Разпореждане по дело №56/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 84/22.06.2012 г., постановено по гр.д. № 76/2012г., Момчилградският районен съд е признал уволнението на Н. Р. А. от Г. за незаконно и е отменил Заповед №296/ 04.01.2012 г. на Директора на С. "Х. Б., Г., с която на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ, считано от 09.01.2012 г. е прекратено трудовото й правоотношение на длъжността „завеждащ административна служба” в С. „Х. Б., Г.. Съдът е възстановил ищцата А. на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ административна служба” в С. „Х. Б., Г. и е осъдил С. „Х. Б., Г. да й заплати сумата в размер на 2 549,45лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 09.01.2012год. до 07.06.2012год., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията до пълния предявен размер от 3 059.34 лв. за периода от 08.06.2012 г. до 09.07.2012 г.,ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г. като неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд е осъдил С. „Х. Б., Г. да заплати на ищцата А. сумата в размер на 700 лв., съставляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС, гр.Момчилград сумата в размер на 161.98 лв., представляваща държавна такса.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника С. „Х. Б., Г., представлявано от директора С.И.К., въззивна жалба. В жалба се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е недопустимо, поради което жалбодателят моли същото да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Излагат се съображения, че от исковата молба било видно, че за ответник по иска било посочено физическото лице- директорът на С.” Х. Б., Г.. Изтъква се, че извършеното било в противоречие както с правната теория , така и практиката на ВКС, която приемала , че по тези искове с правно основание чл.344 от КТ надлежен ответник е работодателя.А легално определение на работодател давала разпоредбата на §1 от ДР на КТ. Твърди се в жалбата , че въпреки това , че работодателят - С. не бил посочен в исковата молба като ответник ,съдът бил уважил исковата претенция по отношение именно на него. Именно това правело постановения съдебен акт недопустим.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Н. Р. А..

С отговора на първоначалната въззивна жалба А. е депозирала и насрещна въззивна жалба. В същата се твърди, че се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която е отхвърлена предявената претенция до пълния й предявен размер от 3 059.34 лв. за периода от 08.06.2012 г. до 09.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012г. Изтъкват се в този аспект доводи, а именно, че била доказала, че е безработна за целия претендиран от нея в исковата молба период, поради което й се дължало възнаграждение за пълния законов период от 6 месеца, и при това законната лихва върху присъдените суми се следвала, считано от 09.01.2012 г. –датата на прекратяване на трудовия договор, а не 05.03.2012 г., датата на предявяване на исковата претенция. В аспекта на изложеното жалбодателката А. моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени решението на Районен съд, гр.Момчилград в обжалваната му част, вместо което да постанови друго решение, с което уважи претенцията така както е предявена и в пълния й размер.

В съдебно заседание, жалбодателят С. „Х. Б., Г., представлявано от директора С.И.К. , поддържа въззивната си жалба. Оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ответникът по основната жалбата А. оспорва същата. Поддържа насрещната си въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбите, основната и насрещната, като подадени в процесуалните срокове и от имащи правен интерес от това лица, са процесуално допустими.

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол относно правилността на обжалвания първоинстанционен акт само досежно доводите посочени във всяка от въззивните жалби.

В този аспект съдът констатира, че първоинстанционният съд, съобразно депозираната искова молба е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, със страни – ищец –Н. Р. А. от Г. и ответник, индивидуализиран в исковата молба като – директора на С. „ Х. Б. , Г. относно заповед № 296/04.01.2012 г. за прекратяване на трудово правоотношение, с адрес на призоваване в Г., ул.”Т.” №3.

ПО ПЪРВОНАЧАЛНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА:

Настоящата инстанция намира същата за неоснователна. И това е така защото по делото определено не е посочен като ответник физическо лице. Ответникът физическо лице се индивидуализира с три имена и ЕГН, съобразно процесуалните разпоредби. Такава индивидуализация в производство нито е целена , нито е направена, защото от прочита на исковата молба, стояща в основата на производството се установява, че посочването като ответник на директора на училището-работодател следва да се тълкува в контекста на продължението „...относно заповед № 296/04.01.2012 г. за прекратяване на трудово правоотношение”. Изложеното пък навежда на законосъобразния, направен и от първоинстанционния съд извод, че посочването на длъжността в казуса не замества ответника, а посочва по-скоро качеството му на представляващ работодателя-ответник. В което качество между впрочем директорът е издал и цитирана процесна заповед. В този аспект безспорно се установява в производството, че работодател на уволнената служителка А. и надлежен ответник по исковете й е СРЕДНОТО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ. Този извод съдът формулира съобразявайки и цитираната от процесуалния представител на жалбодателя, разпоредба на § 1 от ДР на КТ.

За да изгради този извод настоящата въззивна инстанция съобрази и обстоятелството, че изрично в изготвения по делото протокол от първото открито съдебно заседание, проведено на 17.05.2012 г. е посочено, че ответникът по делото „...се представлява от директора С.И.К.”. От прочита на изготвения с разпореждане № 299/26.04.2012 г. доклад по делото, в частност от прочита на т.1 на същия се установява, че с исковата претенция, с която е сезиран компетентния районен съд ищцата цели да бъде „... признато уволнението й за незаконно и процесната заповед № 296/04.01.2012 г. на директора на С. „ Х. Б. , Г. да бъде отменена, да бъде възстановена на предишната си работа на длъжността „завеждащ административна служба” в С. „Х. Б. , Г. и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, т.е. все действия, които ищцата определено не цели да бъдат извършени от и по отношение на физическото лице С.К. Или ако и да приеме настоящата инстанция, че в резултат на допусната в исковата молба неизрядност в изписването на надлежния ответник, е била затруднена защитата на жалбодателя С. „Х. Б., то цитираният неоспорен доклад и приетото за надлежно представителство на ответника чрез директора му в проведените открити съдебни заседания по делото е следвало да разяснят индивидуализацията на ответника по трудовия спор.

По аналогия за противното от разпоредбата на ал.3 на чл.263 от ГПК, доколкото въззивният съд се е произнесъл по първоначалната въззивна жалба,то той дължи произнасяне и по насрещната такава.

ПО НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА :

Настоящата инстанция приема същата за частично основателна. И това е така защото приема за доказано в производството, в частност от приложената по делото в оригинал трудова книжка на служителката А., че същата и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е безработна. Т.е. на същата се дължи обезщетение по смисъла на чл.225, ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради признатото й незаконно уволнение, но за не повече от законово предвидения срок от 6 месеца. Т.е. в казуса е дължимо обезщетение за претендирания период от 09.01.2012 г. до 09.07.2012 г. в доказания размер от 3 059.34 лв., изчислен въз основа на размера на последното трудово възнаграждение на служителката А.. Т.е. първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част се явява неправилно и следва да бъде отменено. Не такъв обаче е отговорът на поставения в насрещната въззивна жалба въпрос относно началния момента на дължимост на законната лихва за забава. Правилно в този аспект първоинстанционният съд е приел, че обезщетението по смисъла на цитирания чл.225, ал.1 от КТ е търсимо и неговото присъждане е въпрос на личен избор на уволнения работник и служител. То не е кумулативно дължимо, а е акцесорно търсимо. В този смисъл дължи се законна лихва за забава от момента на поискването му. Правилно решаващият съд е обсъдил, че доколкото отсъства нарочна покана, то момента на доказаното в производството поискване е да‗ата на предявяване на исковата молба в съда– 05.03.2012 г. С оглед на тези разсъждения съдът намира, че решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено. В аспекта на изложеното и константната съдебна практика, в частност ТР № 3/19.03.1996 г., постановено по гр.д. № 3/95 г. на ОСГК на ВС.

При този изход на делото доколкото изрично са поискани, се следват на Н. А., съразмерно уважената част от насрещната въззивна жалба, разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Прочие дължи се от работодателя и държавна такса, платима по сметка на КОС върху уважената от настоящата инстанция част от исковата претенция, а именно в размер на 20.40 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 84/22.06.2012 г., постановено по гр.д. № 76/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Н. Р. А. срещу С.”Х. Б. , Г., иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 08.06.2012 г. до 09.07.2012 г. и за разликата от 2 549.45 лв. до пълния й предявен размер от 3 059.34 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. „Х. Б., Г., ул.”Т.” №3, БУЛСТАТ *, да заплати на Н. Р. А. от Г., с ЕГН *, допълнително сумата в размер на 509.89 лв., съставляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението й за периода от 08.06.2012 г. до 09.07.2012 г.,ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/22.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 76/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му част.

ОСЪЖДА С. „Х. Б., Г., ул.”Т.” №3, БУЛСТАТ *, да заплати на Н. Р. А. от Г., с ЕГН *, сумата в размер на 150 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.

ОСЪЖДА С. „Х. Б., Г., ул.”Т.” №3, БУЛСТАТ *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 20.40 лв., съставляваща дължима се върху уважения от въззивната инстанция размер на иска, държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.