Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /11.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
с участието на секретаря Христиана
Тонева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2806 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.44
вр.чл.22 §7 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, вр.чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на „Б. ***, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Х.Б. чрез пълномощника му адв. Я.Я. ***, против
Решение рег.№ 32-257975/05.09.2018г. към 17 бр. MR на началника на Митница –
Варна, в частта, с която на осн.чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр.чл.5 т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.77, пар.1
б.а), вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр.чл.54, ал.1, чл.55 ал.1 т.2 и чл.56 от ЗДДС са коригирани
тарифните кодове в кл.33 и стойностите в кл.47 „Изчисляване на вземанията“ в 17-те
бр. митнически декларации, и са взети под отчет публични държавни вземания, в
общ размер на 87 725.27лв. мито и 17 766.25лв. ДДС, ведно с дължимата
лихва.
Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е
необосновано, издадено при нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Възразява, че корекцията на тарифния код за
стоката е извършена без доказано фактическо основание и при липса на
изискуемите предпоставки за това. Сочи се, че събраните в хода на
административното производство доказателства, включително и експертизата на
Централната митническа лаборатория, не обосновават извод за определяне на
възприетия от административния орган тарифен код. Сочи, че процесните изделия
представляват „бамбукови чаши“, тъй като съдържанието на свързащото вещество (меланинова
смола) в състава им е само 25,2 %, което изключва определянето на чашата като
пластмасова. Счита, че не са съобразени общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура, и че стоката не е класирана според позицията, която
най-специфично я описва. Счита, че посочената в митническите декларации позиция
ТК по ТАРИК 44191900 най-добре описва изделието, поради което настоява за
отмяна на оспорваното решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание адв.Я.
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Позовава се на събраните в
производството доказателства, и конкретно – на заключението на СХЕ по делото, и
сочи, че след като над 70% до 85% от материала на чашата представлява дървесни
частици, те са основният продукт, който правилно е преценен от дружеството-декларатор
при избора на посочения от тях тарифен код. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С писмени бележки от 07.05.2019г и от
05.06.2019г развива подробни съображения в подкрепа на процесуалната си
позиция, като в допълнение се позовава и на решенията на РС-Девня, с които са
отменени всички издадени против дружеството НП и наложените им санкции за
административно нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ по повод тарифното класиране
по процесните декларации. Сочи също, че което и от правилата по т.3а, т.3б или
т.3в за прилагане на КН да се приложат, тарифният код, който следва да се
определи, е именно избрания от декларатора, а не коригирания от митническия
орган.
Ответникът по делото – директорът на ТД “Северна морска” при Агенция “Митници”,
чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Л. Т., оспорва жалбата като
неоснователна и настоява за отхвърлянето й. Твърди, че макар растителните
влакна д апреобладават процентно в състава на процесното изделие, пластмасата е
определяща по отношение на дизайн, стабилност, запалимост, водопоглъщаемост и
формованост на изделието, поради което законосъобразно административният орган
е коригирал посочения от дружеството-жалбоподател тарифен код, съответстващ на
изделия от бамбук. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Със становище от 02.05.2019г мотивира подробно съображенията си по същество,
като излага и такива за неоснователност на аргументите на жалбоподателите.
След преценка на събраните в хода
на съдебното дирене доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на Заповед за
възлагане №ЗМ-2000-90/32-73924/13.03.2018г на намчалника на Митница Варна е
извършена планова проверка на 18 бр. митнически декларации с получател “Б. Био”
ЕООД за периода от 12.03.2015г до 12.03.2018г, 17 бр. от които били подадени на
МП Варна Запад. Резултатати от проверката са обективирани в Доклад за служебно
ползване № BG002000/2/3/18.05.2018г. за извършена проверка на
осн.чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ. Установено било, че със 17 –те бр. митнически
декларации за допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки с
описание в кл.31 „бамбукови чаши“ с произход Китай, са декларирани с код по
ТАРИК 44 19 19 00 00, с мито по отношение на трети страни 0%. Изпращачи на
стоките са пет китайски дружества – производители на декларираните стоки. При
прегледа на приложените документи се установило, че към тях липсват анализни
сертификати за състав на вложените материали в декларираните стоки, с
изключение на митническа декларация от 09.12.0216г, стоките към която освен от
търговска фактура, опаковъчен лист и транспортни документи, са придружени и с
декларация от 02.08.2016г „Letter
of Declaration“
(стр.215 по делото), подпечатана от единият производител HEFEI ECO BAMBOO FIBER WARE CO.LTD, според която стоките са
съставени от: 45 % бамбукови фибри, 35 % царевично нишесте и 20% меламин. Към
тази декларация бил приложен и STC
Test Report № DC200165/23.08.2016г от изследване на стоката BAMBOO FIBER CUP, извършено съгл. Регламент
№10/2011 на ЕК от 14.01.2011г относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени
за контакт с храни; според отразеното в теста, стоката е изследвана за следните
показатели: Обща миграция – EU
№10/2011 върху
пластмасови материали и артикули, предназначени за допир с храни; Специфична
миграция на тежки метали - EU №10/2011 върху пластмасови
материали и артикули, предназначени за допир с храни; Специфична миграция на
първични ароматни амини - EU №10/2011 върху пластмасови
материали и артикули, предназначени за допир с храни; Специфична миграция на
меламин - EU №10/2011 върху пластмасови
материали и артикули, предназначени за допир с храни; Специфична миграция на
формалдехид - EU №10/2011 върху пластмасови
материали и артикули, предназначени за допир с храни. В приложения тест са
посочени данни за стоката, производител – китайското дружество, купувач – „Б.
Био“ ЕООД, съответно страна на произход Китай и страна на местоназначение
България. Проверяващите констатирали, че с този тест по силата на Регламент EU
№10/2011се
установяват специфични изисквания към производството и предлагането на пазара
на материали и предмети от пластмаси,
които: са предназначени да влязат в контакт с храни, вече са в контакт с храни,
или за които основателно може да се очаква, че ще влязат в контакт с храни.
Във връзка с установеното
несъответствие в хода на проверката, от дружеството-вносител е изискана
допълнителна информация – анализни сертификати, технически спецификации и
снимки на производителите на декларираните стоки, които да съдържат подробна
информация, вкл. данни ва вложените в изделията материали (растителни фибри,
влакна, полиамидна, меланинова или друг вид смола, и др.), технология и процес
на производството (смесване, формоване, изпичане и др.), вид и представяне на
стоката (комплект от няколко различни изделия, изработени от различни
материали), предназначение и употреба. Такива до приключване на проверката не
били представени.
Проверка в системата на Агенция
„Митници“ установила, че на дружеството не са издадени Решения за обвързваща
тарифна информация (ОТИ), но проверяващият екип установил наличие на такава,
издадена от Главно митническо учреждение Хановер, Германия с №№№ DE26560/16-1, DEBTI18086/17-1 и DEBTI285/18-1за сходни с процесните стоки, според които наличието на
пластмаса (меламин-формалдехидна смола) е определящо по отношение на
растителните фибри – пълнители, и класирането в позиция 4419 е изключено,
понеже те са „Пластмасови съдове и прибори за сервиране или за кухня, други
домашни потреби и хигиенни или тоалетни артикули; Кухненски съдове и прибори,
съдържащи полиамид или меламин“.
За целите на определяне на
приложимия код по ТАРИК на стоките, декларирани от дружеството –жалбоподател с
процесните декларации, проверяващият екип проучил и взел предвид тяхното
описание в търговските фактури, опаковъчните листи, коносаментите, приложени
към митническите декларации, данни от счетоводните регистри на
дружеството-получател, информация в интернет относно изпращачите на стоките и
обявените от тях начин на производство, приложими тестове, издадени
сертификати, вкл. информация за предлагане на сходни стоки в страната и в чужбина.
Така било установено, че декларирания състав е смесен от естествени растителни
влакна (бамбук на прах, царевично нишесте, оризови люспи и др.) и синтетична
съставка меламин/ силикон, наречен
биокомпозит, който е образуван от матрица (смола), подсилена с естествени
влакна. Производството на биокомпозити използва техники, характерни за
производството на пластмаси и композитни материали (машини за пресовани и
формоване, намотка на нишки, щанцоване, екструзия и др.). Крайният продукт е
представен под формата на пластични гранули, които се влагат във формовъчна
машина, служеща за производство на различни изделия от растителни фибри,
вкл.бамбукови. Петте дружества – производители и доставчици на стоката, предмет
на митническите декларации, са посочили на интернет страниците си, че
продуктите им са преминали различни тестове от вида на тест за миграция и тест на
материалите съгл. Регламент №10/2011 на ЕК от 14.01.2011г относно материалите и
предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, вкл. тест за
компресиране с малък обхват и тест за изпитване на изделието за съвместимост
или поддръжка със съдомиялни машини.
Проверяващите констатирали също,
че предходно – на 13.06.2017г, бил извършен физически контрол на стоки, описани
в кл.31 като „бамбукови чаши“ и декларирани от „Б. Био“ ЕООД за свободно
обращение с крайно потребление в
страната с тяхна митническа декларация от 12.06.2017г, резултатите от
който са обективирани в ПИМП от 13.06.2017г. Взетата проба от декларираната
стока била изпратена за изследване в ЦМЛ – София с цел установяване на вида й и
определяне на тарифното класиране. Резултатът от извършения анализ съобразно
МЛЕ №01_23.06.2017/01.11.2017г. (стр.152-153 по делото) на стоката, описана
като „чаша от бамбукови влакна“ е, че изпитаната проба представлява „чаша –
пластмасов съд за сервиране, съдържащ меламин“. Въз основа на този анализ е издадено
Решение с рег.№32-58452/23.02.2018г на началника на Митница Варна (приложено
към административната преписка), с което е извършена корекция на митническата
декларация от 12.06.2017г в кл.33 „Тарифен код“, който е променен на 3924 10
0011“ и в кл.47 „Изчисляване на вземанията“, като са установени мито и ДДС за
досъбиране в размер на 5 131.71 лв. След анализ на информацията за стоките,
внесени от „Б. Био“ ЕАД с митническата декларация от 12.06.2017г, и тези по 17-те
броя процесни декларации, проверяващият екип приел, че по тези от 04.07.2017г и
от 04.10.2017г от тях изпращач HEFEI
ECO BAMBOO FIBER WARE CO.LTD, стоките са идентични със стоките по декларацията от 12.06.2017г, които
според заключението на ЦМЛ от 23.06.2017г представляват пластмасови съдове –
чаши, изработени от меламин-формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и
царевично нишесте като пълнител, за които е прието, че е приложим код по ТАРИК
3924 10 0011, а не декларирания от дружеството код по ТАРИК 4419 00 90 00. За
стоките по останалите 14 бр. от процесните митнически декларации проверяващите
приели, че те са сходни с произведените от HEFEI ECO BAMBOO FIBER WARE CO.LTD, и резултатите от проверките,
извършени от митническите органи по вземане на проби, изготвената експертиза от
ЦМЛ, тази, изготвена от Научноизследователския сектор към Лесотухническия
университет – София, изготвена по възлагане от „Б. Био“ ЕООД, могат да бъдат
ползвани за тях, като се позовали на Решение на Съда, трети състав от
27.02.2014г по дело С-571/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 21 ноември
2012 г., постъпил в съда на 6 декември 2012 г., в рамките на производство по
дело Greencarrier Freight Services Latvia SLA срещу Valsts iepemumu dienests.
По възлагане на „Б. Био“ ЕООД и с
предмет на изследване предоставената на тях чаша при иззетите проби от стоката
по декларацията от 12.06.2017г, била изготвена експертиза и от независима лаборатория към
Научноизследователски сектор при Лесотехнически университет – София,
обективирана в протокол изх. № 1107/20.12.2017г. (стр.162-164 по делото), за
определяне на състава на продукт „бамбукова чаша“, която след анализ на изделието,
както и съотношението на вложените материали в предоставената им мостра, определя същото като „бамбукова чаша”. Установено е, че бамбуковата чаша
„се състои от 72,33% целулоза, хемицелулози и лигнин, тоест растителни
лигноцелулозни влакна. Съдържанието на свързващо вещество (меламинова смола) в
продукта е 25,2%. Останалите компоненти на чашата, чието съдържание е едва 2,47
%“ не са определяни, като те най-вероятно са разтворим лигнин, пепелни
вещества, екстракти, силиций и други характерни компоненти на растителните
лигноцелулозни влакна. Изпитването било извършено от трима доценти, съответно
от Лесотехническия университет, от Химикотехнологичен и металургичен
университет, като и тримата са дали единодушно следното определение на
манифестираната стока: представлява „Бамбукови чаши“. Посочено в експертизата
е, че „продуктът „бамбукова чаша” следва да се класифицира като материал на
растителна основа (растителни лигноцелулозни влакна) с матрична фаза от
синтетично свързващо вещество (меламин). Продуктът
не може да се класифицира като пластмаса, тъй като съдържанието на синтетични
материали в него е значително под 50%“. По отношение на тази експертиза митническия орган
приел, че тя не опровергава, а допълва и подкрепя заключението на ЦМЛ относно
съдържанието на процесната стока и количественото съотношение на компонентите в
нея.
Образуваното по жалбата на „Б.
Био“ ЕООД срещу цитираното решение на началника на Митница Варна съдебно
прозиводство по адм.д.№850/2018г по описа на Административен съд – Варна, ІІ
състав, е приключило с решение №833/02.05.2019г, невлязло в сила понастоящем, с
което жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна.
Въз
основа на така установените факти, с оспореното си в настоящото производство
решение митническият орган приел, че приложението на декларирания с 17-те броя
митнически декларации за стоките код по ТАРИК 4419 99 90 00, респ. 4419 19 00
00, се изключва съгласно текстовете на глава 44 от Комбинираната номенклагура
„Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“, тъй като в нея
се класират изделия от дърво, каквито внесените от „Био Б.“ ЕООД не
представляват. Начинът на изработката им чрез „компресионно формоване при
висока температура“ на биоразградим материал (биокомпозит), чрез използването
на т.нар. формоващи машини, препраща към приложението на глава 39 „Пластмаси и
пластмасови изделия“.
Позовавайки се на горецитираните
две експертизи решаващият орган приел, че декларираната от дружеството стока
представлява „пластмасов съд за сервиране – чаша, изработена от меламин –
формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте като
пълнител“, и съгл. разпоредбите на правила 1, 2б), 3б) и 6 от Общите Правила за
тълкуването на комбинираната номенклатура на ЕС, основният й характер се
определя от вложената в изделието пластмаса (меламин – формалдехидна смола),
която му придава форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз основа на
което коригирал тарифната позиция на 3924, код по КН 3924 10 00, и предвид
произхода на стоката от Китай – в обхвата на код по ТАРИК 3924 10 00 11, със
ставка на мито в размер на 6.5%. В този смисъл началникът на Митница Варна
постановил оспореното си решение.
Видно от заключението на приетата
по делото СХЕ (л.326-329), предвид унищожаването на иззетата проба – бамбукова
чаша, при извършване на анализа в Института по полимери към БАН през
м.10.2018г, в който той лично е участвал, при изготвянето му вещото лице
инж.д-р П.Т. е работил с писмени доказателства – цитирания протокол за анализ,
МЛЕ №01_23.06.2017г, Протокол за определяне състава на продукт на Лесотехнически
университет – София, и съдебно – химическа експертиза, изготвена от инж.
Виолина Такова от Института по целулоза и хартия. Според т.1 от заключението
приложимите методи за изследване качествения състав на продукта – бамбукова
чаша, изработена от композитен материал, ссътоящ се от смлени бамбукови,
царевични и други дървесни частици и меламин-формалдехидна смола, са
инфрачервена сректроскопия и комбиниран анализ посредством Термичен
гравиметричен анализ (ТГА) и комбиниран ТГА с газова хроматография и мас-селективен
детектор. ТГА е използван в Института по полимери към БАН и дава резултати,
близки до представения от производител горецитиран сертификат. На практика всички четири изследвания
потвърждават данните от производителя, а разминаванията между тях се дължат на
различните химични и инструментални методи, с които е работено. В обобщение –
процентното съдържание на синтетична смола в състава на изследваната чаша е в
границите на 24.7% до 33%; процентното съдържание на дървесни влакна е в
границите от 61.5% до 69.8%, а процентното съдържание на минерални пълнители –
в границите от 2% до 5.5%. Чашата е произведена от композитен материал, който
се състои от омрежена смола с високо съдържание на дървесни частици.
Единственият начин за производство на такъв тип изделия е смесване на
компонетните и пресоване в подходяща форма при високо налягане и температура.
Полученото изделие е неразтворимо и нетопимо, като при висока температура се
разгражда до газообразни продукти (въглероден двуокис, азотни окиси, вода и
др.) и пепелен остатък.
Разпитан в съдебно заседание, в
допълнение към заключението си, експертът сочи, че органичният компонент на
чашата представлява бамбукови и други дървесни влакна, които са фино смлени и
могат да бъдат оприличени на фино смляна талаш, за което се използва терминът
„дървесно брашно”. Вещото лице излага, че използваната смола е отговорна за
стабилността на формата и за влагонепропускливостта на чашата, а органичният
компонент – за топлоизолацията и ниската й маса. На въпроса за основния
характер на изделието експертът отговаря, че няма установена норма за процентно
съдържание – било в БДС или в друг нормативен акт, за определяне на изделието
като пластмасово, но позовавайки се единствено на своя опит и експертиза сочи,
че полимерният компонент трябва да е над 55% , за да се приеме за основен.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, тези, приобщени в хода
на съдебното дирене, и от заключението на съдебно-химическата експертиза и
показанията на вещото лице в съдебно заседание, които са взаимно обвързани,
последователни и допълващи се, и разгледани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от началника на
Митница Варна –компетентен
орган съгл.чл.19
ал.1 вр.чл.15 ал.2 т.8 от Закона за митниците, вр.чл.5 т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013, и е постановен при извършена
повторна проверка на декларирането на осн.чл.84 ал.1 т.1 ЗМ вр.чл.48 от
Регламент (ЕС) №952/2013.
Със
заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г. на Министъра на финансите, на осн.чл.8 от Закона за митниците и § 64, изр.1 от ЗИД на Закона за
корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр.98 от 2018г.), считано от 00.00 часа
на 7 януари 2019г. в структурата на Агенция „Митници“ се закрива Митница Варна,
като считано от същата дата се създава Териториална дирекция „Северна морска”. Според т. т.VII.4 от тази
заповед, дейността, компетентността, правата и
задълженията на закритата Митница Варна преминават на Териториална дирекция „Северна морска” в
Агенция „Митници“.
При издаване на
оспореното решение са спазени изискванията за писмена форма и съдържание съгл.чл.59 ал.2 от АПК, като
изложените в него мотиви позволяват извършването на съдебен контрол за
законосъобразността му. Процесното
решение е издадено в процедура по извършване на проверка, регламентирана в Глава Трета, Раздел Първи от
Регламент (ЕС) №
952/2013 г. Спазени са изискванията на чл.29 във вр. с чл.22 от Регламента,
като дружеството-жалбоподател е бил уведомено за резултатите от проверката, и му е дадена възможност за изразяване на становище и
представяне на допълнителни доказателства. При тези констатации съдът приема, че в хода на административното производство по издаване на оспореното решение
не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би
резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган.
Приложимата към процесните обществени отношения нормативна уредба се съдържа в
Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден
от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, прието от Европейска комисия, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на
Комисията от 6 октомври 2015 г. за изменение на Приложение към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на
Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа
тарифа, Обяснителни бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз,
Обяснителни бележки към Хармонизираната система и Закона за митниците.
В
конкретния случай страните
не спорят относно продуктовото съдържание и процентното съотношение на
композитния материал, от който е произведена процесната бамбукова чаша. Спорът
е изцяло правен и е концентриран по въпроса относно правилното тарифно класиране на стоката - предмет на вноса, като
правилата за класиране на стоките са приложимо право. Правната уредба в процесното
производство се съдържа и в глава XІV, раздел ІV „Последващ контрол на
декларирането” от Закона за митниците – от чл.84 до чл.84м вкл. В случая се касае за извършена проверка по чл.84 ал.1 ЗМ. Тази разпоредба гласи, че за целите на
прилагане на чл.48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, след вдигане на стоките митническите органи имат право да
извършат последващ контрол
чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и на придружаващите документи. В случая проверяващият екип, а в
последствие и решаващият орган, са съпоставили информацията в представената от
дружеството-жалбоподател митнически декларации и съпътстващите стоката
документи, и са използвали получените резултати от лабораторния анализ, при което е констатирано
несъответствие
между посоченото от дружеството в 17-те бр. митнически декларации и
получения резултат от митническата експертиза, извършена в ЦМЛ. В резултат на поправката на декларацията, при извършеното тарифно класиране на стоката в нов код **********, е възникнало задължение за
допълнително заплащане на митническо задължение.
Действието, чрез което едно лице изразява
по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически
режим за дадена стока, е митническото деклариране, като прилагането на режима
„допускане за свободно обращение” поражда вносно митническо задължение,
основаващо се на Митническата тарифа на ЕО, която включва комбинираната
номенклатура на стоки; всяка друга номенклатура, която се основава частично или
изцяло на комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и
която е установена от общностни разпоредби за специфични области с оглед
прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията на стоки.
Комбинираната номенклатура се основава на
световната хармонизирана система за описание и кодиране на стоките, изработена
от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа
организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната
система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г.
в Брюксел и одобрена от името на Европейската икономическа общност с Решение
87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. С Регламент (ЕИО)
№ 2658/87 е създадена номенклатура на стоките (наричана по-надолу
„Комбинираната номенклатура“, КН), за да бъдат
едновременно изпълнени изискванията във връзка с Общата митническа тарифа, със
статистиката на външната търговия на Съюза, и с
други политики на Съюза по отношение на вноса или износа на стоки.
С
оглед горното посочването в митническата декларация на
правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия
режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим.
Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на
правилната позиция при тарифното класиране на стоката.
Декларираният от дружеството-жалбоподател
тарифен код попада в Глава 44, раздел ІХ „Дървен
материал и изделия от дървен материал; Дървени въглища; Корк и изделия от корк;
Тръстикови
и кошничарски изделия“ на Комбинираната номенклатура, а конкретната подпозиция –
в „Съдове и прибори за сервиране или за кухня от дървен материал – бамбук“. Не е спорно между страните, че
процесната стока декларирана като бамбукови
чаши с тарифен код 44191900, представлява композитен материал, съдържащ два
основни компонента – растителни влакна и
смола меланин. Съдържанието на меланиновата смола в границите около и над 25% (от
24,7 % до 33%) се установява от всички безпротиворечиви доказателства по делото
– заключението на СХЕ, анализът на ЦМЛ, Протоколът за определяне на състава на
продукт от Изследователски сектор към Лесотехнически университет – София, включително
и от представената декларация на производителя.
Решаващият
критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в
техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в
КН и забележките към разделите или главите.
Първата част от КН съдържа
съвкупност от уводни разпоредби. В тази част, в раздел I, посветен на
общите правила, дял А, озаглавен „Общи правила за тълкуване на [КН]“,
гласи:
„Класирането на стоките в [КН] се
подчинява на следните принципи:
1. Текстът
на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна
стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите
и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила,
когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на
забележките към разделите или към главите.
2.
б) Всяко
упоменаване на някой материал в определена позиция се отнася за този материал,
било в чисто състояние, било когато той е смесен или свързан с други материали.
Също така всяко упоменаване на изделия от определен материал се отнася и до
изделията, съставени изцяло или частично от този материал. Класирането на
артикули, съставени от повече от един материал, се извършва съгласно
правило 3.
3. Когато
стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на
правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по
следния начин:
а) Позицията,
която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с
по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася
само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул
или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като
комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение
на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях
дава по-точно или по-пълно описание.
б) Смесените
продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни
компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно,
чието класиране не може да бъде осъществено чрез прилагането на
правило 3 а), се класират съгласно материала или компонента, който им
придава основния характер, когато е възможно да се установи това.
в) В
случаите, когато правила 3 а) и 3 б) не дават възможност за извършване на
класирането, стоката следва да се класира в последната по ред на номериране
позиция от тези, които могат да се вземат предвид.
От показанията на вещото лице по
СХЕ се установява, че всеки от компонетните придава различни характеристики на
стоката, но не може да се посочи кой придава основния характер на чашите. Според
мнението на вещото лице Т., базирано
единствено на опита и експертизата му, а не на нормативен или технологичен акт,
смолата ще е водещият материал, ако надвишава 55%.
С Международна конвенция по
Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (съставен в Брюксел на 14 юли 1983 година, обн.,
ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г. , в
сила за Република България от 1.01.1992 г.) са приети общи правила за тълкуване и класирането на
стоките в номенклатурата. В обяснителните бележки към позиция 44.19 е посочено,
че артикулите в тази позиция могат да бъдат както от дървен материал, така и от
плочи от дървесни частици или от подобни плочи от дървесни влакна, от слоест
или от така наречения „уплътнен“ дървен материал. Плочите от дървесни частици и подобни плочи
от дървен материал или от други дървесинни материали, дори агломерирани със
смоли или с други органични свързващи вещества, са включени в позиция 4410 от
Комбинираната номенклатура. Видно от обяснителните бележки към тази подпозиция,
теглото на свързващите вещества и най-вече на термо-активната смола не следва
да надвишава 15 %. Както се посочи по-горе, съдържанието на смолата в
процесните артикули , включително видно и от съдържанието на представените от
жалбоподателя документи, варира в границите от 24,7% до 33% т.е. превишава
процентното съдържание от 15%. При тези данни класирането на изделието като
такова изработено от дървен материал е изключено – това би било възможно
единствено ако композитният (свързващият) материал е до 15%. Извън горното,
съдът намира, че процесните изделия не могат да бъдат приети за изработени от
„уплътнен“ дървен материал, тъй като съгласно обяснителните бележки „уплътняването“
се извършва чрез „имрегниране“ с втвърдяващи се смоли и с него се цели да се
намали пространството между дървестните клетъчни кухини.
В процесното изделие се наблюдава
точно обратния процес - видно от заключението на инж. Т., изделието
представлява омрежена смола с голямо съдържание на дървесни частици. При това
положение съдът приема, че не дървеният материал е уплътнен със смола, а
обратното – смолата е уплътнена с бамбукови влакна и царевично нишесте.
Предвид
факта, че процесното изделие представлява композитен материал, съдържащ два
основни, различни по естеството си компонента, съгласно общите правила за
тълкуване на комбинираната номенклатура, в т.3 б), относима за смесените
продукти, изделия, съставени от различни компоненти, се класират съгласно
материала или компонента, който им предава основен характер. В технологията на
композитните материали от растителни влакна (частици) и пластмаси, матричната фаза е пластмасовата фаза,
която се явява носещ материал, а растителните влакна (частици) са попълващ материал, с оглед
подобряване характеристиките на изделието и намаляване неговата себестойност,
както е уточнено и от вещото лице, изготвило СХЕ. Преобладаващия характер на
съставките при изследване свойствата на процесната стока, а именно: негоримост, водоотблъскване и формоване (посочено като метод на производство и в писмото-
декларация от производителя) сочи, че основният
характер на изделието се
определя от меламиновата смола, тъй като единствено въз
основа на нея изделието заема определена форма (органичният компонент, т.нар. дървесно брашно,
очевидно не може да заема никаква форма само по себе си), има определена здравина и хигроскопичност, за да се ползва като съд за течности
и да изпълнява всички основни характеристики на изделието чаша. В тази насока е и представения от
дружеството сертификат от производител, придружаващ стоката, издаден във връзка
с изискванията на Регламент (ЕС) №10/2011 на Комисията от 14 януари 2011 година
относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с
храни. Сертификати във връзка с тези изисквания се издават от компетентните
органи като доказателство за това, че материалите и предметите, както и части
от тях се състоят изключително от пластмаси (по аргумент от чл.2 от Регламента).
На следващо място – независимо, че е използвано наименованието “бамбукова чаша“, не са
приложени доказателства и не се установява по категоричен начин, че органичният компонент са растителните влакна (частици) от
бамбук. Според
изследването, проведено в
Лесотехническия университет, „72,33% от продукта е целулоза, хемицелулоза и
лигнин, тоест растителни лигноцелулозни влакна“. В този протокол е посочено
също, че продуктът е с матрична фаза от синтетично свързващо вещество (меламин).
Употребеното понятие „целулозен компонет“, може да бъде не само бамбук, но и
други растения. Липсват доказателства, че растителния компонент представлява
именно бамбукови влакна. От уточненията на вещото лице се установи, че
здравина, устойчивост и влагохигроскопичност на чашата са основните
характеристика на изделието, които се дължат на смолата.
Не
би могла да се приеме тезата на жалбоподателя, че материалът, който най - добре
описва изделието, са растителните фибри - бамбук и целулоза, единствено заради високото им
процентно съдържание – над 50%,
и че за да бъде определена чашата -
предмет на внос, като изработена от пластмаса, следва именно изкуственият компонент да е преобладаващ, т.е. над 50%. Тази теза не кореспондира с приложимите разпоредби относно тарифното класиране на стоките,
както и с извода на вещото лице, което сочи, че липсва такава норма, установена
законово или технологично, т.е.
количественото
съотношение между различните компоненти не е достатъчно основание и критерий
за да се класифицира даден продукт като такъв от пластмаса.
Процесното изделие представлява композитен материал, съдържащ два основни
компонента – дървесни влакна и меланинова смола в стойности около 25%. Тъй като
състоящите се от различни материали изделия не
спадат пряко към нито една позиция на КН, те се класират като се прилага
общите правила 3 б/ според определящия характера им материал. Действително по
отношение на обема преобладават растителните влакна, но тъй като синтетичната пластмаса е над 15% , за
целите на тарифирането изделието не представлява „изделие от дървен материал“.
Следователно другият основен компонент, който определя неговия вид е
синтетичната пластмаса и изделието следва да се класира според другия основен
елемент и според митническата тарифа представлява „съд от пластмаса“.
Правилно
митническия орган е приел, че приложението на декларирания за стоките код по
ТАРИК **********, респ. ********** се изключва, съгласно текстовете на глава 44
от КН „Дървен материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“, тъй като в нея се класират изделия от
дърво, каквито не са внесените стоки. Начинът на тяхната изработка чрез „компресионно
формоване при висока температура“ на биоразградим материал (биокомпозит), изпозвайки
формоващи машини, препраща към приложението на глава 39 „Пластмаси
и пластмасови изделия“.
Съгласно разпоредбите на правила 1, 2 б), 3
б) и 6 от Общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура на
Европейския съюз (КН на ЕС), основния характер на стоката се определя от
вложената в изделието пластмаса (меламин-формалдехидна смола), която му придава
форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз основа на което се класира в
тарифна позиция 3924, код по КН 39241000, и
предвид произхода на стоката (Китай) попада в обхвата на код по ТАРИК ********** „пластмасов съд за
сервиране - чаша, изработена от
меламин - формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и царевично нишесте
като пълнител“ със
ставка на мито в размер на 6,5%.
По
изложените съображения, решението на Началника на Митница Варна, с правоприемник
Директора на ТД Северна морска, е постановено от компетентен орган, в
съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение
на материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на спора и своевременно направеното искане съдът намира, че в полза на ответната страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно материалния интерес по делото от 105 491,52лв, а именно - 3 584,92лв.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б. Био“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“№260,
представлявано от управителя Д.Х.Б., против Решение рег.№ 32-257975/05.09.2018г. към
17 бр. MR на началника на Митница – Варна.
ОСЪЖДА „Б. ***, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д.Х.Б., да заплати на Агенция Митници -Териториална дирекция „Северна Морска” юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 584.52 лв. (три хиляди
петстотин осемдесет и четири лева 52ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: