Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен,08.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав в открито заседание, на осми април през две
хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина
Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 8882
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от И.Й.Г. с ЕГН **********,***,
понастоящем изтърпяващ наказание „***“ в *** против Т.Д.Г. с ЕГН **********.
Молителят твърди, че ответницата по молбата е негова съпруга. Твърди, че на
28.09.2018г. напуснала дома му, в който е живяла с неговите родители от месец
април и до момента не казва къде се намира. Твърди, че е разговарял с нея по
телефона, но не знае къде живее в момента. Твърди, че ответницата по молбата
работила в ***, но до момента му била изпратила единствено 80 лева за лични
нужди, което е ограничило личните му права и живот. Твърди, че последното
писмо, което получил от нея било от 02.09.2018г, а последната им среща –
свиждане, проведено на 09.09.2018г.
Навежда доводи, че
поведението на съпругата му му причинило физическо страдание, тъй като е болен
от ***. Твърди, че поради влошеното си здравословно състояние е бил на болнично
лечение за периода от 12 до 17.10.2018г., а на 12/13.11.2018г. докато бил в ***
получил ***. Твърди, че му е причинила психически и емоционален стрес. Твърди,
че тази неизвестност го притеснява и тормози психически.
Моли съда да постанови
решение, с което да задължи ответницата да го посещава в Затвора веднъж
месечно, както и да се върне в дома на родителите му. Моли съда да и наложи
глоба в размер на 1000 лева в негова полза. Моли съда да и запорира трудовото
възнаграждение на ответницата.
С допълнителна молба от
03.01.2019г. молителят е уточнил, че домашното насилие, упражнено от съпругата
му се изразява в обидни думи, крясъци и закани за убийство, принуждаване да му
изпраща негови ***. Твърди, че домашното насилие се изразява и в това, че през
периода 12-17.10.2018 бил настанен в болница, където съпругата му не го е
посетила нито веднъж, а през месец август 2018г. му признала, че му изневерила.
В открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2019г. молителят е заявил, че
търпи психическо насилие от поведението на съпругата си, която не го е
уведомила, че ще го напусне, наричало го е ***, обвинявала е родителите му, че
са я оставяли гладна. Твърди, че на
27.11.2018г. му е причинила психическо насилие и ***тормоз.
Преди съдебното
заседание, ответницата по молбата е представила писмено становище, в което
твърди, че съпругът и я заплашвал с убийство. Ответницата твърди, че молителят
е бил на болнично лечение преди тя да напусне семейното жилище и постъпването
му в болница няма нищо общо с нейното напускане на жилището му. Твърди, че във
всичките дела, които води се възползва от здравословното си състояние.
Съдът приема за
установено следното :
Не се спори между
страните, че имат сключен брак.
Не се спори, че
молителят понастоящем се намира в ***, където изтърпява наказание „***“.
Спорно по делото е дали
в срок до един месец преди подаване на молбата молителят е търпял домашно
насилие от съпругата си.
По отношение на
твърденията му, че е обект на насилие от
месец октомври 2017г. до 10.11.2018г, съдът счита, че за този срок,
подадената молба е недопустима и производството по делото следва да бъде
прекратено частично.
По отношение на периода
от 10.11.2018г. до 10.12.2018г., съдът уважи направените доказателствени
искания и допусна до изслушване като свидетели М.И.Й. и Г. В..
В показанията си
свидетелката Й.заяви, че е била свидетел на телефонни разговори между молителя
и съпругата му, във времето, в което ответницата по молбата е живяла в жилището
и. Заяви, че е чувала ответницата по молбата да крещи на молителя и да му казва,
че ще го убие. Тези твърдения касаят един по-ранен период, тъй като от
доказателствата по делото се установи, а това не се спори между страните, че
ответницата Т.Д.Г. е напуснала жилището на 28.09.2018г., значително преди
процесния период, предмет на делото. Свидетелката не даде други показания, от
които да се установи молителят е бил обект на домашно насилие от страна на
съпругата му през периода 10.11.2018г. – 10.12.2018г.
В показанията си Г.В.
твърди, че бил свидетел на свиждане, проведено между молителя и съпругата му,
по време на което съпругата му споделила, че му е изневерила. Заяви, че
молителят се афектирал и повишил тон. Свидетелят заяви, че молителят давал от храната
си на друг затворник, от когото да получи фонокарти за телефонни разговори.
Заяви също, че молителят му споделил, че изпращал пари на съпругата си, а през
периода 10 ноември – 10 декември 2018г. *** заради липса на ***на нервна почва.
Заяви също, че през есента на 2018г. получил петна, където е опадала косата му,
също на нервна почва. Свидетелят твърди, че молителят постоянно търсел жена си
по телефона, но тя отказвала да разговаря с него, което му се „отразява
психически зле“ и го „тормози“. Твърди в показанията си, че карала молителя да
си *** и да ***, от което той се чувствал зле.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Т.е., за да е основателна молбата, следва да се докаже, че през
периода 10.11.2018г. – 10.12.2018г. е налице осъществено от ответницата спрямо
молителя домашно насилие, че ответницата е упражнила психическо, физическо или
емоционално насилие, което съгласно твърденията в молбата се изразява в обиди,
заплахи, крясъци, ***тормоз. Такива обстоятелства по делото не се установиха и
доказаха. Не са представени доказателства в процесния период ответницата да е
упражнила сексуално, физическо, психическо и икономическо насилие над молителя.
В тази връзка, от показанията на свидетеля В. не се установи наличието на пряка
причинно следствена връзка между влошеното здравословно състояние на молителя и
нейното поведение. Не се установи молителят да е получавал *** или ***в
резултат от поведението на съпругата му. Не се доказа по безсъмнен начин
съпругата му да го е карала да ѝ изпраща свои *** или да го принуждава да
правят ***, нито се доказа това да е довело до
негативни последици за здравословното му състояние.
По делото е представена епикриза, от която се
установява, че през периода 12.10.2018г. – 17.10.2018г. молителят е постъпил на
лечение в Клиника *** с оплаквания, свързани със заболяването му. Освен, че
периодът, в който е получил здравословни проблеми е преди процесния период,
предмет на настоящето дело, то не се доказа тези усложнения в здравословното му
състояние да са резултат от причинено му от ответницата домашно насилие.
Относно твърдяното от молителя психическо
страдание, което е търпял когато го е напуснала ответницата, съдът счита, че от
една страна касае период преди 10.11.2018г., а от друга не са представени
доказателства в тази насока.
В последното по делото съдебно заседание молителят
е представил копия на лични писма между него и ответницата, картички и снимки,
които нямат отношение по делото. Същите касаят интимните отношения между
страните и съдът счита, че същите не следва да бъдат обсъждани. Не следва да
бъде обсъждано и писмото, с което молителят е правил искания до ОД на МВР
Пловдив, служители на МВР да открият местонахождението на ответницата, тъй като
обстоятелството, че ответницата не е съобщила адреса на молителя е неин личен
избор и не може да се приеме, че представлява акт на домашно насилие. Без
значение за спора са приложените от молителя копия на обратни разписки до
„шоуто на Слави“, тъй като също не касаят домашно насилие упражнено спрямо
молителя.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
подадената молба за периода октомври 2017г. – 09.11.2018г. е недопустима, а за
периода 10.11.2018г. – 10.12.2018г. е неоснователна. В хода на производството
не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че ответницата е упражнила домашно
насилие над молителя.
Молителят твърди, че е
пострадал от упражнено над него от страна на ответницата физическо насилие. Такива данни по делото няма и не са събирани
доказателства в тази насока, поради което съдът приема това твърдение за
недоказано.
Обстоятелството, че
същата е напуснала жилището на родителите му и не желае да комуникира с него,
нито да съобщи адреса си не представлява акт на психическо насилие, нито може да се приеме, че е единствена причина
молителят да изпада в *** или ***в резултат на нервно напрежение, каквито са
твърденията на молителя. Влошаването на здравословното му състояние може да се
дължи на множество причини и съдът приема, че по делото не е доказано наличието
на причинно следствена връзка между влошаване на здравословното му състояние и
поведението на ответницата. Не се установи, а и липсваха твърдения през
процесния период 10.11.2018г. – 10.12.2018г. ответницата по молбата да е
упражнила над молителя психическо насилие, което за този период е могло да бъде
единствено по телефона или с писма, което да е влошило здравословното му
състояние. За този период, данните по делото сочат, че ответницата е била
напуснала жилището, в което е живяла с родителите на молителя и не е имала контакти
с молителя, като умишлено не е посочила адреса си.
Не се доказа и упражнено
над молителя сексуално насилие, тъй
като изпращането и получаването на бельо съдът не приема, че представлява акт
на домашно насилие, а е личен избор на съпругата му и молителят не доказа, че
получаването на бельото е влошило здравето му. Съдът приема, че не се доказа по
безспорен и категоричен начин, че ответницата е карала молителя да си прави
свои ***, както ги сочи молителя. Свидетелят В. заяви, че знае за такива снимки
само от молителя, който му споделил, но не е чувал за това от съпругата му.
Сам, в молбата си от 03.01.2019г. молителят твърди, че съпругата му изградила у
него чувство на привързаност и ***потребност, като в същото време твърди, че като
не плащала телефона му била нарушила неговия ***живот и ***желания, от което
съдът прави извод, че интимните отношения между молителя и ответницата са били
техен личен избор, не са извършвани насила, под натиск или принуда, нямат
неблагоприятни последици за молителя и не могат да се квалифицират като домашно
насилие от страна на съпругата му.
В молбата си твърди, че
е пострадал от икономическо насилие
от страна на ответницата, която не му пращала пари докато е в Затвора, от
получаваната от нея заплата. Съгласно разпоредбата на чл.21 СК, вещите
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. В случая се касае за
доходи от трудово правоотношение, като молителят няма принос за този доход,
поради което и съдът приема, че трудовото възнаграждение на ответницата няма
характер на СИО и принадлежи само на ответницата. При така изложеното, съдът
приема, че отказът на ответницата да му изпраща парични средства не представлява
домашно насилие, изразяващо се в икономическа зависимост, тъй като съпругата му
няма задължение да изпраща на молителя половината от трудовото си
възнаграждение.
С оглед изхода на
делото, молителят следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер
на 30 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за налагане на мерки за
защита по ЗЗДН по подадената от И.Й.Г. с ЕГН **********,***, понастоящем
изтърпяващ наказание „***“ в *** против Т.Д.Г. с ЕГН ********** молба за защита
от домашно насилие, осъществено в периода октомври 2017г. – 10.11.2018г. поради
недопустимост на молбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА
и НЕДОКАЗАНА молбата на И.Й.Г. с ЕГН
**********,***, понастоящем изтърпяващ наказание „***“ в *** против Т.Д.Г. с
ЕГН **********, да бъдат наложени мерки
за защита по ЗЗДН:
по чл.5 ал.1 „задължаване на извършителя да се
въздържа от домашно насилие“;
по чл.5 ал.1 5 ЗЗДН
„задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми“ и
по чл.5 ал.4 ЗЗДН „налагане на глоба на извършителя в размер до
1000 лева“
ОСЪЖДА И.Й.Г. с ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание „***“ в *** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 30
лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: