РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. гр. Хасково, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните
нарушения и наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Д. Г. А., ЕГН **********, от ***********, е
депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 10470932,
издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, неустановеност на повторността на извършване
на нарушението, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като
незаконосъобразен и неправилен, претендира и за заплащане на направените
по делото разноски.
В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител изпраща писмено становище, с
което поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, пледира за отмяната му.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2025г. на бул.“Съединение“ в гр.Хасково- срещу складова база
1
„Теда“, било установено от служители на ОД-МВР-Хасково техническо
устройство TFR1-M 557, за измерване скоростта и заснемане на автомобили-
движещи се по булеварда, като техническото средство засичало скорост на
движение и в двете посоки.
В 13:25ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещ се по булеварда
в посока от центъра на гр.Хасково към изхода в посока гр.Харманли, лек
автомобил „********” с рег.№ *********. Въпреки общо въведеното с
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50км/ч. в
населени места, измерената скорост на този автомобил била 63км/ч.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил,
се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател Д. Г. А., ЕГН
**********.
Електронният фиш е съставен на собственика на автомобила Д. Г. А., като не е
представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час
описаният автомобил е бил управляван от друго лице. Така ОД на МВР-
Хасково е издала Електронен фиш серия К, № 10470932, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 100 (сто) лева.
Така изложената фактическа обстановка е установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от
заснет клип №16507, с техническо средство № TFR1-M №557, от
приложеното заверено копие от електронен фиш серия К, №9403587- издаден
от ОД-МВР-Кърджали, за заснето нарушение на 28.02.2024г., както и от
останалите писмени документи- приети като доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва
описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В
случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се
приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на
собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал
превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение,
ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на
лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.
Процесния ел. фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
наказателно постановление, като в случая следва да се поясни, че такова
приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните
фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
2
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост
63 км/ч при ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП за
движение в населено място от 50 км/ч., посочено е място на извършване на
твърдяното нарушение.
Допуснати са и нарушения обаче, които в случая се явяват съществени. На
първо място, отразеното в електронния фиш правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая процесното МПС се е движело в
населено място, като ограничението за движение е съобразно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП- с максимална допустима скорост на движение 50 км/ч.
Това е описано и в протокола за използване на техническото средство- заснело
автомобила на жалбоподателя на процесната дата- а именно, че има общо
ограничение на скоростта от 50км/ч.
Описанието на самото нарушение обаче е неясно и на моменти объркващо.
Съобразно представената снимка на разположение на служебния автомобил, в
който е монтирано техническото средство за засичане на скоростта на
автомобили- в случая и в двете посоки, това техническо средство е било
насочено към жп- гарата- т.е. към изхода на града в посока към гр.Харманли-
както е описано и в протокола за използване на техническото средство. Видно
от приложената разпечатка с 4бр. снимки на движение на процесния лек
автомобил, същият е застен от задната му страна, като същият се отдалечава-
т.е. се движи в посока от центъра на града към изхода в посока гр.Харманли.
В същото време обаче, в обжалвания електронен фиш е описано: „… в 13:25
часа в Обл.Хасково, Общ.Хасково, гр.Хасково, бул.Съединение срещу
складова база ТЕДА в посока към център .АТСС тип TFR1-M работещ в
двете посоки е насочен към жп.гара…“.
При така неясно формулирано описание на самото изпълнително деяние,
може да се предположи, че заснетият автомобил се е движел в посока към
центъра на града. Която е противоположна на описаната в останалите
документи и заснета на съответните снимки към електронния фиш.
В тази връзка следва да се отбележи, че не може един нарушител да се поставя
в ситуация, при която същият сам да досглобява или доизяснява
административното обвинение и това какво по-конкретно е извършил като
действие, доколкото освен описанието за нарушение за скорост, следва да са
налице и останалите елементи, структуриращи състава на административното
нарушение- а именно време, място и начин на извършването. В случая начина
на извършването на административното нарушение е описан по начин, който
не само е неясен и объркващ, но и съдържа противоречия в посоката на
движение на заснетия лек автомобил. А едно административно обвинение
следва да е точно и ясно, без възможности за неразбиране или превратно
разбиране, като особено следва да се избягва наличието на вътрешни
противоречия в установената фактическа обстановка. Същата следва да е
конкретно установена, след което да е отнесена към правилната материална
норма, която е нарушена. В случая са налице противоречия съобразно
представените снимки и описания относно това в каква посока се е движел
заснетия автомобил, което противоречие се засилва с неяснотата относно
3
описанието на самото нарушение и на практика липсата на описание на
самото изпълнително деяние.
Съдът счита, че така описаното е съществено процесуално нарушение, с което
е нарушено правото на защита на жалбоподателя и той не би могъл да разбере
ясно какво му е именно административното обвинение.
На следващо място следва да се отбележи, че е допуснато нарушение на
материалния закон и по отношение на квалификацията на извършеното
нарушение и съответно наложено наказание. Съобразно разпоредбата на
чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1- 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер. Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда налагане
на административно наказание на всеки водач, който превиши разрешената
скорост в населено място - за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
В случая адм.-наказващият орган е приел, че нарушението е повторно, като е
описал основанията си в издадения електронен фиш- а именно, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на преди
издаден електронен фиш- серия К, №9403587, издаден от ОД-МВР-Кърджали.
Видно от приложената справка за нарушител/водач, последният описан
електронен фиш е бил издаден за извършено заснето превишаване на
разрешената скорост на жалб.А. на 28.02.2024г. Представеното заверено копие
от самия фиш е със заверка с подпис и печат, без обаче да е посочено, че
същият е влязъл в законна сила. Още повече, в справката за нарушител- водач,
за така посочения ел.фиш е описано, че се обжалва.
Наред с това, жалбоподателят представя Решение №229/24.11.2024г. на РС-
Кърджали, постановено по АНД №792/2024г., предмет на което съдебно
производство е именно обжалваният електронен фиш серия К, №9403587,
издаден от ОД-МВР-Кърджали. С описаното решение съдът е отменил
обжалвания електронен фиш.
В тази връзка е несъставомерна квалификацията на нарушението по чл.182,
ал.4 от ЗДвП, тъй като не е изпълнен квалифициращият признак „повторност”.
По смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в двегодишен срок,
от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая обусловилият
вменената по-тежка квалификация Електронен фиш серия К, №9403587,
издаден от ОД-МВР-Кърджали, е отменен с Решение № 229/24.11.2024г. на
Районен съд– Кърджали по АНД №792/2024г. Възможността на съда да
преквалифицира провинението при спазване на забраната за влошаване
положението на дееца е изрично призната от Тълкувателно решение №
8/16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г.
Но предвид наличието на допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон- описани по-горе, съществено нарушаване на правата на
нарушителя, съдът намира, че електронния фиш е издаден незаконосъобразно,
поради което същия следва да бъде отменен.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
4
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение- представен договор за
правна защита и съдействие от адв.А.М. Т., в което е описано, че
процесуалното представителство е безплатно- като е посочена разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, то в случая липсва описан конкретен размер на
направените разноски. В тази връзка следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и разпоредбите на Наредба №1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Следва да бъде присъден минималния
размер на направените разноски съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
описаната Наредба №1 от 9 юли 2004г. Видно от горецитираната разпоредба
„Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от
същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при
интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази
хипотеза- под 1000 лв., поради което и съобразно степента на защита и
процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да
се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния,
определен от наредбата размер. В тази връзка като обективен размер на
конкретно направените разноски по настоящото дело спрямо крайният
резултат, Съдът намира сумата от фиксирания размер от
400(четиристотин)лева, доколкото електронния фиш е отменен изцяло.
Мотивиран така, Съдът на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10470932, издаден от ОД-МВР-
Хасково, с който за извършено на 26.02.2025г. в гр.Хасково нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Д. Г. А., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 (сто) лева –
като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да
заплати на адв.А.М. Т., направените разноски по делото (АНД 351/2025г. по
описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 400
(четиристотин) лева– произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд –
Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5
6