Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 12627 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от М.И.М. срещу З. „Б.И.“ АД *** отрицателен
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на сумата
26 961.20лв.
В исковата молба ищцата излага,
че е длъжник по изп.д.№ 20118510400484 по описа на ЧСИ М.П., с район на
действие СГС, а взискател З. „Б.И.“ АД, в полза на когото е издаден на
03.01.2011г. изпълнителен лист въз основа влязло в сила съдебно решение от
20.05.2010г. по гр.д.№ 3096/2007г. на СГС за сумата 16 650лв.-главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди; 6 130лв.-мораторна лихва
върху главницата за периода 02.08.2004г.-02.08.2007г. и сумата 4 181.20лв.
присъдени разноски. В деня на образуването му-05.04.2011г., освен покана за
доброволно изпълнение, ЧСИ изпратил запорни съобщения до различни банки за налагане
запор върху вземанията й по банкови сметки. Впоследствие на 08.03.2013г. бил
наложен запор и върху вземанията й по банкова сметка *** „С.“ АД, след което за времето до
м.01.2017г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия. На 07.01.2017г. получила съобщение за наложен
запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от работодателя „И.А.М.“ АД. Сочи, че при справка в делото се
съдържат три молби на взискателя от 30.06.2014г., 26.08.2015г. и 07.03.2016г.
Твърди тези молби да са антидатирани, не съставляват искания за предприемане на
същински изпълнителни действия и въз
основа на тях реално такива не са били извършвани от съдебния изпълнител, като
единствената им цел била да се поддържа висящността на изпълнителното
производство без действително намерение за осъществяване на редовен
изпълнителен способ насочен към постигане на принудително удовлетворение,
поради което не следва да се зачитат. С оглед на това навежда, че последното
валидно извършено изпълнително действие е запора от 08.03.2013г., на която дата
е била прекъсната погасителната давност за вземанията и започнал да тече нов
давностен срок. След това не са били предприемани други изпълнителни действия в
продължение на две години, поради което изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 08.03.2015г.,
а извършеното след настъпилата перемпция действие по запор върху трудовото
възнаграждение през м.01.2017г. не е валидно и не произвежда прекъсващ
давността ефект. Твърди погасителната давност за вземанията да е изтекла на
08.03.2018г. и в този смисъл не дължи паричните суми по изпълнителния лист.
Ответникът оспорва иска с доводи, че не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
за перемпция на изпълнителното производство, тъй като не е бездействал, а е бил
активен с подаването до ЧСИ на няколко молби след м.08.2013г. съдържащи искания
за намиране и прилагане на способи за изпълнение върху секвестируемо имущество.
Счита за недоказано оспорването на ищцата за тяхното антидатиране. Навежда, че по
изпълнителното дело са постъпили суми в погашение на вземанията въз основа наложения запор върху трудовото възнаграждение от 2017г., без ищцата да се е позовавала на посочената
норма пред ЧСИ или да
е подавала жалба по чл.435, ал.2 ГПК. Поддържа това действие да е валидно и
предприето в рамките на погасителната давност.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
На 03.01.2011г. в полза на З. „Б.И.“
АД е издаден изпълнителен лист въз основа влязло в сила съдебно решение от
20.05.2010г. по гр.д.№ 3096/2007г. по описа на СГС, I-1 състав, с което ищцата е осъдена да заплати сума в общ размер на 26
961.20лв., от които 16 650лв.-главница, представляваща обезщетение за причинени
при ПТП имуществени вреди, 6 130лв.-мораторна лихва върху главницата за периода
02.08.2004г.-02.08.2007г. и 4 181.20лв. разноски по делото.
Въз основа изпълнителния лист и
по молба на дружеството на 05.04.2011г. е образувано изп.д.№ 20118510400484 по
описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, в която поискано проучване
имущественото състояние на длъжника и възложено на съдебния изпълнител да
избере начин на принудително изпълнение по чл.18 ЗЧСИ.
На 05.04.2011г. до длъжницата
била изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена на 08.04.2011г.,
изискани са справки от различни институции, както и наложени запори върху
банкови сметки в „Ц.к.б.“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД, „П. Б. Б.“ АД, „П.И.Б.“ АД, „Ю.И Е.
Д. .Б.“ АД и „У. Б.“ с изпратени запорни съобщения. Впоследствие на 08.03.2013г.
са изпратени нови съобщения за запори върху сметки в същите банки, както и в „С.“
АД. Въз основа на тях по изпълнителното дело не са постъпили суми, тъй като в
част от банките длъжницата не е имала разкрити банкови сметки, в други е имала
сметка, но без наличност и постъпления, които впоследствие са били закрити, а
по сметка в „ЦКБ“ ЕАД и „Б.ДСК“ ЕАД е получавала социални помощи и поради
несеквестируемост запорите по тях са били отменени от ЧСИ. Към тази дата
08.03.2013г. други изпълнителни действия не са били извършвани.
В материалите по приложения
препис от изпълнителното дело се съдържат три молби на взискателя съответно с
вх.№ 24434/30.06.2014г., вх.№ 37313/26.08.2015г. и вх.№ 11202/07.03.2016г. С
всяка е направено искане за налагане запор върху сметки на длъжника във всички
банки в страната, а в две от тях и искане за проучване имуществото, съответно
справка за трудови договори с поставени резолюции от съдебния изпълнител да се
извърши след заплащане на дължимата такса. Няма данни това да е било съобщено
на взискателя, както и такива за платени такси. Не е спорно, а и липсват данни
съдебният изпълнител да е предприел поисканите действия.
Във връзка с твърдението на
ищцата за антидатиране на посочените молби по делото са приети като
доказателства извлечение от входящия регистър на ЧСИ, воден в електронен вид,
както и заключение на вещо лице по СТЕ. В извлечението за постъпилите документи
на 30.06.2014. е отбелязана молба на З. „Б.И.“ АД с вх.№ 24434 с посочване
номера на изпълнителното дело, кой е подателя и за какво се отнася с посочване
„взискател-молба за посочване на изпълнителен способ“. По идентичен начин са
отбелязани и молбите с вх.№ 37313/26.08.2015г. и вх.№ 11202/07.03.2016г. в
извлеченията от входящия регистър за датите 26.08.2015г. и 07.03.2016г.
Констатира се, че всяка молба е в хронологичен ред спрямо постъпилите преди или
след нея други документи при ЧСИ. След проверка на ползваната от съдебния
изпълнител деловодна система в заключението си вещото лице по СТЕ е посочило,
че е технически възможно генерирането и запазването на празен входящ номер във
входящия регистър от съответната дата,
без към него да бъде въведено описание на приетия документ, подател и номер на
изпълнителното дело, което впоследствие да бъде направено, както и възможност
за последваща промяна на вече въведените данни при запазване входящия номер и
дата към него. В съдебно заседание сочи, че всички реквизити във входящия
регистър могат да бъдат променяни с изключение на датата.
На 07.01.2017г. ЧСИ наложил запор
върху получаваното трудово възнаграждение от работодателя „Из.А. М.“ АД, за
което изпратено съобщение на ищцата, връчено на 13.01.2017г. Видно от
заключението на вещото лице по приетата ССч.Е за периода
14.02.2017г.-12.02.2020г. работодателят превеждал ежемесечно по сметка на ЧСИ
парични суми в изпълнение на запора възлизащи общо на сумата 17 341.44лв.
Въз основа така установеното от
фактическа страна и събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
Защитата на длъжника с иска по чл.439 ГПК е материалноправна и цели със сила на пресъдено нещо да се отрече
съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или
прекрати започнало принудително изпълнение. Оспорването може да бъде основано
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/. Твърдението на ищцата за
изтекла погасителна давност на вземанията след влизане в сила на съдебното
решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е такъв факт. Дали
образуваното изпълнително дело е прекратено поради перемпция не съставлява самостоятелно
основание на иска, защото настъпването й няма за правна последица погасяване на
вземането.
Въпросите относно приложението
института на погасителната давност на вземанията в изпълнителния процес и връзката
му с прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са
разрешени с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С
него е изоставено предходното тълкуване с ППВС № 3/1980г., според което докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането
погасителна давност не тече, като постановлението е обявено за изгубило сила. Прието
е, че в изпълнителното производство давността не се спира, а на основание
чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва многократно с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност-чл.117, ал.1 ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
изграждащо съответния
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя по чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ с примерното им изброяване, както и тези
действия, които не водят до прекъсване на давността. Посочено е още, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК предпоставя бездействие на взискателя, който в продължение на две години не
е поискал извършването на изпълнителни действия. С изтичането на срока
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и за настъпването
на тази правна последица не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител. Той
може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, т.е. актът
му има декларативно действие. В този случай нова погасителна давност започва да
тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие /т.10 от ТР № 2/2013г./.
В разглеждания случай вземанията
на ответника са установени със съдебно решение от 20.05.2010г. и на основание чл.117,
ал.2 ЗЗД давността е пет години, считано от влизането му в сила. По
образуваното изпълнително дело спрямо ищцата са осъществени следните
изпълнителни действия-налагане запор върху банкови сметки в няколко банки на
05.04.2011г., отново налагане запор върху сметки в същите банки, включително и
в „Сибанк“ АД на 08.03.2013г., както и налагане запор върху трудово
възнаграждение на 07.01.2017г. Всяко от тях е прекъснало течението на
погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД и започнала да тече нова
давност.
Установи се наличието на три
молби на взискателя от 30.06.2014г., 26.08.2015г. и 07.03.2016г., съдържащи искане за налагане
запор по сметки във всички банки в страната. Датите са тези, на които е
отразено от ЧСИ постъпването им по изпълнителното дело с оспорване от ищцата на
тяхната достоверност с твърдението, че са привнесени допълнително и в този
смисъл антидатирани.
На основание чл.22 ЗЧСИ и чл.6 от
Наредба № 4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ частният съдебен изпълнител
води входящ регистър по образец, който съдържа данни за всички постъпили в
деловодството документи и книжа, свързани със служебната му дейност. Тези данни
включват датата на постъпване в деловодството; входящият номер, под който е
заведен с отбелязването му върху самия документ; изпълнителното дело; кой е
подателят и за какво се отнася с кратко описание същността на входирания
документ. Входящият регистър има характеристиката на официален свидетелстващ документ
по чл.179, ал.1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно удостоверените в него обстоятелства.
В случая върху молбите са вписани
входящ номер и дата на постъпване по изпълнителното дело, съответно №
24434/30.06.2014г., № 37313/26.08.2015г. и № 11202/07.03.2016г. В приложените
по делото извлечения от входящия регистър на ЧСИ всяка е отразена като постъпил
документ в деловодството при съвпадение на датите, входящите номера и
естеството на молбите, както и в хронологичен ред спрямо други постъпили
документи и книжа, т.е. не се констатира непоследователност или неправилност
при воденето на входящия регистър, нито несъответствие между вписаните в него
обстоятелства и отбелязаното върху самите молби. Друго не следва от
заключението на вещото лице по СТЕ, според което деловодната система в
електронен вид на ЧСИ технически позволява генериране и запазване на номер във
входящия регистър от конкретна дата без попълване на данни с възможност
по-късно да бъде направено това, респ. за последваща промяна във вече
въведените данни, доколкото такива промени не са възможни по отношение датата. От
заключението даващо принципното
положение, че деловодната система би могла да бъде манипулирана не може да се
направи извод, че трите молби на ответника са допълнително привнесени по изпълнителното
дело и антидатирани. Други доказателства във връзка с оспорването по чл.193 ГПК
в оборване истинността на удостоверените от съдебния изпълнител дати ищцата не
е ангажирала, поради което и съобразно чл.179, ал.1 ГПК съдът е длъжен да приеме
тези дати за достоверни.
Молбите съдържат идентично искане-налагане
запор върху банкови сметки на ищцата във всички банки в страната, съставляващо
способ насочен към принудително изпълнение. С постъпването по изпълнителното
дело на всяка една е прекъснато течението на двугодишния срок по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК и за този правен ефект е без значение обстоятелството, че способът не е
бил приложен от съдебния изпълнител. Причината за това е, че взискателят не е
внесъл дължимата такса, като неизпълнението на това задължение не може да се
счита за поведение осуетяващо предприемането на изпълнителното действие. При
нередовност на поискано изпълнително действие, аналогично на чл.426, ал.3 ГПК,
ЧСИ дължи указание за неговото отстраняване. Нередовността досежно таксата е била
констатирана, но не е било съобщено на взискателя с осигуряването на възможност
за нейното плащане.
Перемпцията предполага
бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
установения в закона срок. Обратно, всяко искане за такива действия прегражда
възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без
значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят
не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни
или с цел намиране на секвестируемо имущество. По делото е установено, че въз
основа наложените запори от 05.04.2011г. и 08.03.2013г. суми в погашение на
вземанията не са постъпили поради това, че в част от банките, до които са били
изпратени запорни съобщения ищцата не е имала разкрити банкови сметки, в други е
имала сметки без наличности и постъпления с последващото им закриване, както и
две сметки, сумите по които са несеквестируеми. Тази неефективност на
предприетите към този момент действия обяснява исканията на взискателя за
повтаряне на същия изпълнителен способ, но с неговото разширяване по налагане
запор върху сметки във всички банки в страната, доколкото въз основа
възлагането по чл.18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е
изпратил запорни съобщения само до някои банки.
При горното съдът намира, че
изпълнителното производство не е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК считано от 08.03.2015г., поради което и предприетото впоследствие
изпълнително действие по налагане запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата през м.01.2017г. не е обезсилено по право.
Подадените от ответника молби на 30.06.2014г.,
26.08.2015г. и 07.03.2016г. не са прекъснали давността за вземанията. Тя е била
прекъсната първо с налагането на запорите на 05.04.2011г., после с налагането
на запорите от 08.03.2013г. и трети път на 07.01.2017г. с насочване
принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение. Давността за
вземанията е 5 години, като за периода между прекъсванията от 08.03.2013г. до
07.01.2017г. не е изтекла, поради което правото на принудително изпълнение на
ответника не е погасено, предпоставящо неоснователност на отрицателния
установителен иск по чл.439, ал.2 ГПК.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по
делото от 1760лв., от които 200лв. депозит за вещо лице и 1560лв. с ДДС платено
възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, както и поради това, че незначително надвишава
установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С минимален размер.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.И.М., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.******, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.439 ГПК за
признаване за установено, че не дължи сумата 26 961.20лв. по изпълнителен лист от 03.01.2011г., издаден по влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№ 3096/2007г. на СГС и предмет на изпълнение по
изп.д.№ 20118510400484 по описа на ЧСИ М.П..
ОСЪЖДА М.И.М.,
ЕГН **********, от гр.С., да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1760лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: