Р Е Ш Е Н И Е №2908
11.08.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18188/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, представлявано от заместник – управителя си Д. Д., депозирана против Е.С.Т.,
ЕГН **********,***.
Ищецът черпи права от договор.
Твърди, че с договор за
потребителски заем с номер *******от 07.06.2016, отпуснал на ответника
в кредит сума 15 500 лв. и закупуването на застраховка от 3487.20 лв. Ответника следвало да върне сумата на 60 месечни вноски- всяка по 379.12 лева , които вноски съставляват изплаща главницата
по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Т. преустановила
плащането на вноските на 05.04.2018,
като към тази дата са погасени 20 месечни вноски; кредитът станал изискуем в
пълен размер. Кредиторът изпратил покана
за доброволно изпълнение, но вземането не било платено; кредиторът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, идздадена по гражданско дело No 15277/2019
г., като Т. възразила против така
издадената заповед . Затова се иска да се установи вземането на ищеца със сила
на пресъдено нещо , по реда на чл. 422 от ГПК, както следва : главница- 11642.55 лева , ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми , възнаградителна лихва - 1404.41 лева , законна
лихва за забава – 1198.91 лева, дължима за период 05.05.2018 до 03.09.2019г. ,
общо 14245.87 лева.
Ответната страна оспорва исковете, макар да
признава същестуването на договор и получаването на заемната сума от страна
ответника. Отрича да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, нямало и
основание да се начисли в тежест на ответника застрахователна премия. Възразява
се също така и да са нищожни част от клаузите в договора, а по отношение на
искането за присъждане на законна лихва, се прави и възражение за
недопустимост.
Водят се допустими като установителни
искове с правно основание в чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД , чл. 79 и 86 от същия закон.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че Т. до датата на предсрочната изискуемост, Т. е направила вноски по кредита
в общ размер от 7724.16 лева, а след тази дата е платила още 379.12 лева , и
така , от общия размер на дължимите по договора плащания , са платени 8103.28
лева. От тях, платени са от главницата
3857.45 лева , от възнаградителната лихва – 2355.59 лева , 1511.12 лева
от застраховките и 379.12 лева от лихвата за забава . Съобразно договорките
между страните, остават за плащане 11642.55 лева от главницата, 1404.41 лева от
кредиторовото възнаграждение за периода на договора, 1270.26 лева обезщетение
за забава, начислено за период от
05.05.2018г. до 26.09.2019г.
Исковете са допустими като установителни – има идентитет между вземането, така, както е
посочено в заповедта за изпълнение – от една страна, и исковата молба, от друга. Спазени са и сроковете
по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.
Съдът,
като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства, съобрази следното :
Сключването на договора и
получаването на сумата по главницата от страна на Т. са безспорни между страните факти. Съдът
приема , че между страните е възникнало договорно облигационно правоотношение
като източник на задължение на ответника
да плати договорената за ползване сума , възнаграждението на кредитора за времето на отпускането й и обезщетението за забава, последното – на
основание чл. 86 от ЗЗД. Плащането на вноските по застрахователната премия не е
предмет на настоящото производство.
Предсрочната изискуемост:
Към
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане , както и
към датата на устните състезания по настоящото производство, срокът на договора
между страните не е изтекъл и съдът следва да обсъди дилаторното възражение за
неизискуемост на кредита. На л. 22 от делото е представено копие от т. нар.
,“последна покана“ , с която цялото вземане на ищеца е било обявено за
предсрочно изискуемо. Поканата носи неоспорена дата 12.09.2018г.; на л. 29 от
делото има копие от обратна разписка за
доставена от куриер пощенска пратка, с подател ищеца и адресат ответника .
Пратката е получена на дата 21.09.2018г от упълномощено лице. Доколкото
кореспонденцията е между страните и на посочените в договора адреси ( вж. и чл. 9 от договора) , съдът приема , че е
налице редовно волеизявление на ищеца за предсрочна изискуемост на цялото
вземане; не се е спорило, че обективните
предпоставки на такава изискуемост ( забава в плащането на две или повече
вноски ) е била налице към датата на
поканата. На следващо място – уведомлението за предсрочната изискуемост
фигурира като приложение към исковата молба и е връчено редовно на длъжника,
при което самата искова молба играе ролята на покана за плащане, включително и
като се обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане. Затова съдът не
споделя възражението на ответника за неизискуемост на вземането по договора .
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите,
определени съобразно редакцията на закона към датата на сключване на договора ,
ДВ, изм., бр. 57 от дата 28.07.2015г.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения
процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е
фиксиран за целия срок на договора , неприложими към същия са изискванията
за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ,както и за
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде
упражнено. Спазена е предвидената в
закона горна граница на размера на годишния процент на разходите по
потребителските кредити, няма данни да не е спазен минималния размер на шрифта,
с който договора е изпълнен.
Противоречие с императивни правила за
потребителска защита не се установи .
Трябва обаче да се каже в тази връзка, че
съдът приема различна дата на обявяване на предсрочната изискуемост; според
ищеца , това е датата на втората забавена вноска , 05.05.2018г. , когато са настъпили
обективните предпоставки на изискуемостта, и от тази дата е изчислена законната
лихва за забава в плащането на главницата. Предсрочна изискуемост обаче не може
да бъде обявена на длъжника с дата , прехождаща датата на уведомлението. Поканата
е връчена на 21.09.2018г., и с нея е даден на
длъжника срок от седем дни да плати всички вече изискуеми вземания на
кредитора. Тоест, длъжника е в забава да
плати в пълен размер едва от 29.09.2018г.; преди тази дата, обезщетение за
забавата може да бъде начислявано съобразно чл. 86 от ЗЗД само върху сумата на
просрочените с оглед погасителния план плащания, но не и върху пълния размер на
дължимото по договора. Или , законна лихва се дължи върху сумата на главницата и възнаграждението на кредитора,
за периода от 29.09.2018г.; до датата на подаване на заявлението в съда –
26.09.2019г. Изчислена от съда с помощта
на интернет калкулатор и с начална дата 29.09.2018г, тази лихва надхвърля
претендирания размер, тоест, независимо от приетото от съда по отношение на датата,
основателен в пълния си размер е и иска за обезщетение за забава в плащането на
главницата и кредитировото възнаграждение.
Каза се
, че плащането на застрахователната премия не е предмет на настоящото
производство , ищеца не е носител на това притезание, а същата се дължи на трето на спора лице –
застраховател, по силата на договор за застраховка, за който е издаден
сертификат към договор за кредит (л .11) . Затова няма как да се сподели и виждането на ответната страна с характер на
частично правопогасяващо възражение, че платените за застрахователни премии
суми са всъщност главница, която иначе да се приспадне от дължимата по договора
такава.
Разноските се понасят от ответника, в пълен
размер; съдът определя на процесуалния представител – юрисконсулт на ищеца възнаграждение в размер от 100 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, че в отношенията между страните, Е.С.Т. , ЕГН **********,***,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, следните суми – реално изпълнение по договор *******от
07.06.2016,,
за които е издадена заповед за плащане №
8289/27.09.2019г. по ч. гр. дело № 15277/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив: главница- 11642.55 лева , ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението - 26.09.2019г до окончателното изплащане на
дължимите суми, възнаградителна лихва - 1404.41 лева, законна лихва за забава –
1198.91 лева, дължима за период 05.05.2018 до 03.09.2019г.
Осъжда Е.С.Т. , ЕГН **********,***, да заплати
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,,
сумата от 831.88 лева разноски по делата , включително ч. гр. дело 15277/2019г,
ПРС.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив, в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ