Определение по дело №452/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 948
Дата: 18 септември 2017 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20171510100452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2017

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

18.09.

 

2017

 

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

452

 

2017

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 9577/26.07.2017г. от Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу постановеното по делото Решение № 314 от 27.06.2017г.  С разпореждане от 26.07.2017г. съдът е оставил въззивната жалба без движение като нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса в размер на 346.77 (триста четиридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки) и в същия срок представи доказателство за това (платежен документ) пред първоинстанционния съд.

В дадения му от съда срок, жалбоподателят е подал молба с вх.№ 10744/28.08.2017г., с която е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, с оглед на здравословното му състояние, доходите и имущественото му състояние. С определение от 29.08.2017г. съдът е продължил определения с разпореждане от 26.07.2017 г. срок за отстраняване на нередовностите във въззивна жалба с вх.№ 9577/26.07.2017г., считано от изтичане на първоначално определения срок с нов двуседмичен срок и е указал на молителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи декларация по образец за своето имотно състояние.

В дадения срок жалбоподателят е подал молба с вх. № 11486/18.09.2017г., към която е приложил декларация за материално и гражданско състояние и Експертно решение на ТЕЛК № 1375 от 12.04.2017г.

В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014г., II т.о.; определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В конкретния случай, от представената декларация се установява, че ищецът е на 49 години, вдовец, пенсионер по болест, не притежава недвижими имоти и МПС, и няма други източници на доходи, освен заплата в размер на 332.00 лв. и пенсия за общо заболяване в размер на 189.00 лв. Видно от приложеното към молбата ЕР на ТЕЛК № 1375/12.04.2017г., молителят е с трайно намалена работоспособност в размер на 86%.

При така изложените и установени фактически обстоятелства и като съпостави месечния размер на доходите на молителя със сумата за която следва да  се внесе като ДТ, съдът приема, че към момента той не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса в размер на 346.77 лв., поради което и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде освободен от внасянето й.

Така мотивиран, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСВОБОЖДАВА Й.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото Решение № 314 от 27.06.2017г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Районен съдия: