№ 654
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100902344 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Йорданка Петрова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
2344 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на "К.Д.Е." АД, ЕИК ******* със седалище гр. София,
предявена срещу "Б.И." ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление
гр. София, жк „*******“, ул. „*******, представлявано от управителя М.Н.Н., за заплащане
на сумата 19800 евро, представляваща неплатен наем по договор от 04.10.2021 г., с
нотариално удостоверени подписи, дължим за периода 01.08.2022 г. - 15.11.2022 г..
В исковата молба са изложени твърдения, че страните сключили договор за наем на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, с идентификатор 68134.300.160.4.1, с адрес на обекта: гр.
1
София, район „Възраждане“, бул. „******* (минус първи), с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, срещу месечен наем в размер на 4500 евро без
ДДС за периода до 30.09.2022 г. и 5000 евро без ДДС от 01.10.2022 г., като договорът се
изпълнявал до месец август 2022 г.. На 15 август 2022 г. наемодателят бил нотифициран от
наемателя за прекратяване на договора, което било уговорено да се осъществява с
тримесечно предизвестие от наемателя. Всички изявления за прекратяване на договора с по-
кратък срок не освобождавали наемателя от задължението да заплати наемна цена и такса
поддръжка за срока на предизвестието, считано от получаването на изявлението за
прекратяване на договора. В този смисъл договорът бил прекратен на 15.11.2022 г. и за
периода от 01.08.2022 г. до прекратяването се дължала наемна цена в размер на 19800 евро,
която не била заплатена и която е предмет на предявения осъдителен иск.
Ответникът "Б.И." ЕООД оспорва иска като твърди, че ищецът като наемодател не бил
изпълнил задължението си да предприеме необходимите фактически и правни действия за
осъществяване на административната процедура по промяна на предназначението на наетия
обект от "магазин" в "ресторант", като се снабди с необходимата техническа документация,
за да било възможно обектът да се ползва от наемателя съобразно новото предназначение.
Неизпълнението било съществено, тъй като помещението следвало да се ползва като
ресторант. С оглед това твърди, че договорът не бил прекратен, а развален и то с обратно
действие, като развалянето било осъществено чрез изпращане на уведомление до
наемодателя по електронната поща, както и с писмо с нотариална заверка на подписите.
Изявлението за разваляне било направено от изправна страна, съществуващото договорно
правоотношение било прекратено и доколкото развалянето имало обратно действие,
задължението на наемателя за плащане на наемната цена било отпаднало, поради което
искът се явявал неоснователен. Наред с това, след развалянето на договора за наемателя
възникнало правото да иска връщане на платените суми за наем и такса битови отпадъци
общо в размер на 67877,58 лева, както и на платения по банковата сметка на ищеца при
сключването на договора депозит в размер на 10000 евро.
В отговора от една страна се посочва, че за тези суми ищецът следва да бъде осъден, но
от друга страна се предоставя 1-месечен срок за връщането им, като по отношение на тези
претендирани вземания не е предявена насрещна искова молба, не е внесена държавна такса,
което процесуално поведение съответства и на предоставения срок за доброволно
изпълнение на страната-наемодател, което сочи на неизискуемост на вземането. С оглед
обстоятелството, че ответникът се представлява от адвокати, които не са формулирали
искане за правна защита на вземането за връщане на заплатените по договора суми, съдът е
приел, че не е изразена воля за предявен от "Б.И." ЕООД насрещен осъдителен иск.
Предявено е обаче надлежно формулирано процесуално възражение за прихващане със
сумата 33540 лева, представляваща общ размер на извършените разходи за изготвянето на
технически проект с цел промяна предназначението на собствения на ищеца имот, т. е.
ответникът се обеднил с разхода на посочените суми за сметка на ищеца, който всъщност
бил носител на задължението да извърши необходимите действия по промяна
предназначението на имота. Възражението е прието за съвместно разглеждане в
производството.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска, като твърди, че не е налице
неизпълнение на договора, тъй като наемателят се е съгласил да наеме обекта,
представляващ магазин във вида, в който се е намирал към сключване на договора. От
2
наемодателя не било търсено никакво съдействие, затова и не бил налице отказ да се
предостави такова. Договорът не бил развален, а прекратен по волята на наемателя и затова
всички разходи по проектиране били за негова сметка.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа доводите за
неоснователност на предявения иск. Излага съображения, че наемателят следвало да ползва
наетия обект за ресторантьорска дейност и страните се били съгласили предназначението на
имота да бъде променено, за което било нужно да се издаде разрешение за строеж. Настоява
договорът да е бил развален поради неизпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения договор от 04.10.2021 г. "К.Д.Е." АД се съгласило да
предостави на "Б.И." ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект на две нива с предназначение: за търговска дейност,
срещу заплащане на наем в размер на 900 евро без ДДС за периода 01.10.2021 г. –
28.02.2022 г., 4500 евро без ДДС за периода 01.03.2022 г. – 30.09.2022 г. и 5000 евро без
ДДС след 01.10.2022 г.. В т. 1.2 от договора страните постигнали съгласие, че наетият имот
ще се ползва от наемателя за организиране и осъществяване на ресторантьорска дейност
и/или предоставяне ползването на отделни части от имота на трети лица, които да ги ползват
за приготвяне на храни и напитки, които да бъдат предлагани за консумация на място или
доставяни извън наетия имот. Изрично в т. 1.3 от договора е посочено, че наемателят е
направил предварителен оглед, съгласен е и наема магазина, предмет на договора във вида,
в който се намира към сключване на договора, като на наемателя е предоставена възможност
да извърши текущ ремонт, който обаче следвало да бъде предварително писмено одобрен от
наемодателя. Договорът бил сключен за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. и се
прекратявал преди изтичане на срока по взаимно съгласие на страните или с тримесечно
писмено предизвестие от наемателя, който дължал заплащането на наем и такса за
поддръжка за срока на предизвестието – т. 7.1.2 от договора.
С договора наемодателят поел задължението да осигури спокойното ползване на имота
от наемателя и да оказва съдействие при необходимост за ползване по предназначение на
наетия имот.
С писмо, което "К.Д.Е." АД признава да е получил на 15.08.2022 г. наемателят го
уведомил, че прекратява сключения договор за наем, тъй като за ползването на имота било
необходимо електрическо захранване с по-висока мощност, осигуряването на която
изисквало продължително време, през което наемателят следвало да заплаща наем без да
ползва наетия обект. С уведомлението наемодателят е поканен да върне внесения при
сключване на договора депозит в размер на 19558,30 лева.
Видно от приемо-предавателен протокол "Б.И." ЕООД предало на 30.09.2022 г.
държането на наетия с договора за наем от 04.10.2021 г. недвижим имот с предназначение за
търговска дейност.
За безспорен в производството е отделен фактът на предприети от "Б.И." ЕООД правни
и фактически действия по промяна предназначението на наетия обект, за което били
извършени разходи, за които в производството са представени доказателства и които
разходи са предмет на процесуалното възражение за прихващане на ответника.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, с оглед отделените за
3
безспорни в производството факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник "Б.И."
ЕООД да престира определена парична сума, представляваща наемна цена за ползването на
недвижим имот, включително в рамките на дадено 3-месечно предизвестие за прекратяване
на договора.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността се приема за доказано при неопровергаване от страна
на ответника на твърдението на "К.Д.Е." АД за неизпълнение на договорното задължение за
заплащане на наемна цена. В случая изпълнение въобще не се твърди, но се твърди
договорът да е прекратен от наемателя не с тримесечно предизвестие, а развален, поради
неизпълнение от страна на наемодателя да предостави съдействие за промяна
предназначението на наетия имот.
Между ищеца и "Б.И." ЕООД е сключен договор, който е юридическият факт,
пораждащ правоотношение помежду им, със съдържание, съответно на уредения в ЗЗД
договор за наем: отдаване на индивидуално определена вещ за временно и възмездно
ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу
насрещна престация на парична сума (наем), размерът на която страните диференцирали в
рамките на три периода. В случая сключването на процесния договор от 04.10.2021 г. не е
спорно, включително не е спорен и фактът на заплащане на уговорената наемна цена до м.
07.2022 г.. Спорът между страните касае естеството на поетите от наемодателя задължения и
вида на правопрекратяващия наемното правоотношение факт: предизвестие от наемателя,
което не предполага виновно неизпълнение от насрещната страна или разваляне именно
поради неизпълнение от страна на наемодателя. Това неизпълнение обаче предполага от
същия да е поето правно задължение да промени предназначението на наетия обект.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл.
290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС ,
I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото
се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по
един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако
такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки
за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е
диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят
други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден - от момента на
достигане на уведомлението до длъжника. В договора не е предвидена хипотеза на
4
разваляне поради неизпълнение от страна на наемодателя "К.Д.Е." АД.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на
правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като
доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от
собственото си задължение. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от
кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен
договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на
едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия
адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето.
Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен
договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин
и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
На първо място от страна на наемателя в производството не е доказано да е
обективирано изявление, което да може да се приеме за такова, насочено към разваляне на
договора. Налице е единствено волеизявление за прекратяване на правната връзка по
причини, които самото "Б.И." ЕООД в уведомлението не твърди да са форма на виновно
поведение на наемодателя - прекратяването на правоотношението се твърди да е резултат на
недостатъчна електрическа мощност, поради което не би могло да се приеме, че "Б.И."
ЕООД е отправило изявление на разваляне на договора поради непроменено предназначение
на наетия обект.
От друга страна, договорът е сключен между търговци, които законът третира като
професионалисти и затова изискваната от тях грижа, включително към собствените работи,
е завишена. В този смисъл, "Б.И." ЕООД е следвало да съобрази характеристиките на обекта
и да прецени отговаря ли той на необходимите за осъществяване на възнамеряваната
дейност условия (включително и по отношение на предоставената за обекта мощност),
съответно изрично да ги конкретизира в сключения договор и евентуално да изисква
поемане на задължение от страна на наемодателя да обезпечи изпълнението на тези
условия.
Вместо това в т. 1.3 от договора изрично е закрепено волеизявлението на наемателя, че
е извършил оглед на обекта и дава съгласие да наеме срещу съответната цена магазина
(конкретно предназначение на наетия обект), предмет на договора и то във вида, в който се
намира към момента на подписване на договора. Това изрично волеизявление на наемателя
означава, че "Б.И." ЕООД се е съгласило да встъпи в наемното правоотношение за обект,
който е предназначен за осъществяване на търговска дейност, със статут на магазин, без да е
поставено каквото и да било изискване за предоставена определена мощност на доставяната
в обекта електроенергия. В случая е излишно да се коментира съдържащото се в
уведомлението за прекратяване на договора противоречие между твърдението за липса на
фактическо ползване на наетите помещения, което означава липса на приведени в
експлоатация електрически уреди и недостатъчна мощност, което би могло да се установи
само при включване на електрическите консуматори и изключване на електрозахранването
от токоограничаващото устройство на електрическата инсталация, какъвто факт не се
твърди и няма как да е осъществен при изобщо незапочнала търговска дейност от "Б.И."
ЕООД.
5
Действително, в договора ползването на наетия обект е уговорено да е за
ресторантьорска дейност, но в тежест на наемодателя страните не вменили в задължение
предприемане на правни и фактически действия по промяна предназначението на обекта от
самостоятелен обект за търговска дейност (код 550, съгласно Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри) в самостоятелен обект за обществено хранене (код 570). Напротив.
"Б.И." ЕООД е било наясно с предназначението на наетият обект при сключване на договора
и се е съгласило да му бъде предоставено ползването именно на този обект и с това
конкретно предназначение за период от 10 години. От сключения наемен договор за
наемодателя не произтича правно задължение за предприемане на действия за промяна в
предназначението на обекта, за да е възможно "К.Д.Е." АД да е релевирало неизпълнение на
това задължение, което да породи право на разваляне на договора от наемателя. Тази
констатация е в допълнение на вече формирания извод такова изявление за разваляне
изобщо да не е обективирано от страна на "Б.И." ЕООД.
Независимо, че в сключения договор не е уговорено задължение за "К.Д.Е." АД да
промени предназначението на наетия обект, то не се установява дружеството да не е
осигурило съдействие в тази насока, тъй като от представените от самия ответник
доказателства се установява, че такава процедура е била инициирана от "Б.И." ЕООД и
съответните документи се твърди да са били подписани от представител на наемодателя и
собственик на обекта "К.Д.Е." АД. За да се приеме, че наемодателят не е предоставил
съдействие, то такова следва да му е било поискано. В писмото за прекратяване на наемното
правоотношение наемателят не сочи като основание отказано му съдействие от страна на
наемодателя за промяна в предназначението на обекта, което съдът цени като извънсъдебно
признание на факта, че прекратителното изявление не се основава на някаква форма на
неизпълнение на договора от страна на ищеца и няма характер на изявление за разваляне.
Дори да се приеме, в съответствие с дадения в решение № 50250/17.01.2023 г. по гр. д.
№ 667 по описа за 2022 г. на ВКС, отговор на правен въпрос, че основното задължение на
наемодателя е да предаде вещта „в състоянието, което отговаря на ползването, за което е
наета“ (чл. 230, ал. 1 ЗЗД), поради което върху наемодателя тежи задължението да го
приведе във вид, съответен на уговореното. Когато привеждането налага преустройство и
промяна в предназначението на имота, необходими са правни действия – издаването на
индивидуалните административни актове, предвидени в чл. 38 ЗУТ, а и в чл. 177, ал. 3 ЗУТ.
В пределите на договорната свобода е страните да определят конкретния обем (съдържание)
на задължението на наемодателя по чл. 230, ал. 1 ЗЗД. В съдържанието на задължението на
наемодателя по чл. 230, ал. 1 ЗЗД обаче всякога следва да се счита включено задължението
за снабдяване с предвидените в ЗУТ индивидуални административни актове. Ако се приеме,
че такова имплицитно задължение е възложено върху наемодателя, то то е възникнало без
срок и за да е приеме, че "К.Д.Е." АД е в неизпълнение на това задължение, то е следвало да
бъде поставено в забава, а за този резултат е необходима покана, която следва при формален
(писмен) договор да е писмена, а такава не се твърди да е отправена от "Б.И." ЕООД.
При това положение, уведомлението, получено на 15.08.2022 г. следва да се разглежда
като предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение по волята на наемателя без
да е налице виновно поведение от насрещната страна и затова за срока на предизвестието
заплащането на наем е било дължимо от "Б.И." ЕООД, независимо, че фактическата власт
върху наетия обект е предадена преди изтичане на тримесечния срок, което и по общата
воля на страните, изразена в договора не освобождава отказалия се от договора наемател от
6
задължението да престира наем.
Това означава, че за периода 01.08.2022 г. - 15.11.2022 г. "Б.И." ЕООД дължи
заплащането на наем, като за периода до 30.09.2022 г. размерът му е 4500 евро без ДДС
месечно или 9000 евро за м. 08.2022 г. и м. 09.2022 г., а за остатъка от периода – 5000 евро
без ДДС или общо 7500 евро за м. 10 и ½ от м. 11.2022 г. Така размерът на неплатеният наем
възлиза на сумата 16500 евро без ДДС или 19800 евро с ДДС, което обуславя извод за
основателност на предявения иск.
При извод за основателност на иска, е осъществено процесуалното условие за
разглеждане на възражението на ответника за прихващане с вземания, представляващи
извършени разходи за промяна предназначението на наетия имот. Възражението е
неоснователно.
Разходите представляват вреди, произтичащи от твърдяно неизпълнение на договора от
страна на наемодателя да окаже съдействие за промяна предназначението на наетия имот.
Общият принцип е, че гражданската отговорност за обезщетяване на причинените вреди
възниква при неизпълнение на дължимия облигационен резултат, като кредитор на
отговорността е изправната в правоотношението страна. При вече възприетия извод да не е
налице неизпълнение от страна на наемодателя, извършените от наемателя разходи не
представляват имуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване.
Същите не са и вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, както се твърди
в отговора на исковата молба, тъй като с тези плащания безспорно наемателят се е обеднил
(имуществото му е намалено), но няма как заплатените разходи да се разглеждат като форма
на обогатяване на наемодателя "К.Д.Е." АД, тъй като не съставляват погасяване на валидно
възникнали в правната му сфера задължения.
Неоснователността на възражението не налага произнасяне по същото в диспозитива
на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. №
2/2020 г., ОСГТК на ВКС, с възражението за прихващане ответникът извършва изявлението
за прихващане в процеса по предявения иск или се позовава на осъществения извън процеса
погасителен способ. Когато възражението е неоснователно, съдът уважава иска (изцяло или
частично) според заявения и установен размер на пасивното вземане. Възражението за
прихващане е отбранително средство, с което разполага ответникът в защитата си срещу
предявения иск. То внася допълнителен предмет на делото (чл. 298, ал. 4 ГПК), но
действието на решението по него не надхвърля защитата по предявения.
При възражението за прихващане правото на прихващане се заявява като осъществено
или се осъществява в процеса за активното вземане. Максималната защита, която
ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. По възражението за прихващане съдът се
произнася в диспозитива на решението само когато възражението е основателно. С
отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират
пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството, се
поражда за ищеца "К.Д.Е." АД, в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, което доказва извършени
такива в размер на сумата 5549,02 лева, формирана от внесена държавна такса – 1549,02
лева, и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, което ответникът
неоснователно възразява да е прекомерно.
7
Процесуалното представителство от страна на адвокат, за разлика от договора за
поръчка, уреден в ЗЗД, не е безплатно (чл. 36, ал. 1 ЗАдв.), освен в изрично предвидените в
специалния ЗАдв. хипотези, каквато настоящата не е.
В определение № 374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е
прието, че заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато
съответства на фактическата и правна сложност на съответното производство, а разликата в
повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с
неоснователното си поведение е предизвикала правния спор е длъжна да понесе само онези
разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно (само) тях. Чл. 78, ал. 5
ГПК предвижда и ограничение в дейността на съда по установяване на причинно-
следствената връзка между направения по делото разход и положените от адвоката усилия
по конкретното дело. Упражнявайки своето правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може
да слезе под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет в законовата делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/9.07.2004 г. До него
законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. В случая, приложимата
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата установява при интерес от 25000 лева до 100000
лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение да е 2650 лева плюс 8
% за горницата над 25000 лева или възлиза на сумата 3748,03 лева. Производството не се
отличава с правна и фактическа стойност, но в рамките на същото е прието за разглеждане
възражение за прихващане, по което ищецът се е защитавал, поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение следва да се приеме за съответно на положения от адвоката на
"К.Д.Е." АД труд.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Б.И." ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление
гр. София, жк „*******“, ул. „*******, представлявано от управителя М.Н.Н., да заплати на
"К.Д.Е." АД, ЕИК ******* със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* представлявано от Г.В.Д., на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, сумата 19800
(деветнадесет хиляди и осемстотин) евро - неплатен наем по договор от 04.10.2021 г., с
нотариално удостоверени подписи, дължим за периода 01.08.2022 г. - 15.11.2022 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба –
20.12.2022 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
5549,02 лева (пет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и две стотинки) - разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9