№ 122
гр. Благоевград , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600201 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжния съд е по реда на Глава 22 НПК и е
инициирано по жалба от 10.02.2021год. на К. И. В. против определение № 900277 от
01.02.2021 г., постановено по н.о.х.д № 39/2020 год. по описа на РС- Сандански.
С посоченото определение първоинстанционният съд, по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК във връзка с чл.189, ал.3 от НПК е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка
на НБПП сумата от 240 лева, представляваща възнаграждение на служебния защитник – адв.
Г., участвал в съдените производства за вземане на мярката му за неотклонение задържане
под стража в досъдебното производство, за които са били образувани съответно ЧНД № 2
/2020 год. по описа на РС-Сандански и ВЧНД № 4 /2020 год. по описа на ОС-Благоевград. В
жалбата си В. възразява срещу дължимостта на сумата с довода, че назначаването на
служебния защитник е било „насила“, а и той е бил упълномощил И.К. В. да го
представялата пред органите на съдебната власт, съгласно представящо се копие от
пълномощно/ .
След съобразяване на материалите по първоинстанционното дело, въззивният
съд установи следното:
В досъдебното производството, след искане на В., с постановление от
30.12.2019 год. год. му е бил назначен служебен защитник, определен от АК-Благоевград -
адв.М.-С.. С постановление от 23.01.2020 год. е приета замяната му с друг служебен, като е
назначен адв. В. Г.. Вярно е твърдяното от В., че това назначаване не е с негово съгласие,
тъй като той изрично на 17.01. 2020 год. е отказал да ползва служебна защита, макар че не е
избрал адвокат. Поради това и при задължителност в хипотезата на чл. 94, ал.1 т. 6 от НПК,
с участието като защитник на адв. Г. са проведени съдебните производства по реда на чл.
64 от НПК. Този адвокат не е взел участие в съдебната фаза на наказателното производство,
защото вече като подсъдим на 21.01.2020 год. В. е упълномощил адвокат, който да го
представлява. Наказателното производство е приключило с одобряването на споразумение
за решаване на далото, сключено именно с този защитник. След това в РС-Сандански е
получено писмо от НБПП с искане изплатените разноски за служебния защитник в двете
съдебни производства за вземане на мярката за неотклонение задържане под стража в
досъдебното производство да бъдат присъдени в полза на Бюрото. Към писмото са
приложено решенията, съгласно които на адвокат Г. са присъдени две възнаграждения от
по 120 лева за осъществената от него защита на В. по ЧНД № 2 /2020 год. по описа на РС-
Сандански и по ВЧНД № 4 /2020 год. по описа на ОС-Благоевград.
1
Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е постановил
обжалваното от В. определение .
Въззивният съд приема от правна страна следното :
Частната жалба е подадена от надлежно лице, в установения законов срок
/определението е съобщено на В. на 03.02.2021 год./ и до компетентния съд, поради което е
допустима. По същество тя е неоснователна по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и тези за
възнаграждение на служебно назначения защитник. Проведеното производство не прави
изключение, следователно на същото основание В. дължи заплащането на разноски за
възнаграждение на служебния защитник. Размерът на това възнаграждение е бил определен
по-късно, по установения в ЗПП ред, поради което и първоинстанционният съд се е
произнесъл по тази част от дължимите разноски по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК - в закрито
заседание.
Съображенията на осъдения, изложени в жалбата, са ирелевантни. На практика
тези съображения касаят правилността на решението на разследващия полицай за
предоставянето на правна помощ, който въпрос е извън предмета на настоящото
производство, а и в случая защитата на подсъдимия от адвокат е била безусловно
необходима при условие, че той е бил задържан /чл. 94, ал.1, т. 6 НПК/ и не е бил избрал
адвокат. Упълномощаването на брат му го представлява пред съдебните власти, което В.
сочи, е месеци след приключването на двете съдебни производства за вземане на
задържането – от 19.06.2020 год.
Поради това атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.345 НПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 900277 от 01.02.2021 г., постановено по
н.о.х.д № 39/2020 год. по описа на РС- Сандански.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2