Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 23.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова и с участието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№ 119/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 35/13.04.2020г., постановено по а.н.д. № 247/2019г.,
Луковитски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-0297-000265
от 10.07.2019г. на Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на С.Ф.С. с
ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – С.Ф.С., страна по а.н.д. №247/2019г. по
описа на Луковитски РС.
В жалбата се излагат твърдения, че съдът неправилно е
приел за установена по безспорен начин фактическата обстановка, описана в АУАН
и възпроизведена в НП, което е довело до неправилни фактически констатации и
правни изводи. Иска се отмяна на решението на Луковитски районен съд и отмяна
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат
се съображения, че касаторът не е знаел, че автомобилът е с прекратена
регистрация, оспорва се и съставомерността на нарушението.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд приел за установено, че на 09.06.2019г. около 10:00 ч. в гр. Луковит, ул. „Възраждане”
№1 полицейски служители от РУ Луковит спрели за проверка л.а. „Рено Меган” с
рег. № ****** с водач С.Ф.С. и при направена справка установили, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация. За случая била сезирана Районна
прокуратура Луковит. В образуваната пред нея преписка № 555/19г. било издадено
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.07.2019г. В
последното прокурорът приел за установено, че на 01.04.2019г. И.П.Б. закупил с
договор лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег.№*****, като
договорът бил регистриран в системата на „Пътна полиция“ на същата дата след
подадено заявление по електронен път от нотариус. В последствие С.Ф.С. придобил владението върху автомобила на
неустановена дата. Тъй като в 2-месечен срок автомобилът не бил пререгистриран
на новия собственик, на 02.06.2019г. в АИС била отбелязана служебно прекратената
регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, за което не бил уведомен И.Б.,
нито ползвателят на автомобила – С.С..
По тези причини прокурорът приел, че С. не е могъл да
формира умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, тъй като е
управлявал автомобила с поставени регистрационни табели и със свидетелство за
регистрация на МПС. Изводът на прокурора бил, че лицето трябва да понесе само
административнонаказателна отговорност, заради което постановлението на
прокурора, ведно с преписката били изпратени на Началника на РУ Луковит за ангажиране
на отговорността на водача на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.
От справката в
АИС-КАТ, представена по делото, въззивният съд установил, че първата
регистрация на процесния автомобил е на 05.03.1999г. на името на собственика Г.Й.Й.,
притежаващ свидетелство за регистрация. Като втори „предстоящ“ собственик бил
вписан И.П.Б..
Въз основа на прокурорското постановление Началникът
на РУ Луковит издал обжалваното НП, в което приел, че с управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, С. виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което му наложил на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд изложил, че процесното МПС към 09.06.2019г. безспорно е било с прекратена
регистрация, като в съответствие с чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, т.е.
прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. При безспорното управление от
жалбоподателя на нерегистрирано МПС (с прекратена регистрация) по път, отворен
за обществено ползване, съдът приел, че същият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение и законосъобразно е бил санкциониран
за това, като приел наличието на вина в нарушителя под формата на несъзнавана
непредпазливост (небрежност). В решението аргументирано били обсъдени
възраженията на оспорващия и неприложимостта на чл.28 от ЗАНН към случая. С
горните мотиви съдът потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни основания
и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в
настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В хипотезата на
чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
По делото е безспорно установено, че към 09.06.2019г.
процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията
му е била служебно прекратена, поради непререгистриране в установения от закона
срок от новия собственик. На същата дата 09.06.2019г. С. е управлявал това МПС
по път, отворен за обществено ползване, т.е. имал е качеството на водач, и с
това си изпълнително деяние е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което
основателно е бил санкциониран по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, както
правилно е приел и районният съд.
Настоящият състав не може да кредитира изложеното в
защитата по същество, че спорно е дали касаторът е знаел, че МПС е било без
регистрация, както и че на това основание, решението на въззивния съд е
неправилно. Както пред районния съд, така и пред настоящата касационна
инстанция този въпрос не е бил спорен. Същият е изяснен още в хода на
проверката, извършена от Районна прокуратура Ловеч, където е прието, че С. не е
знаел, че управляваното от него МПС било с прекратена регистрация. Именно
поради тази причина районният прокурор е
отказал да образува досъдебно производство – не е могъл да се формира умисъл у С.
за извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Настоящият състав,
аналогично на районния съд, приема, че С. е управлявал процесното МПС, без да е
знаел или подозирал, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация. Предвид
изложеното въззивният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение, като
въпроса за незнанието на касатора, че управлява МПС, което е с прекратена
регистрация не е бил спорен и е бил изяснен от съдебния състав. Въз основа на
приетото от съда незнание на С. за управление на МПС с прекратена регистрация и
при анализ на всички факти и обстоятелства е постановил съдебния си акт.
В случая се споделят мотивите на първоинстанционния
съд, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа
принципа „Ignorantia iuris neminem excusat“ (Незнанието на закона не оправдава
никого). Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна
сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. Независимо дали С. е бил новият
собственик на автомобила (както е посочил в жалбата си против НП) или само го е
управлявал инцидентно (каквито твърдения излага в касационното производство), след
като е имал качеството на водач на това МПС, С. е бил длъжен да се осведоми от
неговия собственик, респективно от лицето, което му го е предоставило за
управление, дали автомобилът има действаща регистрация/пререгистрация и като не
го е сторил, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал
автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което правилно АНО и РС са приели наличието на вина
при извършване на нарушението от страна на С..
В горния смисъл е и константната практика на
Административен съд Ловеч по аналогични казуси – к.а.н.д. №81/2019г.; к.а.н.д.
№200/2019г.; к.а.н.д. №201/2019г.; к.а.н.д. №216/2019г.; к.а.н.д. №217/2019г.;
к.а.н.д. №218/2019г.; к.а.н.д. №291/2019г.; к.а.н.д. №46/2020г.; к.а.н.д.
№62/2020г.; к.а.н.д. №102/2020г.
Неотносими към констатираното нарушение са
възраженията на касатора, свързани с това дали автомобилът е бил закупен от
него или той само го е управлявал. Както бе изложено по-горе, и в двата случая,
след като е имал качеството на водач на това МПС, С. е бил длъжен да се
осведоми от неговия собственик, респективно от лицето, което му го е
предоставило за управление, дали автомобилът има действаща
регистрация/пререгистрация. Административнонаказателната отговорност на
касатора е ангажирана във връзка с изпълнителното деяние „управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред“, това деяние осъществява признаците на
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено е виновно и е безспорно установено
в производството пред АНО и пред съда.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 13.04.2020г., постановено по а.н.д. № 247/2019г. по описа на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.