№ 20
гр. Ямбол, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20222300900030 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Д. Д. от
гр.*****, който в качеството на съдружник в ответното дружество „Инмат 2004“ ООД
гр.Ямбол, е предявил против ответниците - търговските дружества „Инмат 2004“ ООД
гр.Ямбол и „Технострой инженеринг 99“АД гр.Ямбол иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за
прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави на споразумение от
20.10.2021г., сключено между двете дружества, представлявани от едно и също лице като
техен представител, тъй като не съществува задължението по това споразумение на
дружеството „Инмат 2004“ООД към „Технострой инженеринг 99“ АД.
Ищецът излага в исковата молба, че е съдружник в ответното дружество „Инмат
2004“ООД и до 28.12.2018г. е заемал длъжността управител на дружеството, а до
25.01.2019г. е заемал и длъжността изпълнителен директор на втория ответник –
дружеството „Технострой Инженеринг 99“АД. Считано от 28.12.2018г. управител на първия
ответник, а от 25.01.2019г. изпълнителен директор на втория ответник е едно и също
физическо лице – С. И., при което двете ответни дружества са свързани лица по смисъла на
§ 1 от ДР на ТЗ. Действайки едновременно в качествата си на управител на първия ответник
и на изпълнителен директор на втория ответник, законният представител на двете
дружества подписал нотариално заверено споразумение от 20.10.2021г., с което признал, че
към 30.09.2021г. дружеството „Инмат 2004“ООД дължи на „Технострой Инженеринг 99“ АД
сумата 246 977,56лв., съгласно потвърдителни писма за разчети на вземания и задължения
към 31.12.2019г., 31.12.2020г. и 30.09.2021г., а страните по споразумението се съгласили, че
задължението в размер на 246 977.56лв. ще бъде изплатено от „Инмат 2004“ ООД на
„Технострой Инженеринг 99" АД в срок до 30.11.2021г., като в случай на неизпълнение на
задължението в уговорения срок същото става изискуемо. Споразумението от 20.11.2021г.
послужило като основание за снабдяване от „Технострой Инженеринг 99“ АД със заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 669/2022г. по
описа на ЯРС, като съдът осъдил „Инмат 2004“ ООД да заплати на „Технострой
Инженеринг 99“ АД сумата от 246 977.56лв, ведно с мораторна лихва в размер на 3430.52лв.
за периода от 01.12.2021г. до 19.01.2022г., законната лихва за забава върху главницата до
окончателното й изплащане и разноски в размер на 5 008.16 лв. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп. дело № 927/2022г по описа на ЧСИ № 915 Г. К. с
район на действие ОС-*******, по което изп.дело управителят на „Инмат 2004“ ООД
1
получил от името на дружеството поканата за доброволно изпълнение и заповедта за
незабавно изпълнение, но не възразил срещу заповедта, която влязла в сила, при което ЧСИ
предприел действия по принудително изпълнение срещу длъжника „Инмат 2004“ООД,
наложил възбрани върху всички 66 недвижими имоти, собственост на дружеството,
извършил опис и оценка на недвижимите имоти, обявил и изнесъл същите на публична
продан.
Според ищеца, при подписване на споразумението от 20.10.2021г. управителят на
„Инмат 2004“ ООД е признал съществуването на несъществуващо задължение, действайки в
нарушение на интересите на дружеството, недобросъвестно и в противоречие с добрите
нрави. За несъществуване на задължението по споразумението ищецът излага, че в началото
на месец 10.2021г. в качеството на съдружник в „Инмат 2004“ ООД е подал два сигнала до
ОД на МВР гр.Сливен по повод изнасянето от дружеството на движими вещи - техника,
машини и съоръжения, по сигналите били образувани две преписки по описа на РП -
Сливен, които приключили с постановления за откази да бъдат образувани досъдебни
производства, тъй като по преписките управителят С. Т. посочил, че с фактура е прехвърлил
трите броя машини на „Технострой Инженеринг 99“ АД за погасяване на задължения на
„Инмат 2004" ООД, като фактурираната стойност била в размер на 30 500лв., при отчетна
стойност на включените във фактурата движими вещи - в размер на 168 360лв. за „Багер
Катерпилар", 164 667 лв. за челен товарач "Хюндай" и 366 259 лв. за Пресевна инсталация.
Наред с това твърдението на ищеца е, че дружеството „Инмат 2004“ ООД не осъществява
търговска дейност считано от 25.01.2017г., когато е прекратена концесия за експлоатация на
подземни богатства - строителни материали - пясъци и чакъли от находище в Община
Сливен и е прекратена търговската дейност на дружеството, която е с основен предмет
добив на инертни материали, като след тази дата дружеството не осъществява дейност, не
реализира приходи и няма наети работници, не генерира и разходи, за които да е
необходимо ползването на заемни средства, но въпреки това с молба за потвърждение
управителят на „Инмат 2004" ООД отправил до „Технострой Инженеринг 99" АД искане за
потвърждение на задължения към 31.12.2018г. в размер на 159 894.80лв., което задължение
е потвърдено с писмо за потвърждение от „Технострой Инженеринг 99" АД на 15.02.2019г.;
с молба за потвърждение отправена от „Инмат 2004“ ООД до „Технострой Инженеринг
99“АД дружеството е поискало потвърждение на задължения към 31.12.2019г. в размер на
180 766.07лв., което задължение е потвърдено с писмо за потвърждение от „Технострой
Инженеринг 99" АД на 13.02.2020г. и с молба за потвърждение, отправена от „Инмат 2004“
ООД до „Технострой Инженеринг 99“ АД дружеството поискало потвърждение на
задължения към 31.12.2020г. в размер на 192 695.56лв., което задължение е потвърдено с
писмо за потвърждение от „Технострой Инженеринг 99" АД на 18.02.2021г. Същите молби
за потвърждение на задължение били представени и по образуваното пред ЯРС заповедно
производство.
Твърдениетио на ищеца е, че за периода 2019г., 2020г. и 2021г. дружеството
„Имат 2004“ООД е увеличило размера на несъществуващи задължения, които са от един и
същи вид - по договор за заем, към едно и също дружество - кредитор „Технострой
Инженеринг 99“АД, като през 2021г. това задължение е увеличено до размера от 246
977.56лв., независимо че не осъществява дейност, не реализира приходи, няма наети
работници и няма как да генерира разходи, за които да е необходимо ползването на заемни
средства, като паричните задължения на ООД-то не намалели и с оглед осъществената
сделка по продажба на движимите вещи - машини и съоръжения, сключена между двете
дружества с фактура № **********/10.10.2019г.
Ищецът е поддържал, че според ответника „Технострой Инженеринг 99“АД,
основанието за задълженията на първия ответник е заети парични средства, но според
ищеца на основание Закона за ограничаване на плащанията в брой предаването на заемните
средства следва да е било осъществено единствено по банков път, което не е налице, тъй
като липсват описани преводи на суми по банков път в сключеното между ответните
дружества споразумение от 20.10.2021г., такива липсват приложени и към заявлението по ч.
гр. д. № 699/2022г. по описа на ЯРС. Според ищеца, дори и да се приеме, че първият
ответник е имал парични задължения към втория ответник, то тези задължения към
20.10.2021г. - датата на сключване на споразумението, са погасени по давност, тъй като
датират отпреди 2016г. и управителят на „Инмат 2004“ ООД с подписване на
2
споразумението е признал погасено по давност задължение на дружеството, което е в
нарушение на интересите на дружеството, действал е недобросъвество и в нарушение на
добрите нрави и в резултат на действията на управителя цялото имущество на дружеството
е разпоредено, изнесено на публична продан за погасяване на несъществуващи задължения.
Споразумението било насочено към пораждане последиците на образуваното изпълнително
производство - да бъдат изнесени имотите на „Инмат 2004“ ООД на публична продан и
същите да бъдат осребрени. Споразумението било подписано от единия от управителите и
съдружник с 50% от капитала в „Инмат 2004" ООД, като другият съдружник с 50% от
капитала- ищецът не бил уведомен и не дал съгласие за сключване на процесното
споразумение. Според ищеца сключеното споразумение накърнява добрите нрави, тъй като
дружеството „Инмат 2004“ ООД в качеството на длъжник ще бъде лишено от имуществото
си за сметка на несъществуващо задължение, не е получило и няма да получи нищо като
насрещна престация за собственото си имущество и не налице причина за сключване на
споразумението, което е неоправдано от гледна точка на интересите на дружеството-
собственик на вещите и имотите, включително и поради това, че всички документи,
свързани с това споразумение са подписвани само от единия управител и съдружник в
„Инмат 2004“ ООД, без участието на ищеца като съдружник в това дружество, а от друга
страна между кредитора- втория ответник и длъжника - първия ответник, които се
представляват и управляват от едно и също физическо лице.
Ответникът „Инмат 2004“ООД, чрез пълномощника си адв.П., е оспорил
предявения иск с възражението, че споразумението от 20.10.2021 не е в кръга сделки, които
могат да бъдат атакувани с иска по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, доколкото същото не обективира
размяна на престации, а и в чл.2 и чл.3 от споразумението двете страни уговорили, че в
случай че „Инмат 2004" ООД заплати задълженията си до 30.11.2021г., то това дружество
няма да дължи законната лихва за забава, което изключва сочената от ищеца
нееквивалентност на престациите. Поддържал е също, че със споразумението двете
дружества – ответници са се съгласили и са потвърдили, че ООД-то дължи на АД-то сумата
в размер на 246 977,56 лв., съгласно потвърдителни писма за разчетите към 31.12.2018г.,
31.12.2019г., 31.12.2020г. и 30.09.2021г., като тези задължения са били натрупани назад във
времето и в периода 1999г. - 25.01.2019г. ищецът е бил изпълнителен директор на
акционерното дружество, от 1999г. до настоящия момент той е и член на съвета на
директорите на АД-то и е бил управител на „Инмат 2004"ООД от 2008г. до 2018г., запознат
е с описаните в споразумението задължения, доколкото той е бил представляващ и двете
дружества към момента на възникването им. Ответникът сочи, че задължението му по
споразумението от 20.10.2021г. е в общ размер на 246 977,56лв. и произтича от следното:
сключен на 25.01.2019г. договор за паричен заем, по силата на който АД-то се е задължило
да заеме на ООД-то сума в размер до 14 000 лв., която страните са се съгласили да се ползва
от заемателя за попълване на оборотни средства на заемателя за заплати, ел. енергия,
материали и др.разходи. По този договор предоставената сума била в размер на 13 927,64
лв., като част от нея била преведена по банков път с пет платежни нареждания, а останалата
част била предоставена в брой, съгласно 16бр. приходни касови ордери; сключен на
20.05.2019г. договор за паричен заем на сума в размер до 42 000лв. за ползване от заемателя
за заплащане на негови задължения към „София Моторс" ЕООД по договор за наем от
23.02.2015г., като заемната сума в общ размер на 40 985,05лв. била преведена по банков път
с две платежни нареждания, а на 22.10.2019г. заемателят върнал на заемодателя
заемообразно получени средства в размер на 7 200 лв.; на 24.01.2020г. сключен договор за
паричен заем, по силата на който АД-то се задължило да заеме на ООД-то сума в размер до
9 000 лв. за попълване на оборотни средства на заемателя за заплати, ел. енергия, материали
и др.разходи, като предоставената сума била в размер на 8 479,49 лв., платена в брой,
съгласно приходни касови ордери – 15броя; сключен на 20.07.2020г. договор за паричен
заем на сума в размер до 9 500 лв. за оборотни средства, като сума в размер на 9 400 лв.
била преведена по банков път с 18бр. платежни нареждания; сключен на 22.01.2021г.
договор за паричен заем за сума в размер до 5 500 лв. за попълване на оборотни средства на
заемателя за заплати, ел. енергия, материали и др.разходи, като предоставената сума била в
размер на 5 370 лв., платена в брой, съгласно 7 приходни касови ордери. Ответникът е
поддържал, че на 24.08.2021г. е получил уведомление от „Пътно поддържане Елхово“ЕООД,
с което бил уведомен, че вземането на „Пътно поддържане Елхово“ЕООД в размер на 42
3
962 лв. е прехвьрлено на „Технострой – Инженеринг 99" АД. Задължението на „Инмат
2004“ООД към „Пътно поддържане Елхово“ЕООД било отразено в счетоводните документи
на дружеството и било натрупано преди 2018г., като до 21.05.2019г. именно ищецът Д. Д.
бил управител на дружеството „Пътно поддържане Елхово“ЕООД и в счетоводството на
това дружество били документирани вземанията от „Инмат 2004" ООД, които били отразени
в ГФО, приети от самия ищец Д.. Същевременно, акционреното дружество – ответник имало
задължение към „Инмат 2004" ООД в размер на 36600 лв. с ДДС по фактура №
3/10.10.2019г. за продажба на сочената в исковата молба техника, която била продадена с
печалба, тъй като била амортизирана счетоводно и физически още преди продажбата.
Задължението по фактурата било погасено с плащания по три платежни нареждания и с
протокол за прихващане от 31.12.2019г., като след прихващането задължението на „Инмат
2004“ООД възлизало именно в размер на сумата 246 977,56 лв., като същото било дължимо.
С отговора на исковата молба същите възражения е заявил и ответникът
„Технострой Инженеринг 99“АД, чрез пълномощника адв.Ш.. Този ответник е оспорил иска
поради това, че оспореното споразумение от 20.10.2021г. има декларативен характер и
задълженията на дружеството „Инмат 2004“ ООД не са възникнали с неговото сключване,
при което в споразумението не е обективирана размяна на престации и не е налице
основанието на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите. От друга страна, от съдържанието на споразумението
видна била уговорката, че при заплащане на задължението в срок, „Инмат 2004“ ООД няма
да дължи законната лихва за забава, при което отново не е налице нееквивалентност на
престациите. На следващо място ответникът „Технострой Инженеринг 99“АД е възразил,че
вземането му е съществуващо в пълния размер, като е било формирано през годините по
следния начин: „Технострой Инженеринг 99“АД е заемало суми на „Инмат 2004“ ООД, като
на 18.04.2013 АД-то превело по банков път сума в размер на 100 000лв. с основание
„заемообразно“, на 11.09.2015г. превело по банков път сума в размер на 52 000 лв. със
същото основание, различни други суми били предоставяни в брой. В периода от 2019г.
до 2021 г. между дружествата – ответници били сключени пет договора за заем, от които се
формирала част от задълженията по споразумението от 20.10.2021 г., а именно: договор за
паричен заем от 25.01.2019г. за сума в размер до 14 000 лв. за попълване на оборотни
средства на заемателя, като била предоставена сума в общ размер на 13 927,64лв., която
сума била предадена на части: по банков път с платежни нареждания и в брой, съгласно
съставени разходни касови ордери; договор за паричен заем от 20.05.2019г за сума в размер
до 12 000 лв. за заплащано на задължения на „Инмат 2004" ООД към „София Моторс"
ЕООД; договор за паричен заем от 24.01.2020г. за сума в размер до 9 000 лв. за попълване на
оборотни средства на заемателя за заплати, ел. енергия, материали и др.разходи в срок до
31.12.2020г., като заемната сума била предоставена на части в брой, съгласно съставени е
разходни касови ордери; договор за паричен заем от 20.07.2020г., за сума в размер до 9 500
лв. за оборотни средства в срок до 30.09.2021г., която била преведена по банков път;
договор за паричен заем от 22.01.2021г. за сума в размер до 5 500 лв. за попълване па
оборотни средства на заемателя да заплати, ел. енергия, материали и др.разходи в срок до
10.10.2021г., като сумата била предоставена на части в брой, съгласно разходни касови
ордери. Ответникът сочи, че от своя страна дружеството „Инмат 2004“ ООД върнало част от
заемните суми с платежно нареждане от 22.10.2019г. в размер на сумата 7 200лв. Отделно от
договорите за заем, по силата на договор за цесия от 20.08.2021г. дружеството „Технострой
– Инженеринг 99" АД придобило от „Пътно поддържане Елхово“ ЕООД вземане на
последното дружество от „Инмат 2004" ООД в размер на 42 962лв.. За сключения договор
за цесия длъжникът бил уведомен от цедента на 24.08.2021г., като считано от тази дата
прехвърлянето на вземането имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. След придобиване на това вземане общият размер на
вземането на „Технострой – Инженеринг 99“ АД било в размер на сумата 273 818,98 лв.,
като освен кредитор на „Инмат 2004" ООД, „Технострой – Инженеринг 99" АД било и
негов длъжник по фактура № 3/10.10.2019г. за сума в размер на 36 600 лв. с ДДС –
продажната цена на техника - багер Катерпилар инвентарен № 204051, челен товарач
Хюндай инвентарен № 204054 и Присевна инсталация инвентарен № 204055. Част от
фактурираната сума била заплатена с платежни нареждания, а останалата сума била
заплатена чрез извършено прихващане на насрещни задължения с Протокол за прихващане
4
от 31.12.2019г. След извършеното прихващане, задължението на „Инмат 2004" ООД към
„Технострой – Инженеринг 99“ АД възлизало в размер на сумата 246 977,56 лв. Тази сума
съвпадала напълно със сумата, която ответниците потвърдили в атакуваното споразумение,
при което задължението на ООД-то съществувало и било дължимо. За всички задължения
твърдението е, че ищецът е бил запознат, част от задълженията били потвърдени от самия
него, поради свързаността му с двете ответни дружества, както и с „Пътно Поддържане
Елхово“ ЕООД, тъй като в периода 1999г. - 25.01.2019г. Д.Д. бил изпълнителен директор на
„Технострой – Инженеринг 99“ АД, от 1999г. до настоящия момент е член на съвета на
директорите на акционерното дружество, ръководил е финансовата политика на
дружеството и под негово ръководство задълженията на ООД-то били вписани в
счетоводните регистри. Д.Д. бил управител и на „Инмат 2004“ООД от 2008г. до 2018г., бил
е запознат със задълженията, обективирани в оспореното споразумение, тъй като към
момента на възникването им той е бил управител на ответното ООД и изпълнителен
директор на АД-то. Част от процесиите задължения - до 2018г. били включени в ГФО на
„Инмат 2004" ООД за 2015, 2016, 2017 и 2018г., които били приети от съдружниците в
дружеството, в това число и от ищеца Д.. При освобождаване му като управител, ищецът Д.
предал на новия управител приети и подписани от самия него оборотни ведомости и ГФО, в
които били отразени задължения на дружеството към АД-то в размер на 159 894,80 лв.
Ищецът Д. бил управител и на „Пътно поддържане Елхово“ ЕООД до 21.05.2019г., част от
задълженията, прехвърлени с договора за цесия били формирани в периода, в който Д. е бил
управител, задълженията на „Инмат 2004“ ООД били отразени в счетоводните документи па
„Пътно поддържане Елхово“ ЕООД, като същите са включени в ГФО, приети и подписани
от Д. до 2018 г. включително.
С допълнителната искова молба ищецът отново е обосновал правния си интерес
от предявяване на иска, поддържал е и всички основания за предявения иск, оспорил е като
неверни представените от ответниците 4бр. молби за потвърждение на задължения, както и
всички представени от ответниците договори за заем и приложените към тях касови ордери;
оспорил е представените от първия ответник оборотни ведомости за 2016 и 2017г., оспорил
е основанието за превеждането на част от сумите в полза на първия ответник - такова по
договори за заем и е поддържал, че основанието за връщането им е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
както и че до размера на сумата 159 894,80 лв. от общата сума по процесното споразумение,
е настъпила общата 5-годишна погасителна давност.
С допълнителните отговори на исковата молба ответниците са оспорили всички
твърдения на ищеца по допълнителната искова молба и са поддържали, че молбите-
потвърждение са в изпълнение на ЗСч; че оборотните ведомости са съставени по време на
управлението на дружествата от ищеца; че първият ответник е получил заемните средства от
втория ответник и дължи връщането им, като за действителността на заемните договори не
се изисква писмена форма
В о.с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца - адв.С., която моли
за неговато уважаване, както и за присъждане на съдебните разноски по делото, като
представя и подробна писмена защита.
Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват иска като
процесуално недопустим, алтернативно пледират за отхвърляне на иска. Ответникът „Инмат
2004“ООД също настоява за присъждане на сторените по делото разноски, а вторият
ответник не претендира разноски. Пълномощникът на „Инмат 2004“ООД – адв.П. представя
писмена защита с подробно изложени съображения. В дадения от съда срок пълномощникът
на ответника „Технострой Инженеринг 99“АД не представя писмена защита.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и при извършената от съда служебна справка в ТР по
партидата на ответното дружество „Инмат 2004“ЕООД е установено, че ищецът Д. Д. Д. е
съдружник в това дружество с притежавани дялове, съставляващи 50% от капитала на
дружеството. Другият съдружник в дружеството е С. П. И. с притежавани дялове също в
размер на 50% от капитала на ООД-то. До 28.12.2018г. ищецът е бил и вписаният в ТР
управител на дружеството „Инмат 2004“ЕООД, а след посочената дата и понастоящем
5
дружеството се представлява от управителя С. И., който е другият съдружник.
Проверката в ТР установява, че в периода 28.03.2008г.-25.01.2019г. ищецът Д. е
бил изпълнителен директор и на ответното дружество „Технострой Инженеринг 99“АД,
като в целия период от 28.03.2008г. до 10.07.2023г. е бил и член на Съвета на директорите
на АД-то. Считано от 25.01.2019г. изпълнителен директор и представляващ „Технострой
Инженеринг 99“АД е С. П. И.. В периода 28.03.2018г.- 21.05.2019г. ищецът Д.Д. е бил и
управител на дружеството „Пътно поддържане – Елхово“ЕООД, чийто
едноличенсобственик на капитала е дружеството „Технострой Инженеринг 99“АД.
С молба за потвърждение към 31.12.2018г. „Инмат 2004“ООД е поискало от
„Технострой Инженеринг 99“АД да потвърди размера на задължението на ООД-то в размер
на 159 894,80лв., който размер е потвърден от АД-то на 15.02.2019г. С молба за
потвърждение към 31.12.2019г. „Инмат 2004“ООД е посочило размер на задърженията си
към „Технострой Инженеринг 99“АД в размер на 180 766,07лв., който размер е потвърден
на 13.02.2020г. Към 31.12.2020г. признатият от „Инмат 2004“ООД и потвърден от
„Технострой Инженеринг 99“АД размер на задълженията на ООД-то е 192 695,56лв., а към
30.09.2021г. - 246 977,56лв.
На 20.10.2021г. двете ответни търговски дружества - „Технострой Инженеринг
99“АД, представлявано от изпълнителния директор С. Т. и „Инмат 2004“ООД,
представлявано от управителя С. Т.., са сключили споразумение с нотариална заверка на
подписите, с което взаимно са потвърдили, че „Инмат 2004“ООД дължи на „Технострой
Инженеринг 99“АД към датата 30.09.2021г. сумата 246 977,56лв., съгласно потвърдителни
писма на разчетите – вземанията и задълженията към 31.12.2019г., 31.12.2020г. и
30.09.2021г. В чл.2 и чл.3 от споразумението сключилите го страни са приели, че общото
задължение от 246 977,56лв. на „Инмат 2004“ООД ще бъде заплатено от това дружество в
срок до 30.11.2021г., в който случай дружеството няма да дължи законна лихва за забава.
Въз основа на споразумението от 20.10.2021г., по образуваното пред ЯРС ч.гр.д.
№668/2022г. дружеството „Технострой Инженеринг 99“АД се е снабдило със заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника „Инмат
2004“ООД за сумата 246 977,56лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от
21.01.2022г., за сумата 3 430,52лв.- мораторна лихва за забава върху главницата за периода
01.12.2021г. – 19.01.2022г. и разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника чрез законния му представител на 13.04.2022г., срещу нея не е
подадено възражение и е влязла в сила.
По молба на взискателя „Технострой Инженеринг 99“АД и издадения в негова
полза изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, ЧСИ с рег.№915 в КЧСИ е
образувал изп.д.№927/2022г., по което принудителното изпълнение е насочено срещу 66бр.
недвижими имоти на длъжника „Инмат 2004“ООД, като изпълнителното дело е спряно на
основание допуснатото по настоящото дело обезпечение.
По делото от приложените заверени копия на банкови извлечения (том 2, стр.423-
425 от делото) е установено, че в периода 2013г.- 2015г. от сметка на „Технострой-
Инженеринг 99“АД в банка „ОББ“АД, по сметка на „Инмат 2004“ООД в същата банка са
били преведени следните суми с основание „заемообразно“: на 18.04.2013г. - 100 000,00 лв.;
на 31.10.2014г. - 30 000,00 лв. и на 11.09.2015г. - 52 000,00лв. Вещото лице-икономист
Св.Д., извършило назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, при анализа на
оборотните ведомости, приложени от „Инмат 2004“ООД (том 1, стр.158, 171 и 176 от
делото) и при проверката в счетоводствата на двете ответни дружества е установило, че в
счетоводството на „Инмат 2004“ООД към 01.01.2016г. по сметка 499 „Други кредитори“,
партида 1 „Технострой –Инженеринг 99“АД, са отразени задължения на „Инмат 2004“ООД
към „Технострой - инженеринг 99“АД в размер на общо 243787,72лв., които са натрупани
преди тази дата: към 01.01.2016г. - начално салдо 243 787,72 лв., крайно салдо към
31.12.2016 г. - 193 694,80 лв.; към 01.01.2017г. - начално салдо 193 694,80 лв., крайно салдо
към 31.12.2017 г. - 178 694,80 лв.; към 01.01.2018г. - начално салдо 178 694,80 лв., крайно
салдо към 31.12.2018 г. - 159 894,80 лв. При проверката в счетоводството на „Технострой -
Инженеринг 99“АД вещото лице е установило, че салдата кореспондират със салдата при
„Инмат 2004“ООД. Така в Оборотните ведомости, ГФО и сметка 499 „Други кредитори“,
6
партида 1 „Технострой - инженеринг 99"АД на „Инмат 2004“ООД за 2016г., 2017г. и 2018г.
са отразени задължения към „Технострой - инженеринг 99"АД, както следва: към 31.12.2016
г. - 193 694,80 лв.; към 31.12.2017 г. - 178 694,80 лв. и към 31.12.2018 г. - 159 894,80 лв., като
ГФО за 2016 г., 2017г. и 2018г. са били приети с Протоколи от Общо събрание на „Инмат
2004“ООД от съдружниците Д. Д. Д. и С. П. И.. В Оборотните ведомости, ГФО и сметка
498/1 „Други дебитори в лева“, партида 157 „Инмат 2004“ООД на „Технострой - инженеринг
99"АД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са отразени същите вземания от „Инмат 2004“ООД, както
следва: към 31.12.2016 г. - 193 694,80 лв.; към 31.12.2017 г. - 178 694,80 лв. и към 31.12.2018
г. - 159 894,80 лв., като ГФО за 2016г. и 2017г. на АД-то са подписани от Д. Д. Д., а за 2018г.
- от С. П. И..
Установено е по делото, че на 25.01.2019г. дружествата „Технострой Инженеринг
99“АД, представлявано от изпълнителния директор С. И. в качеството на заемодател и
„Инмат 2004“ООД, представлявано от управителя С. Т.. като заемател, са сключили договор
за заем на сумата 14 000лв., която ще бъде предадена в брой или по банков път и използвана
за попълване на оборотните средства на заемателя за заплати, ел.енергия, материали и др.
разходи. Страните по договора са постигнали съгласие за връщане на заетата сума в срок до
30.12.2019г. с годишна лихва от 0,5%, както и неустойка за забава в размер на 0,5% от
заемната сума.
От представените по делото банкови бордера и със заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза, по делото е установено, че част от
заемната сума по договора за заем от 25.01.2019г. е била преведена на „Инмат 2004“ООД по
банков път - в размер на общо 7 000,00 лв. (том 1, стр. 182-186 от делото), а останалата сума
в размер на 6 927,64 лв. е предоставена в брой, съгласно приходни касови ордери /ПКО /,
съставени от „ИНМАТ 2004“ООД (том 2, стр.532-547 от делото) и разходни касови ордери,
съставени от „Технострой - инженеринг 99“АД /РКО / (том 2, стр.585-599 от делото).
На 20.05.2019г. ответниците „Технострой Инженеринг 99“АД, представлявано от
изпълнителния директор С. И. в качеството на заемодател и „Инмат 2004“ООД,
представлявано от управителя С. Т.. като заемател, са сключили друг договор за заем на
сумата 42 000лв., която ще бъде предадена по банков път за плащане от заемателя на
задълженията му по фактури, издадени от „София моторс“ЕООД по договор за наем.
Страните и по този договор са постигнали съгласие за връщане на заетата сума в срок до
31.12.2019г. с годишна лихва от 0,5%, както и неустойка за забава в размер на 0,5% от
заемната сума. За задълженията на „Инмат 2004“ООД към „София моторс“ЕООД е
представен договор за наем и договор за финансов лизинг, фактури издадени от „София
моторс“ЕООД за задълженията на ООД-то, като е установено, че с в изпълнение на договора
за заем от 25.01.2019г. „Технострой Инженеринг 99“АД е превело на „София моторс“ЕООД
сумата 30 779лв. с платежно нареждане от 22.05.2019г и сумата 10 206,05лв. с платежно
нареждане от 25.06.2019г. Фактът на превода на сумите с двете платежни нареждания е
установило и вещото лице по икономическата екпертиза, което при проверка в
счетоводството на „Технострой - инженеринг 99“АД е установило, че за периода
01.01.2019г.-31.12.2019г., с предоставените заемни средства на „Инмат 2004“ООД са
разплатени негови задължения по фактури (приложени в том 1, стр.209-229 от делото), а на
22.10.2019г. „Инмат 2004“ООД е възстановило на „Технострой - инженеринг 99“АД сума в
размер на 7 200 лв. с платежно нареждане.
На 24.01.2020г. ответниците „Технострой Инженеринг 99“АД, представлявано от
изпълнителния директор С. И. в качеството на заемодател и „Инмат 2004“ООД,
представлявано от управителя С. Т.. като заемател, са сключили и договор за заем на сумата
9 000лв., която ще бъде предадена в брой за попълване на оборотни средства на заемателя,
със срок за връщане на заетата сума до 31.12.2020г., годишна лихва от 0,5%, както и
неустойка за забава в размер на 0,5% от заемната сума. Установено е от вещото лице-
икономист и от представените по делото писмени доказателства, че по договора от
24.01.2020г. предадената на „Инмат 2004“ООД сума е в размер на 8 479,49лв., платена е в
брой, съгласно ПКО съставени от „ИНМАТ 2004"ООД (том 2, стр.552-566 от делото) и
съставени от „Технострой - инженеринг 99“АД РКО ( том 2, стр.604-617 и 629 от делото).
На 20.07.2020г. „Технострой Инженеринг 99“АД, представлявано от
изпълнителния директор С. И. в качеството на заемодател и „Инмат 2004“ООД,
7
представлявано от управителя С. Т.. като заемател, са сключили и договор за заем на сумата
9 500лв., която ще бъде предадена по банков път за попълване на оборотни средства на
заемателя, със срок за връщане на заетата сума до 30.09.2020г., годишна лихва от 0,5%,
както и неустойка за забава в размер на 0,5% от заемната сума. По този заемен договор от
20.07.2020г. предадената на заемателя сума е в размер на общо 9 400,00 лв., същата е
преведена по банков път, видно от представените по делото платежни нареждания (том 1,
стр.243-260) и съгласно заключението на вещото лице-икономист.
На 22.01.2021г. „Технострой Инженеринг 99“АД, представлявано от
изпълнителния директор С. И. в качеството на заемодател и „Инмат 2004“ООД,
представлявано от управителя С. Т.. като заемател, са сключили и договор за заем на сумата
5500лв., която ще бъде предадена в брой за попълване на оборотни средства на заемателя,
със срок за връщане на заетата сума до 10.10.2021г., годишна лихва от 0,5%, както и
неустойка за забава в размер на 0,5% от заемната сума. По заемния договор от 22.01.2021г.,
видно от съставените от „Инмат 2004“ООД ПКО (том 2, стр.571-577 от делото) предадената
в брой на заемателя сума е в размер на общо 5 370,00лв., за която сума и „Технострой
Инженеринг 99“АД е съставило РКО (том 2, стр.622-628 от делото).
С допълнителното заключение вещото лице-икономист е установило за какво са
били разходвани от „Инмат 2004“ООД получените суми по заемните договори – за
изплащане на заплати, на банкови такси, на облигационни задължения по фактури, вкл.
застраховки, на данъци, осигуровки и лихви върху тях и санкции.
По делото от представената фактура №3 от 10.10.2019г. е установено, че със
същата дружеството „Инмат 2004“ЕООД е продало на „Технострой Инженеринг 99“АД три
машини – Багер Катерпилар за сумата 8 000лв., Челен товарач Хюндай за сумата 10 000лв. и
Пресевна инсталация за сумата 12 500лв., като общата покупна цена за трите машини с ДДС
е в размер на 36 600лв. С платежни нареждания ( на стр.271, 272 и 273 от делото, т.1)
дружеството „Технострой Инженеринг 99“АД е заплатило на продавача „Инмат 2004“ЕООД
сумата общо 9 500лв., оставайки задължено по фактурата със сумата 27 100лв.
При извършената счетоводна проверка вещото лице-икономист е установило, че
към датата на въвеждане в експоатация на трите продадени с фактура №3 от 10.10.2019г.
машини, те са с първоначална стойност от общо 699 288,58лв., към 10.10.2019г. - датата на
сделката по фактурата начислената амортизация за посочените активи е на обща стойност
699 288,58 лв. и остатъчната стойност на техниката, предмет на продажбата по фактурата е
нулева, като продавачът „Инмат 2004“ЕООД е отчел приход от продажбата на трите актива
на обща стойност 30 500,00 лв. и финансовият резултат от сделката е печалба.
С протокол за прихващане от 31.12.2019г. двете дружества - „Технострой
Инженеринг 99“АД и „Инмат 2004“ЕООД са приели, че задължението на „Технострой
Инженеринг 99“АД по фактура №3/2019г. е в размер на 27 100лв., а насрещното задължение
на „Инмат 2004“ЕООД е в размер на 207 866,73лв. (207 608,15лв. получени средства и
258,58лв.- по ф-ра №5736/28.09.2018г.), като след извършеното прихващане задължението
на „Технострой Инженеринг 99“АД в размер на 27 100лв. е погасено изцяло, а на „Инмат
2004“ЕООД е погасено частично до размера на сумата 27 100лв., като това дружеств остава
да дължи на „Технострой Инженеринг 99“АД сума в размер на 180 766,73лв.
От представения по делото Договор за цесия от 20.08.2021г., сключен между
„Пътно поддържане Елхово“ЕООД като цедент и „Технострой- Инженеринг 99"АД като
цесионер е установено, че с този договор цедентът е продал вземането си към „Инмат
2004“ООД в размер на сумата 42 962,00 лв., за което цесионерът „Технострой - Инженеринг
99“АД дължи сумата 30 073,40 лв., представляваща 70 % от вземането, като плащането на
цената се извършва чрез прихващане на еднородни и изискуеми задължения. С получено на
24.08.2021г. уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД дружеството „Пътно поддържане-
Елхово“ЕООД, като кредитор на „Инмат 2004“ООД с вземането в размер на сумата
42 962лв., съгласно потвърдителни писма за разчетите към 31.12.2018г., 31.12.2019г. и
31.12.2020г., е уведомило длъжника „Инмат 2004“ООД, че вземането е прехвърлено на
„Технострой Инженеринг 99“АД, на което дружество сумата от 42 962лв. следва да бъде
платена.
При извършената проверка в счетоводствата на „Инмат 2004“ООД и на „Пътно
8
поддържане Елхово“ЕООД вещото лице-икономист е установило, че в счетоводството на
дружеството „Пътно поддържане Елхово“ЕООД партида 3 на „Инмат 2004“ООД за периода
01.01.2017г. - 31.12.2017г. е било с дебитно салдо - 70 672,57 лв., което показва размера на
вземането на „Пътно поддържане Елхово“ЕООД и че същото е възникнало в предходен
период. През м.април 2017г. по дебита е била регистрирана и счетоводна операция,
показваща, че е предоставена сума по банков път в размер на 3 000лв. и към 31.12.2017г.
салдото по сметка 498 „Други дебитори“, партида 3 „Инмат 2004“ООД е в размер на 73
672,57 лв. Към 01.01.2021г. в „Пътно поддържане Елхово“ЕООД салдото по сметка 498
„Други дебитори“, партида 3 „Инмат 2004“ООД отново е било дебитно, в размер на 73
672,57 лв., но със счетоводна справка за м.юни 2021г. и Дневник на сметка 498 „Други
дебитори“, партида 3 „Инмат 2004“ООД и съгласно писма за потвърждаване на салда за
2018г., 2019г. и 2020г., дружеството „Пътно поддържане Елхово“ЕООД е отписало по
давност разликата между потвърдените салда от „Инмат 2004“ООД и от „Пътно поддържане
Елхово“ЕООД в размер на сумата 30 710,85 лв., като операцията е отразена по сметка 609
„Други разходи“. Така след отписаната по давност сума вземането на „Пътно поддържане
Елхово“ЕООД към „Инмат 2004“ООД e останало в размер на 42 962,00 лв.
С допълнителното заключение вещото лице-икономист е установило, че на
основание заповед на управителя на „Пътно поддържане Елхово“ ЕООД, във връзка с
извършена годишна инвентаризация на разчетите към 31.12.2020г., в това дружество е била
назначена комисия, която след съвместно разглеждане и уточняване със счетоводството на
„Инмат 2004“ООД е установила действителния размер на вземането на „Пътно поддържане
Елхово“ЕООД от „Инмат 2004“ООД. Комисията е съставила протокол от 10.05.2021г., в
който са отразени констатациите, че е била допусната грешка и действителният размер на
вземането на „Пътно поддържане Елхово“ЕООД от „Инмат 2004“ООД е 42 962,00 лв., с
предложение разликата в размер на 30 710,57 лв. да се отпише като вземане и да се отрази
като разход на дружеството. В резултат управителят на „Пътно поддържане Елхово“ ЕООД
е издал Заповед № 54/09.06.2021г., с която е наредил разликата в размер на 30 710,57 лв. да
се отпише като вземане и да се отрази като разход на дружеството. В обобщение вещото
лице е посочило, че в счетоводната справка за м.юни 2021г. неправилно е било записано, че
разликата между потвърдените салда на „Инмат 2004“ООД и „Пътно поддържане
Елхово“ЕООД в размер на 30 710,57 лв. се отписва „по давност“. Сумата 30 710,57 лв. е
била отписана като вземане от „Инмат 2004“ ООД в счетоводството на „Пътно поддържане
Елхово" ЕООД поради допусната грешка и е била отразена в счетоводството на „Пътно
поддържане Елхово" ЕООД като счетоводен разход. С него не е бил преобразуван резултата
за данъчни цели, съгласно чл.34, 37 и 46 от ЗКПО.
По делото вещото лице инж.М.К., извършило назначената съдебно-техническа
експертиза е дало заключение за пазарната цена към 10.10.2019г. на трите машини-
строителна техника, продадени с фактура №3/10.10.2019г. от ответника „Инмат 2004“ООД
на ответника „Технострой–Инженеринг 99“АД. Според заключението, пазарната стойност
на багер „Катерпилар“ верижен, с инвентарен № 204051 е в размер на 11 280,00лв., на челен
товарач „Хюндай“ с инвентарен № 204054 е 12 650,00лв. и на пресевна инсталация
„Поуърскрийн“ с инвентарен № 204055 е 17 500,00 лв.
Вещото лице инж.П., идвършило повторната съдебно-техническа експертиза е
дало заключение, според което към изследвана дата 10.10.2019г. пазарната стойност на багер
„Катерпилар“ верижен, с инвентарен № 204051 е в размер на 54 000лв., на челен товарач
„Хюндай“ с инвентарен № 204054 е 42 000лв. и на пресевна инсталация „Поуърскрийн“ с
инвентарен № 204055 е 42 500 лв.
Разпитаният свидетел П.М. - служител в „Технострой Инженеринг 99“АД на
длъжността „Организатор производство „Инертни материали“ е установил с показанията си,
че в края на 2020г. в изпълнение на заповед той е организирал преместването и
възстановяването на продадените на АД-то три машини - багер „Катерпилар“, пресевна
машина и челен товарач. Машините били стари, амортизирани, в тежко съС.ие, не били
работили отдавна, били изложени на атмосферното влияние и възстановяването им
продължило дълго време. И на трите машини бил извършен основен ремонт с подмяна на
нови части. Пресевната инсталация била боядисана, сменени били всички ламарини, ролки,
ленти и носещи греди, на багера „Катерпилар“ се сменили хидравличните цилиндри,
9
ходовата част, вкл. редуктори, вериги, направен бил и ремонт по двигателя, а на челния
товарач били подменени гумите с нови гуми и нови акумулатори, ремонт на кофата, на
помпата, която е основната хидравлична помпа и ремонт на двигателя. Според свидетеля
ремонтът на пресевната инсталация отнел една година, за другите две машини – около
четири-пет месеца, като фактически ремонтът се извършил в ремонтна работилница от
монтьори, а свидетелят вземал решенията какви части са необходими и какво трябва да се
ремонтира и подмени по машините.
По делото е приета като писмено доказателство пр.пр.№5564/2021г. на Районна
прокуратура – Сливен, която е образувана по заявление на ищеца Д.Д. с твърдения за
обсебване на вещи на дружеството „Инмат 2004“ООД от другия съдружник в дружеството-
С. И... В хода на проверката по преписката е било установено, че с част от вещите, за които
са били твърденията на заявителя по преписката е извършено разпореждане с фактура
№3/10.10.2019г., а за друга част от вещите не е установено да са били собствени на „Инмат
2004“ООД, поради което с Постановление от 08.02.2022г. на наблюдаващия прокурор от
СлРП е отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ
характер и преписката е прекратена.
С Постановление от 12.11.2021г. на прокурор от СлРП е постановен отказ за
образуване на наказателно производство и е прекратена и пр.пр.№5372/2021г., по която
ищецът Д.Д. е поддържал, че е извършена кражба на пресевна инсталация с инв.№204055. И
по тази преписка е било установено, че вещта е била продадена на дружеството
„Технострой- Инженеринг 99“ АД с фактура №3/10.10.2019г.
При тази фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Както съдът прие и посочи по-горе, предявеният от ищеца като съдружник в
ответното ООД иск, с който се атакува действителността на сделка, извършена от
дружеството, се квалифицира по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Предявеният иск е от категорията на установителните искове, съгласно нормата
на чл.124, ал.1 ГПК и наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за неговата допустимост. Съгласно практиката на ВКС правен интерес от водене на иск като
настоящия е налице не изобщо по отношение на съдружник в търговско дружество, а
правният интерес следва да се преценява винаги конкретно, с оглед твърденията в процеса
(в този см. са Решение №133/22.11.2011г. по т.д.№17/2011г. на ВКС, първо т.о., Решение
№18/22.07.2014г. по т.д.№25/2013г. на ВКС, второ т.о., Решение 62/12.07.2011г. по т.д.
№458/2010г. на ВКС, първо т.о. и др).
В случая в о.с.з. ищецът е навел съображения за опосредено рефлектиране на
оспорената сделка върху имуществените му права като съдружник в ответното ООД, които
са част от неговите членствени права (на дял от печалбата и на ликвидационен дал при
прекратяванет на дружеството), тъй като сделката е послужила като основание за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в резултат на което цялото недвижимо
имущество на дружеството е предмет на принудително изпълнение и би излязло от
патримониума на дружеството за погасяване на неговите задължения. Доколкото правата на
ищеца като съдружник са незащитими по реда на чл.71 и чл.74 ТЗ (при липса на твърдения
за взето решение от върховния орган на дружеството за сключване на сделката, което
решение би могло да се атакува по посочения в ТЗ ред, съгл. т.4 от ТР №1/2002г. на ОСГК
на ВКС), то правният интерес на ищеца съдът намира за обоснован, при отчитане и на
възможността за предявяване на иска по чл.424, ал.1 ГПК при уважаване на настоящия иск.
Или по предявения иск съдът дължи произнасяне по същество.
Ищецът е въвел твърдения за накърняване на добрите нрави при сключване на
процесния договор – основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като с
договора са признати несъществуващи задължения; задължения, които са погасени по
давност; с оплакване, че договорът е подписан от едно и също физическо лице като законен
представител и на кредитора и на длъжника, както и че същото физическо лице като
управител на дружеството, в което ищецът е съдружник, е подписвал документи, свързани с
оспорения договор без участието на ищеца.
Твърденията и оплакванията на ищеца са неоснователни.
10
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съгласно
принципните разрешения, дадени в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските договори, така и за
търговските сделки – арг. от 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. Преценката за противоречието с добрите нрави се прави
към момента на сключване на договора. В практиката на ВКС, намерила израз в редица
решения ( напр. Решение № 834 от 26. 10. 2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о., Решение №
615 от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о., Решение № 24 от 09. 02. 2016 г. по гр.
д. № 2419/2015 г., III г. о., Решение № 62 от 4. 07. 2018 г. по т. д. № 1490/2017 г. на ВКС, I т.
о., Решение № 128 от 17. 01. 2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г., І г. о., Решение № 241 от 15. 01.
2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о. и др.), последователно е застъпено становището, че
нееквивалентността на насрещните престации по един възмезден договор, наведена от
ищеца като основание на иска му за нищожност, може да съставлява накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Накърняване на добрите нрави е налице
при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена
нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка
в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми,
въплъщаващи общественото разбиране за справедливост. Преценката за това не се
ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и
всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай,
които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните.
В случая с оспорения договор ответникът „Инмат 2004“ООД е признал
съществуването на задължение към втория ответник „Технострой –Инженеринг 99“АД,
което задължение е в общ размер от 246 977,56лв. и е формирано преди сключване на
договора. От фактическа страна по делото се установи със заключението на съдебно-
икономическата експертиза, което заключение съдът кредитира с доверие, намирайки го за
обективно и компетентно, както и от потвърждението, извършено от „Инмат 2004“ООД, че
към 31.12.2018г., т.е. в периода, в който ищецът е бил управител и законен представител на
ответното дружество „Инмат 2004“ООД, общото задължение на това дружество към
„Технострой Инженеринг 99“АД е възлизало в размер на сумата 159 894,80лв. За точния
размер и източниците на този дълг по делото липсват твърдения и проведено пълно
доказване (само за периода 2013г.-2015г. общо заетите от ООД-то средства са в размер на
180 000лв.), но съдът приема, че не може да се признае правото на ищеца да оспори този
размер на общото задължение на ООД-то към АД-то към 31.12.2008г., тъй като към
изследваната дата ищецът е бил законен представител –изпълнителен директор и на
ответното АД.
Установи се по делото от събраните писмени доказателства и от експертното
заключение на вещото лице-икономист, че в периода 25.01.2019г.-22.01.2021г. по сключени
пет заемни договори „Инмат 2004“ООД е получило заемни средства от „Технострой
Инженеринг 99“АД в размер на общата сума 78 162,18лв. (13 927,64лв. до договора за заем
от 25.01.2019г.; 40 985,05лв. по договоа за заем от 20.05.2019г.; 8 479,49лв. по договора за
заем от 24.01.2020г. ; 9 400лв. по договора за заем от 20.07.2020г. и 5 370 лв. по договора за
заем от 22.01.2021г.). По сключените заемни договори, които са реални договори,
фактическото предаване на заетите суми е установено със събраните по делото писмени
доказателства – банкови платежни документи и счетоводни документи за платените суми в
брой, както и със заключението на вещото лице-икономист. Установено е от вещото лице, че
от общо заетата по петте заемни договора сума, дружеството „Инмат 2004“ООД е върнало
на АД-то сума в размер на 7 200лв., с което дължимата за връщане по заемните договори
11
главница е намалена до размера на сумата 70 962,18лв. Тази сума, прибавана към
установеното към 31.12.2018г. задължение на „Инмат 2004“ООД в размер на 159 894,80лв.,
установява, че общото задължение на ООД-то е нарастнало в размер на 230 856,98лв., а след
приспадане на задължението на АД-то в размер на 27 100лв. (цената на продадената пътна
техника), е останало в размер на сумата 203 756,98лв. Към тази сума като се прибави
вземането на „Пътно поддържане –Елхово“ЕООД, цедирано в полза на „Технострой
Инженеринг 99“АД в размер на сумата 42 962лв., се образува общият установен размер на
дълга на ответното ООД към АД-то в размер на сумата 246 718,98лв., която сума е близка до
размера, установен с оспорения договор, при липса на извършени изчисления за размера на
дължимите възнаградителни лихви по заемните договори.
Посоченото по-горе и извършената от съда проста аритметника опровергават
твърденията на ищеца за несъществуване и липса на облигационни задължения на ответника
„Инмат 2004“ООД към ответника „Технострой Инженеринг 99“АД. Нещо повече, за общият
размер на задължението, респ. за вземането на АД-то ищецът е бил наясно, тъй като до
10.07.2023г. е участвал в управлението на АД-то като член на съвета на директорите на това
дружество.
Голословно и неоснователно е твърдението на ищеца, че след 2017г. ответното
дружество е прекратило търговската си дейност, не е имало наети работници и не е
генерирало разходи, тъй като със заключението на вещотолице-икономист по постванета му
допълнителна задача, което съдът кредитира, по делото е установено, че със всички заети
средства ООД-то се е разплащало със съкотрагентите си, погасявало е публични задължения
и е изплащало заплати на наетия персонал.
Също неоснователно е и оплакването на ищеца, че сключвайки процесния догор и
признавайки общото задлжение към АД-то, управтелят на ответното ООД е действал
недобросъвестно и във вреда на дружеството, тъй като е признал погасени по давност
задължения. Общото задължение в размер на сумата 159 894,80лв. към 31.12.2018г. е било
потвърдено от „Инмат 2004“ООД към посочената дата, с което на основание чл.116, б.“а“
ЗЗД с признаване на вземането от длъжника давността е била прекъсната и е започнала да
тече нова 5-годишна давност (чл.117, ал.1 ЗЗД), която не е била изтекла към 20.10.2021г.
Непогасени по давност са били и задълженията на ООД-то по сключените заемни договори,
тъй като само по първия договор от 25.01.2019г. падежът на задължението настъпва на
30.12.2019г., а общата 5-годишна давност – на 30.12.2024г.
Не може да се сподели и разбирането на ищеца, че процесният договор, както и
заемните договори и договорът за продажба на строителната техника са опорочени, поради
това, че са сключени от едно и също лице като представител на двете търговски дружества-
ответниците по делото. Приложимостта на разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД в тясната
хипотеза на предл.2 (при т.нар. „множествено представителство“) към органното
представителство на търговските дружества, когато се касае за сключване на търговска
сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества, е
отречена с постановената задължителна съдебна практика - ТР №3/15.11.13г. по тълк.д.
№3/13г. на ОСГТК на ВКС. Със същото решение е прието, че доколкото органният
представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо лице, нему е
признато правото волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения
за воля на юридическото лице. Предоставените на управителя на ООД по силата на закона
представителни функции са свързани с осъществяването на търговската дейност на
дружеството и поради това - с участието му в търговския оборот. Необходимостта от това да
бъде гарантирана сигурността на последния в съответствие и с изискванията на
европейското законодателство е наложило установяване по законодателен път на
непротивопоставимост на въведените с дружествения договор или по решение на общото
събрание ограничения в представителните функции на дружествените органи - чл.141, ал.1,
изр.3 ТЗ и чл.235, ал.4 ТЗ (последната касаеща акционерните дружества). Недопустимостта
на такова ограничаване е с оглед защитата на третите лица, участници в оборота, на които
вътрешните за дружеството отношения са чужди. Тъй като при изразяване на воля за
сключване на сделка от едно и също физическо лице в качеството му на
управител/изп.директор на две различни търговски дружества, всяко от тях представлява
самостоятелно обособен правен субект и поради това е външно за отношенията между
12
другото и неговия управител лице, приложението на забраната на чл.38 ал.1 пр.2 ЗЗД се
изключва от специалните норми на чл.141, ал.1, изр.3 ТЗ и чл.235, ал.4 ТЗ. По отношение на
двете търговски дружества и на всички останали трети за сделката лица тя поражда
действие, а евентуални вредоносни за всяко от дружествата последици от нея в отношенията
му с неговия управител, се уреждат по правилата за т.нар. „управителски деликт“.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че процесният договор е нищожен
поради накърняване на добрите нрави, тъй като ищецът като съдружник в ООД-то не е бил
уведомен и не е дал съгласие за сключване на споразумението. Последното не е от вида
сделки, за които на основание чл.137, ал.1, т.7 ТЗ и чл.50, т.8 от Дружествения договор на
„Инмат 2004“ООД е изискуемо решение на Общото събрание на съдружниците. Не е налице
основание нито в ТЗ, нито в дружествения договор, по силата на което да е било
необходимо съгласието на ищеца за сключване на споразумението от управителя на
дружеството, като няма твърдения и данни правото на информация на ищеца като
съдружник по чл.33 от дружествения договор да е било накърнено.
Съдът извърши преценка за нееквивалентност на престациите по договора за
продажба на строителната техника, сключен с фактура №3/10.10.2019г., която на това
основание да обоснове накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предложение 3 ЗЗД и на процесното споразумение от 20.10.2021г. Договорената с фактурата
продажна цена за трите машини е в размер на 36 600лв. с ДДС. За установяване пазарната
цена на техниката съдът е изсклушал заключенията на вещите лица по първоначално
назначената съдебно-техническа експертиза и на повторната експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице инж.К., извършило първоначалната експретиза, съгласно
което пазарната цена на трите машити към датата на разпореждането им от „Инмат
2004“ООД е в размер на общо 41 430лв. (11 280лв. за багер Катерпилар, 12 650лв. за челния
товарач и 17 500лв. за пресевната инсталация). За да даде тази пазарна цена на техниката
вещото лице е съобразило физическото, техническото и технологично изхабяване, както и
икономическото изхабяване на машините, прилагайки и трите подхода според българските
стандарти за оценяване - приходен подход, разходен подход и сравнителен подход (метод на
пазарните аналози). Съдът не кредитира с доверие заключението на вещото лице инж.П.,
оценило пазарната цена на техниката в размер на общо 138 900лв., тъй като на първо място
вещото лице е възприело неправилно показанията на свидетеля П.М.. Свидетелят е
установил лошото техническо сътояние и на трите машини при закупуването им от
ответника „Технострой Инженеринг 99“АД, както и негодността им да се ползват по
предназначение без да им се извърши ремонт, какъвто е бил извършен. Действително, при
разпита св.М. е посочил, че лошото техническо съС.ие на техниката той е установил в края
на 2020г. при извършения оглед, но няма никакво основание да се приеме, че към датата на
закупуване на машините – 10.10.2019г. те са били технически изправни и годни за
експлоатация и че само излагането им в период на една година на атмосферното влияние е
влошило техническата им годност, както неправилно е приело вещото лице инж.П., съгласно
посоченото от него при изслушването му в о.с.з. По делото е установено времето на
закупуването на техниката от „Инмат 2004“ООД и няма спор, че до пълната счетоводна
амортизация и разпореждането с трите машини те са били непрекъснато експлоатирани и
като резултат амортизирани и съдът приема, че техническото съС.ие, в което са придобити
от АД-то е установеното от свидетеля. На следващо място, вещото лице инж.П. е приложило
само два подхода при пазарната оценка на активите- разходен подход и сравнителен подход,
което също го прави необосновано. Неправилно също така при оценката на челния товарач
вещото лице е приело като година на въвеждането му в експроатация 2008г., вместо
установената от вещото лице-икономист по делото 2005г., когато машината е приета от
„Инмат 2004“ООД по договор за лизинг. Внесено е съмнение и в достоверността на
заключението на в.л.инж.П., тъй като от представената от ответника оферта от вносител в
България за нов аналог на багер Кателпилар към 2019г., е установена цена в размер на
сумата 269 800лв. без ДДС, а приетата и посочена от вещото лице цена е в размер на
360 000лв. (стр.7 от заключението).
С оглед така приетото, съгласно заключението на в.л. инж.К. пазарната стойност
на трите машини към датата на сключване на договора възлиза на 41 430лв., а уговорената
продажна цена е в размер на 36 600лв., или налице незначително занижена цена от
13
действителната пазарна цена, но стойностите са близки и според съда не е налице
нееквивалентност от естество, което да обоснове извод за нищожност на сделката поради
практически липса на престация от страна на купувача. Дължимата от купувача „Технострой
Инженеринг 99“АД парична престация, макар незначително да се отклонява от обичайната,
не е недопустима до степен да сочи на нищожност на договора. Както съдът посочи по-горе,
известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес. Съгласно константната практика на ВКС накърняване на добрите
нрави е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и при
такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е
пренебрежимо малка в сравнение с другата - дотолкова, че с това се нарушават общоприети
морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост (Решение № 241 от
15.01.2021г. по гр. д. № 3796/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е
незначителна и практически нулева, поради което в този случай сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави (Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС).
В обобщение съдът приема за неоснователни всички заявени от ищеца
оспорвания, че при сключване на процесното споразумение от 20.10.2021г. управителят на
ответното дружество „Инмат 2004“ООД е признал съществуването на несъществуващи
задължения, че е бил недобросъвестен и е действал в нарушение на интересите на
дружеството, че се е разпоредил с техника на дружеството в нарушение на изискването за
еквивалентност на престациите, при което споразумението от 20.10.2021г. е нищонен
договор, поради противоречие с добрите нрави. Предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноските по
делото имат ответниците, като при липса на искане от ответното АД, следва да се присъдят
разноски в размер на 11 360лв. в полза на ответника „Инмат 2004“ООД.
Водимо от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д. от гр.*****, ул.******№**, ЕГН
**********, със съдебен адресат адв.П. С.: гр.******, ул.******№**, ет.*, офис *, против
„Инмат 2004“ ООД гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“№21,ЕИК *********, представлявано
от управителя С. И. и „Технострой инженеринг 99“АД гр.Ямбол, ул.“Обходен път
запад“№21, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор С. И., иск по чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави на
споразумение от 20.10.2021г., сключено между дружествата „Инмат 2004“ ООД и
„Технострой инженеринг 99“АД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от гр.*****, ул.******№**, ЕГН **********, със съдебен
адресат адв.П. С.: гр.******, ул.******№**, ет.*, офис *, ДА ЗАПЛАТИ НА „Инмат 2004“
ООД гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“№21,ЕИК *********, представлявано от управителя
С. И., на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция
в размер на сумата 11 360лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
14