Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/09.11. |
Година 2015 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на четиринадесети
октомври |
Година 2015 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 4095 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане на Р.Р.К. срещу „П.К.“ ООД. В молбата се твърди, че молителят
на 14.12.2009 г. е сключил с ответника предварителен договор за закупуване на
недвижим имот като с анекс от 15.07.2010 г. цената е определена на 43016 евро.
Ищецът твърди да е заплатил по договора общо сума в размер на 97462,19 лв. Твърди
също така след сключване на договора да е разбрал за учредена ипотека в полза
на „О.“ АД върху договорения имот. На 28.01.2014 г. е наложена възбрана върху
имота, поради което ищецът развалил договора като поканил ответника по молбата
да му върне сумата, което не станало. Излага довод, че причина за неизпълнение
на задължението е, че не разполага с ликвидни средства, обезпечаващи разплащане
с кредиторите му. Иска да бъде открито производство по несъстоятелност като бъде
обявена неплатежоспособността на ответното дружество и счита това състояние да
датира от 1.1.2012 г.
В
отговор по молбата от името на ответника се твърди, че отразеното в разписката
лице, посочена с името Й. не е упълномощена от законните представители на
дружеството да приема обвързващи дружеството волеизявления на трети лица.
Излага довод, че в условията на гражданския оборот установените от процесуалния
закон правила за връчване не са приложими. Заявено е, че процесуалният
представител на ответника не потвърждава действието по получаване на
волеизявлението за разваляне на договора, за което твърди ответникът да е узнал
едва с получения препис от исковата молба. Сочи, че по счетоводни данни
размерът на заплатената по договора сума възлиза на 74534,81 лв. Твърди също
така намалената цена по договора да е под условие, че на молителя ще бъде
отпуснат договор за кредит от конкретна банка.
Оспорва това да се е случило, поради което счита за дължима сумата
102 890,04 лв. Твърди също така изпълнението на задължението да е
възможно, поради което и оспорва отправеното изявление без да е предоставен
срок да е произвело правен ефект. Ответникът твърди, че пречка за вдигане на
ипотеката е липсата на плащане на първоначално договорената сума. Излага довод,
че при тези обстоятелства договорът не е прекратен и съответно молителят не
притежава качеството кредитор.
При
условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като кредитор в производството е присъденена и „О.Б.Б.“
АД. Твърди се, че страните сключили договор за инвестиционен банков кредит от
12.11.2007 г. Последното си плащане по договора ответникът осъществил на
10.06.2011 г. На 15.11.2011 г. било подписано споразумение като е утвърден и
размерът на непогасената главница към тази дата, възлизащ на
1 471 982,72 евро. Били договорени условия за продажба на отделни
самостоятелни обекти от жилищна сграда, които банката е кредитирала, както и
условия за заличаване на ипотеката върху тези обекти. Поради последвалото
неизпълнение кредиторът предявил претенции в заповедно производство. Излага
довод, че задължението произтича от търговска сделка, а липсата на плащане счита
да се дължи на финансови затруднения за дружеството, придобили траен характер
към третото тримесечие на 2011 г. Поискано е да бъде прогласена
неплатежоспособността на дружеството.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя
– адв. М. от САК, поддържа молбата като счита да са налице както данни за
неплатежоспособност, така и за свръхзадълженост на търговското предприятие
поради липса на ликвидност по отношение на всеки един от коефициентите и с
оглед декапитализацията на дружеството.
Процесуалният
представител на „О.Б.Б.“ АД – юрк. Р. счита, че ответникът не е в състояние да
реализира обектите, за да посрещне краткосрочните си задължения. Счита, че в
нарушение на правилата ответникът не е осчетоводил задължението към банката
като краткосрочно и счита за начална дата на неплатежоспособността 11.06.2011
г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Л. от САК, оспорва искането. Излага довод, че
молителят не е кредитор на дружеството. Счита, че дружеството разполага с
достатъчно обезпечения, покриващи задължението към „О.“ АД, което счита да
възлиза на 500 000 евро с оглед издадения изпълнителен лист. Твърди
разликата да е погасена по давност, обусловило и отписване на сумата в
счетоводството на ответника.
Кредиторите
„К.К. – М“ ЕООД, „Б.Т.“ ООД, „Д.-Т“ ООД също не изпращат представител и не
изразяват становище в хода на устните прения.
Процесуалният
представител на „О.Б.Б.“ АД – юрк. П. поддържа заявеното искане като счита за
начална дата на несъстоятелността 15.08.2012 г.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват еднозначен извод за писмено
обективирано съгласие, че ответникът се задължава със свои сили и средства да
осигури построяването и да прехвърлил в собственост на молителя АТЕЛИЕ № Г8 в
секция „Г“ на трети етаж при цена от 52606,84 евро. Посочено е, че страните се
съгласяват да сключат окончателен договор в двуседмичен срок след изплащане на
пълния размер на цената като 13 000 евро при подписване на договора, а 39 606,84
евро на месечни вноски с оскъпяване от 10 % при договорени размери за всяка
година в рамките на шест години с посочен срок за погасяване на задължението до
14.12.2015 г. Договорено е при погасяване на задължението преди този момент
цената на имота да бъде редуцирана с оглед включената във вноските сума. Ответното
дружество е поело задължение към момента на сключване на окончателния договор
върху имота да няма каквито и да било вещни тежести и права на трети лица,
освен ако са изрично договорени.
На
21.06.2010 г. писмено е обективирано съгласие, че срокът за завършване на
обекта се удължава до 15.07.2010 г., а молителят е получил ключ от договорения
обект.
На
15.07.2010 г. писмено е изразено съгласие, че към тази дата молителят е
заплатил сума в размер на 17 000 евро като при плащане на остатъка чрез
кредит от „У.Б.“ АД в срок до 30.09.2010 г. продажната цена се променя на 43016
евро. Молителят е поел задължение да заплати в този срок сумата от 26016 лв. с
отпуснатия банков кредит и/или лични средства. Посочено е, че при отказ за
отпускане на банков кредит за закупуване на имота продължава действието на
предварителния договор по отношенеи на продажната цена и начина на плащането й.
По
делото не се спори, а и от удостовереното съдържание на съобщението от
пощенския оператор с датно клеймо и подпис се установява отправено от молителя
изявление до представляващите ответното дружество, че след сключване на
предварителния договор молителят разбрал за учредена договорна ипотека върху
договорения имот. Посочено е, че заплатената от него сума възлиза на редуцирания
размер на задължението, с което счита да е изпълнил изцяло задължението си,
поради което е заявил, че разваля договора и очаква да му бъде върната сума в
размер на 97462,19 лв.
Не
се спори също така, че на 12.11.2007 г. от името на ответното дружество и „О.Б.Б.“
АД писмено е изразено съгласие за предоставяне на кредит в размер на 2700 000
евро при договорена лихва в размер на 8,103 % към датата на сключване на
договора и 8,55% съгласно анекс № 3, такси, комисионни съгласно Тарифа за
таксите и комисионните на корпоративни клиенти на „О.“ АД. Договорен е срок за
възстановяване на сумата до 12.02.2011 г. Изразено е и съгласие, че при забава
на плащането на главницата просрочените суми се олихвяват с неустойка,
формирана от договорения лихвен процент и надбавка от 5 пункта.
С
анекс от 08.02.2008 г. е изразено съгласие, че при продажба на обособени
обекти, служещи като обезпечение банката дава съгласие за частично заличаване
на ипотеката при условие, че част или цялата продажба цена при минимум 200
евро/кв.м. се извършва частично предсрочно погасяване на кредита и във всеки
един момент от договора размерът на предоставеноото обезпечение с недвижими
имоти е не по-малко от 150 % от размера на кредита.
С
анекс № 5 от 23.09.2010 г. е изразено съгласие, че към датата на споразумението
дължимата главница е в размер на 1556 609,15 евро и кредитът ще бъде погасен при
договорен погасителен план до 12.02.2011 г.
С
допълнително споразумение № 6 от 15.11.2011 г. писмено е изразено съгласие, че
към датата на подписване на споразумението непогасеният размер на главницата по
договора възлиза на 1471982,72 евро.
Няма
спор също така, че на 04.05.2012 г. „О.Б.Б.“ АД е поискала да бъде издадена
заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметки, претендирайки
главница в размер на 500 000 евро като част от задължение в размер на
1471982,72 евро и законна лихва върху тази сума.
По
делото не се спори, че на 14.01.2013 г. представител на ответното дружество е
поискал от „О.“ АД да бъде вдигната ипотеката върху конкретизирани обекти, сред
които и АПАРТАМЕНТ Г8, както и че ответникът е уведомен, че при постъпване в
срок до 30.04.2013 г. на сумата от 110 229,20 евро по посочена в писмото
банкова сметка.
***.04.2014
г. за ответното дружество е прието изявление, че молителят разваля сключения
предварителен договор, позовавайки се на учредена ипотека преди сключване на
предварителния договор, за която не е бил уведомен.
От
заключението на вещото лице П. се установява, че в счетоводството на ответника са отразени задължения
към кредитори, включително и спрямо „О.“ АД, както и към Национална агенция по
приходите като задълженията към „О.“ АД са преоценени и към 31.12.2014 г. с посочено
основание – изтекла давност, като е отразено да възлизат на 978 хил. лв.
главница, 56 хил. лв. лихва и 31 хил. лв. разходи. Въз основа отразената в
счетоводството на ответника отчетна и балансова стойност на активите му,
съотнесена към осчетоводените негови задължения при отчитане размера на
непогасената и дължима главница към „О.“ АД към 31.12.2011 г. – 0,8613, към 31.12.2012 г. коефициентът
на обща ликвидност възлиза на 0,6181, към 31.12.2013 г. – 0,6265, а към 30.12.2014
г. – на 0.900339 при препоръчителна величина на съотношението от 1,2 до 2. Значително
под посочените от вещото лице нива на съотношение между краткосрочните
задължения и краткотрайните активи са коефициентите за бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност.
Вещото лице отразява, че според
утвърдената добра практика възможността за разплащане в разумни рамки
предполага съотношение на собствения капитал към всички задължения не по-малък
от 0,33. За този период данните по баланса сочат на превишение на пасивите над
собствения капитал на дружеството при коефициенти съответно за 2011 г. -0,1489,
за 2012 г. - 0,3084, за 2013 г. -0,3547 и към 30.09.2014 г. -0,3571. Видно от
капиталовата структура за периода 2012 г. – 2013 г. счетоводният резултат е
загуба като задълженията, произтичащи от търговски сделки, към персонала и
публичните задължения нарастват. Осчетоводено е последно плащане към „О.“ АД на
10.06.2011 г. както и събирани след този момент суми от постъпления по
банковите сметки на ответника до 13.07.2011 г. Към 31.12.2014 г. е указана наличност
на пари в брой и по банкови сметки, достатъчни да покрият началните разноски в
производството по несъстоятелност.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското
предприятие да участва адекватно с стопанския обмен. При доказана невъзможност с
регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните
си задължения в относително продължителен период от време правният ред определя
ред за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно
осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните в процеса
на участие в търговския оборот задължения. В тази насока търсената в процеса
защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която търговското предприятие осъществява дейността си определя
ответника като търговец по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за установени парични
задължения.
Доверието
в търговския оборот произтича и от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основата, за да
бъде преценено дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с
разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между
активи и пасиви. От тази гледна точка и законът овластява единствено страна по
търговска сделка или държавата, доколкото е титуляр на вземане, произтичащо от търговската
дейност на предприятието, да предизвика развитие на производството по
несъстоятелност.
Доказателствата
не легитимират молителя като кредитор на изискуемо парично вземане. Законът
овластява кредитор в правоотношението да предизвика едностранно прекратяване на
правната връзка. Ето защо и предпоставка за настъпване на прекратителния ефект
се явява проявлението на конкретни, предписани от закона обстоятелства. Именно
защото средство за реализиране на тази възможност е едностранно изявление,
очакваният резултат предполага проявление на обявените с изявлението
обстоятелства, от които кредиторът извлича потестативното си право. В случая
молителят се основава на наличие на учредена ипотека и изпълнено от негова
страна задължение, ангажиращо ответника да прехвърли собствеността върху имота.
Съгласно
чл. 87 ал. 1 ЗЗД предпоставка за разваляне на договора е неизпълнение на
конкретно задължение поради причина, за която длъжникът отговаря. От
съдържанието на сключения между страните договор се установява ответното
дружество да е поело задължение имотът да е освободен от вещни тежести към
момента на прехвърляне правото на собственост. Предоговорената цена на имота
съгласно изрично отразеното в анекса съдържание на съгласуваната воля е
свързана с плащане на сумата от 26016,00 евро до 30.09.2010 г. като еднозначно
е отразено, че за ответника без значение остава източника на използваните за
целта средства. Съгласието може да бъде и логично обяснено с първоначално
съгласуваната воля, че при предсрочно плащане следва да бъде редуциран общият
размер на задължението с оглед включения в него размер на договорена лихва. От
доказателствата по делото обаче не се установява тази сума да е била заплатена
в договорения срок. Изрично е посочена и последицата при неизпълнение на това
условие – меродавни остават условията по договора, предвиждащ цена на имота от
52606,84 евро и срок за изплащането й до 14.12.2015 г. Съгласно чл. 20а ЗЗД
договорът е закон за страните, поради което и съдът дължи да прецени
установените в процеса факти според рамката на отношението, произтичаща от
съгласуваната воля. При тези обстоятелства поддържаният от ищеца довод за
погасено задължение изцяло не може да бъде споделен.
Според
чл. 14 ал. 2 от предварителния договор ответникът е поел задължение имотът да
бъде свободен от вещни тежести и права на трети лица към момента на сключване
на окончателния договор. Липсва обективиран от молителя интерес към момента на
сключване на предварителния договор имотът да е свободен от тежести, а и
ответното дружество не е поемало такъв ангажимент. Следователно, невъзможен се
явява и извод за възникнало задължение, което да е останало неизпълнено.
Поетото
по силата на договора задължение е за прехвърляне на право на собственост и
доколкото не се установяват предпоставките за едностранно прекратяване на
правната връзка, няма основание за извод, че за молителя е налице парично
задължение, легитимиращо го като кредитор по смисъла на закона. Поради тази
причина молбата на този кредитор е неоснователна.
От
доказателствата се установява възникнало в тежест на ответника задължение към
присъединения кредитор – „О.“ АД като нито се твърди, нито се установя да е
погасено изцяло до момента на приключване на устните състезания включително в
редуцирания му размер. Съгласно чл. 116 б. „а“ ЗЗД признанието на вземането
заличава правното значение на изтеклия до този момент срок. Ето защо и по
отношение на самостоятелното от правна гледна точка вземане за главница с
изтекъл срок за плащане на 12.02.2011 г., считано от 15.11.2011 г. е започнала
да тече нова давност. Към датата на предявяване на молбата за присъединяване не
е изтекъл предписания от закона срок. По тези съображения настоящият състав не
намира причина да счита за погасено по давност и вземането за разликата над
предявената част от главницата в заповедното производство до общия размер от
1471982,72 евро с изтекъл срок за погасяване на задължението.
Както
бе посочено вече съществена за участието в търговския оборот се явява възможността
търговецът да обслужва текущите си парични задължения. Неоправданото от гледна
точка на разумния риск състояние, препятстващо длъжника да посреща изискуемите
си задължения, обуславя възможност за всеки негов кредитор да инициира
откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо и търсената в случая
защита предполага изследване на потенциала ответното дружество да посреща
краткосрочните си парични задължения.
Съдът
споделя тезата, че при отчитане показателите за жизнеспособност на търговското
предприятие следва да се държи сметка за естеството на търговската дейност. Строителството
на имоти с цел продажба неизбежно обуславя инвестиране на значителни средства
при очакване за реализация на готовите обекти. Както е имал повод да посочи
Върховният касационен съд при оценка способността на търговското предприятие да
осребри свой актив на стойност, близка до справедливата пазарна цена, се отчита
на база спецификите на сектора, в който се осъществява дейността – Решение №
71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение.
Отдаден е приоритет на коефициента на обща ликвидност с оглед типичната за
всеки търговец възможност да използва оборотния си капитал, за да получава
парични постъпления, обезпечаващо и реална възможност да погасява своите
парични задължения. Същевременно еднозначно е утвърдена съдебната практика в
смисъл, че при оценка ликвидността на актива следва да се държи сметка за неговото
естество в контекста на установената в рамките на производството обращаемост. С
други думи, наличието на имущество само по себе си не е достатъчно, за да обоснове
извод за жизнеспособност на търговското предприятие. От съществено значение е
реалната възможност краткотрайният актив да бъде трансформиран в парична сума в
утвърдения от практиката като разумен едногодишен срок на стопанския цикъл, за
да покрие изискуемите през същия този период задължения. Ответникът
противопоставя възражение за наличие на достатъчно имущество, обезпечаващо
поетите от него задължения. Дори хипотетично да се приеме, че обектите са
завършени, характеризиращо ги като стока с оглед предмета на дейност на
ответното дружество, в процеса нито се твърди, нито се установява реализация на
тези активи. Напротив, за целия изследван период – 2011 г. – 2014 г. финансовият
резултат сочи на загуба при нарастващи пасиви и липса на реализация на стоките
и продукцията според счетоводството на ответника за периода 2013 г. – 2014 г.
при обща стойност на активите от тази група 3220 хил.лв. Същевременно
съотношението между размера на краткотрайните активи е значително по-нисък от
утвърдения в практиката коефициент както за общата, така и за бързата,
незабавната и абсолютната ликвидност.
Ако
спрените плащания по търговска сделка овластяват кредитора да постави под
въпрос жизнеспособността на търговското предприятие, ответникът разполага с
гарантирана му от закона възможност да опровергае съмнението, което в случая не
бе направено. Именно защото основа за определяне финансовото здраве на
търговското предприятие е трансформацията на активи в рамките на производствен
цикъл, основа за оценка на вложените материали се явяват остойностените разходи
за придобиването им. Произтичащото от пазарната оценка предположение не
удовлетворява указания вече като меродавен критерий в настоящото производство –
ликвидността на актива. Ето защо и в хипотезата на неплатежоспособност този
критерий е неприложим.
Неудовлетвореният
кредиторов интерес за период, значително превишаващ едногодишния период на
стопански цикъл при установената в случая обективна невъзможност за това поради
липса на парични средства, съществуваща и към датата на приключване на устните
състезания, обуславя откриване на производство по несъстоятелност, овластявайки
нарочен орган – синдик, да прецени непосредствено потенциала на търговското
предприятие да продължи участието си в търговския оборот. Законът признава еднозначно и възможност за
длъжника да убеди своите кредитори в способността на предприятието си да осигури
погасяване на задълженията с имуществото си. С други думи, управлението на
търговското предприятие, довело до невъзможност за посрещане на изискуеми
задължения оправдава намеса в дейността на предприятието.
Дори
и при отчитане на материалните запаси в случая данните по делото еднозначно
сочат на обективна невъзможност за ответника да покрие краткосрочните си
задължения още към 31.12.2011 г. Тази информация едва позволява яснота за
пречката да бъде изпълнено изискуемото към предходен момент задължение към „О.“
АД. Ето защо и настоящият състав я
приема за начална дата на неплатежоспособността. Зависимостта на предприятието
от преценката на кредиторите и изчерпаният кредит на доверие в тази насока,
провокирало кредитора „О.“ АД да се присъедини в настоящото производство
обуславя развитието на предписаната от закона процедура за надзор, а при
недоказан потенциал у дружеството да възстанови доверието на кредиторите си и принудително
отчуждаване на имуществото му за погасяване на изискуемите задължения.
Както
законът, така и трайната съдебна практика разграничават неплатежоспособността
като основание за откриване на производство по несъстоятелност от
свръхзадължеността на длъжника. Правният ред утвърждава писменото начало като
средство за определяне предмета на изследване в процеса. В случая липсва
предявена от кредитор на ответника претенция на това основание. Дори
хипотетично да се приеме, че заявеното от адв. М. искане в рамките на устните
състезания удовлетворява тези критерии, предвид липсата на активна
материалноправна легитимация на молителя безпредметно остава изследването на
тази хипотеза.
По
делото не се спори, че ответното дружество понастоящем осъществява търговска
дейност. В процеса не се твърди, а и липсват данни, сочещи на реална опасност
за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 630 ал. 2 ТЗ. Напротив, наличната
продукция, предполага реална възможност за формиране на постъпления. За разлика
от чл. 711 т. 2 ТЗ, повеляваща общ запор и възбрана, нормата на чл. 630 ал. 1
т. 4 ТЗ овластява съда да наложи обезпечителна мярка. Настоящият състав приема
правилото за проявление на засиленото служебно начало в рамките на
производството по несъстоятелност, ангажиращо непосредствено съда да предприеме
мерки за гарантиране на подлежащите на реализация в производството кредиторови
интереси. Систематичното място на нормата на чл. 642 ТЗ предпоставя
съществуваща възможност за разпореждане с имущество и след датата на
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Аналогично се явява и правилото на чл. 635 ал. 2 ТЗ, повеляващо ограничение на
разпоредителната власт доколкото това е необходимо за съхраняване интересите на
кредиторите. При положение, че по правило и при открито производство по
несъстоятелност законният представител на длъжника е в правото си да се
разпорежда с имущество на дружеството – арг. от противното на чл. 711 ал. 1 т.
4 ТЗ, а правилото на чл. 642 ТЗ предполага принципно съществувала възможност за
разпореждане с имущество, настоящият състав приема, че нормата на чл. 630 ал. 1
т. 4 ТЗ не задължава, а оправомощава съда да наложи ограничение на
разпоредителната власт и то при предпоставките на чл. 642 ТЗ. От данните по
делото не е възможен извод за реално съществуваща понастоящем опасност за
кредиторовите интереси, нито за конкретно имущество, налагащо изрично
ограничаване на правото на разпореждане. Предвидената от чл. 635 ал. 1 ТЗ
съгласувателна процедура при разпореждане с имуществото обезпечава достойния за
защита интерес на кредиторите, като при новите сделки следва да се съобразява
пазарната цена по местонахождение на имотите. Своевременната реализация на
активите при тези условия обуславя и реална възможност за проверка потенциала
на предприятието да генерира доход включително с оглед принципно признатата
възможност за оздравяване на предприятието. Ето защо настоящият състав не
намира причина да наложи допустимите, но ненужни в случая ограничения досежно
имуществените права на ответника.
Отразените
по книгите данни за наличие на парични средства сочат на възможност дружеството
да посрещне първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
По
разноските
По
аргумент от чл. 81 ГПК съдът е обвързан от заявеното в процеса искане досежно
вземане за разноски. При установения изход от спора по отношение на молителя Р.К.
не съществува зачетена от правния ред причина да му бъдат възстановени
разноските. С оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че така
формирания извод следва да бъде изрично огласен в диспозитива.
Заявеното
искане от името на „О.Б.Б.“ АД е ограничено до присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предявеното искане на този ответник е уважено в спорно
производство. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК утвърждава безусловно правото на
страна в процеса, защитавана от лице с юридическо образувование, ангажирано по
трудов договор, да получи сума, съответна на следващото се адвокатско
възнаграждение. Издадената по силата на нормативна делегация Наредба № 1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждение определя механизъм за
остойностяване на възнаграждението съобразно размера на предявените вземания.
При все, че нормата не сочи изрично, доколкото свързва вземането с постановено
решение в полза на страната съдът приема за дължима на това основание сумата от
86898,44 лв., която следва да бъде присъдена.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "П.К."
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, партер.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "П.К." ООД, ЕИК
********.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на "П.К." ООД, ЕИК ******** Х. В.М.,
утвърдена със заповед № ЛС-04-72 от 2006 г., обнародвана в Държавен вестник бр.
16 от 21.02.06 г. с адрес: Б., област С. (столица), община **************, ет.
2.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 1500 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 09.12.2015 г. от 09:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор та
постоянен синдик и предложение за назначаването му;
3. избор комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ
молбата с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ, предявена от Р.Р.К..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК "П.К." ООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, партер да заплати на „О.Б.Б.“
АД сумата от 86898,44 лв. –
юрисконсултско възнаграждение пред Софийски градски съд.
ВЪЗЛАГА
на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК направените разноски по делото от Р.Р.К. в
негова тежест.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: