№ 9440
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110124596 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против А. П. П. и
П. Г. О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
разделно на ищеца при квоти съответно 3/4 и 1/4 , следните суми: сумата от 2 383,88
лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: ******,
аб. № ***, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване
на вземането, сумата от 504,75 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
29.03.2022 г., сумата от 27,83 лв. – такса за дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и
сумата от 6,72 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2019 г. – 29.03.2022 г. Претендира
разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 20.06.2022 г. ищецът сочи, че
ответниците като наследници на Г. В. П., починал на 04.08.2018 г. са собственици на
топлоснабден имот с адрес: ******, аб. № ***, до който през исковия период е
доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
Ответниците са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Не
оспорват да са потребители на ТЕ, както и собственици на имота при сочените квоти.
Не оспорват исковете и по размер; принципно не оспорват доставката на ТЕ до имота.
Оспорват обаче показанията на уредите в имота да са снемани регулярно и точно,
оспорват за процесния период да са отчетени верните количества ТЕ. В първо с.з. от
19.12.2023 г. ответниците чрез процесуалния си представител сочат, че живеят в
1
чужбина и са оставили ключовете от жилището на съседи, за да отварят на инкасатори.
Оспорват да са били търсени за отчет. Позовават се на давност относно вземанията за
сумите от 2 383,88 лв. и 504,75 лв.
Ищецът с молба от 15.12.2022 г. уточнява, че той извършва дяловото
разпределение на сградата, в която се намира имотът. Твърди, че е извършван реален
отчет на уредите /вкл. в с.з. от 20.02.2023 г./, като представя главни отчети от
25.05.2019 г. и 04.06.2020 г. /л. 78 и л. 79/.
Ответникът А. П. в първо с.з. своевременно оспорва автентичността на отчет от
04.06.2020 г. в частта относно подписа срещу името си; сочи, че не й принадлежи, а ако
се е подписало лице, на което е оставен ключ, то това лице е следвало да се обозначи.
Ищецът като лице, извършващо дяловото разпределение, е задължен да представи
отчет от 04.06.2020 г. в оригинал, което двукратно не е сторил; документът не е приет
като доказателство по делото.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно, че ответниците са наследници на Г.
В. П., починал на 04.08.2018 г. при посочените квоти; че процесният имот с адрес:
******, аб. № ***, е придО.т от Г. В. П. и А. П. П. по силата на нот. акт от 29.12.2002
г. в режим на СИО, като след 04.08.2018 г. е собственост на ответниците при сочените
квоти; не оспорват и размера на вземанията, както и обстоятелството, че до имота в
процесния период е доставяна ТЕ; не оспорват, че в исковия период имат качеството
на потребители на ТЕ – собственици или ползватели на имота.
По предявените искове в тежест на ищцовото дружество е да докаже доставката
на ТЕ през процесния период, вкл. че са снети показанията на уредите или е отказан
достъп.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Ответниците не спорят да са собственици на имота при
посочените квоти в исковия период, както и същият да е топлоснабден. Това се
установява и от нот. акт от 29.12.2002 г., по силата на който ответницата А. П. и Г. П.
са придО.ли имота. След смъртта на последния имотът ведно със задълженията във
връзка с топлоснабдяването е наследен от ответниците при квоти ¾ за А. П. и ¼ за П.
О..
Не се спори и относно това, че по принцип имотът е топлоснабден и през
2
процесния имот до него е подавана ТЕ.
Ищецът обаче не доказа конкретното количество ТЕ, доставена до имота.
Ищецът поддържа, че е правен реален отчет на уредите и представя главни отчети от
25.05.2019 г. и 04.06.2020 г. /л. 78 и л. 79/, които са за реален отчет. Главен отчет от
25.05.2019 г. не е подписан за потребител и съответно не се установяват от него
показанията на уредите. Главен отчет от 04.06.2020 г. е подписан за А. П., но е
изключен от доказателствения материал поради непредставяне на оригинала във
връзка с оспорване по чл. 193 ГПК. По този начин недоказано остана при условията на
пълно и главно доказване конкретното количество доставена ТЕ до имота в процесния
период; редовността на отчетите на уредите, количествата доставена ТЕ. Исковете
подлежат на отхвърляне.
По разноските. Видно от представените договори за правна защита и съдействие
е договорено заплатено в брой адв. възнаграждение от 640 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, срещу А. П. П. ЕГН ********** и П. Г. О. ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на
ищеца при квоти съответно 3/4 и 1/4 , следните суми: сумата от 2 383,88 лв. –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: ******, аб. №
***, ИД номер ****, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното
погасяване на вземането, сумата от 504,75 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019
г. – 29.03.2022 г., сумата от 27,83 лв. – такса за дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и
сумата от 6,72 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2019 г. – 29.03.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „****” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на А. П. П. ЕГН **********
и П. Г. О. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 640 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4