Определение по дело №2743/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1734
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20227180702743
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

№ 1734

 

гр. Пловдив, 03 ноември 2022 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година  в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2743 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Д.С.Б., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.С.Х., иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 118/2022 г. по описа на Районен съд (РС) - Асеновград, в резултат на частичната отмяна по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 21-0239-001735/18.11.2021 г., издадено от Началник РУ Асеновград при ОД на МВР гр. Пловдив. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното:

На Д.С.Б. е издадено НП № 21-0239-001735/18.11.2021 г., от Началник РУ Асеновград при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на лицето е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Посоченото НП е обжалвано от Б. пред Районен съд (РС) - Асеновград, за което е образувано АНД № 118 по описа за 2022 г. на същия съд. По това дело е постановено Решение № 73/27.06.2022 г. (заверен препис от което е приложено по настоящото дело), с което процесното НП е отменено, в частта, относно наложената глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Цитираното съдебно решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 22.07.2022 г.

Пред районния съд Д.С.Б. е представлявана от адвокат Х., съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022 г.,  представени пред РС- Пловдив (приложени на лист 9 гръб). От съдържанието на цитираните договори се установява, че лицето е заплатило в брой уговореното в договора от 10.03.2022 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Съдебното заседание по АНД № 118/2020 г. пред РС - Асеновград е проведено на 17.06.2022 г., т.е след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск срещу ОД на МВР - Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 300 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 118/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград, се явява процесуално недопустим за разглеждане. Съображенията в тази насока са следните:

Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от него, като фактическият състав, от който се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод този спор и съдебно решение в полза на претендиращия разноските субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е санкция за неоснователно предизвикания правен спор.

Както вече бе казано, съдебното заседание по АНД № 118/2022 г. пред РС - Асеновград е проведено на 17.06.2022 г., т.е след приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., с който според § 9 от същия, в чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания се създават ал. 3, 4 и 5 със следното съдържание:

"(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ."

Следователно, считано от 03.12.2019 г., така настъпилата законодателна промяна, създава ред за реализиране на отговорността за разноски само по висящ процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, което изключва възможността за предявяване на отделен иск по реда на ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай.

В административния процес отговорността за разноските е уредена в чл. 143 АПК. Според ал. 1 на цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания (разноски), да установи техния размер и разбира се, както вече се посочи, да предяви искането си за присъждане на понесените разноски в производството. Ако по такова искане съдът не се произнесе, приложение намира чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Крайният извод на съда е, че наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8, ал. 3 от същия закон и обосновава извод за недопустимост на обсъжданото искова претенция, което налага същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Определение № 6449 от 01.06.2020 г. по адм. дело № 3608/2020 г., Трето отделение; Определение № 9745 от 25.06.2019 г. по адм. дело № 7245/2019 г., Трето отделение; Определение № 9311 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 6115/2019 г., Трето отделение; Определение № 6686 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 3931/2019 г., Трето отделение; Определение № 3734 от 14.03.2019 г. по адм. дело № 2540/2019 г., Първо отделение; Решение № 3384 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2019 г., III о., Решение № 636 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2018 г., III о.; Определение № 712 от 17.01.2019 г. по адм. дело № 15653/2018 г., Четвърто отделение; Определение № 15622 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 13710/2018 г., Трето отделение; Решение № 15391 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 8925/2018 г., Трето отделение; Определение № 10927 от 18.09.2018 г. по адм. дело № 11043/2018 г., Четвърто отделение.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Д.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, иск, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив да бъде осъдена да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 118/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград, в резултат на частичната отмяна по съдебен ред на Наказателно постановление № 21-0239-001735/18.11.2021 г., издадено от Началник РУ Асеновград при ОД на МВР гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2743 по описа за 2022 г. на Пловдивския административен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: