал. По-късно
Х. развалил отношенията си с Д,
както и със С. , след като се оженил. Според
Д, с Х. се познавали отдавна, той го запознал със С. по повод на покупка
на общински имот, като на една среща С. обяснил на св. Д, че имало имот, находящ се в близост до къщата на Х., която искал да закупи
и търсел познати в Общината. Д
обяснил че няма такива връзки, но
продължили да се срещат. На срещите С. показвал на Д документи за въпросния
имот и настоял Д да ги вземе и да ги разгледа, това били .скица на имот и копия
от документи. Д ги взел, но после ги върнал,
като му обяснил, че не може да помогне, защото не осъществява посредническа дейност за
покупко-продажба на недвижими имоти и за това никога не е обещавал на С. съдействие
за покупка на такъв имот от него; не е взимал никакви пари от С. или Р.
Друга
група свидетелски показания са тези на близки на С., които косвено потвърждават
твърдяното от него. Проведени са очни ставки между свидетелите, c цел изясняване
на противоречията в техните показания.
Събрани
са писмени доказателства - документи от банки за наличието и липсата на сметки
на името на св.Д и неговата съпруга, както и за наложени ипотеки върху техни
имоти. Приложено е и писмо от О.В, от което е видно, че сградите в имот, находящ се в гр.В, на ул.“Г.П" № 11, са съборени.
Същите са заличени в КККР на Район „О" в гр.В, и в изпълнение на заповед
на Кмета на О.Вот 02.08.2018 г. и решение на Общински съвет - В от 28.06.2018
г. е проведен публичен търг с явно наддаване на 27.09.2018 г. С друга заповед
на Кмета на О.Ве определен участник за спечелил
публичния търг, като заповедта е връчена на 17.10.2018 г. Налице са и
документи, от които е видно, че И.А.Д не е работел и не работи в О.В.
Изложението
на прокурора се основава от една страна на показанията на св. С., а при анализа
на доказателствата и крайния извод се базира основно на показанията на Д и Х.,
защото те не били опровергани, както и не били изобличени при извършените очни
ставки. Липсвали писмени следи за предаването на парите, а било минало и много
време което правело невъзможно доказването на този факт.
Първоинстанционният съд
основателно е упрекнал прокурора за
липсата както на ясно виждане за установените от него относими
факти, така и за липсата на анализ на доказателствата, като последното в
проверявания акт представлява само преразказ на показанията на свидетелите, но
не и анализ на наличните изобилни противоречия. Констатирано е напълно уместно,
че прокурорът е възприел за достоверни
твърденията на Д, като за това ги е обвързал и с тези на Х., като е отхвърлил
тези на С. и косвените, които подкрепят показанията на последния. Извън анализа
са останали тези на св. Р.С, която е важен свидетел очевидец и следва нейните
показанията да се обсъдят както поотделно, така и в съвкупност с тези на
останалите. Извън анализа са останали и
противоречивите показания на Х и Д при провеждане на очната ставка,
същевременното тези двама свидетели са основата за възприемане като
недостоверни/недоказуеми твърденията на С..
Разбираема
е липсата на писмени доказателства за предаване на пари, макар в тази насока да
са показанията на св. Р, както и косвено- писмените доказателства- извлечения
от сметки на св. С. от Уникредит-Булбанк /движения по
сметки, вкл. извършени тегления по дати/, които също са останали без коментар.
Същевременно е направена ответната констатация за финансовото състояние на Д, липсата на суми
по сметки, същевременно придобиване на недвижима собственост в идентичен период
от време, липса на данни за легални доходи, установими
включително и чрез данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и пр. По отношение на
имота на ул.Г.П, действително, както е посочил прокурора в частния протест е
приложено писмо от О.В/л.218 от ДП/, но той не дава отговори на въпросите,
изтъкнати от първостепенния съд – от писмото е видно, че имота е бил актуван с
акт за частна общинска собственост, впоследствие съборен през 2018 и през същата година приключил публичен търг.
Относно възражението в протеста „какво да се извърши във връзка с това
съображение“, представлява дейност изцяло
от компетентността на органите
на ДП. Същевременно, за да даде указания по събиране и проверка на
доказателства, съдът е счел, че по
делото след проведеното разследване все пак са налице данни за престъпление,
което следва да се разследва с оглед принципното положение за разкриване на
обективната истина. Същественото в случая е, че без да са отстранени
противоречията в показанията, не е и даден отговор на въпроса за наличие на
настъпила имотна вреда у пострадалия, действията на другите свидетели по делото
/към този момент с това процесуално качество/, както и причинна връзка между
тях и настъпилия резултат. В този смисъл актът на районният съд е изчерпателен
и не страда от твърдяните в протеста пороци.
Още веднъж следва да се подчертае, че съгласно
съдебната практика, целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността
на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство, чрез преценка дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно,
при спазване на принципа за разкриване на обективната истина. Без да се
прави подмяна на вътрешното убеждение на
прокурора, се извършва съдебен контрол
по спазването на закона от прокурора,
при упражняване на неговите правомощия в качеството му на водещ разследването в досъдебната фаза на процеса, включително и правилността на мотивите му на определен етап
от разследването да прекрати наказателното производство. Именно поради това
първостепенният съд е извършил анализ на направената от прокурора оценка на доказателствата, стигайки до извод,
че липсва обоснованост на проверявания акт. Той се явява и незаконосъобразен, доколкото
при воденото разследване не е спазен
принципа за разкриване на обективната истина. Този недостатък е съществен, но
неотстраним чрез правомощията на съдебния контрол, като е довело и до необходимост от отмяна на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото в етапа по глава ХVІІІ от НПК с указание за вземане на решение по
вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
С оглед
горното, въззивната инстанция счита проверявания акт
на РС В за правилен и законосъобразен и
следва да се потвърди, а частния протест срещу определението да се остави без
уважение и на основание чл. 243 ал.7 и 8 от НПК
съдът