О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 261026 Година 05.04.2021
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети април Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2572 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на първоначалната искова
молба, в който ответникът е подал писмен отговор и предявил насрещен иск по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, и изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на
насрещната искова молба, в който ответницата по същата и ищца по първоначалните
искове, е подала писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
намери, че поправените първоначална и насрещна искови молби са редовни, а
предявените с тях искове допустими.
С
оглед обстоятелството, че насрещният иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е предявен
от ответника против ищцата в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, подсъден е на същия
съд и има несъмнена връзка с първоначалните искове по чл. 245, чл. 220, ал. 1,
чл. 222, ал. 1 и чл. 224 КТ, а може да стане и прихващане с тях, следва да бъде
приет за съвместно разглеждане с тях с настоящото определение.
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените от страните до момента писмени документи
(чл. 183 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищцата и задължи ответника да представи цялото й ЛТД
(чл. 190 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за задължаване на
ответника, като посочи кои точно ведомости и други писмени доказателства за
заплатените й суми за възнаграждение за март 2020 г. и обезщетения се намират у
него се иска от съда да го задължи да представи, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе по това й искане (чл.
190 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да допълни и непълното си искане за предоставяне на
възможност да води за разпит двама свидетели, като посочи за установяване на
кой точно положен от нея труд иска разпита им, за да прецени и съдът тяхната
допустимост и относимост съгласно нормите на чл. 159,
ал. 1 и чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по това й искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Следва
да бъде отхвърлено искането на ответника в насрещната му искова молба за
допускане на двама свидетели, защото с показанията им иска да доказва
предоставянето на и приемането от ищцата „под отчет“ на посочените в насрещната
му искова молба лаптоп и телефон, което нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК не допуска, защото за установяването му законът (чл.
66, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ)
изисква писмен акт.
Следва
да се уважи искането на ищцата в исковата молба и отговора на насрещната искова
молба и назначи по делото съдебно – икономическа експертиза, която да отговори
на поставените от същата въпроси към същата в искова й молба и отговора й на
насрещната искова молба, както и на въпросите: 1/. какъв е размера
(брутен и нетен) на дължимото се на ищцата трудово възнаграждение за март 2020
лева и изплатено ли й то от ответника, и на коя дата, както и какъв е размера
на мораторната лихва за забава в плащането му за
посочения в поправената й искова молба период, както и за периода от 01.04.2020
до 16.07.2020 г.; 2/. какъв е размера на дължимото се на ищцата обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ и изплатено ли й то от ответника изцяло или частично към
датата на проверката от вещото лице, както и какъв е размера на
мораторната лихва за забава в плащането му за
посочения в поправената й искова молба период, както и за периода, след
изтичане на срока по чл. 228, ал. 3 КТ до подаване на исковата молба в съда;
3/. има ли ищцата неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, колко дни и за коя година не са ползвани,
както и какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното
за същия обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, изчислено по реда на чл. 177 КТ към
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение на 24.03.2020 г. и
изплатено ли й то от ответника изцяло или отчасти към датата на проверката от
вещото лице, както и и какъв е размера на мораторната
лихва за забава в плащането му за посочения в поправената й искова молба
период, както и за периода, след изтичане на срока по чл. 228, ал. 3 КТ до
подаване на исковата молба в съда; 4/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ,
и изплатено ли й е то изцяло или частично от ответника към датата на проверката
от вещото лице, както и и какъв е размера на мораторната
лихва за забава в плащането му за посочения в поправената й искова молба
период, както и за периода, след изтичане на срока по чл. 228, ал. 3 КТ до
подаване на исковата молба в съда; 5/. заприходени ли
са и на коя точно дата, по коя точно негова счетоводна сметка и партида, на
какво точно основание, и въз основа на какви точно първични счетоводни
документи, преписи от които вещите лица и да представят със заключението си, посочените
в насрещната искова молба лаптоп и телефон, и били ли са предадени те под отчет
срещу подпис, кога, и на кое точно материално-отговорно лице, както и
осчетоводявал ли е след това ответника в счетоводството си липса на същите,
както и по коя точно своя счетоводна сметка и партида; за отговор на които
въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната
отчетност, което обуславя назначаването на тази експертиза за отговор на същите
(чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок
за внасянето му от ищцата, тъй като е освободена от разноски по делото (чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК), в който случай възнаграждението на вещите лица следва да се
поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него, а на ответника се изпрати и препис от отговора на ищцата
на насрещната му искова молба с приложенията към него. За насроченото съдебно
заседание следва да се призоват и вещите лица. Страните следва да се напътят
към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл.
140, ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА
за съвместно разглеждане с предявените от ищцата Н.Г.К. първоначални искове по
чл. 245, чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявеният от ответника Р. срещу нея насрещен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са
посочени в поправената й първоначална искова молба и по същество се изразяват в
това, че по силата на сключен с ответника трудов договор № 6/14.09.2018 г. била
назначена на длъжност „-“, с основно месечно трудово възнаграждение от 1200
лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Съгласно трудовия
договор, трудовото възнаграждение следвало да се изплаща всеки месец, а имала
право и на 20 дни платен годишен отпуск. На 20.03.2020 г. й било връчено предизвестие
№ 01/20.03.2020 г., с което работодателят я уведомил, че на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 КТ, след изтичане на уговорения срок от 30 дни, щял да прекрати
трудовото й правоотношение. Със заповед № 12/24.03.2020 г. трудовото й правоотношение
с ответника било прекратено, считано от 24.03.2020 г., поради намаляване на
обема на работа. В заповедта било отразено, че ответникът й дължал обезщетение
по чл. 224 КТ в размер на 549.72 лева и по чл. 220 КТ в размер на 1221.60 лева,
които към датата на подаване на исковата й молба не й били заплатени от
ответника. От 24.03.2020 г. - датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение, до 18.05.2020 г., не била полагала труд по трудово
правоотношение. Тъй като работодателят не бил спазил срока, визиран в предизвестие
№ 01/20.03.2020 г. и същата останала без работа в продължение на повече от един
месец, й дължал и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1221.60 лева. За
срока на договора, работодателят не й бил заплатил изцяло и полагащото й се
трудово възнаграждение за положен труд за март 2020 г., в размер на 278.57 лева.
Дължимата и неплатена й за трудово възнаграждение за март 2020 г. възлизала
общо на около 278.57 лева. Работодателят, на основание чл. 86 ЗЗД, й дължал и лихва
за забава в плащането на дължимите суми, считано от датата на която следвало да
се платят до подаване на исковата й молба в съда, която общо определяла на 9.20
лева, която сума след изготвяне на заключението на ВЛ за точните дължими суми,
и периода на забава, ще можела да уточни допълнително. Тъй като сумите, които
се дължали, не били точни по размер и не можела да ги уточни с исковата молба,
поради това, че получавала всеки месец различни суми, съдебно-счетоводната
експертиза щяла да установи най-точно неплатеното възнаграждение за месец март
2020 г., след което щяла да направи изменение на размера на иска си, като и
размера на лихвата за забава на основание чл. 86 ЗЗД. Работодателят не й бил
изплатил и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 549.72 лева. Поради неплащането на тази сума,
ответникът дължал и лихва за забава в размер на 17.16 лева за периода от
24.03.2020 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) до датата на
подаване на исковата молба в съда. Към датата на подаване на исковата молба в
съда работодателят не бил изплатил и дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
в размер на 1221.60 лева. Поради неплащането на тази сума, ответникът дължал и
лихва за забава в размер на 38.35 лева за периода от 24.03.2020 г. (датата на
прекратяване на трудовото правоотношение) до датата на подаване на исковата
молба в съда. Тъй като след прекратяване на трудовото правоотношение останала
без работа за периода от 24.03.2020 г. до 18.05.2020 г., ответникът й дължал
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1221.60 лева, равняваща се на
брутното й трудово възнаграждение за периода от един месец, през което била
останала без работа. Поради неплащането на тази сума, ответникът дължал и лихва
за забава в размер на 27.83 лева за периода от 24.04.2020 г. (датата на която
изтичал месецът, в който била останала без работа) до датата на подаване на
исковата молба в съда. На 16.06.2020 г. изпратила на ответника телепоща със заверка на съдържанието, с която му отправяла
покана да й заплати дължимите суми, но към настоящия момент същите не й били платени.
Първоначалното
искане е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 278.57 лева за
главница от неплатено трудово възнаграждение за март 2020 г., с 9.20 лева мораторна лихва от 24.03.2020 г. до 16.07.2020 г., сумата от
549.72 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, със
17.16 лева мораторна лихва от 24.03.2020 г. до
16.07.2020 г., сумата от 1221.60 лева за главница от неплатено обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ, с 38.35 лева мораторна лихва от
24.03.2020 г. до 16.07.2020 г., сумата от 1221.60 лева за главница от неплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, с 27.83 лева мораторна
лихва от 24.04.2020 г. до 16.07.2020 г., и законна лихва върху главниците от 16.07.2020
г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявените от ищцата първоначални искове съответно за неплатено
трудово възнаграждение – нормата на чл. 245, ал. 1 КТ, за неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ –
нормата на чл. 224, ал. 1 КТ, за неплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ –
нормата на чл. 220, ал. 1 КТ, за неплатено обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ – нормата на чл. 222, ал. 1 КТ, и на исковете за мораторни
лихви – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове по
чл. 242, чл. 220 и чл. 222 КТ били допустими, но неоснователни. Искът по чл.
224, ал. 1 КТ бил недопустим и неоснователен, тъй като правото на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск било погасено по давност. На
14.05.2020 г. ответникът платил на ищцата 400.44 лева за обезщетение по чл. 222 КТ, но този факт не бил отразен в подадената искова молба. Поради това, в
случай, че предявеният иск по чл. 222 КТ бъдел уважен, правел възражение за
прихващане със сумата от 400.44 лева. Освен това, по време на възникналото
трудово правоотношение, предал на ищцата и същата получила служебен лаптоп
марка „-” и служебен телефонен апарат марка „-”, които тя ползвала при
изпълнение на задълженията си на длъжност „-”. Тези две устройства трябвало да
върне при прекратяване на трудовото правоотношение, но при прекратяването му тя
не ги върнала. Лаптопът „-” бил на стойност 960 лева с ДДС (800 лева без ДДС), а
телефонът „-” бил на стойност 360 лева с ДДС (300 лева без ДДС), като двете
устройства били на обща стойност 1320 лева с ДДС. Ето защо, предявявал насрещен
иск, който прилагал към отговора, с който молел съда да осъдел ищцата да му заплати
сумата от общо 1 320 лева с ДДС за равностойността на предадените й служебни
лаптоп и телефон, които тя трябвало, но не му върнала при прекратяване на
трудовото правоотношение.
Обстоятелствата,
на които е основал предявения по делото насрещен иск, са посочени в поправената
му насрещна искова молба и изразяват по същество в това, че по силата на трудов
договор № 6/14.09.2018 г. ищцата била назначена при него на длъжност „-”. Със
заповед № 12/24.03.2020 г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано
от 24.03.2020 г. По време на същото й предал и тя получила служебен лаптоп
марка „-” и служебен телефонен апарат марка „-”, които ползвала при изпълнение
на задълженията си на длъжността „-”. Лаптопът и телефонът трябвало да му върне
при прекратяване на трудовото правоотношение, което не сторила, като лаптопът „-
бил на стойност 960 лева с ДДС (800 лева без ДДС), а телефонът „-” бил на
стойност 360 лева с ДДС (300 лева без ДДС), а двете устройства били на обща
стойност 1 320 лева с ДДС. Към този момент описаните движими вещи, които й предал
- лаптоп и мобилен телефон - липсвали. Така му била нанесена имуществена вреда.
По тази причина искал тяхната парична равностойност. Ето защо, за него бил
налице правен интерес от предявяване на насрещен иск по за заплащане на сумата
от общо 1 320 лева с ДДС, представляваща причинени му имуществени вреди - липси
от невъзстановяване на служебен лаптоп марка „-” и служебен телефон марка „-”.
Насрещното
искане е да се осъди ищцата да заплати на ответника сумата от 1320 лева за
главница от причинени му имуществени вреди - липси на невърнати му при
прекратяване на трудовото правоотношение служебен лаптоп марка „-” и служебен
телефон марка „-”, и законната лихва върху тази сума от предявяването на
насрещната искова молба в съда на 16.10.2020 г. до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения от ответника насрещен иск е нормата на чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ.
С
подаденият в срок отговор на същия иск ищца заема становище, че той бил допустим,
но неоснователен и недоказан по размер, поради което следвало да бъде отхвърлен.
По делото не се спорело относно това, че по силата на трудов договор № 6 от
14.09.2018 г. била назначена на длъжност „-“ пир ответника. Безспорно било и
обстоятелството, че със заповед № 12 от 24.03.2020 г. трудовото й правоотношение
било прекратено. Оспорвала всички факти и твърдения на работодателя в насрещния
иск. Оспорвала, че била получила от работодателя служебен лаптоп „-“ и служебен
телефонен апарат „-“, за изпълнение на задълженията й като „-“. Работодателят
твърдял, че лаптопът и телефонният апарат трябвало да му бъдат върнати от нея
при прекратяване на трудовото правоотношение, което не било сторено. Ответникът
твърдял, че по този начин за него били липси на тези движими вещи, като така му
били нанесени имуществени вреди, чието репариране претендирал. Представял като
доказателство фактура № ********** от 22.08.2019 г., издадена от В., с която
считал, че се доказвало, че описаните движими вещи - лаптоп и телефонен апарат,
които й били предадени, били на обща стойност от 1320 лева с ДДС, която сума
искал да му бъде заплатена от нея. В насрещния иск липсвали твърдения на коя
дата, къде и с какъв документ били получени от нея посочените му активи. По
какъв начин станало точно предаването. Оспорвала, че била получавала от него описаните
в насрещната му искова молба лаптоп и телефонен апарат. Представената от него фактура
можела да служи единствено като доказателство, че той придобил като актив тези
сочени от него лаптоп „-“ и телефонен апарат „-“ за описаните суми. Добавеният
във фактурата ръкописен текст срещу всяка от тях - „за Н. К.“, по никакъв начин
не доказвал, че процесните лаптоп и телефонен апарат й
били предадени. В предявената насрещна искова молба не били индивидуализирани в
достатъчна степен нито лаптопът, нито телефонният апарат, които се твърдяло, че
й били предадени. За да се установяло, че й били предоставени за служебно
ползване лаптоп и телефонен апарат, следвало същите да бъдели индивидуализирани
със сериен номер и/или IMEI. По делото не били представени приемо-предавателни
протоколи или какъвто и да било друг документ, който да удостоверявал кога и
какви вещи й били предадени във връзка с изпълняваните от нея трудови
задължения. Обстоятелството, че твърденията му в насрещния иск били неверни, се
установявало и от представената като доказателство по делото фактура, която била
издадена на 22.08.2019 г., а тя встъпила в трудово правоотношение с него на
14.09.2018 г. - близо година преди той да придобие вещите, които твърдял, че й били
предадени като служебни лаптоп и телефонен апарат. Очевидно било, че нямало как
да извършва работата, за която била наета, за период от една година, без лаптоп
и моб.телефон. При започване на работа, през
септември 2018 г., получила от него служебен лаптоп модел „- и мобилен
телефонен апарат марка -, -: -, които към момента се намирали у нея. Между нея
и работодателят имало уговорка, връщането на служебните вещи - лаптоп и моб. Телефон, да станело едновременно с изпълнение на
насрещното му задължение да й заплатял дължимите суми, описани подробно в
исковата й молба. Тъй като обаче той не бил спазил срока в отправената от нея
покана за плащането им, в уговорения срок тя завела исковата молба.
Работодателят не я бил канил да му връща служебните вещи. Липсвал приемно -
предавателен протокол за получаване на вещите от същата. Не желаела да задържа
описаните служебни вещи, поради което се задължавала да му върне получените от
нея вещи за служебно ползване в насроченото съдебно заседание по делото. В
насрещната си искова молба той твърдял, че за него били настъпили имуществени
вреди вследствие на липси. Съдът квалифицирал предявения насрещен иск като
такъв по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Липсвали представени доказателства да й било
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности, поради което не отговаряла спрямо работодателя
си за липси. От друга страна той не бил представил и доказателство, от което да
било видно, че били установени каквито и да било липси в неговото предприятие. Предвид
изложеното, насрещната му претенция била изцяло недоказана и неоснователна, и
като такава моли да бъде отхвърлена. В случай че се установяло, че твърдените
от него вещи действително й били предадени и получени във връзка с
изпълняваните от нея трудови задължения, и съдът приемел, че отговаряла за
причинените на ответника имуществени вреди, под формата на липси, то правела
възражение относно размера на претенцията по насрещния иск. Същата била
прекомерно завишена по размер. С насрещната искова молба ответникът претендирал
от нея да му възстанови стойността, на която процесните
лаптоп и телефонен апарат били закупени. Оспорвала предявена по този начин
претенция, тъй като била завишена по размер, като не се отчитало амортизирането
им за периода от придобИ.ето им на 22.08.2019 г. до
датата, на която се твърдяло, че следвало да бъдат върнати на 24.03.2020 г. -
повече от седем месеца. Отделно вещите, които се намирали в нейно държане, били
значително по-стари и много по-евтини от тези, за които претендирал
работодателят. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 4, вр. с
ал. 2 ЗКПО, годишната данъчна амортизационна норма относно данъчните амотризируеми активи от IV група - лаптоп и мобилен
телефон, не можела да превишава 50 %. Следователно. За процесния
период от 7 месеца, от придобИ.ето им до датата, на
която се твърдяло, че трябвало да бъдат върнати, процесните
лаптоп и телефонен апарат се били амортизирали с 29.17 % (с 385 лева), или
стойността им била намаляла от 1 320 лева, на 935 лева. Предвид късното
осчетоводяване на фактурата за придобИ.е на активите бил
спорен въпросът редовно ли било водено счетоводството на ответника по отношение
на процесните активи. Предвид изложеното моли съда да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният насрещен иск с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а уважи предявените от нея искове с
първоначалната й искова молба. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото
всички обстоятелства, твърдени в първоначалната й искова молба, тъй като на тях
е основала предявените с нея първоначални искове, както и всички обстоятелства,
твърдени в отговора й на насрещната искова молба, защото на тях е основала
възраженията си в същия срещу насрещния иск, а ответникът носи тежестта да
докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му на първоначалната
искова молба, тъй като на тях е основал възраженията си срещу първоначалния
иск, както и всички обстоятелства, твърдени в насрещната му искова молба, тъй
като на тях е основал насрещните си искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства в подкрепа на твърдени от него в насрещната му искова молба и
подлежащи на доказване от него спорни факти, че на ищцата е било възложено,
като трудово задължение, да събира, съхранява, разходва и отчита материални
ценности, и е приела под отчет посочените в насрещната му искова молба телефон
и лаптоп, както и че е налице липса на същите.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: трудов
договор № 6/14.09.2018 г., предизвестие № 01/20.03.2020 г., заповед №
12/24.03.2020 г., 6 и 7 стр. от трудова книжка, трудов договор №
20201/15.05.2020 г., телепоща изх. № 1/16.06.2020 г.,
известие за доставянето й, актуално състояние на ответника, авизо за издадено
преводно нареждане за кредитен превод от 14.05.2020 г., дневно извлечение № 082
за дата: 14.05.2020 г. и фактура № **********/22.08.2019 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание,
да представи в оригинал цялото находящо се у него
лично трудово досие на ищцата, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този
срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с
чл. 190, ал. 2 ГПК.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да допълни непълното си искане за задължаване на ответника, като
посочи точно кои ведомости и други писмени доказателства за заплатените й суми
за възнаграждение за март 2020 г. и обезщетения, се намират у него и иска от
съда да го задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това й искане.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да допълни и непълното си искане за предоставяне на възможност да
води за разпит двама свидетели, като посочи за установяване на кой точно
положен от нея труд иска разпита им, едва след което в същото заседание съдът
ще се произнесе по това й искане.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника в насрещната му искова молба, за допускане на двама
свидетели, защото с показанията им иска да доказва предоставянето „под отчет“
на ищцата на посочените в насрещната му искова молба лаптоп и телефон, което
нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК не допуска.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя И.С.Ч.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при
страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази
експертиза в исковата молба и отговора на насрещната искова молба, и
обстоятелствената част на настоящото определение.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 19.05.2021
г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като ищцата се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него, а на ответника се изпрати и препис от
отговора на ищцата на насрещната му искова молба с приложенията към него. За
тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: