Определение по дело №13/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 454
Дата: 8 февруари 2013 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200500013
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 9

Номер

9

Година

15.2.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.18

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Димова

дело

номер

20114100101176

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявен от " К. - К. Г." - гр.Е. против О. Е. иск за заплащане на сумата 71220,94 лева. В исковата си молба " К. - К. Г." твърди, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка " Залесяване на изоставени земеделски и ерозирали земи на територията на О. Е. - част от имот № 026017 - землището на с.М.", с ответната О. на 22.04.2008 година са сключили договор за възлагане на обществена поръчка № РД 0211-26, срокът на изпълнение по който с подписани между тях анекси №№ 1 и 2 е определен на 30.11.2008 година. На 27.11.2008 година е извършена инвентаризация на горските култури, за което е бил съставен карнет , както и подписана между страните количествено - стойностна сметка. След приемане от О. Е. на извършената от него в изпълнение на договора работа е съставил фактура № 242 от 28.11.2008 година на обща стойност 130258,30 лева. О. Е. е приела и осчетоводила издадената от него фактура по приключване на договорните им отношения, но от дължимата му по фактурата сума му е заплатила само 74982,94 лева, като и към датата на предявяване на иска по делото не му е издължила разликата в размер на 55275,36 лева. С отправена до О. Е. нотариална покана е поканил последната доброволно да му заплати тази сума, както и дължимата върху нея законна лихва до датата на изпращане на поканата в размер на 13 284,51 лева, но общината не се е отзовала на отправената й покана. Освен дължимата му по фактурата сума ответната О. му дължи и законна лихва върху нея зÓ времето от 26.02.2009 година до 17.10.2011 година в размер на 15944,58 лева / уточнението направено от " К. - К. Г." с допълнително постъпила по делото на 27.10.2011 година молба - л.24/. Във връзка с постъпилия от О. Е. на предявения против общината иск, в съдебно заседание по делото на 18.01.2012 година " К. Г." твърди и развива съображения, че неплащането на общината от ДФ " З." на сумата по сключения между тях договор № 3502 /26.10.2007 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България / САПАРД/, не е основание общината да не му заплати дължимата му от нея по сключения между тях на 22.04.2008 година договор сума. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от него по делото иск, като му се присъдят и направените по делото разноски.

О. Е. оспорва предявения против нея от " К. - К. Г." - гр.Е. иск. Не спори, че ищецът е изпълнил и й е предал работата по сключения между тях на 22.04.2008 година договор за възлагане на обществена поръчка № РД .02.11-26, както и че е приела тази работа без възражения. Не спори, че не му е заплатила изцяло дължимата му от нея за работата сума. Твърди обаче, че неизплатената част от цената за тази работа, предмет на исковата претенция на " К. - К. Г.", не му се дължи, тъй като същата не е одобрена и не й е заплатена от ДФ "З.",Агенция " САПАРД" съгласно сключения между общината и фонда договор № 3502 от 26.10.2007 година. Посочва, че причината за това е незаконосъобразното удължаване на срока на сключения между общината и ищеца договор, което е направено по искане на последния. Моли предявеният против общината иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

" К. - К. Г." - гр.Е. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.79,ал.1, във връзка с чл.266,ал.1 и на чл.86 ЗЗД, като претендира О. Е. да бъде осъдена да му заплати сумата 55275,36 лева, представляваща незаплатената му част от цената по фактура № 242 от 28.11.2008 година за извършено от него и прието от общината в изпълнение на сключен между тях на 22.04.2008 година договор № РД. 02.11 - 26 за възлагане на обществена поръчка залесяване на 300 дка изоставени и ерозирали земеделски земи на общината; 15944,58 лева лихва за забава върху тази сума за времето от 26.02.2009 година до 17.10.2011 година, както и законната лихва върху сумата 55275,36 лева, считано от датата на предявяване на иска по делото - 18.10.2011 година до окончателното й изплащане.

По делото е установено и не се спори, че между страните, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка " Залесяване на изоставени земеделски и ерозирали земи на територията на О. Е. - част от имот № 026017 - землището на с.М.", на 22.04.2008 година е сключен договор № РД.02.11 - 26 за възлагане на обществена поръчка.По силата на договора / чл.1/ О. Е. е възложила на " К. - К. Г." - гр.Е. да извърши залесяване на 300 дка изоставени и ерозирали земеделски земи на територията на общината, ведно с предварителна подготовка на терена и почвата съгласно изготвената техническа документация, на стойност 130258,30 лева крайна цена при условията, предвидени в договора. Установено е и не се спори, че на 08.08.2008 година и на 12.11.2008 година страните са постигнали и подписали съответно допълнително споразумение № 1 и допълнително споразумение № 2 към сключения между тях на 22.04.2008 година договор, при което окончателно договорения между тях за изпълнение на договорените с договора дейности е 30.11.2008 година / допълнително споразумение № 2 - л.14 от делото/ .Установено е и не се спори, че за финансирането на договореното между страните залесяване между О. Е. и Държавен фонд " З." - гр.С. е сключен договор № 3502 от 26.11.2007 година / л.48/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Р. Б. / САПАРД/, като първоначално одобрената с договора помощ / т.2.1. от договора/, е в размер на 131946 лева. Страните не спорят, че в договорения с допълнително споразумение № 2 към договора срок - 30.11.2008 година, на 27.11.2008 година ищецът е предал на О. Е., а тя е приела без възражения, работите, предмет на сключения между тях на 22.04.2008 договор, за което са съставили и подписали на същата дата приемо - предавателен протокол / л.16/ и количествено - стойностна сметка към него за сумата 130258,30 лева. Установено е и не се спори, че за извършените от него работи " К. - К. Г." е съставил фактура № 242/28.11.2011 година, по която с платежно нареждане от 27.11.2009 година / л.75 от приложеното към настоящото НАХД № .../2010 година на Районен съд - гр.Е. / ответната О. му е заплатила сумата 74982,94 лева, като и към датата на постановяване на настоящото решение не му заплатила разликата до дължимата му по фактурата сума, която разлика е в размер на 55275,36 лева. Вярно в тази връзка е и не се спори от страните по делото, че ДФ" З.",Агенция " САПАРД" от първоначално одобрената със сключения между тях на 26.10.2007 година договор помощ, е приела, че допустими за финансиране разходи за извършеното от " К. - К.Г." залесяване са в размер 74982,94 лева, която сума е заплатена на ищеца с платежното нареждане на общината от 27.11.2009 година.Не може да бъде споделено и не намира опора нито в закона, нито в сключения между страните договор обаче твърдението на О. Е. , че дължи на ищеца само сумата съгласно одобрената от Агенция " САПАРД" помощ, респективно - претенцията му за разликата до дължимата му по фактурата от 28.11.2008година сума е неоснователна. Вярно е, че с чл. 3 от сключения между тях на 22.04.2008 година договор страните са се договорили, че за плащанията по договора ще се ползва безлихвен заем от централния бюджет по реда на Постановление № 40 на Министерския съвет от 2005 година и че всички плащания ще се извършват по реда на Наредба № 35 от 27.08.2003 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за лесовъдство ........ / САПАРД/ , ПМС на МС от 12.03.2005 година и договор № 3502/26.10.2007 година между О. Е. и Държавен фонд " З.". Последните обаче определят източника, начина и условията на финансиране на О. Е., но по какъвто и да било начин не обвързват дължимото от нея на ищеца възнаграждение за извършената от него и приета от общината без възражения работа.С чл.13 от сключения между тях договор страните са се договорили , че общината заплаща на ищеца извършената в изпълнение на договора работа "... на база на окончателния протокол за извършена работа..." в срок от 90 дни от издаването на фактурата. Нищо повече. Ищецът е извършил и предал на общината договорената с договора работа в уговорения между страните срок, при което без значение е обстоятелството, че това е станало по искане на ищеца. След като това е така, общината дължи на ищеца цената за предадената й и приета от нея в изпълнение на договора работа, в какъвто смисъл е и чл.266,ал.1 ЗЗД, като в тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.20а,ал.1 ЗЗД, съгласно която "Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили." Дори и да не й е заплатена първоначално одобрената от ДФ" З." безвъзмездна финансова помощ, общината е длъжна да заплати на ищеца изцяло цената за приетата от нея без възражения работа, при което и съгласно чл.81,ал.2 ЗЗД обстоятелството , че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Изложеното по категоричен начин налага извода, че претенцията на " К. - К. Г." за незаплатената му част от възнаграждението за извършената от него по договора работа, която част е в размер на 55275,36 лева, се явява основателна. Съгласно чл.13 от сключения между страните договор плащането е следвало да бъде извършено в срок от 90 дни от издаването на фактура № 242 от 28.11.2008 година, респективно - в срок до 26.02.2009 година. Като не е направила това, считано от 27.02.2002 година О. Е. е изпаднала в забава по отношение плащането на неиздължената по фактурата сума при условията на чл.84,ал.1,изр.1 ЗЗД и от тази дата, освен сумата по фактурата, дължи на ищеца и законна лихва върху нея съгласно чл.86 ЗЗД, която до 17.10.2011 година е в размер на 15923,73 лева / изчисленията направени от съда по програмата ЕПИ " On - Line"- калкулатори/.

При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от " К. - К. Г." - гр.Е. иск е основателен и доказан за сумата 71199,09 лева, в това число 55275,36 лева незаплатена му част от дължимата му по фактура № 242/28.11.2008 година сума и 15923,73 лева лихва за забава върху нея за времето от 27.02.2009 година до 17.10.2011 година. Като основателен и доказан в посочения размер искът следва да бъде уважен.

В останалата му част за разликата над 71199,09 лева до 71219,94 лева искът е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв в тази му част същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК О. Е. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 4847,38 лева съразмерно с уважената част от иска, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното , Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. Е., ЕИК ... - гр.Е., обл.В.Т., ул. "И.М." № 24, да заплати на " К. - К. Г.", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Е.,област В.Т., О. Е., ул. "В. Л. № 11, сумата 71199,09лева/ седемдесет и една хиляди, сто деветдесет и девет лева и девет стотинки/, в това число 55275,36 лева незаплатена му част от дължимата му по фактура № 242/28.11.2008 година сума за извършена от него и приета от О. Е. работа по сключен между тях договор за възлагане на обществена поръчка № РД.02.11--26 от 22.04.2008 година и 15923,73 лева лихва за забава върху тази сума за времето от 27.02.2009 година до 17.10.2011 година, заедно със законната лихва върху сумата 55275,36 лева, считано от датата на предявяване на иска по делото - 18.10.2011 година до окончателното й изплащане, както и направените от него разноски по делото в размер на 4847,38 лева съразмерно с уважената част от иска, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над 71199,09 лева до 71219,94 лева.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В,Т, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Решение

2

B42C14668388E2F2C225799C00443967