№ 69
гр. Ловеч, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500014 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *******, чрез адвокат
В. Г., САК срещу Разпореждане № 1303/14.12.2021 година, постановено по ч.гр.дело №
755/2021 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв, като
твърди, че същото е неправилно.
Жалбоподателят излага несъгласие с изводите на съда, че е необходимо
пълномощникът да представи данъчна фактура към сключения с „Теленор България” ЕАД
договор за правна помощ за да удостовери реалното плащане на договореното
възнаграждение. Твърди, че такава фактура адвокатското дружество –доставчик по смисъла
на ЗДДС е издало. Посочва, че видно от фактура №482/15.11.2021 г. тя е издадена на
получателя „Теленор България” в 3 дневен срок след сключване на договора за правна
защита и съдействие във връзка с дължимите адвокатски хонорари, които са както
заплатени, така и обложени съответно с необходимия ДДС. Твърди, че в същата е посочен и
договор №1004077/12.11.21 г.. Позовава се на действието на разпоредбата на чл.411 ал.1 т.1
от ГПК, като твърди, че ЛРС не е дал тридневен срок за представяне на тази фактура, която
жалбоподателя представя пред настоящата инстанция.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част- досежно отказа да се
присъди 180 лева адвокатски хонорар и да се дадат задължителни указания на районния съд
да се издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Към частната жалба прилага фактура №482/15.11.21 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление с вх.№3850/10.12.21 г., подадено до РС-Луковит от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” АД срещу длъжника П. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Луковит, ул.”Велчо
Комитата” № 29, за парично вземане в размер на 348,11 лв., от които 128,26 лв.
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, 219,85 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 3598904244761. Заявителят е
поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева –за държавна
такси и 180 лева- адвокатско възнаграждение.
Луковитският районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за
изпълнение за посочената главница и за разходите за държавна такса и отхвърлил
заявлението в частта, в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Приел
е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара, след като е
извършил проверка за регистрация в НАП по ЗДДС, а по делото не е представена фактура за
извършено плащане.
Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е
отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, макар и по други
съображения.
В настоящия случай към заявлението са представени пълномощно с нотариална
заверка на подписите, с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица са
упълномощили Алина Стоянова Илиева директор Дирекция „Правни отношения“ и
юрисконсулт, да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия,
свързани с юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство
пред съдебните инстанции и която впоследствие е преупълномощила адв.дружество „Г. и
Петкова“ и адв.В. Г. от САК да представляват дружеството пред всички съдилища и съдебни
инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното им приключване като
процесуален представител на Дружеството. Представено е и пълномощно, с което Алина
Стоянова Илиева е упълномощила Валентина Димитрова Димитрова, Десислава Любенова
Шанкулова и Адрияна Александрова Добриянова да сключват от името на дружеството
договори за правна помощ и съдействие с Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и
адв.Виолета Петкова Г..
Договорът за правна защита и съдействие от изх.№1004077/12.11.21 г. е сключен
между „Теленор България”ЕАД, чрез пълномощник Адрияна Александрова Добриянова и
Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, ЕИК *********, представлявано от адв.Виолета
Петкова Г. и има за предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в
2
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за
завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника П. Н. Н. с ЕГН **********
до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, вкл. правата, подробно
описани в чл.1 от договора. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение
е 180 лева, платимо в брой. Отразено е, че е внесена сума: 180 лв. (Сто и осемдесет лв. и 0
ст.) с включен ДДС, платимо както следва в брой.
Пред настоящата инстанция частния жалбоподател-заявител представя фактура
№**********/15.11.2021 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД сума 2006,96 лв. на
доставчик Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, като е в полето „Име на стоката/услугата”
е отразено адвокатски хонорари по 11 заповедни производства на РС-Луковит, като в поле
„Други условия“ са отразени номерата на договорите, измежду които под т.7 и процесния
договор №1004077, отразена е единична цена1 672,47 лв. , върху която сума са заплатени и
20 % ДДС и по този начин сумата за плащане възлиза на 2 006,96 лв. В полето „начин на
плащане” е посочено комбинирано плащане. Твърди се, че сумата от 180 лв. за адвокатско
възнаграждение е фактурирана, като е включена в глобалната сума от 2006,96 лв.
В т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема,
че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В т.11 от същото категорично е възприето, че след приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са
приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови
доказателства, дори те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса.
Приема се, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В случая след
като се касае за заповедно производство, образувано по подадено от заявителя от „Теленор
България”ЕАД заявление по реда на чл.410 от ГПК, то съдът се произнася в закрито
заседание със съответния съдебен акт. Следователно тази страна е длъжна към самото
заявление да приложи съответните писмени доказателства, включително и фактурата, с
която е заплатила адвокатското възнаграждение. Заповедния съд не е длъжен да оставя без
движение заявлението за представяне на този вид писмено доказателство-фактура за
заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като същото не попада в разпоредбите на
чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, към които изрично препраща чл.410 ал.2 от ГПК, а и
не е от естеството на подробно описаните в чл.410 ал.3 от ГПК писмени доказателства-
договор, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите ОУ, ако има такива. В тази смисъл и възражението на частния жалбоподател
за неспазване на процедурата по чл.411 ал.2 т.1 от ГПК от заповедния съд е неоснователно.
3
С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не следва да обсъжда
приложените едва към частната жалба писмени доказателства, удостоверяващи
действително заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като те е трябвало да бъдат
представени към заявлението, следователно действията са преклудирани.
С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1303/14.12.2021 година, постановено по ч.гр.дело
№ 755/2021 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4