Решение по дело №3791/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1268

 

гр. Сливен,  12.11.2019    година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3791 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Д.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.П. ***, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание  чл. 242 във вр. с чл. 262 КТ  и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищеца в периода от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 100 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Производството е образувано по искова молба на С.Д.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.П. ***, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание  чл. 242 във вр. с чл. 262 КТ  и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищеца в периода от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 100 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

 Ищецът  твърди, че е държавен служител на длъжност „надзирател” от надзорно охранителния състав на ответната ГДИН при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора в гр. Сливен. В исковия период била изпълнявала задълженията си по график на смени от 12, 8 и 24 часа при сумирано изчисляване на работно време в часове за отчетния период, който от 06.07.2016 г. до 30.09.2016 г. е бил едномесечен, а от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г. е бил тримесечен. Работното време за процесния период било включвало продължителността на положените от нея дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часове труд положени от него извън даваните дежурства, под формата на претърсвания, обиски, служебни занаятия, външни постове и стрелби. След влизането в сила на новия ЗМВР на 01.07.2014 г. и на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. въпреки императивната разпоредба на чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС ответната ГДИН отказала реалната продължителност на нейната смяна, като не била отчитала в работното й време съпътстващите наряди и провежданите инструктажи при приемане на поста при дежурство, развода до самия пост, отвода и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател. По Заповед на Началника на Затвора в гр. Сливен,  се бил явявал на работа в 07:30 при 24 часовите смени, които били приключвали в 08:30 часа на следващия ден и в 07:45 часа при 12 часовите смени, които били приключвали в 20:30 часа , а за 8 часовите смени от 08:30 до 17:00 часа. Счита, че 45 минути при 12/24 часовите смени и 30 минути при 8 часовите смени извън нормативно определената продължителност на нарядите по чл. 187, ал. 3 ЗМВР също били част от неговото работно време, но не били признати и изплатени от нейния работодател като такива. Поради нереалното отчитане на фактическата продължителност на всяка една смяна, когато бил надвишил нормата си работно време за отчетния период същият бил полагал извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен в цялост от неговия работодател. Допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд било ставало изискуемо след 25-то число на месеца следващ отчетния период, тъй като съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25 то число на месеца и съгласно т. 29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП допълнителното възнаграждение за извънреден труд било платимо със заплата за месеца следващ отчетния период на полагането на труда. Ищецът бил положил за исковия период от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. 200 часа извънреден труд, за които следвало да му бъдат заплатени 1000 лв. ведно с мораторните лихви върху всяко вземане  от възникването им до датата на подаване на исковата молба в общ размер на 100 лв.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от ищеца в периода от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 100 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.  Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Оспорва обстоятелствата изложени от ищеца. Цитира чл. 16е, ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС в сила от 07.03.2014 г. съгласно който при 12 часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа отработено време и съответно при 24 часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа, като с тези изменения било отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време съгласно чл. 301 и чл. 305 от ППЗИНЗС /отм./. На всеки служител се били полагали и почивки за хранене, които съгласно чл. 16е, ал. 2 от ППЗИНЗС не се били отчитали за работно време. Почивките за хранене се били провеждали извън работното място, което било поста на ищеца, който не бил оставал без надзор. Затворът бил разполагал със служебен стол и със служебен бюфет, които се бил ползвал от всички служители за отдих и хранене. Считано от 27.06.2014 г. съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7 от ЗМВР се бил заплащал извънреден труд до 70 часа на тримесечие за служители работещи на смени. От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявените от него главен и акцесорен иск като главният иск се счита за предявен в размер на 1745,83 лв., брутно трудово възнаграждение за 272 часа положен от ищеца и незаплатен извънреден труд, а акцесорния иск в размер на 269,36 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за процесния период върху главница съставляваща брутно трудово възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност   „надзирател” от надзорно охранителния състав на ответната ГДИН при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора в гр. Сливен и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 %  увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че за исковия период от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е положил 466 часа извънреден труд, като са оставали некомпенсирани часове в размер на 263 часа, като паричната равностойност на положения от ищеца извънреден труд за процесния период се равнявала на 1681,73 лв. Дължимата мораторна лихва върху неплатените допълнителни брутни трудови възнаграждения за извънреден труд за процесния период, като се приема за начална дата на тяхната изискуемост 26-то число от месеца следващ отчетния период на полагане на извънреден труд до 01.07.2019 г. е изчислена като 262,39 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че по отношение на продължителността на дежурствата давани от ищеца през процесния период на „болница” е възприела, че същата е 8,30 минути, а за дежурствата на „резерв” е изчислила продължителността им като 8 часа. Вещото лице изготви допълнителна съдебно-икономическа експертиза след като взе предвид изслушаните от него в открито съдебно заседание свидетелски показания и в нея възприе като продължителност на дежурствата на „резерв” 8,30 съобразно с показанията на разпитаната по делото свидетелка Маринова.

Видно от  допълнителна съдебно-икономическа експертиза за исковия период от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г. ищеца е положила 475 часа извънреден труд, като са оставали некомпенсирани часове в размер на 272 часа, като паричната равностойност на положения от ищеца извънреден труд за процесния период се равнявала на 1745,83 лв. Дължимата мораторна лихва върху неплатените нетни допълнителни възнаграждения за извънреден труд за процесния период, като се приема за начална дата на тяхната изискуемост 26-то число от месеца следващ отчетния период на полагане на извънреден труд до 01.07.2019 г. е изчислена като 236,16 лв. върху главницата приета по първата експертиза и 242,41 лв. върху главницата по втората експертиза. Видно от представеното от вещото лице допълнение към допълнителната съдебно-икономическа експертиза дължимата мораторна лихва върху неплатените брутни допълнителни възнаграждения за извънреден труд за процесния период, като се приема за начална дата на тяхната изискуемост 26-то число от месеца следващ отчетния период на полагане на извънреден труд до 01.07.2019 г. е изчислена като 269,36 лв.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Маринова, която е колежка на ищеца през процесния период ищецът е полагал 8 часови резервни дежурства,  и 12 часови дежурства, но не е давал 24 часови дежурства по предварително изготвен график, който всеки месец бил различен. 12 часовите смени били започвали в 07:45 и приключвали в 20,30 часа и от 19,45 часа до 08,30 часа, а 8 часовите смени били започвали от 08,30 до 17 часа. Ищецът трябвало да пристига на работа в 07,45 часа преди да започне инструктажа и по това време се бил намирал на подчинение на началника на затвора. Инструктажът продължавал от 08,00 часа до 08,10 часа и на него се докладвали събитията в затвора случили се на предходните смени, подписвала се постовата книга, в която били записани постовете, които не могли да бъдат изменени. От 08,10 до 08,30 часа било продължавало сдаването на смяната и отводът бил в 08,30 часа, тъй като ищецът имал задължение да обходи целия затвор, да провери огражденията и затворниците от мъжки пол. След предаване на дежурството се бил строявал за отвод, докладвал на дежурния офицер ако имало произшествия и бил съставял докладна записка и си тръгвал след свършване на отвода. Не можел да напусне преди да бъде освободен след отвода. Дежурството на болница реално се освобождава 05,30 за първата смяна, 13,30 за втората смяна и 22,30 за третата смяна. Имало случай при които мъж и жена надзиратели били охранявали една затворничка, която била в болница на смени. При бригадата се бил приемал инструктажа и списъка с лицата, които ще бъдат охранявани и се била подписвала постовата книга. Осъществявал и охрана при свиждане в събота и неделя.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни и безпротиворечиви и като съответстващи на събрания по делото писмен доказателствен материал.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения главен осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на главния иск сумата  в размер на 1745,83 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от  06.07.2016 г. до 31.12.2018 г.  в размер на 272 часа.

В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като надзирател в Затвора гр. Сливен при ответника ГДИН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищцеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. От показанията на разпитания по делото свидетел, както и от заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 12 часовите дежурства е определено, като началото на дежурството е определено в 7: 45 часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на постовете, а края на дежурството е фиксиран на в 8: 30 вечерта, когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, като дежурния реално отработва дежурство от 12 часа и 45 минути. С действията по приемане и сдаване на дежурството реално ищецът отработва при ответника 12: 45 часа на разписано дванадесет часово дежурство, тъй като самото естество на работа изисква това. В дежурствата реално влиза времето за хранене – 30 мин при 8 часовото дежурство, два пъти по 30 мин при 12-часовото и при 24-часовото - 30 минути през деня и 3 слети часа през тъмната част на денонощието. От показанията на свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство, служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са непрекъснато на разположение на главния надзирател. Установи се в производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на почивката за хранене и отдих служителите следва да реагират на всяка заповед на главния надзирател.

За ищеца е възникнало право да иска заплащането на извънреден труд при наличието на положен такъв. Непрекъснатото дежурство на ищеца, поради действията по сдаването и приемането на смяната е с продължителност 12. 45 часа, а не 12 часа,  а съответно при осемчасовите дежурства реално отработеното е 8 часа и 30 минути. Искът следва да бъде уважен за целия претендиран период, като основателен и доказан.

С тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, изрично е прието, че при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства), нормативно определеното време за хранене се включва в работното време ако работника или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. В същото тълкувателно решение е прието, че когато се изчислява извънредния труд при тримесечното сумарно отчитане на работното време, ако съответния тримесечен период работника или служителя е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни. Времето за приемане и сдаване на дежурството също е част от работното време, както и времето за почивка при положение, че служителя остава на разположение на прекия си ръководител. Безспорно се установи от заключението на назначената и изпълнена експертиза, че ответникът дължи на ищеца сумите за извънреден труд. Почивката, която е във време на дежурство, не е цялостна почивка и когато служителят е длъжен да е на непосредственото разположение на прекия си ръководител. Не случайно и ЗМВР и ЗИНЗС използват термините "дежурство, смяна, наряд" – през този период от време, работника или служителя няма възможност да ползва същностна почивка и реално отдиха, който ползва е за задоволяване на жизнени потребности. Посочването в подзаконови нормативни актове, че средната продължителност на работното време не може да надвишава установената продължителност на работния ден, реално в случая не е спазено. Установи се, че 12-часовите – са 12 часа и 45минути, а 8-часовите са 8 часа и 30 минути. Задължение на работодателя е да компенсира в пълен размер работника или служителя, който дава дежурства. Работодателят следва да отчита както времето по приемане и сдаване на дежурство, така и времето за хранене и почивка. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗИНЗС, че времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време. В Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време, в чл. 2, т. 1 е предвидено изрично определението за работно време – това е всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължение в съответствие с националното законодателство. В т. 5 на чл. 2 е предвидено работа на смени – всеки метод за организация на работа на смени при който работниците последователно един след друг, работят на едно и също работно място, съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици. Безспорно се установи в производството, че по време на ползваните почивки през дежурствата, както и ползването на времето на хранене, дежурните, в това число и ищеца са непрекъснато на разположение и на заповед на главния надзирател. Самото естество на дежурството сочи, че времето за хранене съответно и почивка са несъщински такива, доколкото дежурните са длъжни да отреагират на всяка заповед на главния надзирател, т. е. почивките за хранене и почивките за възстановяване са част от работното време на дежурните и съответно, ответникът дължи заплащането им. Тези аргументи са приложими и към дежурствата „болница” и „резерв”, тъй като както се установи от показанията на разпитания по делото свидетел по време на тези дежурства служителите изпълняват служебните си задължения и се намират на разположение на своя работодател и също преминават през задължителен инструктаж по телефона и през задължителен доклад за извършената от тях дейност. Установи се, че продължителността на дежурствата „болница” и „резерв” е 8,30 часа. Тази продължителност на тези дежурства беше взета предвид от вещото лице при изготвяне на допълнителната съдебно-икономическа експертиза.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 1745,83 лв. , представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за исковия периода, за 272 часа. Това е пълният претендиран от ищеца размер на главния иск след допуснатото изменение на размера на иска.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, съдът приема така предявеният иск за основателен, тъй като от заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установява, че дължимата мораторна лихва за забава върху незаплатеното допълнително брутно трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на  269,36 лв. Това е пълният претендиран от ищеца размер на акцесорния иск след допуснатото изменение на размера на иска.

С решение № 674/2003г. по гр.д. № 3508/01г. ІІІ г.о. на ВКС и решение № 686/2003г. по гр.д. № 3520/01г. ІІІ г.о. на ВКС е прието, че съдът следва да присъди дължимите обезщетения в техния брутен размер, тъй като ВКС е счел, че не е в рамките на правораздавателната власт на съда да приспада удръжките, които работодателят прави по чл. 272 КТ. Тези удръжки се правят при изплащане на трудовото възнаграждение или обезщетенията. В по-новата практика на ВКС е възприето друго разрешение. В решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 154/24.06.2015г. по гр.д. № 6134/14г. ІІІ г.о. ВКС, с които по въпроса „дали размерът на удръжките за данъка върху общия доход и осигурителните вноски, се приспада от общо начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждение”, е прието, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като следва в решението  да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. В този смисъл съдът, счита че следва да се присъди брутното допълнително възнаграждение за извънреден труд, а не нетното възнаграждение и да се присъди мораторната лихва върху незаплатеното брутно допълнително възнаграждение за извънреден труд, а не върху чистото възнаграждение. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 307 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено на 307 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Съгласно константната практика на СлОС съдът приема, че не се дължи допълнително възнаграждение за осъществената процесуална защита по предявения иск за мораторната лихва, тъй като неговата основателност следва от основателността на главния иск.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 119,83 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 380 лв. Така мотивиран, РС Сливен

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, със седалище в гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати по исковете с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на С.Д.Б., ЕГН: ********** ***, следните суми: 1745,83 лв., представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 272 часа за периода от 06.07.2016 г. до 31.12.2018 г.,  ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, 269,36 лв. – обезщетение за забава върху главницата съставляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода от падежа на задължението -26.08.2016 г. до 01.07.2019 г., както и сумата от 307 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието, със седалище в гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 119,83 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 380 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: