№ 369
гр. ***, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200647 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. А. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. ***
против Наказателно постановление № 1899а-24/17.04.2025г., издадено от началника на
01 РУ- ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 264, ал.1 ЗМВР е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, като се прави искане за неговата отмяна. В тази връзка се
сочи, че НП не отговаря на предвидените с чл.57, ал.1 ЗАНН изисквания, доколкото не
е посочено точно деянието, което представлява административно нарушение и мястото
на извършването му. Не ставало ясно и с кое точно действие жалбоподателят
противозаконно е попречил на полицейски орган. Сочи се, че при извършената му
проверка жалбоподателят е представил документа си за самоличност, поради което не
е осъществил състава на вмененото му нарушение. Навежда се и несъответствие
между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв. В. и адв. Таковски, които поддържат депозираната въззивна жалба. Посочват, че
първоначално е имало объркване във връзка със съставянето на АУАН, но
впоследствие обстоятелствата били изяснени.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което се прави искане за оставяне без уважение на въззивната
жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На 30.12.2024 г. полицейските служители И. Т. и Л. Ц. изпълнявали
задълженията си по опазване на обществения ред на територията на гр. ***.
Около 13.00 ч. на същата дата полицейските служители спрели за проверка л.а.
„Фиат Браво“ с рег. № ***, който се движел по ул. „***“ с посока на движение от
ул.“***“ към ул. „***“. Водачът на автомобила обяснил, че си е забравил документите
си и заявил, че се казва *** А. Б. и единният му граждански номер е **********. На
водача е извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта чрез техническо средство
– с Алкотест Дрегер 7510, което не отчело концентрация от алкохол в издишания от
подсъдимия въздух.
Извършен му е и тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство „Drager Drug Test 5000 ” № ARRC-0019, което генерирало проба
№ 221 от 30.12.2024г., която отчела положителен резултат за употреба на наркотично
вещество – кокаин.
Свидетелят Т. съставил срещу *** А. Б. с ЕГН ********** АУАН серия
GA№602379 от 30.12.2022 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, Фиш срещу *** А.
Б. с ЕГН ********** от 30.12.2022 г. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, ЗПАМ №
GPAM-1373751 от 30.12.2024 г., с която на *** А. Б. с ЕГН ********** е наложена
ПАМ по чл. 171, т.1, б.Б ЗДвП.
След съставянето им полицейските служители обяснили на водача, че ще бъде
задържан за 24 часа и ще му бъде извършен личен обиск, при което водачът извадил
от дрехите си документ за самоличност и го предоставил на Т. и Ц.. От предоставените
документи за самоличност, полицейските служители установили, че водач на спрения
за проверка автомобил е жалбоподателят К. Б., като същият им признал, че
първоначално им предоставил трите имена и ЕГН на брат си *** Б..
Полицейските служители повторно съставили АУАН, фиш и ЗПАМ, в които
вписали действителните данни на водача.
В хода на извършената от свидетеля Х. проверка, от жалбоподателя са снети
писмени обяснения, в които посочил, че първоначално предоставил на полицейските
служители имената и ЕГН на брат си, с което искал да ги заблуди, но като разбрал, че
ще го задържат и установят истинските му имена, им казал действителните си имена и
ЕГН. Посочва, че постъпил по описания начин, тъй като предполагал, че след като му
„напишат глобата“, ще бъде освободен и изразява съжаление за извършеното.
Материалите от проверката са изпратените в РП- *** като във връзка с
установеното управление на МПС след употреба на наркотични вещества е образувано
ДП № 518/2024 г. по описа на 01 РУ ***, което е прекратено, тъй като в изследваната
кръвна проба на К. Б. не е установено наличие на наркотично вещество.
С постановление на РП- *** от 31.03.2025 г. по пр.пр.№615/2025г. по описа на
Прокуратурата, РП – *** отказала да образува досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 270, ал.1 НК. В мотивната част на постановлението са изложени
аргументи, че деянието на К. Б. осъществява състава на чл.270, ал.1 НК, но същото е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК и не притежава такава обществена
опасност, за да бъде въздигнато в престъпление.
Материалите от проверката са изпратени на началника на сектор „Пътна
полиция“ за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Въз основа на постановлението на РП – ***, с което е отказано да се образува
досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР ***, издал обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на 14.02.2025 г.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели И. Т., Л. Ц. и Р. Х. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: писмо на Районна прокуратура-*** от 17.06.2025 г., ведно с приложена
пр.пр. № 615/25 г. по описа на Районна прокуратура-***, писмо на 01 РУ[1]*** от
11.06.2025 г., писмо на 01 РУ-*** от 09.05.2025 г., становище от инсп.Я.Коев от
11.04.2025 г., постановление на Районна прокуратура-*** за отказ за образуване на ДП
от 31.03.2025 г., писмо на 01 РУ-*** от 16.02.2025 г., писмо на 01 РУ-*** от 09.05.2025
г.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на
свидетелите Т. и Ц. като съобрази тяхната непротиворечивост, пълнота и
хронологична издържаност. Високата доказателствена стойност на показанията на
полицейските служители се основава на това, че същите детайлно пресъздават
непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства,
като в показанията им липсват логически несъответствия, вътрешни противоречия и
противоречия между показанията на отделните свидетели.
Като достоверни съдът приема и показанията на свидетеля Х., извършил
възложената му проверка и снел обяснения от жалбоподателя. Показанията на Х. са
последователни и непротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
Показанията на Т. и Ц. и приетите по делото писмени доказателства съдържат
данни за всички признаци на извършеното от К. Б. нарушение, като от тях съдът
установи времето, мястото на извършеното нарушение и обстоятелствата около
неговото извършване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 17.04.2025г., а жалбата е от
02.05.2025г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган
Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване
на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и производството е
препратено на наказващия орган издаването на НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН не
е обусловено от предходното съставяне на съответния АУАН.
Издаденото НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му,
като съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
3
извършено същото и правната му квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
В тази връзка неоснователно е възражението за наличие на неяснота за мястото
на нарушението и в какво се изразява същото.
В атакуваното наказателно постановление ясно е посочено, че на 30.12.2024 г.
около 13.00ч. в гр. *** на ул. „***“ срещу ЮЗУ „Неофит Рилски“ жалбоподателят
противозаконно е пречил на полицейски орган да изпълни функциите си по време на
полицейска проверка за снемане на самоличност, като се е представил с чужда
самоличност. Ето защо НП съдържа както необходимата конкретност за дата и място
на извършване на нарушението, така и чрез кои свои действия жалбоподателят е
реализирал състава на вмененото му нарушение.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗМВР който противозаконно пречи на
орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление.
Изпълнителното деяние на нарушението – противозаконно пречене, се
осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови
норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на
служебните задължения на органите на власт. За съставомерността на нарушението от
обективна страна не е необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите
задължения като същото е извършено при създаването на някаква пречка за
служебната дейност на органа на властта /Решение № 44 от 12.03.2021 г. на ВКС по н.
д. № 22/2021 г., III н. о., НК/.
Показанията на свидетелите Ц. и Т. установяват, че на описаното в НП време и
място, в хода на извършваната му проверка, жалбоподателят е предоставил на
полицейските служители неверни данни за своята самоличност като се представил с
трите имена и ЕГН на своя брат *** А. Б., в резултат на което били съставени АУАН,
фиш и ЗПАМ именно с данните на *** Б. и едва след като разбрал, че предстои да
бъде задържан, при което задържане ще бъдат установени действителните му имена,
жалбоподателят предоставил на полицейските служители документите си за
самоличност.
С действията си жалбоподателят е пречил на полицейските служители да
изпълнят задълженията си да установят действителната му самоличност като водач на
МПС.
Към 30.12.2024 г. свидетелите Т. и Ц. били на длъжност младши полицейски
инспектор към 01 РУ *** и като полицейски органи по смисъл на чл.57 ЗМВР
разполагали с правомощието да издават разпореждане чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят, да извършват проверки за установяване
самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред и когато това е необходимо за разкрИ.е или
разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно
производство /чл.70, ал.1, т.1 и 2 ЗМВР/.
Установената фактическа обстановка сочи, че поведението на жалбоподателя е
4
било насочено именно към преченето на орган на властта – полицейските служители Т.
и Ц. да изпълнят задълженията си по служба, като изпълнителното му деяние се е
изразило в предоставените неверни данни за неговата самоличност.
Съвкупността от посочените действия на жалбоподателя несъмнено препятства
изпълнението на служебните задължения на полицейските органи - да извършат
проверка водача на спряното за проверка МПС и установят действителната му
самоличност.
От субективна страна, нарушението е извършено от К. Б. при пряк умисъл
доколкото съзнавал, че с предоставянето на неверни данни за самоличността си
препятства извършването на идентификация, необходима при съставянето на АУАН.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.264 ЗМВР, въз основа на
която разпоредба му е наложено и административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв.
Определеният от наказващия орган размер на наказанието в законоустановения
минимум, съдебният състав намира за напълно справедлив с оглед цялостното
поведение на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Така наложеното наказание, според районния съд ще осигури постигането на
предвидените с чл.12 ЗАНН цели.
Независимо от липсата на доводи в тази насока, настоящият съдебен състав
счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, доколкото
процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, Районен съд – ***, НО, 7-
ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1899а-24/17.04.2025г.,
издадено от началника на 01 РУ - ***, с което на К. А. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.
*** на основание чл. 264, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - ***, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5