Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …,
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на 23.03.2023 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия
Лаловска
Темислав
Димитров
при секретаря Екатерина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Темислав Димитров въззивно гражданско дело
№ 259
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по
въззивни жалби на Т.З.М. и У.Н.С.С. срещу решение № 233282/09.10.2017 г. по
гр.д. № 10732/2017 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е признато за
незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Т.З.М.,
извършено със заповед № ЧР-4408/21.12.2016 г., издадена от представляващия У.Н.С.С.,
с която е прекратено правоотношението с ищеца Т.З.М., ищецът е възстановен на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност –
„асистент“ катедра „частноправни науки““. С обжалваното решение също така е
отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ,
предявен от Т.З.М. срещу У.Н.С.С. за заплащане на сумата в размер на 13320 лв.
– обезщетение за оставане без работа за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017
г.
Жалбоподателят –
Т.З.М., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, предявен от него срещу
ответника У.Н.С.С. за заплащане на сумата в размер на 13320 лв. – обезщетение
за оставане без работа за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. Счита, че
решението в посочената част е неправилно, тъй като за периода, следващ
уволнението, същият е останал без работа, което обстоятелство не се оспорва от
ответника, поради което има право на претендираното обезщетение. Ето защо, моли
решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, да бъде отменено и искът да бъде уважен.
Ответникът по
жалбата, подадена от Т.З.М. - У.Н.С.С., оспорва жалбата, като счита, че
решението на Софийски районен съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225 КТ е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено в
посочената част.
Жалбоподателят –
У.Н.С.С., обжалва решението в частта, с която са уважени исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявен от Т.З.М. срещу ответника У.Н.С.С.
за признаване за незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Т.З.М., извършено със заповед № ЧР-4408/21.12.2016 г., издадена
от представляващия У.Н.С.С., с която е прекратено правоотношението с ищеца Т.З.М.,
ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди
уволнението длъжност – „асистент“ катедра „частноправни науки““. Счита, че решението
в посочената част е неправилно, тъй като уволнението е извършено при спазване
на изискванията на КТ. Ето защо, моли решението в посочената част да бъде
отменено и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат отхвърлени.
Ответникът по
жалбата, подадена от У.Н.С.С. - Т.З.М., оспорва жалбата, като счита, че
решението на Софийски районен съд по исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено в
посочената част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т.З.М. с конститутивни искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 13320 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.
Ищецът твърди, че е уволнен
незаконосъобразно, тъй като не са били налице основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото уволнително основание, тъй като
трудовото му правоотношение с ответника е било безсрочно.
С обжалваното решение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени, като е отхвърлен искът по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на работодателя е
да докаже законност на уволнението, а именно, че трудовото правоотношение на
уволнения работник е било срочно, поради което и с изтичане на уговорения срок
е било налице основание за прекратяване на същото на основание чл. 325, ал. 1,
т. 3 КТ.
Съгласно представения по
делото трудов договор № 335/22.03.1995 г., сключен между представляващия У.Н.С.С. и Т.З.М., се установява, че ищецът М. е
заемал длъжността „асистент“.
Видно от допълнително споразумение № ЧР-4651/15.12.2014
г. към посочения трудов договор, сключено от страните по правоотношението,
работникът Т.З.М. е преназначен от длъжността „асистент“ по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ
(т.е. за неопределено време) на длъжността „асистент“ по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ
в юридически факултет, катедра „частноправни науки“ за определен срок от
01.01.2015 г. до 01.01.2017 г.
Работодателят е прекратил
едностранно трудовото правоотношение със заповед № ЧР - 4408/21.12.2016 г. на
твърдяното от ищеца уволнително основание – поради изтичане на уговорения срок,
считано от 01.01.2017 г.
Видно от решение от
27.10.2021 г. по в.гр.д. № 107/2021 г. по описа на СГС, II – E състав,
влязло в сила на 27.10.2021 г., е обявено за недействително допълнително споразумение № ЧР-4651/15.12.2014 г. към
процесния трудов договор № 335/22.03.1995 г., сключен между представляващия У.Н.С.С. и Т.З.М., на основание чл. 74, ал. 1 КТ, поради
противоречие със закона – чл. 67, ал. 3 КТ. Следователно, трудовият договор на
ищеца е запазил безсрочния си характер, поради което към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение не е било налице соченото основание за прекратяване
- поради изтичане
на уговорения срок.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен, като уволнението, извършено с процесната
заповед, следва да се отмени. Правилно първоинстанционният съд е посочил в
мотивите на обжалваното решение, че работодателят няма право да изменя
едностранно трудовото правоотношение от безсрочно такова на срочно (чл. 67, ал.
3 КТ). В конкретния случай не е било налице съгласие от страна на работника за
изменение на срока, за който е бил сключен трудовият договор, предвид и
изричното отбелязване върху допълнителното споразумение, че не е съгласен с
изменението.
По иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се
обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна и
настоящият съдебен състав. Установява се също, че трудовото правоотношение
между страните е имало безсрочен характер. Ето защо, искът е основателен.
При посочените мотиви съдът
счита, че обжалваното решение в частта, с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Т.З.М., извършено със заповед № ЧР-4408/21.12.2016 г., издадена
от представляващия У.Н.С.С., с която е прекратено правоотношението с ищеца Т.З.М.,
ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди
уволнението длъжност – „асистент“ катедра „частноправни науки““, е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателност на иска в
тежест на ищеца Т.З.М. е да докаже, че е останал без работа за посочения
период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението, както и
размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния
пълен отработен месец.
На
основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в
резултат от уволнението за процесния период. Работодателят не е оспорил
твърдението на ищеца за оставането му без работа по трудово правоотношение,
което се доказва и от представената пред въззивния съд за констатация трудова
книжка на работника, нито са ангажирани доказателства за установяване на
положителния факт – започване на работа от ищеца по трудово правоотношение. Ето
защо в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за периода от
01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като
безспорно е отделено и обстоятелството относно размер на исканото обезщетение в
размер на 13320 лв., формирано от брутно трудово възнаграждение в размер на 2220
лв. за последния отработен месец.
Ето защо, обжалваното решение в частта, с която искът
по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен, следва да бъде отменено, като
вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ответникът бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 13320 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.
С оглед изхода на делото ищецът не дължи в полза на
ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 746 лв.
По разноските:
При този изход на спора У.Н.С.С. следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати в полза на СРС сумата в размер на 532,80 лв. – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и в
полза на СГС сумата в размер на 266,40 лв. – държавна такса за обжалване на
решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 233282/09.10.2017 г. по гр.д.
№ 10732/2017 г. по описа на СРС, 76 състав, в частта, с която е отхвърлен искът
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от Т.З.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу У.Н.С.С., със съдебен адрес:***, за
заплащане на сумата в размер на 13320 лв. – обезщетение за оставане без работа
за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., както и в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.З.М. е осъден да заплати в полза на У.Н.С.С.
сумата в размер на 746 лв. – разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА У.Н.С.С., със
съдебен адрес:***, да заплати в полза на Т.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на
13320 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2017 г., в резултат на незаконно уволнение със заповед №
ЧР-4408/21.12.2016 г., издадена от представляващия У.Н.С.С..
ПОТВЪРЖДАВА решение №
233282/09.10.2017 г. по гр.д. № 10732/2017 г. по описа на СРС, 76 състав, в
частта, с която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ уволнението на Т.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със
заповед № ЧР-4408/21.12.2016 г., издадена от представляващия У.Н.С.С., със
съдебен адрес:***, с която е прекратено правоотношението с ищеца Т.З.М., ищецът
е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди
уволнението длъжност – „асистент“ катедра „частноправни науки““.
ОСЪЖДА У.Н.С.С., със съдебен адрес:***, да заплати в полза
на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на
532,80 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА У.Н.С.С., със съдебен адрес:***, да заплати в полза
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 266,40 лв. – държавна такса
за обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на Т.З.М., ЕГН ********** е
присъдена сумата в размер на 13320 лв. – обезщетение за оставане без работа за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.