ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в закрито заседание на 26 февруари Две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря                            и с участието

на прокурора:                     изслуша докладваното

от СЪДИЯТА гр.дело N`5444/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен установителен иск от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД, гр.Варна против „ВЕТОТ” ЕООД, гр.Враца, за признаване между страните, че ищецът не дължи сумата 5400.00 лв., която е осъден да заплати на ответника с неприсъствено решение, постановено по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца. В исковата молба се твърди, че ответникът е упражнил превратно свое право да развали сключен между страните договор от 07.04.2016г. за разработване на проектно предложение по процедура: ВG16RFOP002-1.001-Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност с кандидата “ВЕТОТ” ЕООД и наименование ”Внедряване във “ВЕТОТ” ЕООД на производство на иновативни олекотени изолационни и енергоспестяващи дървесни плочи с вложки от отпадъчен полимерен материал”. Ищецът поддържа, че не дължи тази сума, тъй като ответникът не е имал изискуемите възможности за изпълнение на проектното предложение и преди всичко финансова обезпеченост. Развива доводи, че са налице новооткрити доказателства, съставени преди приключване на производството по гр.дело № 4707/2016г., които не са били публично обявени и са останали неизвестни на ответника до датата на откриването им и снабдяване с тях – 17.11.2017г., а именно ГФО на ответника за 2016г., съставен на 20.03.2017г., представен за обявяване в АП-ТР и Счетоводен баланс на същото дружество към 31.12.2016г. Развива доводи, че новооткритите доказателства са от значение за изхода на делото, но снабдяването с тях е станало посредством Сертификат за Квалифициран електронен подпис /КЕП/, който е закупил от Борика АД на 17.11.2017г., която е първа възможна според ищеца дата за осъществяване на достъп до Електронния регистър на АП, ТР за снабдяване с посочените документи и установяване липсата на финансова обезпеченост на ответника.

Искът е с правно основание чл.240, ал.3 вр. ал.2 от ГПК.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва исковата молба. Развива доводи за нейната процесуална недопустимост, позовавайки се на кумулативните предпоставки на чл.240, ал.3 вр. ал.2 от ГПК. Твърди, че ГФО на търговските дружества се заявяват за обявяване до 30 юни, а сочения от ищеца ГФО на ответника е подаден на 15.06.2017г. Акцентира и върху факта, че Търговския регистър е публичен, а изявлението на ищеца за достъп чрез КЕП определя като необосновано и несериозно. Счита, че крайния преклузивен 3 месечен срок по смисъла на чл.240, ал.3 от ГПК, в който ищецът е могъл да упражни правото си на иск е изтекъл на 29.09.2017г., а настоящият е предявен на 24.11.2017г., поради което е просрочен и като такъв недопустим.

Отделно от горното ответникът развива и доводи за неоснователност на иска. Поддържа, че причина за прекратяване на сключения между страните договор от 07.04.2016г. е недопускане на ответника до втори етап на процедурата ВG16RFOP002-1.001, тъй като в разработеното от ищеца проектно предложение не са представени основни изискуеми документи, а само е прикачен квалифициран електронен подпис, без съдържание на документи. Счита, че се касае до виновно поведение на ищеца, който не е изпълнил свое договорно с ответника задължение, а не до „липса на финансов капацитет за изпълнение на проекта”.

Делото е насрочено в открито с.з., но ОС Враца с определение № 137/19.02.2018г. по в.ч.гр.дело № 48/2018г. се е произнесъл по подадена частна жалба срещу допуснато от ВРС с определение от 27.11.2017г. по настоящото дело обезпечение на предявения от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД отрицателен установителен иск. С въззивния съдебен акт е отменено определението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена молбата с пр.основание чл.389 ГПК на „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД за допускане обезпечение на иск с пр.основание чл.240, ал.2 ГПК предявен против „ВЕТОТ” ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 140/2017г. на ЧСИ М.Н.и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. Въззивният съд е изложил съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са налице новооткрити доказателства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, както и че не бил спазен преклузивният срок по чл.240, ал.3 от ГПК.

След преценка твърденията на ищеца и подкрепящите ги доказателства, възраженията на ответника и мотивите на ВОС в отменителното определение, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното:

При предявен иск с пр.основание чл.240, ал.2 ГПК преценката на съда относно представените писмени доказателства новооткрити ли са или нови, съответно длъжникът имал ли е възможност да се снабди с тях и те от съществено значение ли са за делото, е по допустимост на иска.

Твърдението на ищеца за липса на финансов капацитет на ответника е обстоятелство, което е съществувало по време на приключилото с неприсъствено решение производство и при полагане на дължимата грижа от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД е можело да му стане известно и да се заяви в хода на приключилото съдебно производство. С оглед на това не може да се приеме, че е налице новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.240, ал.2 ГПК.

Не е налице и ново писмено доказателство, което не е било известно на страната или, с което не е могла да се снабди своевременно при решаване на делото, непредставянето на което да се дължи на нейно невиновно поведение. Търговските дружества имат законово задължение да обявяват в Търговския регистър своите ГФО до 30 юни на съответната година. Приложените по делото счетоводен баланс и ГФО за 2016г. на ответника „ВЕТОТ” ЕООД са били изготвени през м.март 2017г., а съдебното заседание по приключилото с неприсъствено решение производство е проведено след изготвянето им – на 15.05.2017г. Предвид на това за „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД е съществувала възможност при проявена процесуална активност да се снабди с тези доказателства, поради което не е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл.240, ал.2 ГПК.

Освен изложеното ищецът не е спазил преклузивния тримесечен срок по чл.240, ал.3 ГПК за предявяване на иска. От приложените по делото доказателства се установява, че заявление за обявяване на ГФО на „ВЕТОТ” ЕООД е подадено на 15.06.2017г. и е със статут „обработва се”, от който момент ищецът е могъл да се снабди с това писмено доказателство. Срокът по чл.240, ал.3 ГПК изтича на 15.09.2017г., а исковата молба е предявена на 24.11.2107г. Това, че ищецът се е снабдил с електронен подпис на 17.11.2017г. повече от 5 месеца след като Заявление Г2 е било достъпно, не се държи на обективни причини, а на бездействие на страната, поради което не е спазена и тази задължителна предпоставка за допустимост на иска.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.240, ал.2 ГПК е процесуално недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

     Предвид изложеното, съдът

 

              О П Р Е Д Е Л И:

        

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения установителен иск от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД, гр.Варна с ЕИК ********* против „ВЕТОТ” ЕООД, гр.Враца с ЕИК *********, за признаване между страните, че ищецът не дължи сумата 5400.00 лв., която е осъден да заплати на ответника с неприсъствено решение, постановено по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца.

      ОТМЕНЯ насроченото на 09.03.2018г. от 10.30ч. открито с.з. по гр.дело № 5444/2017г. на РС Враца.

      ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5444/2017г. на РС Враца.

      Определението подлежи на обжалване пред ВОС в 1-седмичен срок от уведомяването на страните.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:........