Р Е Ш Е Н И Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАНИЕЛА СТАНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЙОВА ПРОДАНОВА ДИМИТЪР МИХОВ
при
секретаря Елена Воденичарова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно -
наказателно дело № 167 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба на "Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Кюстендил, ул."Вола" №16, представлявано от управителя Т.Д.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Д.С., против Решение № 2170/27.11.2019 г. по н.а.х.д. №3371/2019
година на Варненския районен съд, ХХХVІІІ - ми състав.
Решението на районния
съд е оспорено като незаконосъобразно и несправедливо. В жалбата се твърди, че
нарушението, за което е наложено на дружеството наказание, не е безспорно
установено. По делото не са събрани поискани от дружеството доказателства -
показанията на свидетел, както и материалите по проведено досъдебно
производство във връзка със случая, с което е нарушено правото на наказаното
лице на защита. Искането е решението да бъде отменено, като делото бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в евентуалност е направено
искане за отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, чрез процесуален представител
оспорва жалбата.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявените
с касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразява становище за неправилно приложение от въззивния съд на материалния
закон, което налага отмяна на обжалваното решение.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С
решението от 27.11.2019 година районният съд изменя Наказателно постановление
№03-010330 от 29.08.2018 година на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" Варна, с което на "Г." ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл.415, ал.1 от КТ, като намалява размера на наказанието на 100 лева.
Въз
основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за
установено, че при извършена от служители на Дирекция “Инспекция по труда ” -
Варна на 25.06.2018 г. проверка за спазване на трудовото законодателство от „Г.“
ЕООД в строителен обект – жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, ул.“Цар Иван Шишман“ №5, са установени работещи
в обекта пет лица, ползващи работно облекло, които полагали изолация, между
които и Д. А. А.. Констатациите на проверяващите за трудови правоотношения
между работещите и дружеството са отразени в протокол от 25.06.2018 г. с
посочване на параметрите на тези отношения. При проверка на книгата за
инструктаж е установено, че в нея липсва вписване на проведен начален
инструктаж на Д. А. А., отразено в Протокол № ПР1822074/24.07.2018г.
На
20.08.2018г. срещу дружеството е съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който е посочено, че
в качеството си на работодател не е документирало в книгата за инструктаж
провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве, при работа на лицето Д. А. А. За дата на извършване на
нарушението е посочена датата на проверката, при която е установено лицето да
престира труд в обекта. Нарушението е квалифицирано по чл.11 ал.5 вр. чл.12
ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът е предявен на
представляващ дружеството без вписани възражения. Възражения са предявени
впоследствие, но са преценени като неоснователни. Наказателното постановление е
издадено при изцяло възприемане на фактическите констатации по акта и при
правна квалификация на нарушението по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. Наказанието е наложено при отчитане на отстраняване на
нарушението, на основание чл.415в ал.1 от КТ, над минимално предвидения размер.
При
проверка на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление въззивният съд приема, че те са
съобразени с всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН; съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка на извършеното
нарушение е изяснена според районния съд обективно и пълно от събраните
доказателства, установено е положилото труд лице, характеристиките и
времетраенето на трудовото правоотношение, както и липсата на вписване на
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книгата за
начален инструктаж. Районният съд намира, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение съдържа подробно описание на самото нарушение, както
и обстоятелствата при които е извършвено; посочена е правилната правна
квалификация по КТ, правилно са определени административно-наказателно
отговорното лице, санкционната норма и вида на административното наказание. Като приема за
установен факта на отстраняване на нарушението и излага съображения, районният
съд изменя размера на наказанието.
В
решението са обсъдени предявените с жалбата основания за отмяна на
наказателното постановление, преценени като неоснователни, предвид изводите за
осъществен състав на нарушението при категоричните доказателства - показанията
на свидетел, очевидец на престирането на труд, наред с писмените доказателства
по делото - протоколите от проверките.
Касационната инстанция намира
оспореното решение постановено в противоречие на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 281, ал. 5 от Кодекса
на труда възлага на работодателя задължението да организира провеждането на
периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание
посочената норма е издадена Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на
труда и социалната политика.
Съгласно чл. 2 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят има задължението да осигури на всеки
работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа
в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на
работното място, като чл. 3 от същата наредба го задължава да не
допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и
умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Видовете инструктажи са регламентирани с нормата на
ал.3 на чл.10 от Наредбата.
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от
Наредба № РД-07-2/2009 г. на работодателя е вменено задължение да осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки
работещ. Самото провеждане на инструктажите по чл. 10, ал. 3, съгласно ал.2 на
чл.11 от наредбата, се осъществява от длъжностни лица с подходящо образование
по ред и при условия, определени от работодателя; съгласно ал.5 на чл.11
инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1.
Тълкуването на посочените
разпоредби разграничава ясно задълженията на работодателя по създаването на ред
и условия за провеждането на инструктажите
от задълженията на длъжностното лице, на което е възложено тяхното
провеждане. Субектите на тези задължения са също категорично посочени, от което
следва, че субект на задължението за провеждането и документирането на
инструктажите е определено от работодателя длъжностно лице, което би било
отговорно при неизпълнение на нормативно възложените му задължения.
Преценката за изпълнение на
задължението по документиране на инструктажа и ангажиране на
административно-наказателна отговорност на задълженото лице предполага
изясняване на обстоятелствата по наличие на създаден ред и условия за
провеждане на инструктажите съгласно ал.2 на чл.11 от Наредбата, както и
конкретното провеждане на инструктажа и неговото отразяване съгласно
изискването в посоченото Приложение №1 към Книгата за инструктажите. В
административно-наказателното производство не са изяснени фактите относно
създаден от дружеството ред и условия за провеждане на инструктажите, по определяне
на длъжностното лице, на което е възложено провеждането им.
При неустановеността в хода на
административно-наказателното производство на задълженото лице по смисъла на
чл.11, ал.2 от Наредбата, определянето на работодателя като субект на
нарушението и ангажирането на отговорността му противоречи на приложимите
материално-правни разпоредби, поради което изводите на районния съд за
законосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност на
работодателя противоречат на приложимия материален закон.
В хода на административно-наказателното
производство е прието, че работодателят не е документирал провеждането на
начален инструктаж, като същевременно в наказателното постановление е посочено,
че нарушението е отстранено веднага след установяването му, но доказателства за
тези обстоятелства не се съдържат в административната преписка, не са събрани и
от въззивния съд. В мотивите на решението районният съд приема за категоричен
факта на отстраняване на нарушението, без да се позовава на доказателства.
Разпитана като свидетел актосъставителят П. М. заявява, че не й е известно дали
нарушението е отстранено.
Поради неправилно определения
по изложените съображения субект
на административно-наказателна отговорност, наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Решението на районния
съд, с което наказателното постановление е изменено противоречи на закона,
поради което следва да бъде отменено. След отмяната и при решаване на делото по
същество от касационния съд в съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК,
наказателното постановление следва да бъде отменено по гореизложените съображения.
Водим от горното и на основание чл.22, ал.1 вр. чл.221ал.1, предл.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, Втори касационен състав на Административен
съд - Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2170/27.11.2019 г. по н.а.х.д. №3371/2019 година на Варненския районен съд, ХХХVІІІ - ми състав и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№03-010330 от 29.08.2018 година на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" Варна, с което на "Г." ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :