№ 31
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100300 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 3 вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 432
вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на
„*****България/” ЕАД, гр. ****, ЕИК ***** чрез пълномощника й старши
юрисконсулт Г.С. против Ю.М.А..., с която са предявени осъдителни искове
по реда на чл. 415 ал. 1 т. 3 вр. ал. 3 от ГПК за вземанията на ****, за които й
е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5198/2020 г. по описа на
ПлРС.
В ИМ **** - ищец твърди, че на 17.04.2013 г. между **** и ответницата е
сключен договор за студентски кредит, наричан за краткост Договора, по
силата на чл. 1.1 от който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 64 542,36 лв., отпуснат целево за
заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя, всяка една в
размер на 5 378,53 лв.. В ИМ се твърди, че 10 от вноските са усвоени от
кредиполучателя последователно на датите – 18.04.2013 г, 18.11.2013г.,
21.03.2014 г., 20.11.2014 г., 15.05.2015 г., 14.10.2015 г., 28.03.2016 г.,
10.10.2016 г., 28.03.2017 г., 04.10.2017 г.. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 от
договора кредиполучателят ползва гратисен период от 83 месеца, считано от
датата на сключване на договора до 20.02.2020 г. , през който не дължи
главница и лихва по кредита, като по време на гратисния период ****
начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се
капитализира годишно към главницата. Твърди се, че съгласно чл. 2.1 от
Договора срокът за ползване и издължаване на кредита е до 20.02.2030 г..
Твърди се, че съгласно чл. 3.1 от Договора за ползвания кредит
1
кредиполучателят се е задължил да заплаща на **** фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %, а съгласно чл. 3.2 от Договора страните са постигнали
съгласие при забава на плащането на дължими суми по кредита
кредиполучателят да заплаща на **** лихва за забава в размер на ОЛП +10
пункта върху забавената сума за времето на забавата до окончателното
заплащане на забавеното задължение. Твърди се, че кредитът е следвало да
бъде погасяван съгласно погасителен план подробно описан в чл. 4.8 от
Договора, както следва: 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които
в размер на 1 000,68 лв., дължими на 20 число на съответния месец, считано
от 20.03.2020 г. до 20.02.2030 г.. Твърди се, че **** е изпълнила всички свои
задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на
кредиполучателя, изразяващи се в липса на доброволно изпълнение на
задълженията за заплащане на месечните погасителни вноски. Твърди се, че с
оглед настъпване на падежите на всяка от шестте погасителни вноски през
периода от 20.03.2020 г. до 20.08.2020 г. за **** е възникнало правото по чл.
6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане
от страна на кредитополучателя на три последователни месечни вноски.
Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
кредитополучателя на 21.09.2020 г. с 2 бр. писма изх. № от 15.06.2020 г.,
връчени по реда на чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ В.С., рег. № 906 и район на
действия ПОС, за което са съставени констативни протоколи № 10285 и №
10286 от 23.09.2020 г.. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че липсва
валидно връчване на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита се прави изявление с връчването на ИМ да се счита, че е упражнено
правото на **** по чл. 6.2 от Договора да обяви вземането по договора за
кредит за предсрочно изискуемо.
В ИМ се твърди също, че по подадено заявление от **** пред ПлРС е
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 5198/2020 г. по описа на
ПлРС, но заявлението по чл. 417 от ГПК е оставено без уважение и със
съобщение, връчено на 16.03.2021 г. на **** е указано да предяви срещу
длъжника осъдителен иск за вземането по реда на чл. 415 ал. 1 т. 3 вр. ал. 3 от
ГПК, което породило правният интерес на **** да потърди защита на правата
си по исков съдебен ред.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
респ. към датата на подаване на ИМ ответницата дължи следните парични
суми:
сумата от 69 729,76 лв., представляваща непогасена главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на вземането;
сумата от 2 809,83 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва
по Договора за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2030 г. вкл.,
сумата от 380,49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане,
начислено за периода от 20.03.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл.,
сумата от 48 лв. за разноски за уведомление на ответницата.
2
Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените искове като присъди в
полза на ищеца направените по делото разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответника служебен адвокат Х.Т. от ПлАК, в който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази насока.
Особеният представител възразява, че Възразява, че договорът за студентски
кредит е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 143 от ЗЗП и съдържащ
неравноправни клаузи. Позовава се на качеството на кредиполучателя на
потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Възразява, че клаузата на чл. 4.4 от Договора е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 10, т. 12 и т. 19 от ЗЗП,
тъй като съдържа уговорка за капитализация на лихвите към главницата,
водеща до увеличаване на размера на главницата и оспорва размера на
вземанията към ответницата, определен с представената от ищеца справка по
чл. 366 от ГПК. Възразява, че при сключване на договора е нарушена
разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като императивно определеното
съдържание на договора не е налице, договорът и документите, неразделна
част от него са изписани с малък шрифт, който не може да бъде разчетен и
пречи на потребителят да се запознае със съдържанието на Договора.
Възразява, че не е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита на ответницата в качеството на кредиполучател, тъй като не е
спазена разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и чл. 9.3 от Договора, в който
страните са уговорили способите за връчване на кореспонденция и не са
налице основания да се приеме фингирано връчване на съобщението за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Възразява, че особеният
представител не може да получи уведомлението за предсрочна изискуемост
на кредита, съдържащо се в ИМ, тъй като с оглед особеният си статут
упражнява само процесуални права на представляваното лице и не може да
приема адресирани до представляваното лице материално-правни изявления,
няма възможност за контакт с представляваното лице и не може да доведе
уведомлението до знанието му. Възразява относно момента на обявяване
предсрочна изискуемост на вземането в случай, че съдът приеме, че
уведомяването е настъпило с връчване на препис от ИМ. Възразява относно
3
размера на претенцията за възнаградителна лихва за периода след обявяване
на вземането за предсрочно изискуемо като позовава на т. 2 от ТР № 3/2017
по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВСК. Моли се съда като
съобрази възраженията в отговора и доказателствата по делото да постанови
решение, с което да отхвърли предявените осъдителни искове.
В о.с.з. ищецът не се представлява.
Ответницата, редовно призована чрез назначения й особен представител
адвокат Х.Т. от ПлАК се представлява от същата в о.с.з. и поддържа
депозирания отговор и изложените в него възражения. В депозираните по
делото писмени бележки особеният представител поддържа становището си
за неоснователност на исковете. В писмените бележки подробно се обсъждат
клаузите на договора за кредит и заключенията на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза и се поддържат възраженията
на особения представител в отговора на ИМ. Според особения представител
не може да се приеме, че е налице връчване на изявлението на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита чрез ЧСИ В.С. на 21.09.2020 г. или
23.09.2020 г., тъй като от представените констативни протоколи се
установява, че връчването е извършено по реда на чл. 47 от ГПК, липсва
лично връчване на ответницата при липса на договорена възможност за
фингирано връчване, вкл. чрез назначения особен представител, тъй като
същият няма обективна възможност да предаде документа. Алтернативно, в
случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена
от кредитора поддържа възраженията си за нищожност на договора като
съдържащ неравноправни клаузи, уговорени в противоречие с чл. 143 и сл. от
ЗЗП, като се излагат подробни доводи за качеството на търговец на ищеца и
качеството на потребител на ответницата по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП
и чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.. Поддържат се
възраженията за неравноправност на клаузата на чл. 4.4 от договора за
кредит, съгласно която **** – ищец е начислявала лихва върху усвоената част
от кредита по време на гратисния период съгласно погасителния план, като
начислената лихва се е капитализирала годишно. Според особения
представител капитализацията се е извършила по време на гратисния период
чрез прибавяне на неизискуемите лихви към неизискуемата главница, с което
неизискуемите лихви се преструктурират в неизискуема редовна главница и
задължението за главница се новира и на практика на потребителя са
наложени по-тежки условия, като същият няма възможност да прецени
реалните икономически последици при сключване на договора, с което
клаузата се явява неравноправна при условията на чл. 143 т. 10, 12 и 19 от
ЗЗП и се моли да бъде обявена за нищожна на това основание. При тези
изводи особеният представител моли съда да обяви за нищожен целия
договора за кредит между страните и да отхвърли исковете като
неоснователни. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата
4
СИЕ особения представител възразява ответницата да е усвоила и да дължи
главница в размер на 69 729,75 лв. и счита, че усвоената главница е в размер
на 53 785,30 лв., а капитализираната лихва за гратисния период е в размер на
19 317,45 лв. при направени през гратисния период вноски в размер на 3 373
лв.. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че между страните е налице
валидно договорно правоотношение позовавайки се на заключението на
вещото лице, особения представител поддържа, че размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост на кредита следва да се определи
само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове по
реда на чл. 415 ал. 1 т. 3 вр. ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 432 вр. чл.
430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „*****България/”
ЕАД, гр. ****, ЕИК ***** против Ю.М.А... за осъждане на ответницата да
заплати в полза на **** паричните суми, за които е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 5198/2020 г. по описа на ПлРС, а именно:
сумата от 69 729,76 лв., представляваща непогасена главница по
Договора, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното
плащане на вземането;
сумата от 2 809,83 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва
по Договора за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2030 г. вкл.,
сумата от 380,49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане,
начислено за периода от 20.03.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл.,
сумата от 48 лв. за разноски за уведомление на ответницата.
Установява се от приложеното към доказателствата ч.гр.д. № 5198/2020 г.
по описа на ПлРС, че **** – ищец е подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК на 08.10.2020 г. в ПлРС против ответницата
Ю.М.А... като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е
представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за
студентски кредит от 17.04.2013 г., договор за студентски кредит от
17.04.2013 г., писмо за предсрочна изискуемост изх. № 001-28007/15.06.2020
г., възлагателно писмо до ДДЗД „П и С *****“, констативни протоколи от
ЧСИ В.С. изх. № № 10285/23.09.2020 г., 10286/23.09.2020 г., 2 бр.
уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК до ответницата на адреси в гр. Плевен.
Установява се, че с разпореждане № 260580/05.03.2021 г. по ч.гр.д. №
5198/2020 г., ПлРС е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на заявлението поради изтичане на срока на предоставения статут на
5
продължително пребиваване на ответницата в страната на 11.06.2019 г.,
данните за напускане на страната от ответницата и липсата на регистрирани
влизания до датата на издаване на справката от ОД на МВР Плевен.
Установява се, че със същото разпореждане ПлРС на основание чл. 415 ал. 1
т. 3 вр. ал. 3 и ал. 4 от ГПК е указал на **** – заявител да предяви осъдителен
иск за вземането си против длъжника в 1 - месечен срок, като
разпореждането е връчено на **** на 16.03.2021 г. /л. 102 от настоящото дело/
и ИМ, депозирана на 14.04.2021 г. с п.к. от 13.04.2021 г. се явява подадена в
указания от ПлРС срок.
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът
„*****България/” ЕАД, гр. ****, ЕИК ***** е предявил против ответницата
Ю.М.А... обективно комулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.
415 ал. 1 т. 3 вр. ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 432 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД, които са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Същите са предявени от активно легитимирана страна, в случая лицето, на
което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 5198/2020 г. по описа на ПлРС против пасивно
легитимирана страна, в случая длъжника посочен в заявлението по чл. 417 от
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Исковете са предявени
в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е
родово подсъден на окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит
**** се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с ****.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в предвидените в договора
случаи **** може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен; 2. заемателят представя
неверни сведения; 3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде
допълнено в срок; 4. заемателят не връща други заеми към **** поради
сериозно влошаване на финансовото си състояние. Съгласно разпоредбата на
чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и
в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, **** може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните
си книги.
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за
студетски кредит от 17.04.2013 г., в тежест на ищеца е да докаже, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение са налице изискуеми парични вземания в претендираните размери
6
за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и такси, произтичащи от
неизпълнение на задължението на ответника по посочения договор за кредит.
В тежест на **** – ищец е да докаже, че към тази дата са били налице
основанията, уговорени в договора за кредит и същият е станал предсрочно
изискуем, както и че предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. В тежест на **** е да докаже с оглед възраженията на
ответника, че клаузите на договора са индивидуално договорени между
страните. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнявала
задълженията си по договора за кредит като е погасявала на падежа всяка от
договорените вноски по кредита или че е погасила изцяло задълженията си по
договора за кредит, както и възраженията си по действителността на договора
за кредит.
Установява се от представените с ИМ от ищеца по делото договор за
студенски кредит, сключен на 17.04.2013 г. между страните на български и
аглийски език, ведно с погасителен план към него /л. 11-16/, че **** – ищец
„*****България/” ЕАД, гр. ****, в качеството на кредитодател е предоставила
на ответницата Ю.М.А..., в качеството на кредитополучател кредит в размер
на 64 542,36 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер
на 5 378,53 лв., като кредитополучателят може да усвоява суми по кредита
два пъти в рамките на една учебна година от всяка година на обучение, но не
по-късно от последната дата на заплащане на таксата за обучение за
съответния семестър. Установява се от чл. 2.1 на договора, че същият е с
краен срок за погасяване 20.02.2030 г.. Установява се от чл. 2.5.2 на договора,
че **** е следвало да превежда сумите директно на МУ Плевен по посочена в
договора банкова сметка. Установява се от чл. 3.1 от договора, че за
ползвания кредит кредитодателят се е задължил да заплаща на ****
фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, която се начислява от датата на
усвояване на сумата по креди на база 360 дни годишно за ползване на всяка
сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината, вкл. първия и без
последния период. Установява се от чл. 3.4 от договора, че в случай на
недостатъчно плащане за покритие на задълженията на кредитополучателя по
договора, същите се погасяват в следния ред: 1. просрочена лихва, 2. лихва за
забава, 3. просрочена главница, 4. редовна главница, освен ако страните не се
уговорят изрично за друго, като при обявена предсрочна изискуемост на
кредита **** може да не се спазва тази договорена поредност. Установява се
от чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора, че при погасяване на кредита
кредитополучателят ползва 83 месеца гратисен период, считано от датата на
сключване на договора до 20.02.2020 г., по време на който не дължи плащане
на главницата и лихва по кредита. Установява се от чл. 4.4 от договора, че по
време на гратисния период **** начислява лихва върху усвоената част от
кредита съгласно действащия погасителен план, като начислената лихва се
капитализира годишно. Установява се от чл. 4.8 от договора, че кредитът
следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, всяка една от 1 000,68
лв., дължими до 20 число на съответния месец, считано от 20.03.2020 г. до
7
20.02.2030 г. съгласно погасителния план неразделна част от договора.
Установява се, че в чл. 4.12 – 4.14 страните са посочили възможност за
кредитополучателят да погасява предсрочно задълженията си по кредита, в
който случай страните могат да постигнат и съгласие за изменение на начина
на погасяване на кредита, но също така са се договорили, че предсрочните
погашения не освобождават кредитополучателя от задължението да
осигурява ежемесечно постъпление на погасителните вноски съгласно чл. 4.8
от договора. Установява се, че в чл. 6.2 от договора страните са постигнали
съгласие, че **** може да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неплащане на три последователни погасителни вноски. Установява се, че в т.
9.3 от договора страните са постигнали съгласие всички уведомления и
изявления във връзка с този договор да бъдат правени в писмена форма и да
се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, лично доставяне или
чрез изпращане по пощата или куриерска фирма достигнат до адресите на
страните, посочени в договора или в уведомлението за промяна на адрес по
чл. 5.1.2 от договора. Установява се, че в т.9.4 от договора
кредитополучателката е посочила и съдебен адресат, чрез който да получава
кореспонденция по чл. 9.3 от договора – А.Х.В. от гр. Плевен.
Установява се от представения по делото погасителен план, подписан от
страните по договора за кредит и неразделна част от него, че в същият са
посочени: общата сума на разрешения кредит в размер на 64 542,26 лв.,
датата на усвояване на всеки от 12 - те транша по договора за кредит за
периода 27.09.2013 г. – 20.09.2018 г. в размер на 5 378,53 лв. всеки от тях,
първата дата на начисляване на лихвата по кредита, респ. размера на
непогасената главница, сумите, начислявани веднъж годишно поради
капитализация на лихвата, договорната ежемесечна лихва по кредита,
месечните погасителни вноски в размер на 1 000,68 лв. всяка, дължими след
изтичане на гратисния период, първата от които с падеж 20.03.2020 г.,
общият размер на подлежащите на плащане главници и лихви по кредита при
изпълнението му съгласно договора в общ размер на 120 081,60 лв., от които
86 184,93 лв. - главница, а 55 539,17 лв. – договорна лихва.
Установява се от представените по делото 2 бр. писма за предсрочна
изискуемост изх. № 001-28007/15.06.2020 г. и изх. № 001-28008/15.06.2020 г.
/л. 25 и л. 28/, възлагателно писмо до ДДЗД „П и С *****“ /л. 23/ и
констативни протоколи от ЧСИ В.С. изх. № 10286/23.09.2020 г. и изх. №
10285/23.09.2020 г. /л. 24,26,27/ и 2 бр. уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК /л.
29 - 31/, че **** - ищец чрез пълномощника си Х.Й. е възложила на ЧСИ В.С.
да уведоми ответницата за упражняване на правото на **** да обяви цялото
задължение по кредита към 15.06.2020 г. за предсрочно изискуемо в общ
размер на 70 958,57 лв., от които 69 729,76 лв. – главница и 1 228,81 лв. –
лихви поради за неплащане на три месечни погасителни вноски за периода
19.03.2020 г. – 15.06.2020 г.. Установява се, ответницата не е намерена от
ЧСИ на посочените от **** адреси – по договора и адресна регистрация,
залепени са уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК, ответницата не се е явила в
8
двуседмичния срок да получи изявлението на ****, поради което с
представените констативни протоколи ЧСИ е констатирал връчването по реда
на чл. 47 от ГПК, като е посочил, че лицето е непознато на адреса си по
регистрация и е напуснало адреса, посочен в договора за кредит.
Установява се от заключението на вещото лице П.К. по приетата СИЕ
/л.146-152/, че кредитът по договора между страните е усвоен частично през
периода 18.04.2013 г. – 04.10.2017 г. чрез 10 превода, всеки от които в размер
на 5 378,53 лв. по банкова сметка на ответницата, разкрита в **** – ищец, че
общо преведената сума по кредита в полза на ответницата е в размер на
53 785,30 лв., а последните две парични суми – траншове 11 и 12 по кредита
не са усвоени. Вещото лице установява, че кредитополучателката е превела
предсрочно по кредита в гратисния период сумата от 3 373 лв., от която
сумата от 643 лв. на 16.06.2017 г., сумата от 1 600 лв. на 07.07.2017 г. и
сумата от 1 130 лв. на 13.07.2017 г.. Вещото лице установява, че лихвата,
дължима от ответницата на **** съгласно договора за гратисния период до
20.02.2020 г. е в размер на 19 317,45 лв.. Установява, че след като е
капитализирана чрез сумиране към главницата, възнаградителната лихва по
кредита е участвала като основа за начисляване на следващата
възнаградителна лихва. Установява, че в края на гратисния период –
20.02.2020 г. дължимата главница по кредита е в размер на 69 729,75 лв.,
представляваща сбор от реално усвоената сума по кредита е в размер на
53 785,30 лв. и капитализираната възнаградителна лихва в размер на
19 317,45 лв. след приспадане на платената по кредита сума от ответницата в
размер на 3 373 лв. до този момент. Установява, че за посочената сума в
размер на 69 729,75 лв., **** е съставила нов погасителен план, съгласно
които погасителната вноска по кредита е намалена на 809,62 лв. за срока на
договора, включваща главница и лихва, които всеки месец са с различен
размер в рамките на непроменения размер на погасителната вноска.
Установява, че за периода от 20.03.2020 г. до 20.08.2020 г. ответницата не е
заплатила 6 погасителни вноски по договора за кредит и просрочената сума
по кредита към 20.08.2020 г. е в размер на 4 857,70 лв., от които просрочена
главница в размер на 2 452,70 лв. и просрочена лихва в размер на 2 404,38
лв.. Установява, че съгласно счетоводните записвания в **** – ищец към
20.08.2020 г. непогасената главница по кредита е в размер на 67 277,10 лв., а
към 20.10.2020 г. непогасената главница по кредита е в размер на 66 440,30
лв. при просрочени вноски в размер на 1 619,24 лв., включващи просрочена
главница и просрочена лихва. Установява, че към 20.09.2020 г. просрочената
възнаградителна лихва за 1 месец е 405,45 лв., а просрочената главница е в
размер на 417,17 лв. и тази сума е включена към предсрочно изискуемата
главница от 67 277,10 лв.. Установява, че начислената редовна
възнаградителна лихва по кредита е в размер на 2 809,83 лв. до 21.09.2020 г.,
а начислената лихва за забава върху просрочената главница от 2 452,70 лв. за
периода 20.03.2020 г. до 20.08.2020 г. е в размер на 213,26 лв.. При
изслушване на заключението в о.с.з. на 21.12.2021 г. вещото лице уточнява, че
9
дължимия размер на обезщетението за забавено плащане за периода
20.03.2020 г. до 06.10.2020 г. на главница в размер на сумата от 2 452,70 лв. е
в размер на 84,47 лв., а на главница в размер на 67 227,06 лв. е в размер на
299,03 лв., като общо дължимата сума е в размер на 383,50 лв..
Установява се от допълнителното заключение на вещото лице П.К. по
приетата СИЕ /л.158-161/, че в начислената към 21.09.2020 г. сума като
просрочена главница е включена и капитализираната лихва по кредита, която
за гратисния период е в размер на 19 317,45 лв.. Вещото лице установява, че
ако от основата, на която се изчислява възнаградителната лихва по кредита се
изключи капитализираната лихва в размер на 19 317,45 лв. и
възнаградителната лихва се начислява само върху усвоената и непогасена
главница в размер на 50 412,30 лв., формирана след приспадане от реално
усвоената сума по кредита в размер на 53 785,30 лв. на платените от
ответницата суми в размер на 3 373 лв., то просрочената възнаградителна
лихва по кредита за периода 20.03.2020 г. - 21.09.2020 г. е в размер на 2 031,87
лв.. Вещото лице установява, че ако се приеме, че капитализираната лихва е
по-обременителна за ответника съгласно договореното в чл. 4.3 от договора
за кредит, възнаградителната лихва по кредита за периода 20.03.2020 г. -
21.09.2020 г. е в размер на 0 лв..
Като съобрази представените по делото писмени доказателства и
заключенията на основната и допълнителна СИЕ в тяхната съвкупност, съдът
приема за безспорно установено по делото, че: Между страните е налице
сключен на 17.04.2013 г. договор за студенски кредит, по силата на който
**** – ищец е превела през периода от 18.04.2013 г. до 04.10.2017 г. вкл. по
банкова сметка на ответницата чрез десет превода общо сумата от 53 785,30
лв. при отпуснат кредит в размер на 64 542,36 лв.. С преведените парични
суми е следвало да бъдат заплатени таксите за обучение на ответницата в
Медицински университет гр. Плевен директно на учебното заведение, но
плащането е извършвано по банковата сметка на ответницата. Отпуснатия
кредит не е усвоен изцяло от ответницата до крайния договорен срок -
20.02.2020 г.. Съгласно договора между страните за гратисния период от
17.04.2013 г. до 20.03.2020 г. ответницата не е дължала заплащане на
погасителни вноски по кредита, а **** – ищец е имала право да начислява
годишна възнаградителна лихва по кредита в размер на 7 % годишно, както и
да капитализира веднъж годишно натрупаната лихва по кредита. Ответницата
се е задължила да заплати на **** - ищец за периода от 20.03.2020 г. до
20.02.2030 г. вкл. на 120 месечни погасителни вноски всяка в размер на
1 000,68 лв. общо сумата от 120 081,60 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва по кредита. По време на гратисния период ответницата
е заплатила на три вноски с различен размер общо сумата от 3 373 лв., която
**** – ищец е приспаднала при счетоводните си изчисления от главницата,
включваща и капитализирана лихва. Преди падежа на първата вноска по
кредита – 20.03.2020 г. **** - ищец едностранно е изменила размера на
месечната анюитетна погасителна вноска по кредита от 1 000,68 лв. на 809,62
10
лв. за периода от 20.03.2020 г. до 20.02.2030 г. вкл., при плащането на които
за същия период ответницата е следвало да заплати общо сумата от 97 154,40
лв..
Съдът обсъди направените от ответницата чрез особения й
представител възражения за нищожност на договора като цяло или на
отделна негова клауза, а именно чл. 4.4 от договора и приема от правна
страна следното: Безспорно от подписаният от ответницата погасителен
план, неразделна част от договора за кредит се установява, че ответницата се
е съгласила при реално усвояване на кредит в размер на 64 542,36 лв. да
върне на **** – ищец главница в размер на 86 184,93 лв., като разликата над
64 542,36 лв. в размер на 21 642,57 лв. съставлява предварително начислената
от **** към главницата на основание чл. 4.4 от договора капитализирана
възнаградителната лихва по кредита. Безспорно се установи, че
възнаградителната лихва по кредита е капитализирана веднъж годишно от
**** чрез присъединяването й към усвоената главница по кредита до този
момент, след което върху така новосформираната главница е начислявана
възнаградителна лихва съобразно договора в размер на 7 %. Договорът за
студентски кредит е уреден в специалния Закон за кредитиране на студенти и
докторанти /ЗКСД/, в разпоредбата на чл. 17 ал. 5 на който потребителската
закрила срещу неравноправни клаузи е предвидена изрично, като е посочено,
че за договора за кредит по този закон се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. Ответницата е физическо лице, получател на
финансова услуга по договор с търговец, сключил договора в рамките на
търговската си дейност, като получената финансова услуга от ответницата не
е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което следва да се приеме, че ответницата има качеството на
потребител по § 13 т. 1 от ЗЗП, независимо, че уредбата на договора за кредит
е в специален закон, т.е. не са приложими разпоредбите на ЗПК. При
съобразяване на гореизложеното съдът приема, че възраженията на особения
представител на ответницата за нищожност на договора поради противоречие
с разпоредби на ЗЗП са неоснователни и не следва да бъдат подробно
обсъждани, но съдът дължи преценка и произнасяне относно наличието на
неравноправни клаузи в договора и индивидуалното им договаряне. Съдът
съобрази, че с оглед разпоредбата на чл. 7 от ЗКСД е налице одобрен от
съответните министри на образованието и науката и на финансите след
съгласуване с надлежен орган образец на типов договор, обнародван в ДВ,
съдържащ всички основни елементи на договора за кредит, но приема, че
одобряването на типовия договор не санира нищожни клаузи, в случай, че се
съдържат в него, а от друга страна няма пречка страните по договора да
постигнат съгласие индивидуално и за други специфични условия по кредита,
доказателствената тежест за което е върху **** – ищец. По делото липсват
доказателства за приложими Общи условия на **** към процесния договор за
кредит, съобщени предварително на ответницата, поради което съдът приема,
че правата и задълженията на страните по договора са тези, които са изрично
11
посочени в него, както и тези произтичащи от императивни норми на ЗКСД и
ЗЗД. Съдът приема, че с разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗКСД законодателят е
очертал задължителните рамки, при които се формира общият размер на
задължението на кредитополучателя по договора за студенски кредит след
изтичане на гратисния период, а именно: 1. главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и 2.
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, която
съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 3 от ЗКСД се начислява върху кредита в
договорения размер. При съобразяване на начина на формиране на
претендираната от ищеца главница по време на гратисния период, установен
със заключенията на вещото лице по СИЕ и подписаният от страните
погасителен план, при който към усвоената сума предназначена за заплащане
на учебни такси веднъж годишно **** е прибавяла и начислената
възнаградителна лихва за предходния едногодишен период, върху която сума
като цяло е начислява възнаградителна лихва през последващия гратисен
период, съдът приема, че клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит се явява
нищожна като договорена в противоречие със закона по следните
съображения: Клаузата е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
24 ал. 1 т. 1 от ЗКСД поради включване в изискуемата в края на гратисния
период главница по кредита и на суми, които не са реално усвоени за учебни
такси, а съставляват възнаградителна лихва по кредита за гратисния период.
Клаузата е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД,
тъй като води до забранения от закона анатоцизъм – начисляване на
възнаградителни лихви върху възнаградителна лихва за предходен период,
капитализирана към главницата. Анатоцизъм е допустим само в изрично
предвидените в наредбите на БНБ случаи и при търговци съгласно
разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ТЗ, за приложението на които разпоредби не
са налице доказателства в настоящото производство. Налице и актуална
практика на ВКС за липса на основание на банките да прилагат начисляване
на лихва върху лихва, която се споделя от окръжния съд. В този смисъл е
постановеното решение № 60259/16.12.2021 г. по гр.д. № 687/2021 г., ІІІ г.о.
на ВКС, в което се цитират и други решения на ВКС в същата насока.
Клаузата е в противоречие с императивната разпоредби на чл. 143 т. 19 от
ЗЗП и е неравноправна, тъй като не позволява на ответницата в качеството на
кредитополучател да прецени икономическите последици от договора в тази
му част към датата на сключването му. Ответницата се ползва с
потребителска закрила и е по-слабата икономически страна в
правоотношението, поради което както договорянето на капитализиране на
възнаградителната лихва към главницата без подробно в договора да са
разписани конкретни данни за методиката и математическия алгоритъм за
формиране на лихва за гратисния период, различна от фиксираната в
отношенията между страните годишна лихва върху усвоената главница от 7
%, което води до реално договаряне на лихва върху лихва, при липса на
доказателства за индивидуално договоряне на клаузата между страните е
12
недопустимо и води до нищожност на клаузата при условията на чл. 146 ал. 1
от ЗЗП. Неоснователни като недоказани са възраженията на особения
представител на ответницата, че клаузата е неравноправна поради
нарушаване на чл. 143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП и ответницата не е имала
възможност да се запознае с договора преди да го сключи или позволява на
**** възможността да изменя едностранно без основание характеристиките
на услугата. С оглед нищожността на клаузата на чл. 4.4 от договора за
кредит, съдът приема, че същата не следва да се взема предвид при
изчисляване размера на претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва. Съдът приема, че съгласно чл. 23 ал. 3 от ЗКСД ****
– ищец има право да начислява възнаградителна лихва върху усвоената
главница по време на гратисния период и след това и оглед действителността
на клаузата на чл. 3.1 от договора за кредит относно възнаградителната лихва
по договора за кредит във фиксиран размер от 7 % годишно и на останалите
клаузи на договора, с изключение на клаузата на чл. 4.4, нищожността на
клаузата следва да бъде преценявана при условията на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД като
бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани възраженията
на особения представител на ответницата за нищожност на договора като
цяло поради противоречие с ЗЗП и ЗПК.
Съдът обсъди направените от ответницата чрез особения й
представител възражения за ненадлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и приема от правна страна следното: Съгласно т.
18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Безспорно се установи по делото поради липса на писмени доказателства в
тази насока, тежестта за което е върху ответницата, че за периода от
20.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред
ПлРС - 08.10.2020 г. същата не е заплащала в полза на **** ищец парични
суми по кредита. При съобразяване на заключенията на СИЕ и писмените
13
доказатества по делото, съдът приема, че към 20.03.2020 г. ответницата е
дължала на **** – ищец неплатена главница в размер на 50 412,30 лв.,
формирана след приспадане от реално усвоената сума по кредита в размер на
53 785,30 лв. на платените от кредитополучателката суми в размер на 3 373
лв., както и възнаградителна лихва върху усвоената главница по кредита в
размер на 7 % годишно за гратисния период. По делото не са извършени
самостоятелни изчисления относно дължимия размер на възнаградителната
лихва по кредита за гратисния период в края му на 20.03.2020 г. при
изключване на клаузата на чл. 4.4, т.е. само при условията на клаузата на чл.
3.1 от договора за кредит, но доколкото липсва и самостоятелна претенция за
присъждане на възнаградителна лихва за този период, съдът приема, че не са
налице основания за допълнителното им изчисляване при условията на чл.
162 от ГПК. С оглед едностранно намаления от **** - ищец размер на
погасителната вноска след изтичане на гратисния период, което изменение не
е надлежно съобщено, но е в интерес на ответницата, съдът приема, че с
неплащането на три последователни погасителни вноски в размер на 809,62
лв. на 20.03.2020 г., 20.04.2020 г. и 20.05.2020 г. от страна на ответницата,
считано от 21.05.2021 г. в полза на **** – ищец е възникнало право на
основание чл. 6.2 от договора за кредит да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като връчи уведомлението на длъжника. При съобразяване на
клаузата на чл. 9.3 вр. чл. 5.1 от договора за кредит, съдът приема, че
връчването е редовно извършено от лице, което е натоварено от закона с
правомощия да връчва документи по реда на чл. 47 от ГПК. Налице е
трайната и непротиворечива практиката на ВКС съгласно която ****, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост на длъжника и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 47 ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по
чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице и съобщенията се считат за
връчени без да е необходимо назначаване на особен представител на
длъжника към този момент. Съдът приема, че в съответствие с договора и
закона **** – ищец е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с отправяне на писмено волеизявление на 15.06.2020 г. и същото е
надлежно връчено на ответницата по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Връчването
на уведомлението на **** – ищец е възложено на ЧСИ при условията на чл.
18 ал. 5 от ЗЧСИ и същият е извършил връчване както на посочения в
14
договора адрес, така и на регистрирания постоянен адрес на ответницата,
същата не е намерена на тези адреси и са събрани данни от служителя на ЧСИ
за напускане на адресите от ответницата, поради което следва да се приеме,
че връчването е редовно извършено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на
датата на по-късно изтеклия срок по чл. 47 ал. 3 от ГПК – 21.09.2021 г.. При
тези доказателства съдът приема, че с оглед клаузата на чл. 9.3 от договора за
кредит за фингирано връчване при ненамиране на ответницата на посочения в
договора адрес, уведомлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ е редовно връчено на
ответницата. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че връчването не е
извършено преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, то към датата
на приключване на съдебното дирене с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от
ГПК предсрочната изискуемост на кредита безспорно е обявена от ищеца на
ответницата, тъй като уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита
следва да се счита връчено на ответницата с връчване на преписа от ИМ и
приложенията към нея на особения представител на ответницата - адвокат Т.
на 20.09.2021 г.. Съдът приема за неоснователни възраженията на особения
представител на ответницата в тази насока. Налице е установена трайна
съдебната практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на обективирано в
ИМ волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
каквато е и настоящата хипотеза следва да се приеме, че с връчването на
препис от ИМ на назначения на длъжника особен представител това
волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г.
по т. д. № 193/2018 г., I т. о. на ВКС и др..
Съдът обсъди направените от ответницата чрез особения й
представител възражения за недължимост на претендираните парични
вземания по договора за кредита и приема от правна страна следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане не
е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. 2.
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
15
При съобразяване на гореизложеното относно датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на **** – ищец по процесния договор
за кредит и с оглед изложените по-горе правни изводи относно нищожност на
клаузата на чл.4.4 от договора за кредит, съдът приема, че към 21.09.2020 г. ,
респ. към датата на подаване на заявлението, датата на подаване на ИМ и
датата на приключване на съдебното дирене, ответницата безспорно дължи на
**** – ищец усвоена и непогасената главница по кредита в размер на
50 412,30 лв., както и възнаградителната лихва по кредита върху усвоената
главница за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2020 г.. При съобразяване на
допълнителното заключение на СИЕ съдът приема, че ответницата дължи на
**** – ищец редовна възнаградителна лихва по кредита в размер на 2 031,87
лв. за процесния период. Ищецът не е претендирал възнаградителна лихва за
периода след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради
което възраженията на особения представител на ответницата в тази насока са
неоснователни.
Съдът приема, че за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2020 г. вкл. е налице
забавено плащане от страна на ответницата на редовна главница по 7
падежирали месечно вноски в размер на 2 452,70 лв., а за периода от
21.09.2020 г. до 06.10.2020 г. е налице забавено плащане на предсрочно
изискуема главница в размер на 50 412,30 лв.. При съобразяване на
заключението на вещото лице по СИЕ, уточнено в о.с.з. при изслушването му
и самостоятелни изчисления на съда по реда на чл. 162 от ГПК, съдът приема,
че ответницата дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане на
просрочената главница по падежиралите вноски в размер на сумата от 82,47
лв. и обезщетение за забавено плащане на предсрочно изискуемата главница
в размер на 224,07 лв. или обезщетение за забавено плащане в размер на
306,54 лв..
Съдът приема, че с оглед представените по делото доказателства за
направени разходи за уведомяване на ответницата за предсрочната
изискуемост на кредита същата дължи на ищеца заплащане и на направените
от ищеца разноски в размер на 48 лв. за връчване на 2 бр. уведомления в
размер съгласно т. 5 на ТТРЗЧСИ.
Налице са основанията на чл. 415 ал. 3 от ГПК вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 432
вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и по изложените по-горе
правни изводи предявените осъдителни искове за вземанията на **** – ищец
към ответницата по процесния договор за кредит следва да бъдат уважени
частично, както следва:
Ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 50 412,30 лв.,
представляваща сбор от падежирали непогасени вноски за главница и
16
предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
която дата следва да се счита за дата на подаване на ИМ до окончателното
плащане на вземането. Искът за разликата до предявения размер от 69 729,76
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен с оглед изложените по-горе
правни изводи за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит, въз
основа на която към реално усвоената главница по кредита е капитализирана
начислената възнаградителна лихва по кредита за гратисния период от
17.04.2013 г. до 20.03.2020 г.. Съдът приема, че ответницата дължи
възнаградителна лихва по кредита за посочения гратисен период в размер на 7
% годишно с оглед клаузата на чл. 3.1 от договора за кредит, но приема, че
същата не съставлява падежирала или предсрочно изискуема главница по
кредита и не са налице основания за присъждането й като главница кредита за
този период. Следва да се посочи, че в ИМ или допълнително с оглед
възраженията на ответницата ищецът не е направил уточнение или изменение
на основанието, на което претендира паричното вземане и към датата на
приключване на съдебното дирене сумата от 19 317,45 лв. се претендира като
усвоена главница, поради което съдът и при направени изчисления за
възнаградителната лихва през гратисния период само на основание клаузата
на чл. 3.1 от договора за кредит /тежестта за което е върху ищеца/, не би
могъл да присъди съответната част от паричната сума на различно от
претендираното основание.
Ответницата следва бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 031,87
лв., представляваща редовна възнаградителна лихва по договора за периода
от 20.02.2020 г. до 20.09.2030 г. вкл., изчислена при съобразяване на реално
усвоената главница по кредита, дължима в края на гратисния период в размер
на 50 412,30 лв.. Искът за разликата до предявения размер от 2 809,83 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен с оглед изложените по-горе
правни изводи за нищожност на клаузата на договора, въз основа на която за
периода **** е капитализирала възнаградителната лихва към усвоената
главница по кредита за гратисния период.
Ответницата следва бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 306,54 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимата главница за
периода от 20.03.2020 г. до 06.10.2020 г., като искът за разликата до
предявения размер от 380,49 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
с оглед изложените по-горе правни изводи.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 48
лв. за направени разноски за уведомлението й чрез ЧСИ.
Съдът съобрази, че ищецът е направил по делото разноски в общ размер на
6 685,58 лв., в това число разноски за юрисконсултско възнаграждени в
размер на 150 лв. в заповедното и в размер на 450 лв. в исковото
производство. На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед частичното уважаване на
предявените осъдителни искове /72 %/ в полза на ищеца следва да бъдат
17
присъдени съответната част от направените по делото в заповедното и
исковото производство съдебни разноски, както и разноски за юрисконсулско
възнаграждение в общ размер на 4 921,62 лв..
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК с оглед отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд съответната
част от направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 53,20 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 415 ал. 3 от ГПК вр. ал. 3 от ГПК вр. чл. 432
вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД Ю.М.А..., ЛН ****, с
постоянен адрес в РБ: гр. Плевен, ул. ****** представлявана в
производството от особен представител адвокат Х.Т. от ПлАК да ЗАПЛАТИ
на „*****България/” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н
*****, бул. „********, ЕИК *****, представлявано от изп. директор А.А-. и
прокуриста М.П., а в производството от старши юрисконсулт Г.С. следните
парични суми, представляващи част от паричните суми, за които е отказано
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5198/2020 г. по описа на ПлРС:
сумата от 50 412,30 лв., представляваща усвоена и непогасена главница
по договор за студенски кредит, сключен на 17.04.2013 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 06.10.2020 г. до окончателното
плащане на вземането;
сумата от 2 031,87 лв., представляваща непогасена възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2030 г. вкл.;
сумата от 306,54 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на дължимата главница по договора за кредит за периода от 20.03.2020 г. до
06.10.2020 г.,
сумата от 48 лв., представляваща разноски за уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****България/” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, р-н *****, бул. „********, ЕИК *****,
представлявано от изп. директор А.А-. и прокуриста М.П., а в производството
от старши юрисконсулт Г.С. искове против Ю.М.А... в останалата им част за
разликата над присъдената главница от 50 412,30 лв. до предявения размер на
иска за главница от 69 729,76 лв., за разликата над присъдената
възнаградителна лихва от 2 031,87 лв. до предявения размер на иска за
възнаградителна лихва от 2 809,83 лв., както и за разликата над присъденото
обезщетение за забава от 306,54 лв. до предявения размер на иска за
18
обезщетение за забава от 380,49 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Ю.М.А..., ЛН ****, с постоянен
адрес: гр. Плевен, ул. ****** представлявана в производството от особен
представител адвокат Х.Т. от ПлАК да ЗАПЛАТИ на „*****България/” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н *****, бул. „********, ЕИК
***** направените по делото в заповедното и исковото производство
разноски в общ размер от 4 921,62 лв. съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „*****България/” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н *****, бул. „********, ЕИК
*****, представлявано от изп. директор А.А-. и прокуриста М.П. да
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 53,20 лв. за
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
19