Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 629
10.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 176 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава деветнадесета
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Т.М.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта потвърдена с
Решение № 26/20.01.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив.
В
жалбата се сочи, че РА бил издаден за извършена продажба на стоки по интернет,
чрез куриерски фирми. Навеждат се доводи, че пратките не били извършвани само
от жалбоподателя. Наличието на подписи и негови данни, на телефонния му номер
или ЕГН не означавало, че стоките по пратките са изпращани за негова сметка. Не
било изяснено кои пратки били изпращани от името на Т.Д. и кои не, въпреки
заявеното от него, че по време на проверката бил на трудов договор към „Искрица
СК“ ЕООД. Едва в ревизионния акт ставало ясно колко много пратки били записани
на негово име, но от таблиците там не можело да се разбере кои пратки били
негови. Информация за лицата, получили наложени платежи липсвала. Това било
важно, тъй като видно от таблиците, от 08.12.2016г. до 29.12.2016г. и от
16.01.2017г. до31.01.2017г. пратките били изпращани от Д. Д. – съпруга на
управителя на „Искрица СК“ ЕООД. Имало и пратки изпратени от името на това
дружество. Въпреки това, пратките и сумите по наложените платежи към тях били
включени в основата за определяне на данъците на Д.. Това било направено само
защото от „Искрица СК“ ЕООД било посочено, че не предоставяло пратките за
изпращане на „ЕКОНТ“. Твърди се, че липсата на конкретизация на пратките довела
до неправилно изчисляване на задълженията на оспорващия. На следващо място се
сочи че, задълженията били определени върху 70 % от сумата на доставките,
посочена в документите на „ЕКОНТ“. Тази надценка била взета по данни само на
едно дружество, за което не било ясно дали е търговец или производител. Не било
ясно и какви били стоките, които жалбоподателят търгувал. Липсата на такова
изследване правило акта в тази част необоснован. Твърди се, че според
изследване на НСИ, надценката в сектора била под 15 %.
В
съдено заседание се прави оспорване автентичността на подписите по отношение на
всички послужили за издаване на процесния РА и записани на диск фотокопия на
разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенски пратки, като се иска
представянето им в оригинал, с оглед изготвянето на съдебно графологична
експертиза.
Претендира
се отмяна на РА, в частта потвърдена с Решение № 26/20.01.2020г. и разноски по
делото.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“- гр.Пловдив, чрез пълномощник, в
писмен вид и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира се липсата на представени от страна на жалбоподателя
доказателства подкрепящи твърденията му в жалбата. Сочи се, че от представените
от „Еконт Експрес“ ООД – копия от документи – РКО се доказвало плащането на
суми по наложени платежи за процесния период в размер на 79 222, 04 лв.,
именно на жалбоподателя Т.М.Д., като посочено в същите документи лице получило
наложения платеж с име и телефонен номер.
При извършена от приходните органи съпоставка на получените платежи било
установено, че Д. не е декларирал приходи от продажби, чрез „Еконт Експрес“ ООД
за 2015г. в размер на 1 924, 20лв., за 2016г. в размер на 16 513, 50 лв. и за 2017г. в размер на
63 784, 34 лв. При тези обстоятелства били налице предпоставките на чл.
122, ал.1, т.2 от ДОПК, по който ред протекло ревизионното производство.
Претендира се законосъобразното определение да посочените в РА данъчни
задължения и задължения по КСО и ЗЗО. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на оспорващия, в случай на
уважаване на жалбата и се претендира прилагане
разпоредбата на чл. 161, ал.3 от ДОПК.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Ревизионното
производство по издаване на оспорения акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002619002597-020-001/22.04.2019г.
(л.4 от адм.пр.), изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002619002597-020-002/22.07.2019г. (л.7), ЗИЗВР
№Р-16002619002597-020-003/22.08.2019г. (л.10) и ЗИЗВР
№Р-16002619002597-020-004/18.09.2019г. (л.13), връчени на Т.М.Д., съответно на 23.04.2019г.
(л.1 от адм. пр.), на 25.07.2019г. (л.5), на 28.08.2019г. (л.8) и на
25.09.2019г. (л.11), видно от приложените по делото удостоверения за извършено
връчване по електронен път. Със заповедите е определен обхвата на ревизията, както следва: задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, задължения за ДДС, задължения за ДОО – за самоосигуряващи се, задължения за здравно осигуряване (ЗО) – за самоосигуряващи се, задължения за универсален пенсионен фонд (УПФ) – за
самоосигуряващи се, за периода 01.01.2015г.
– 31.12.2017г., с изкл. на задълженията за ДДС, които съгласно последната ЗИЗВР са за периоди 01.08.2017г. до 31.08.2017г. и 29.09.2017г. – 28.02.2018г.
За ръководител на ревизията е определен С. Д. Й. – главен инспектор по
приходите, в екип с Д. Г. К.- главен инспектор по приходите. Срокът за
извършване на ревизията, няколкократно е бил удължаван с издадените ЗИЗВР и е
бил до 20.09.2019г.
С
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице Т.М.Д.
(ИПДПОЗЛ) №Р-16002619002597-040-001/23.05.2019г. (л.18 от адм. пр.) са били изискани документи и информация във
връзка с ревизията, подробно описани в искането.
В хода на производството, от НАП са издадени справки за
имотното и финансово състояние на Д. (л.19-22).
С писмо изх.№8702/18.07.2019г. (л.34) от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД до ТД на НАП – Пловдив, във връзка с Искане за предоставяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трето лице (ИПДСПОТЛ) №Р-16002619002597-041-001/24.06.2019г.,
е изпратена информация, касаещи жалбоподателя за: изпратени пратки, получени
пратки, получени наложени платежи, получени парични преводи, снимки на
документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични
преводи – папка post_dc,
договорености между „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ и Т.М.Д.. В писмото се съдържат и писмени
обяснения по чл.37, ал.5 от ДОПК.
Към преписката са приложени 50 служебно заверени копия
на движения и наличности по три сметки на Т.М.Д., обхващащи периода на
проверката, представени от Първа инвестиционна банка с писмо изх.№И-6763#1/06.11.2019г.
(л.90) във връзка с ИПДСПОТЛ №Р-16002619002597-041-002/25.06.2019г.
Информация за движенията по банковите сметки на жалбоподателя, обхващаща и периода
на проверката е била предоставена и от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“, с писмо
изх.№0890-49-047687/10.07.2019г. (л.108).
С
Уведомление №Р-16002619002597-113-001/05.08.2019г.
(л.135) Т.М.Д. е уведомен, че са
налице обстоятелствата, визирани в чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити
приходи или доходи, поради което основата за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., ДДС за период 01.01.2015г. –
28.02.2018г., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2015г. –
31.12.2017г. и осигурителния доход за установяване на задълженията от ЗОВ
за: ДОО – за самоосигуряващи се за
период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., УПФ за самоосигуряващи се за период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., ЗО
– за самоосигуряващи се за период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., ще бъде
определена по реда на чл.122-124а от ДОПК.
С Протокол№Р-16002619002597-П73-001/11.09.2019г.
(л.138) от досието на Т.Д. към настоящото производството са присъединени
доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка
№П-16002618175971-073-001/21.03.2019г., ведно с приложенията; Искане за
предоставяне на информация от трети лица
№П-16002618175971-041-001/11.10.2018г., с приложен към документа Отговор на
ИПДПОЗЛ с вх.№BХР-369.pdf; ИПДПОЗЛ
№Р-16002618175971-040-001/11.01.2019г., с приложения към документа: Изплатени
суми от наложен платеж и пощенски запис – Справка за изплатени суми от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“, Отговор на ИПДПОЗЛ с вх.№ВХР-369.pdf, Отговор с вх.№ВХР-816/25.02.2019г.
В присъединения Протокол за извършена проверка
№П-16002618175971-073-001/21.03.2019г. (л.167) от служител на НАП, в резултат
на извършена проверка, са направени констатации относно задължения на Т.М.Д. за
периода 01.01.2017г. – 14.12.2018г. по ЗДДФЛ, ЗДДС. Съгласно констатациите,
през периода Д. реализирал доход от продажба на стоки в размер на
70 843.74 лева, от които 64 321.74 лева през 2017г., доставяни до клиентите чрез куриерски услуги,
които не били декларирани с годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, нито в
законоустановения срок – до 30.04.2018г., нито в хода на проверката. Към
31.08.2017г. лицето реализирало облагаем оборот за 12-месечен период по смисъла
на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 52 682.74 лева, от което възникнало
задължение за подаване на декларация за регистрация по ЗДДС до 14.09.2017г.,
която не била подадена. По данни получени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ Д. поддържал
облагаем оборот по ЗДДС над 50 000 лева. На 28.02.2018г. оборота от
продажбите през последните 12 месеца спаднал до 43 310.15 лева. Така, за
периода 28.09.2017г. – 28.02.2018г. лицето извършило облагаеми доставки за
които дължало ДДС.
С Протокол №1428229/16.09.2019г. (л.172) към
настоящото производство се присъединяват доказателства от досието на „КТТЦ“
ЕООД, а именно декларация от управителя на дружеството Ивайло Жеков Д., относно
надценките с които работи управляваното от него дружество.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002619002597-092-001/04.10.2019г.
(л.222 и сл.). Видно от същия данъчните органи са приели, че за ревизирания
период Т.М.Д. е имал
качеството на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗДДФЛ, предвид
което на основание чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за
облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и
чужбина. Посочено е, че за ревизирания период не са подавани годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. В доклада са описани извършените от органи по
приходите процесуални действия, като е посочено че на 18.12.2018г. от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД е представена искана от дружеството информация, от която се констатирало,
че за периода 01.01.2017г. – 14.12.2018г. лицето Т.М.Д. е получило от наложени
платежи сумата в размер на 70 843.74
лева. От дружеството били представени копия от разходни касови ордери (РКО) и
разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, в които като получател
било посочено името на проверяваното лице Т.М.Д.. На основание тези
доказателства ревизионните органи приели, че Д. е извършвал стопанска дейност през посочения
период –
търговия със
стоки, от която е реализирал недеклариран доход. В доклада е записано, че от Д.
било получено писмено обяснение, в което твърдял, че като служител на фирма
„Искрица СК“ ЕООД изпращал пратки от негово име и за сметка на фирмата. След
месец май 2017г. започнал да купува дрехи от пазара и да ги изпраща от негово
име и за негова сметка. При извършена насрещна проверка на „Искрица СК“ ЕООД от
дружеството не потвърдили твърдението на Д..
По отношение задълженията по ЗДДС в ревизионния доклад
е посочено, че към 31.08.2017г. лицето реализирало облагаем оборот за
12-месечен период по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 52 682.74 лева,
от което възникнало задължение за подаване на декларация за регистрация по ЗДДС
до 14.09.2017г., която не била подадена. По данни получени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД
Д. поддържал облагаем оборот по ЗДДС над 50 000 лева. На 28.02.2018г. оборота
от продажбите през последните 12 месеца спаднал до 43 310.15 лева. Така, за
периода 28.09.2017г. – 28.02.2018г. лицето извършило облагаеми доставки за 4821
лева, за които дължало ДДС.
От представените от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, копия на РКО
в електронен формат, на които като получател на паричните средства от наложен
платеж е посочен Т.М.Д., ревизиращият екип е приел, че от лицето Т.М.Д. са
извършени продажби с наложен платеж и пощенски запис на дрехи на стойност:
1924.20 лева за 2015г., 13513.50 за 2016г., 63784.34 лева за 2017г. и 608 лева
за м. 01 и м.02 на 2018г.
В доклада се посочва още, че Т.Д. за периода на
ревизията е бил осигурен, както следва (л.217 пр.): м.02-07.2015г.от „Мира – 75
– Мирослава Петрова“ ЕТ – по трудови правоотношения и код 28, за лица, внасящи
само ЗО; м.12/2015г. до м.05.2017г. от „Искрица СК“ ЕООД с код 01 – по трудови
правоотношения; м.05-09.2017г. от НОИ с код 15 – за лица, получаващо
обезщетения за безработица; м.09.2017-м.02.2019г. от „ЕСДИ Груп Дизайн 2017“
ООД, като лицето получило доходи от трудови правоотношения както следва: 2015г.
– 1284.85 лева, 2016г. – 4246.62 лева, 2017г. -1469.32 лева. Установено е също
наличие на сключен договор за осъществяване на дейност с „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД.
Посочено е, че за определяне на размера на разходи, свързани с продадените чрез
интернет стоки, била събрана информация от
дружества с регистрация в страната и осъществяващи търговска дейност по
брандиране и продажби на дрехи. От представените данни за размера на
реализираната надценка на продадените дрехи, в хода на ревизията бил определен
процента на средна надценка на продажбите на ревизираното лице за продадените
стоки: 70 % за 2015г. –
2018г.
На следващо място, за ревизираното лице в РД е
направена съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с
получените доходи. Констатирано е, че за 2015г. (л.215пр.) лицето разполагало с
доходи, които превишавали направените разходи, като имущественото състояние
отговаряло на получените доходи. Същата констатация е направена за 2016г. и за
2017г. (л.213. л.212пр.).
Въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства са установени задължения, както следват: за ДДФЛ
- за 2015г. - 5.00 лева, за 2016г. – 619 лева, за 2017г. - 2883 лева, с лихви:
за 2015г. - 1.73 лева, за 2016г. - 152.01 лева, за 2017г. – 416.47 лева (л.211,
210, 210 гр.); ДДС - за достигнат през м.07.2017г. облагаем оборот в
размер на 57 668.44 лева, в общ размер на 2397.17 лева /за дан.основа по чл.122 от ДОПК 11985.83 за периода от м.08
(от 28 до 31 число на месеца) до м.12.2017г., по месеци - за м.08.2017 - 464.33
лева главница, с лихва 96.74 лева, за м.09.2017г. – 1234.17 лева главница,
лихва 246.17 лева, за м. 10.2017г. – 164.17 лева главница, лихва 31.42 лева, за
м.11.2017г. – 502.33 лева главница, лихва 91.96 лева, за м. 12.2017г. – 31.17
лева главница, лихва 5.43 лева (л.203); ДОО за самоосигуряващи се - за 2015г. - 376.32 лева, с лихва 187.26 лева, за 2016г. - 712.24 лева, с
лихва 180.40 лева,
за 2017г. -
3339.64 лева, с лихва 458.78 лева (л.198, 197); Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се – за 2015г. -
147 лева, лихва 56.30лева, за 2016г. – 278.22 лева, лихва 69.64 лева, за 2017г.
– 1230.89 лева, лихва 195.08 лева, (л.197,195); Здравно осигуряване - за 2015г. – 235.20 лева, лихва 94.09 лева, за 2016г. – 445.15 лева, лихва
111.45 лева,
за 2017г. –
1969.42 лева, лихва 312.12 лева (л.195,193).
В резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи, с ревизионния доклад се предлага да бъдат установени
размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 04.10.2019г., както е подробно описано в табличен вид в доклада.
РД е връчен на Т.М.Д. на 10.10.2019г., видно от
представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ (л.188).
На 06.11.2019г. от Д. е било подадено възражение (л.226)
срещу изложените в РД констатации.
На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-16002619002597-091-001/07.11.2019г.
(л.242). В последния са възприети изцяло направените с РД фактически
установявания, въз основан на които на Т.М.Д., за ревизирания данъчен период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., са
определени данъчни задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДДС, ДОО за
самоосигуряващи се, ЗО – за
самоосигуряващи се, УПФ – за
самоосигуряващи се, в общ размер на 17
514,38 лева – главници и лихви. Главниците по ДОО, по ЗО и УПФ за
2017г., са установени в предложените с РД размери.
Ревизионен акт №Р-16002619002597-091-001/07.11.2019г. е
връчен на Т.М.Д. на 08.11.2019г., видно от представеното удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.235).
Ревизионният
акт е обжалван в срока по
чл.152 ал.1 от ДОПК с жалба (л.245), подадена пред директора на дирекция „ОДОП“
гр.Пловдив, при ЦУ на НАП.
В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановил Решение №26/20.01.2020г. (л.256), с
което потвърдил Ревизионен акт
№Р-16002619002597-091-001/07.11.2019г., издаден на Т.М.Д., в частта на допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ,
КСО и ЗЗО и лихви за просрочие по години, както е подробно описано в табличен
вид, с посочен вид задължение, период, главница и лихви в лева, и изменил ревизионния акт в частта на ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ за
2016г., както следва: по ДОО – от
главница 712.24 лева и лихви 185.03 лева на
главница 563.14 лева и лихви 147.26 лева; по ЗО - от главница 445.15 лева и лихви 115.64 лева на главница 348.87 лева и лихви 91.24 лева; по ДЗПО – УПФ - от главница 278.22 лева и лихви 72.27 лева
на главница 219.98 лева и лихви
57.52 лева, и прогласил за нищожен Ревизионен акт
№Р-16002619002597-091-001/07.11.2019г. в
частта
на
определените задължения по ЗДДС за периода от 01.09.2017г. до 28.09.2017г.
възлизащи на 1 234.17 лева. главница и 257.83 лева лихви.
Решение
№26/20.01.2020г. на директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е било
връчено на жалбоподателя Д. на 23.01.2020г., видно от удостоверение за
извършено връчване по електронен път (л.273).
За да потвърди РА в посочената
част, решаващият орган е приел, че са
налице доказателства за извършвана от жалбоподателя стопанска дейност, като
едноличен търговец - продажба на стоки по интернет, от която дейност същият е
реализирал приходи. Приел е наличие на повтарящи се през ревизираните години действия
по извършване на сделки с цел реализиране на приход по смисъла на Търговския закон.
Недекларирането на доходи, липсата на регистрация по смисъла на ТЗ и
избягването на заплащане на данъчни и осигурителни задължения дало повод да
бъде извършено облагане по реда на чл.122 - 124а от ДОПК. Последното наред с
извършените от ревизионните органи изчисления въз основа на приобщени справки и
изпратени в електронен формат снимки на приходни документи от „Еконт Експрес „
ЕООД обуславяло налагането на съответните данъци посочени в потвърдителната
част на решението.
За
да измени
РА в частта на ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ за 2016г., решаващият административен орган
установил, че органите по приходите допуснали неточности, по отношение на
определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход (ограничен до
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за
бюджета на ДОО), върху който били начислени дължимите осигурителни вноски за
годишно изравняване, като не взели предвид доходите от трудови правоотношения
за м.11.2016г. и м.12.2016г. Предвид направените неточности, относно определяне
на годишния осигурителен доход и дължимите осигурителни вноски от Д., дължимите
окончателни вноски за годишно изравняване с прилежащите лихви се изменяли както
следва: годишен осигурителен доход (ГОД) за ДОО и ДЗПО - УПФ - от 4 724.38
лева на 3 559.51 лева, като окончателните вноски за ДОО се изменяли: от
604.72 лева на 455.62 лева. и прилежащите лихви от 154.22 лева на 116.45 лева;
Окончателни вноски за ДЗПО - УПФ от 236.22 лева на 177.98 лева и прилежащите
лихви от 60.24 лева на 45.49 лева; ГОД за здравно осигуряване: от 4724.38 лева
на 3520.91 лева; Окончателни вноски за ЗО от 377.95 лева на 281.67 лева и прилежащите
лихви от 96.39 лева на 71.99 лева.
За
да прогласи нищожността на РА в съответната част, решаващият орган е приел,
че облагането по ЗДДС било извършено за периода от 29.08.2017г. до 31.12.2017г.
В същото време от приложената по преписката четвърта заповед за възлагане на
ревизия №Р- 16002619002597-020-004/18.09.2019г. било видно, че същата за ДДС е
с обхват от 01.08.2017г. до 31.08.2018г. и от 29.09.2017г. до 28.02.2018г.
Следователно периодът от 01.09.2017г. до 28.09.2017г. бил извън обхвата на ревизията.
От документите, представени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД се установило, че в периода
от 29.09.2017г. до 30.09.2017г. на лицето не били изплащани суми по наложен
платеж и пощенски запис. Така, вмененото на Т.М.Д. за периода от 01.09.2017г.
до 28.09.2017г., задължение за ДДС в размер на 1234.17 лева, ведно с
прилежащите лихви от 257.83 лева, било недължимо.
Жалбата срещу РА №Р-16002619002597-091-001/07.11.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, е подадена до
Административен съд – Хасково, чрез директора на „ОДОП“ – Пловдив на 05.02.2020г.
видно от поставения върху нея вх. номер.
По делото като доказателствата бяха
приети всички документи, приложени по адм. преписка по издаване на ИАА, и
представените CD, както и приложените към съпроводително писмо
вх.№6914/24.11.2020г. писмени такива, представени в оригинал от третото
неучастващо по делото лице -„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД - общо 96 листа /л.275-344/,
представляващи разходни касови ордери (РКО) и документи за пощенски паричен
превод (разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис).
В хода на съдебното производство, с оглед изрично
направеното в съдебно заседание от 26.05.2020г. оспорване от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя по отношение авторството на взетите
под внимание от данъчните органи платежни документи, бяха допуснати и изготвени
Съдебно–графологична експертиза (СГЕ) и Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
ведно с допълнение към същата.
В заключението на СГЕ в т.1 са посочени документи
„разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис“ и „РКО“ от дати през
2015-2018г., по отношение на който ВЛ е установило, че Тодор М.Д. е изпълнил подписите за
получател на сумата посочена в тях. Видно от същите сборът от сумите посочени
като получени от Д. е както следва: за 2015г. – 552 лева, за 2016г. – няма, за
2017г. – 27707.95 лева, за 2018г. – 608 лева.
В т.2 от заключението са описани документи „разписка
за доставка на пощенска пратка/пощенски запис“ и „РКО“ от дати през периода
2015-2018г. за които експертизата установява, че Т.М. Д. не е
изпълнил подписите за получател на сумата посочена в тях. Видно от
същите сборът от сумите посочени като получени от Д. е както следва: за 2015г. – няма, за 2016г. – 4202.20
лева, за 2017г. – 23768.40 лева, за 2018г. – няма.
В т.3от заключението са описани онези документи по
отношение на които вещото лице не може
да определи дали Т.М.Д. е изпълнил подписите за получател на сумата посочена в
тях, а в т.4 са отразени онези по отношение на които е изразено становище, че са
непригодни за почеркова идентификация, а именно „разписка за доставка на
пощенска пратка/пощенски запис“ от 25.07.2017г. за сумата 732.00 лв., файл
9105101503985_20170725 (фиг.36 в приложението към СГЕ).
Посочва се също, че (т.5) не са обхванати в кадър
местата за полагане на подписа за получател в снимките от файлове на: РКО от
14.03.2017г. за 249 лева, РКО от 14.03.2017г. за 100 лева, РКО от 14.03.2017г.
за 249 лева, РКО от 25.07.2017г. за 225 лева и разписка за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис от 24.04.2017г. – без сума.
В СГЕ са посочени изследваните от експерта снимкови
файлове, в които
подписите за получил сумите не са отчетливи.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че в
изследваните по т.1 от заключението подписи има изследвани такива, положени върху
оригинални документи, и такива изследвани от снимков материал. По т.1 в таблицата, в последната колона
№6, там, където имало „лист в делото“ било
изследвано в оригинал, а в колона №5
били посочени снимковите файлове.
Имало и такива, които ги имало и в оригинал и на снимков файл. Експертът използвал
файла само за сравнение, а работил само по оригинала.
Експертът по ССчЕ посочва, че е изготвил заключението
си в два варианта за всяка от ревизираните години на жалбоподателя. В тази
връзка, съобразено установеното в т.1 от заключението на СГЕ и използвайки
методиката на органите по приходите, приемащи надценка на стоките в размер на
70 %, определил данъчни и осигурителни задължения на жалбоподателя. При вариант
1 задълженията са определени въз основа на сумите посочени в описаните в
т.1, колона №5 от СГЕ документи. При тези обстоятелство заключението
посочва, че Т.М.Д. дължи: за 2015г. вноски
за ДОО - 376.32 лева главница и 154.14 лева лихва; вноски за УПФ – 147 лева
главница и 60.21 лева лихва; вноски за ЗО - 235.20лева главница и 96.32 лева
лихва - общо: 758.52 лева главници и 310.67
лева лихви.
Вариант 2 е
изготвен въз основа на сумите посочени в наличните по
делото в оригинал документи, представени в колона № 6 от т.1 на
заключението на СГЕ. Тук за 2015г.,
разликата била в облагаемия доход, който бил в размер на 133.08 лева, но
последното обстоятелство не оказвало влияние на дължимите авансови вноски от Т.М.Д.
в общ размер на 758.52 лева главници и
310.67 лева лихви. Задълженията за били разпределени аналогично на вариант
1.
Предвид липсата на посочени от ВЛ по СГЕ документи
издадени през 2016г. по отношение на които да се установява, че са подписани от
жалбоподателя, за тази година липсват изчисления за данъчни задължения от
страна на ВЛ.
За 2017г. при вариант 1 (съобразено установеното в т.1,
колона №5 от СГЕ) облагаемият оборот на жалбоподателя бил 270707.95 лева,
относимият разход 16298.79 лева, съответно облагаемият доход 11 409.16
лева. Изчислените от експерта задължения при този вариант са 0 лева по ЗДДС,
1252.73 лева по ЗДДФЛ и 2558.81 лева по КСО - общо 3869.16 лева главница;
Задължителни осигурителни вноски за довнасяне (таблица на л.453): ДОО - 812.70
лева главница, 125.08 лихва, УПФ – 294.46 главница, 45.32 лихва, ЗО - 471.13
лева лихва, 72.51 лихва.
За 2017г.
при вариант 2 (съобразно
налични по делото в оригинал документи, посочени в колона № 6 от т.1 на
заключението на СГЕ) общ облагаем оборот в размер на 3 331.00 лева. Праг за
регистрация по ЗДДС недостигнат, задължения по ЗДДФЛ - 0 лева, по КСО - 980.52
лева.
В ССчЕ вещото лице е направило рекапитулация на установените задължения на жалбоподателя,
представена във вариант 1 и вариант 2.
Съгласно вариант 1 общо установените задължения на Т.Д. са
4570.06 лева главници и 980.89 лихви - за просрочия, по години и вид задължения
както следва:
Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. - 1252.73
лева главница и 192.80 лева лихва; ДОО - за самоосигуряващи се лица за 2015г. –
376.32 главница и 154.14 лихва; ДОО - за самоосигуряващи се лица
за 2017г. – 1289.65 лева главница и 237.29 лихва; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 235.20
лева главница и 96.32 лихва; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2017г. – 781.02 лева главница и 147.77
лихва; УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 147 лева главница и 60.21
лева лихва; УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2017г. - 488.14 лева главница и
92.36 лихва.
Съгласно вариант
2 общо установените задължения на
Т.Д. са 1739.04 лева главници и 545.18
лева лихви за просрочия, по години и вид задължения както следва: ДОО - за
самоосигуряващи се лица за 2015г. – 376.32 главница и 154.14 лихва; ДОО - за
самоосигуряващи се лица за 2017г. – 476.95 лева главница и 112.21 лихва; ЗО -
за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 235.20 лева главница и 96.32 лихва; ЗО -
за самоосигуряващи се лица за 2017г. – 309.89 лева главница и 75.26 лихва; УПФ
- за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 147 лева главница и 60.21 лева лихва;
УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2017г. - 193.68 лева главница и 47.04
лихва.
С оглед направено пред съда изрично оспорване на
взетият от данъчните органи процент на надценка на стоките в размер на 70 % и
извършване на изчисленията от ВЛ при залагане отново на този процент по делото
се допусна и изготви допълнително заключение на ССчЕ с възложена задача, изчисленията
да бъдат извършени при съобразяване на обичайната търговска надценка за стоки
от вида на процесните, а не така както тя е била заложена от ревизиращия екип в
размер на 70 %. Представеното допълнение към ССчЕ, дава отговор по предходните
задачи при съобразяване с обичайната търговска надценка на стоки от вида на
процесните.
За изготвяне на
допълнителната ССчЕ, ВЛ е поискало информация от НАП и НСИ за обичайната
търговска надценка на стоки от вида на процесните, като с писмо изх. №ВХК - 3914#1/16.09.2021г. (приложение №1 от ССчЕ) от НАП
отговарят, че в информационните им масиви не се поддържа и съхранява обобщена
информация по отношение на обичайната търговска надценка на търговци. При
потърсена информация от счетоводните къщи, на експерта не била предоставена
информация по отношение % надценка на стоки по счетоводни данни от търговци,
които осъществяват онлайн търговия на стоки, сходни с процесиите в района на
гр.Хасково и гр.Димитровград, поради конфиденциалност на информацията. Такава
информация не се съдържала и в НСИ. От своя страна експертът изразява становище,
че обичайната надценка е в размер на 20%.
В изпълнение на поставената задача по допълнителната
ССчЕ, вещото лице представя заключение, в което е направило рекапитулация на установените задължения на жалбоподателя,
представена във вариант 1 и вариант 2, при залагане на надценка в размер на 20
% по отношение на процесните стоки.
Съгласно вариант 1 (съобразено документите в колона №5
в т.1 от СГЕ) общо установените
задължения на Т.Д. са 2209.84 лева
главници и 617.64 лихви за просрочия, по години и вид задължения както
следва:
Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. - 470.80 лева главница и 72.46 лева
лихва; ДОО - за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 376.32 главница и 154.14
лихва;
ДОО - за
самоосигуряващи се лица за 2017г. – 476.95
лева главница и 112.21 лихва; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 235.20 лева главница и 96.32
лихва;
ЗО - за
самоосигуряващи се лица за 2017г. – 309.89 лева главница и 75.26 лихва; УПФ -
за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 147 лева главница и 60.21 лева лихва;
УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2017г. - 193.68 лева главница и 47.04
лихва.
Съгласно вариант
2 (съобразно налични по делото в
оригинал документи, посочени в колона № 6 от т.1 на заключението на СГЕ) общо установените задължения на Т.Д. са
1739.04 лева главници и 545.18 лева
лихви за просрочия, по години и вид задължения както следва: ДОО - за
самоосигуряващи се лица за 2015г. – 376.32 главница и 154.14 лихва; ДОО - за
самоосигуряващи се лица за 2017г. – 476.95 лева главница и 112.21 лихва; ЗО -
за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 235.20 лева главница и 96.32 лихва; ЗО -
за самоосигуряващи се лица за 2017г. – 309.89 лева главница и 75.26 лихва; УПФ
- за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 147 лева главница и 60.21 лева лихва;
УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2017г. - 193.68 лева главница и 47.04
лихва.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщената по делото административна
преписка, както и приобщените в хода на съдебното производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Обжалваният
ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация
– участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати
от него, с оглед на предвидените в същия неблагоприятни последици. Преди
предприетото съдебно оспорване, РА е бил оспорен по административен ред, пред
компетентния орган, който потвърдил същия в една част, изменил в друга и обявил
за нищожен в трета. Пред настоящата инстанция се оспорва РА в потвърдената и
изменена негова част в хода на административното обжалване.
Жалбата е подадена в срок до компетентния
да я разгледа съд, като се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията - каквото е изискването по чл. 119,
ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията,
поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Фактическите
основания за установяване на процесните задължения се съдържат и в ревизионния
доклад, който е неразделна част от РА, съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, като
следва да се има предвид, че константната съдебна практика приема възприетите
от компетентните органи мотиви на РД се явяват и такива на приключващия
ревизията акт - РА. Предвид установените от органите по приходите данни за
наличие на недекларирани приходи, на задълженото лице е била предоставена
възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия. РЛ е било редовно уведомявано за откриването на
ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване на задълженията. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на значимите за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Не се спори между страните, че през
ревизирания период Т.М.Д. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4
от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за
доходите получени през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията. Няма
спор и по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят няма регистрация като
ЕТ, като за периода 01.01.2015г. до 31.12.2017г. не е подавал заявление за
регистрация по чл.96 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Спорът между
страните се свежда до това дали жалбоподателят е реализирал оборот от 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца през годините 2015г.
– 2017г., съответно дали е имал
задължение за извършване регистрация по ДДС и налице ли е данъчно задължение за
ДДС по отношение визирания период. Спори се и по отношение на размера на
дължимия данък по ЗДДФЛ и дължимите вноски по КСО и ЗЗО, предвид направеното
оспорване по отношение обема на извършените от жалбоподателя продажби на стоки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в
т. 1 - 7 от посочената разпоредба.
В случая
органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити проходи (чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК) от извършване на търговска дейност – продажба на стоки по
интернет, поради което ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е
прието, че са реализирани неотчетени приходи от получени суми по разходни
касови ордери и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис. От изпратени от „Еконт експрес“ ООД
справки, органите са възприели, че реализираните приходи от ревизираното лице
по периоди са както следва: за 2015г. – 1924, 20 лева, за 2016г. – 13 513,
50 лева и за 2017г. – 63 784, 34 лева, или общо за ревизирания период – 79 222,
04 лева. Прието е, че доходите на задълженото лице за целия ревизиран период се
формират основно от продажбата на дрехи по електронен път, доставката, на които
е осъществявана чрез куриреска фирма „Еконт експрес“ ООД.
Настоящият състав
намира, че приобщените в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, както и
постъпилите на електронен и хартиен носител данни от третото лице „Еконт
експрес“ ООД за получени суми от РЛ, съставляват индииция, за наличие на укрити приходи от страна на РЛ по смисъла на чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК, предвид което за ревизиращите органи са били налице
предпоставките да проведат производството по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното ревизионно производство да е
проведено незаконосъобразно по този специален ред.
Независимо
от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по
специалния ред на чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода
на ревизията е необходимо
да бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са
относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението, като не
следва да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане,
възведени в съответния материален закон.
Оспорения
ревизионен акт е потвърден в частта му за определяне на данъчни задължения по
ЗДДС за периода 28.08-31.08.2017г. и 29.09.-31.12.2017г., данъчни задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2015г., 2016г. и 2017г., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ за 2015г. и
2017г., и изменен по отношение вноски за
ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ за 2016г.
За да
потвърди оспорения РА в тези му части, решаващият орган е приел, че изготвените на стр. 27-29 от РД таблици подкрепят
направения от ревизиращите органи извод за възникнало по отношение на
жалбоподателя задължение за подаване заявление за задължителна регистрация по
ДДС към 14.08.2017г. доколкото от същите се установявало, че към 31.07.2017г.
ревизираното лице е достигнало задължителния оборот за регистрация по ДДС в
размер на 57 668, 44лв. Направен е извод, че Т.М.Д. е следвало да се регистрира
по ЗДДС считано от 28.08.2017г. Решаващият
орган е взел предвид приложената към делото Заповед за възлагане на ревизия № Р
16002619002597-020-004/18.09.1019г., с оглед на която обхвата на ревизията по
ДДС е с период от 01.08.2017г. до 31.08.2018г. и от 29.09.2017г. до
28.02.2018г., предвид което е направил извод, че за обложения с ДДС период от
29.08.2017г. до 31.12.2017г. следва да се приеме, че жалбоподателят не е
задължен по ДДС за периодът 01.09.2017г. – 28.09.2017г., като в тази част РА
следва да бъде обявен за нищожен предвид попадане на този период извън обхвата
на възложената ревизия.
По
отношение на определените на жалбоподателя задължения по ЗДДФЛ, решаващият
орган е възприел изводите на ревизиращия екип, че всички описани в справките от
„Еконт Екпсрес“ ООД сделки по клиентския картон на жалбоподателя са извършени
именно от него, като предвид обема на същите е подкрепен извода, че се касае за
сделки извършени по занятие по смисъла на чл. 1, ал.1, т.1 от ТЗ, с цел реализиране
на доходи. В този смисъл е възприет подхода на ревизиращия екип за формиране на
облагаем за Д. доход по реда на чл. 26, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва за 2015г. –
1 924, 20 лв., за 2016г. – 13 513, 50 лв. и за 2017г. – 63 784,
34 лв. Предвид липсата на представена от жалбоподателя информация за закупени
стоки и други разходи за извършваната търговска дейност, възприетата като
реализирана от жалбоподателя печалба е изчислена при вземане, като среден
процент за надценка на стоки от вида на процесните- 70 %. Последното
обстоятелство е възприето с оглед подадена от И. Ж. Д., управител на „КТТЦ“
ЕООД декларация.
На
база на тези възприятия за реализирани от жалбоподателя доходи от търговска
дейност, като ЕТ освен определените задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, решаващият орган
е потвърдил и установените вноски по КСО и ЗЗО за 2015г. и 2017г., като е
изменил - намалил тези за 2016г.
Решаващият
орган се позовава на правилото на чл. 124,
ал. 2 от ДОПК,
съгласно което в производството по
обжалване на ревизионен акт, издаден в хода
на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл.
124, ал.2 от ДОПК визира, презюмираната със закона истинност на направените от
органите по приходите фактически констатации. Като е приел, че жалбоподателя не
представя доказателства оборващи констатациите на ревизиращия екип, решаващият
орган изцяло е извел своите правни изводи въз основа на тези констатации.
Настоящият
съдебен състав намира за оборена, въведената с нормата на чл. 124 от ДОПК,
презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите, както
и за оборени, възприетите от приходните органи размери на облагаеми приходи
получени от ревизираното лице. Предвид последното се приема липсата на правно
основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ
във вида и размера, определен от приходните органи.
За
да направи този извод, съдът взе предвид, че
заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице
сделки по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите в посочените в
РА размери е направено въз основа на информация, предоставена от трето
неучастващо в производството лице, в обобщен вид – чрез таблици с информация за
товарителници и история за пратки и снимки на копия от разходни касови ордери
(РКО) и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, част от тях
представени както на хартиен, така и на оптичен носител. Ревизиращите органи не
са извършили самостоятелни констатации на описаните в справката факти и
обстоятелства, а са възприели същите за осъществили се въз основа на
представените им таблици, съдържащи информация за товарителниците и информация
за изпратени пратки през клиентския картон на лицето Т.Д. изпратени им на
оптичен носител.
С
оглед характера на производството протекло по реда на чл. 122 от ДОПК и
указаната на страните доказателствена тежест, въз основа на направено от страна
на жалбоподателя оспорване по отношение обема на изпратените от същия пратки,
от третото задължено лице „ Еконт Експрес“ ООД, на основание чл.192 от ГПК се
изиска представянето в оригинал на всички съхранявани у третото лице документи
удостоверяващ изплащането на парични суми на лицето Т.М.Д. и послужили за
издаване на оспорения ревизионен акт. В отговор от дружеството представят
оригинали на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис –
л.269-344. От приобщените по делото доказателства се установява, че „Еконт
Експрес“ ООД не съхранява в оригинал всички документи, описани в представената
пред приходната администрация справка за
лицето Т. М. Д..
Проявената
доказателствена активност от страна на жалбоподателя, насочена към оборване
авторството на всички разплащателни документи с направено изрично изявление в
тази насока в съдебно заседание от 26.05.2020г., задължава органа да представи
в оригинал, всички документи въз основа на които е направил своите фактически
установявания. Като последица от непредставянето им следва да се приеме
недоказването на твърдените въз основана на тях обстоятелства. Ето защо
настоящият съдебен състав приема за недоказани, всички онези констатациите на
приходните органи, които не почиват на представени по делото първични документи.
Съдебният
състав приема за оборени и недоказани фактическите констатации в ревизионния
акт основани единствено на представените на оптичен носител от „Еконт експрес“
ООД в табличен обобщен вид справки таблици, съдържащи информация за
товарителниците и информацията за изпратени пратки и снимките от разписки за
доставка на пощенска пратка/пощенски запис и РКО. Приложените в електронен
вариант снимки на документи - РКО и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис, със заверка „вярно с копието“ не могат да служат като
годно доказателствено средство по ДОПК, предвид което се приема за оборена
фактическата установеност от страна на ревизиращите органи за получаване на суми
от жалбоподателя Д. по онези РКО, които не се представят в оригинал.
От извършената СГЕ, съдът намира за безспорно
доказано и установено получаването на суми от жалбоподателя по наложени платежи
единствено по отношение на онези отразени в посочените в таблица 1,
колона №6 от СГЕ документи. Единствено по отношение на тези документи се
доказва авторството им от страна на жалбоподателя. По отношение на всички
останали предвид направеното изрично оспорване в тази насока, следва да се
приеме, че са налице препоставките на чл. 183 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за
изключването им от доказателствения материал по делото, предвид неизпълнение
задължението на ответната страна да представи същите в оригинал при направено
изрично искане за това.
Въз
основа на така представените доказателства в оригинал по делото беше назначена
ССчЕ, заключението по която съдебният състав възприема за компетентно и
обективно отговарящо на поставените задачи, предвид което изцяло се кредитира.
Като относимо към релевантите по спора обстоятелства, съдът намира даденото от
ВЛ допълнение към заключение при направените във втори вариант рекапитулации.
От същото за безспорно установено се приема получаването на доходи от страна на
жалбоподателя в следните размери- за 2015г. в размер на 53, 87 лв. и за 2017г.
в размер на 3 331 лв. Предвид липсата на извършено от страна на
жалбоподателя деклариране по отношение
тези доходи, съдът намира наличието на предпоставки за служебно определяне на
допълнителни данъчни и осигурителни задължения.
Според
разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко
данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и
извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 ЗДДС, като чл.3, ал.1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл.96,
ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече
за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, като
чл.96, ал.2 ЗДДС посочва как се формира облагаемия оборот. По силата на чл.
102, ал. 1 ЗДДС когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в
срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира
с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице, но
при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта
по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС в тежест на приходната администрация е доказване на
предпоставките по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, а именно че ревизираното лице извършва независима
икономическа дейност, доставките в резултат на упражняването на тази дейност са
облагаеми с ДДС и достигането на облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 50 000 лева и повече през последните 12 месеца преди текущия.
Предвид
изложеното и с оглед заключение по СГЕ и ССчЕ и допълнение към последната,
настоящият състав намира, че за ревизирания период жалбоподателя е реализирал
доходи от извършени по занятие сделки, за 2015г. в размер на 53, 87 лв. и за
2017г. в размер на 3 331 лв., определен спрямо наличните по делото оригинални
документи за получени от същия наложени платежи от продажба на дрехи, като не е
достигнал прага за регистрация по ДДС, в нито един момент от ревизирания
период. С оглед на изложеното оспорения акт следва да бъде отменен в частта му
на определени данъчни задължения по ЗДДС.
По отношение на задълженията по ЗДДФЛ,
КСО и ЗЗО, съдебният състав изцяло възприема изложените във вариант втори в
допълнение към заключение рекапитулации.
От
събраните по делото доказателства, следва да се приеме за оборена възприетата от приходните органи надценка в
размер на 70 % за стоки от вида на процесните. На първо място следва да се
посочи изпратения от НАП отговор, видно от който в НАП не се съхранява
информация за средната пазарна надценка на стоки от вида на процесните.
Последното оборва отразеното в РД обстоятелство, че така възприетата от
ревизиращия екип надценка е средна такава. Всъщност и в самия РД макар
надценката да е определена като средна такава, е посочено, че тя се възприема
от представена от лицето И. Ж. Д. декларация. Последното води на извод, че е
обследван само един търговец, а видно от самата декларация – л. 170 / от ревиз.
преписка/,последният не е имал предмет на дейност продажба на стоки от вида на
процесните. Ето защо по отношение на това обстоятелство съдът кредитира
изложеното от вещото лице становище в допълнителното заключение, че обичайната
средна надценка на стоки от вида на процесните при извършване на сделки от вида
на процесните се равнява на 20 %.
С оглед извършените от ВЛ изчисления се
установява, че Т.М.Д. няма задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за периода на ревизията, предвид което РА следва да се отмени в частта на
установения такъв за 2015г., 2016г. и 2017г., както и в частта на определените
за 2016г. задължения по КСО и ЗЗО. По отношение на дължимите вноски по КСО и
ЗЗО, като дължими се приемат
предложените от ВЛ такива, както следват : ДОО - за самоосигуряващи се лица за 2015г. – 376.32
главница и 154.14 лихва; ДОО - за самоосигуряващи се лица за 2017г. – 476.95
лева главница и 112.21 лихва; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2015г. –
235.20 лева главница и 96.32 лихва; ЗО - за самоосигуряващи се лица за 2017г. –
309.89 лева главница и 75.26 лихва; УПФ - за самоосигуряващи се лица за 2015г.
– 147 лева главница и 60.21 лева лихва; УПФ - за самоосигуряващи се лица за
2017г. - 193.68 лева главница и 47.04 лихва. Установява се, че за 2015г. изчисленията на ВЛ
съвпадат с тези на ревизиращия екип, предвид което в тази част РА следва да се
потвърди, а за задълженията по КСО и ЗЗО за 2017г. да се изменени до
установените в настоящото производство размери на задълженията.
При този изход на спора,
съдът намира, че
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски – ДТ,
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар. Последният се претендират в размер
на 1150 лева. От ответнат страна се прави възражение за прекомерност на същия. Съобразно чл. 36, ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата,
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвижда, че при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая
материалният интерес е 14 447.98 лева (разликата между задълженията определени
по РА и тези в настоящото производство), предвид което минималното
възнаграждения възлиза на 963лв., до който размер следва да се определи същото,
предвид липсата на фактическа и правна сложност по производството. Предвид изложеното на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 3083 лева, от които 10 лева -
държавна такса за образуване на делото, 963 лева – адвокатски хонорар и 2110 –
възнаграждение за вещо лице (СГЕ -1190 лв, ССчЕ – 620лв. +Допълнение към ССчЕ –
300 лв.).
Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,вр. чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
(РА) №Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, в частта на допълнително
начислен ДДС, в размер на 1162 лева – главница и 236,24 лева лихва, годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г., в размер на 5 лв.- главница и 1, 78
лв. лихва; годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г., в размер на 619 лв.- главница и 157,86 лв. лихва; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2017г., в размер на 2883 лв.- главница и 443,70 лв. лихва; вноски за ДОО за 2016г., в размер на
563, 14 лв.- главница и 147, 26 лв. лихва; вноска
за ЗО за 2016г., в размер на 348, 87 лв.- главница и 91, 24 лв. лихва и вноска за ЗДПО- УПФ за 2016г., в размер
на 1131, 99 лв.- главница и 296, 02 лв. лихва.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт
(РА) №Р-16002619002597-091-001 от 07.11.2019г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив, в частта му за
установени вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО-УПФ за 2017г., както НАМАЛЯВА същите както следва: вноски
ДОО за 2017г. от 3 339, 64
лв. главница и 558, 68 лихва на 476, 95 лв. главница и 112, 21 лв. лихва;
вноски за ЗО за 2017г. от 1969, 42
лв. главница и 330, 72 лв. лихва на 309,
89 лв. главница и 75, 26 лв. лихва и вноски
за ДЗПО- УПФ за 2017г. от 1230,
89 лв. главница и 206, 71 лв. лихва на
193, 68 лв. главница и 47, 04 лв. лихва.
ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт (РА) №Р-16002619002597-091-001
от 07.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в останалата му част за установени вноски за ДОО, ЗО и ЗДПО-УПФ за 2015г.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на Т.М.Д. ***, сумата от 3083 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: